Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06.2020
година град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.05. 2020
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО
ДЕЛО № 284 по описа за 2019 година
за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано по искова
молба от „С.Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ул.„*****,
с ЕИК *****, чрез адв. И.З., АК М. против „А.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ул.*****, с ЕИК *****, с правно основание: чл. 240 и сл.
от ЗЗД и цена на иска по чл. 240 ЗЗД: 38 000 лева и цена на иска по чл.86 ЗЗД: 11
500 лева.
В исковата молба се посочва, че „А.“ ЕООД е длъжник на
„С.Г.“ ЕООД, като вземането на ищцовото дружеството произтича от сключен между
тях договор за заем от 04.09.2010г., с размер на заемната сума - 38 000 лева
/тридесет и осем хиляди лева/ и краен срок на погасяване - датата 04.09.2013г.
Сочи се, че тъй като на горепосочения падеж ответното
дружество не е било в състояние да върне дължимата сума, страните по договора
за заем са се договорили да продължат срока за връщане на заема. За целта на
04.09.2013г. те са сключили Анекс към договора за заем от 04.09.2010г., в който
са констатирали неизпълнението на задължението за връщане на заемната сума на
падежа, поради затруднения на заемателя и дружеството-заемател, чрез своя
управител е признало задължението по договора от 04.09.2010г. и двете страни са
определили нов падеж за връщането на заемната сума, а именно - 04.09.2014г.
Твърди се, че заемната сума не е била върната от „А.“
ЕООД на „С.Г.“ ЕООД и на новия, определен от страните по договора за заем
падеж, като дружеството-заемател „А.“ ЕООД е изпаднало в забава.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника „А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С.З., ул.*****,
с ЕИК *****, представлявано от управителя М.Г.Б.ЕГН **********, да върне на
ищцовото дружество сумата от 38 000 лева /тридесет и осем хиляди лева/,
представляваща невърната на падежа главница по договор за заем от 04.09.2010г.
и Анекс към него от 04.09.2013г.; мораторна лихва върху главницата за периода
от 04.09.2016г. до датата на завеждане на исковата претенция, в размер на 11
500 лева /единадесет хиляди и петстотин лева/, както и законната лихва върху
главницата, за периода от датата на завеждане на исковата претенция до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените в настоящото производство
разноски.
С представеният по делото отговор на исковата молба
ответникът заявява, че предявеният иск за сумата 38000 лв. (главница) и 11500
лв. мораторна лихва за забавено плащане на основание на договор за заем, е
неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.
Твърди, че между ищцовото дружество и „А.“ ЕООД няма
подписан договор за заем, нито Анекс към него. Управителят на ответника
заявява, че не е подписвал такъв договор, нито друго лице го е правило от
негово име и за негова сметка.
Заявява, че представените копия от Договор за заем от
04.09.2010г. и Анекс от 04.09.2013г. са фалшиви и не ги признава, като твърди,
че за пореден път е жертва на измама, шантаж и заплашване, за което на бившите
и сегашни собственици на ищеца трябва да се търси наказателна отговорност.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер, оспорва изцяло съдържанието и подписите върху копията от Договор за
заем от 04.09.2010г. и Анекс от 04.09.2013г.
Позовава се и на изтекла давност.
В допълнителната искова молба ищецът, във връзка с
изразените становища и направените искания в отговора и на основание чл.372 от ГПК, пояснява и допълва исковата молба, като заявява, че исканията на ищеца до
съда по основание и размер си остават същите, каквито са изразени в петитума на
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
Относно позоваването на изтекла давност, направено в
отговора, счита същото за неоснователно. Твърди, че за договорите за заем се
прилага общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В анекса от 04.09.2013г.
ответното дружество е признало вземането на ищеца, което по силата на чл.116,
б.„а“ от ЗЗД е прекъснало давността за процесното вземане. Нова давност
съгл.чл.114 ЗЗД е започнала да тече, когато вземането е станало изискуемо т.е.
на 05.09.2014г. (датата, следваща определената от двете страни в анекса нова
падежна дата, а именно - 04.09.2014г.). Посочва, че исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, е депозирана в съда на 04.09.2019г.,
следователно възражението на ответника за изтекла давност е неоснователно.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който
заявява, че оспорва изцяло всички изразени претенции по основание и размер.
Категорично заявява, че документите, въз основа на които е образувано
настоящото дело не е подписвал, нито по съдържание, нито по време.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
С исковата молба са предявени искове
с правно основание по чл.240 и сл. от ЗЗД.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства договор за заем от 04.09.2010г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сума в размер на 38 000лв., която заемателят се е
задължил да върне в срок до 04.09.2013г. След изтичане на срока за връщане на
сумата е уговорено заемодателят да може да се удовлетвори по предвиден в закона
ред за главницата, законната лихва и направените разноски. С подписването на
договора заемополучателят е декларирал, че е получил в брой заемната сума, като
управителят М.Б. се е задължил лично, като поръчител да отговаря заедно с
дружеството – заемополучател при условията на чл. 138 и сл. от ЗЗД.
Представен е също така и анекс към този договор за
заем, сключен на 04.09.2013г. Страните, по силата на този анекс са се
съгласили, че съгласно сключения между тях договор за заем заемателят дължи
сумата от 38 000лв., които поради затруднения не е изплатил на определения
в договора падеж, и която сума все още се явява дължима. Във връзка с това
страните са се съгласили, че продължават срока на посочения договор за заем,
като определят нов падеж, като крайният срок за връщане на главницата се
променя от 04.09.2013г. на 04.09.2014г. Останалите клаузи от договора не са
променени и остават в сила. И с анекса към договора управителят М.Б. се е
задължил да отговаря за задължението наравно със заемополучателя в качеството
му на поръчител при условията на чл. 138 и сл. от ЗЗД за удължения срок на анекса.
С настоящата искова молба не се претендира солидарна
отговорност на управителя заедно с дружеството.
Както договорът
за заем, така и анекса към него се оспорват от ответника, като се твърди, че
управителят не е подписвал нито договора, нито анекса. Във връзка с това
оспорване на тези писмени доказателства, бе допуснато извършване на съдебно-
почеркова експертиза, която даде заключение, че ръкописните подписи, положени
от името на заемополучател и поръчител в договора за заем от 04.09.2010г. и
анекса от 04.09.2013г. към договора за заем са изпълнени от управителя на
ответното дружество М.Г.Б.. Това заключение на вещото лице в съдебно заседание
бе оспорено от ответника и във връзка с това оспорване на заключението и
направено от ответника искане бе допуснато извършване на тройна съдебно –
графологична експертиза, която следваше да отговори на същите въпроси и която
следваше да се извърши от вещи лица от Националния институт по криминалистика.
В определения от съда срок ответникът не внесе депозит за възнаграждение на
вещи лица. Беше му дадена повторна възможност да стори това, но и тогава
ответникът не изплати възнаграждението за депозит за вещи лица. В последното
съдебно заседание процесуалния представител на ответника – адв. М., посочи, че
своевременно е уведомил клиента си,
както и към момента на съдебното заседание, но от тогава не го е виждал.
Посочва също така, че не му е заплатено и неговото възнаграждение като
процесуален представител, поради което и не представя списък на разноските.
Във връзка с исканията на ответника, направени в
неговия допълнителен отговор бе допуснато извършване на съдебно – икономическа експертиза.
На въпроса спазени ли са изискванията на
финансовото и данъчното законодателство като гаранция и доказателство за
истинността на исковата претенция, вещото лице посочва, че договорът за заем,
сключен между страните, е отразен в счетоводните регистри на ищеца и е намерил
отражение в ГФО от 2010г. до 2019г. Претендираната мораторна лихва също е
отразена в счетоводните регистри на ищеца и е намерила отражение в оборотната
ведомост и баланса за 2019г. Воденето на счетоводството на ищеца е водено редовно
и са спазени изискванията на финансовото и данъчното законодателство, като
вещото лице подробно обяснява защо е стигнал до този извод на стр. 4 от
заключението. На въпросът как е отразена счетоводно претендираната лихва от
11 500лв., вещото лице дава заключение, че претендираната лихва е отразена
в счетоводните регистри на 04.09.2013г. по счетоводна сметка 498 /други
дебитори, аналитично ниво – клиент: „А.“ ЕООД/. Мораторната лихва в размер на
11 500лв. намира отражение в оборотното ведомост и баланса към
31.12.2019г. на „Сити груп – 1“ ЕООД. Към датата на съставянето на заключението
ищецът няма задължения да публикува в Агенцията по вписванията – Търговски
регистър ГФО за 2019г. На следващия въпрос, в оборотната ведомост от
04.09.2010г. има ли получена сума в размер на 38 000лв. от ответника и
лично от управителя му, вещото лице отговаря, че ответникът в качеството на
заемополучател за сумата от 38 00лв. е отразен в счетоводните регистри на ищеца
по делото и е намерил отражение в ГФО към 31.12.2010г. Договорът за заем е
отразен в счетоводните регистри на ищеца на 04.09.2010г. и е намерил отражение
в оборотната ведомост към 30.09.2010г и към 31.12.2010г.
Ответникът оспори и това заключение, във връзка с
което оспорване бе допуснато извършване на тройна съдебно – икономическа
експертиза, която следваше да отговори на същите въпроси. Както и за съдебно –
почерковата експертиза, така и за тази, и двете поискани от него, ответникът не
внесе депозит, нито след първоначалното му указание да го внесе, нито с
последващо указание. Както бе посочено по – горе, той е бил уведомен от своя
процесуален представител и след като е получил известие за вещите лица лично го
е уведомил, но след това повече не го е виждал.
С оглед на тези обстоятелства съдът в последното съдебно
заседание отмени определението си за извършване на тройна съдебно –
графологическа експертиза и тройна съдебно- икономическа експертиза.
С оглед събраните по делото доказателства и данните от
двете експертизи, които съдът приема за компетентно и добросъвестно изготвени,
съдът намира, че предявените искове за главница и мораторна лихва са
основателни и доказани. Както договорът за заем, така и анексът към него са
подписани собственоръчно от управителя на ответното дружество М.Г.Б.. В договора
за заем заемополечателят е декларирал, че е получил в брой заемната сума от
заемодателя и се е задължил и в лично качество като поръчител. Установено е че
договорът за заем е редовно осчетоводен в счетоводството на ищеца, като
дружеството води редовно счетоводството при спазване изискванията на
финансовото и данъчно законодателство.
В отговора на исковата молба ответникът се е позовал
на изтекла давност. Това възражение, за изтекла погасителна давност съдът
намира за неоснователно, тъй като падежът на задължението след сключване на
анекса е датата 04.09.2014г., а исковата молба е предявена на 04.09.2019г.,
т.е. в пет годишния давностен срок. За договорите за заем, какъвто е настоящия,
следва да се прилага общата пет годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Със сключения
анекс ответникът е признал вземането и давността е прекъсната и оттам нататък е
започнала да тече нова давност. Въпреки че ответникът не е конкретизирал
възражението си за погасителна давност по отношение на двете претенции, следва
да се посочи, че по отношение на възражението за мораторна лихва в размер на
11 500лв. също не е налице изтекла погасителна давност, тъй като тя се
претендира от 04.09.2016г. до датата на завеждане на исковата молба и по
отношение тази претенция не е изтекла три годишната погасителна давност,
предвидена за този вид претенции.
С оглед на гореизложеното исковете следва да бъдат
уважени така, както са предявени, ведно със законната лихва върху главницата
като се присъдят направените от ищеца разноски по делото съгласно представения
списък на разноски в общ размер на 3800лв., от които внесена държавна такса в
размер на 1980лв., за адвокатско възнаграждение 1670лв. и сумата 150лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪДЖДА „А.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ул.*****, с ЕИК *****, представлявано от управителя М.Г.Б.,
ЕГН ********** да заплати на „С.Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.С.З., ул.„*****, с ЕИК *****, представлявано от управителя Б.Г.Т.сумата
38 000лв. /тридесет и осем хиляди лева/, представляваща дължима главница
по договор за заем от 04.09.2010г. и анекс към него от 04.09.2013г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 04.09.20.19г. до
окончателното изплащане, както и да заплати сумата в размер на 11 500лв.
/единадесет хиляди и петстотин лева/ мораторна лихва за периода от 04.09.2016г.
до датата на завеждане на исковата претенция - 04.09.2019г., както и да му
заплати направените по делото разноски в размер на 3800лв. /три хиляди и
осемстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред
ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: