Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Габрово, 19.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като
разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 253 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът е сезиран с жалба от Д.К.Г. *** против Решение № 41 от 26.08.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу Разпореждане № ********** от 15.06.2021 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово.
В жалбата се развиват доводи относно това, че положеният от
Г. труд през периода 01.01.1985-31.12.1999 година като „ръководител производствено
звено“ и „организатор производство“ в строителството в „*****“ ООД – гр.
Севлиево следва да бъде зачетен за такъв от II /втора/, а не от III /трета/ категория, като оспорващата счита, че неправилно не
са зачетени данните от представените писмени доказателства и по-конкретно в
УП-3, че са налице условията на т. 26 и т. 66и от Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./, като се позовава и на т. 67 от същия
Правилник. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на преписката на
пенсионния орган за ново произнасяне. Претендира се и присъждане на направените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от своя надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по съображения, подробно развити в депозирана по делото писмена защита /л. 375-376/.
Ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт, оспорва жалбата, по същество прави искане за
отхвърлянето ѝ предвид подробно развити съображения в депозирани по
делото писмени бележки /л. 378-379/. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателката Д.Г. е подала до Директора на ТП на НОИ –
Габрово Заявление обр. УП-1, вх. № Ц-********** от 29.12.2020 година /л. 29-31/,
за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като е приложила описани в заявлението документи. До момента Г.
е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /л. 5-28/.
С Разпореждане № ********** от 15.06.2021 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово на Г. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст както по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, така и по реда на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Видно от разпореждането, за да постанови този резултат, административният орган е зачел осигурителен стаж от втора категория труд - 00 години, 04 месеца и 25 дни и осигурителен стаж от трета категория - 35години, 02 месеца и 21 дни, респ. общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 35 години, 08 месеца и 22 дни. Отпускане на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано поради липса на изискуемия минимален осигурителен стаж за втора категория труд от 15 години, по чл. 68, ал. 1 от КСО – поради липса на изискуеми възраст и стаж и по чл. 68, ал. 3 от КСО – поради липсата на изискуемата възраст /л. 65-66/.
Недоволна от разпореждането, заявителката го обжалва пред
Директора на ТП на НОИ - Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО
/жалба на л. 80-81/ с мотиви за нарушение на материалния закон, иска се
правилно определяне продължителността на стажа от втора категория с оглед данните
по преписката и представените към жалбата документи.
Директорът на ТП на НОИ - Габрово е постановил Решение № 41 от 26.08.2021 година, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна
предвид подробно развити съображения в мотивите на
решението, свързани с това, че липсват данни Г. да е работила непосредствено на
строителни обекти, както и дали заеманите от нея длъжности са били подчинени на
началник на строителен обект, т. е. трудът не може да бъде зачетен за ІІ
категория по т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм./.
По редовно заявено оспорване на горепосоченото решение е образувано
настоящото съдебно производство.
Изложеното обуславя извода относно
основния спорен момент в производството в административната и в съдебната му
фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат труда, положен от
жалбоподателката през периода 01.01.1985-31.12.1999 година.
Съгласно
чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ трудовият стаж
се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с
документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация.
Документът се издава въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги. Съгласно
чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. - ДВ, бр. 19
от 2003 г./ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни
книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание
ал. 3, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че продължителността на стажа
и категорията на труд, полаган от работника/служителя може да бъде установен с
официални документи. Такива писмени доказателства са представени по делото и те
съответстват на посочените по-горе изисквания, въведени от законодателя. От
представеното по делото надлежно заверено копие на трудова книжка на Д.Г. /л. 68-73/
е видно, че жалбоподателката е работила през спорния период 01.01.1985-31.12.1999 година в „*****“ ЕООД – гр. Севлиево
на следните длъжности: от 01.01.1985 до 01.01.1990 година – ръководител производствено
звено, от 01.01.1990 до 16.06.1995 година – организатор производство, от
16.06.1995 до 01.12.1999 година – началник склад и от 01.12.1999 до 14.08.2000
година – магазинер, като по отношение на последните 2 длъжности е установено,
че са некоректни /трудовата книжка е некоректно попълнена/ и в разплащателните
ведомости Г. фигурира като организатор производство /Констативен протокол №
КП-5-07-00899209 от 23.03.2021 година на л. 34 от делото и Удостоверение обр.
УП-3 с изх. № 35 от 04.06.2018 година на л. 35 от делото/. Според писмо-отговор
от осигурителя „*****“ ООД с вх. № 10120-07-21-2 от 19.08.2021 година /л. 84/,
не е ясно въз основа на какви данни е направено предложението за категоризиране
на стажа през спорния период като такъв от II категория /вж. УП-3 на л. 35/; във ведомостите за
заплати до 01.03.1990 година няма начислени допълнителни възнаграждения за работа
при вредни условия на труд; в архива на дружеството не са налични документи, от
които да се установи дали жалбоподателката е работила на строителни обекти и
дали заеманите от нея длъжности са били подчинени на началника на строителния
обект. В приложените към писмото копия на ведомости за заплати за м. 07.1988
година Г. фигурира към ръководни кадри /л. 85/, а за м. 05.1992, 03.1996, м.
02. и 04.1997 година /л. 92, 93, 94 и
95/ фигурира към специалисти с ръководни функции. По делото са представени и
наличните при осигурителя фишове за заплати относно спорния период /л. 120-261
и л. 277-278/.
Според заключението, основно и допълнително, на вещото лице
по допуснатата по делото съдебна експертиза /л. 279-346; 366-368/, през спорния
период жалбоподателката е работила в сферата на строителството – организатор производство,
като характеристиката на изпълняваната работа, основните функции и задължения
са регламентирани в примерна длъжностна характеристика за длъжността организатор
производство, приложена към заключението /л. 344-346/; не се съхраняват
документи, от които да е видно дали жалбоподателката е изпълнявала дейността си
под ръководството на началник на строителен обект, на кои обекти от
строително-монтажната дейност е работила, какви вноски за категория труд са
правени; няма данни за получавано допълнително възнаграждение за вредни условия,
налице са данни за удръжки за гориво през 1987 и 1988 година, без данни на
какво основание са правени. Според допълнителното
заключение /л. 366-368/ лицето Г.И.Т. е заемала идентични с жалбоподателката
длъжности в „*****“ ООД – гр. Севлиево през периода 01.01.1985-01.05.1995
година, като за посочения период стажът на Тодорова при пенсионирането ѝ
е бил зачетен за II /втора/ категория труд. Съдът
не кредитира с доверие заключението на вещото лице относно заеманата от Г.
длъжност до 01.01.1990, тъй като твърдението, че е заемала длъжност „организатор
производство“ противоречи на посоченото в представената по делото трудова
книжка, както и относно посочените основни функции и задължения за длъжността „организатор
производство“, тъй като са базирани на примерна длъжностна характеристика,
която не може да бъде отнесена към процесния случай. В останалата част съдът
кредитира с доверие основното и допълнително заключение на вещото лице, като го
намира за обективно и компетентно изготвено. На основание чл. 104, ал. 10 от КСО съдът намира свидетелските показания за недопустими, поради което не намира
за необходимо да ги пресъздава и коментира.
Правото да се определи кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда законодателят е предоставил в прерогативите на Министерския съвет с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 Закона за пенсиите /ЗП, отм./. Тази диференциация последният е извършил с ПКТП /отм./ и в отделни случаи от ППЗП /отм./ С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП /отм./, действаща до 31.12.1999 година, е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и „инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително“. В разпоредбата не е предвидено изрично изискване трудът да е полаган непосредствено в строителството. Подобно изискване е предвидено в разпоредбата на т. 26 ПКТП /отм./, която определя като втора категория труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкции, модернизация и ремонт. Изискванията по двете разпоредби - т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм./ не са идентични. В т. 66и от ПКТП /отм./ е предвидено, че се прилага за трудов стаж, „положен в тези отрасли и дейности“, като се имат предвид посочените по-долу в текста отрасли и дейности. Относно труда на инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, не е предвидено да е полаган в отрасъла строителство, поради което се налага изводът, че се има предвид единствено дейността като такава и свързаните с това условия и тежест на труда, както и трудът да е полаган на длъжност до началник на строителен обект. Няма и изискване посочената категория работници да работят в звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, да им се е заплащало по разценките на строителството, дейността им да се е отчитала в отрасъл „Строителство“ и да са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация /в този смисъл Решение № 14316 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2012 г., VI отд.; Решение № 414 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12409/2008 г., VI отд.; Решение № 7858 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2012 г., VI отд. и др./.
В
процесния случай е безспорно установено, че през спорния период 01.01.1985-31.12.1999 година жалбоподателката е заемала
длъжностите „ръководител производствено звено“ и „организатор производство“ в „*****“
ООД – гр. Севлиево, като няма спор между страните, че предметът на дейност на
посоченото дружество е обхващал промишлено и гражданско строителство.
Настоящият съдебен състав намира, че заеманите от Г. длъжности са се намирали
по-ниско в йерархията на длъжностите от длъжността началник на строителен обект,
който извод се базира на
представените по делото щатни разписания /л. 302-334/, които е видно, че и
двете заемани от Г. длъжности са посочени в линеен персонал, след началник на
строителен обект, т.е. като инженерно-технически работник, а не включва
административно-ръководни функции. В тази връзка без значение е обстоятелството, че съгласно разплащателните
ведомости длъжността е посочена като административна, тъй като характерът на
същата не включва административноръководни функции. Без значение е фактът, че
представените по делото щатни разписания не се отнасят до всяка една година от
спорния период, като настоящият съдебен състав намира за достатъчно това, че са
налични щатно разписание за 1985 година /л. 302-305/, която е начало на спорния
период, щатно разписание за 1998 година /л. 333-334/, която е към края на
спорния период. По посочените съображения настоящият съдебен състав намира, че
по отношение на Д.Г. е налице основание за приложение на т. 66и ПКТП
/отм./ и съгласно чл. 16, ал.
2, т. 2 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ трудът,
положен през периода 01.01.1985-31.12.1999 година
следва да бъде зачетен от втора
категория.
Предвид изложеното по-горе съдът счита подадената жалба за основателна, а Решение № 41 от 26.08.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 15.06.2021 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово за издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/ и в изискуеманата писмена форма, но при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая и в противоречие с материалноправните разпоредби.
Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката в настоящото производство за присъждането на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се уважи за сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева – 700 /седемстотин/ лева уговорено и внесено адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договори за правна защита и съдействие /л. 111 и л. 365/ и 550 /петстотин и петдесет/ лева депозити за вещо лице /л. 272 и л. 363/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 41 от 26.08.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 15.06.2021 година на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Габрово.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ Габрово за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Д.К.Г. *** с ЕГН ********** сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща направени от страната разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: