МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 316/2011г. на РС -
Луковит:
Районна прокуратура Луковит
е внесла обвинителен акт срещу П.Ц.И. ***, с ЕГН ********** и срещу С.А.Д. ***,
с ЕГН ********** за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 08.02.2011г. около обяд в с. Дерманци, Ловешка обл., от дом на ул. „Тракия”
№ 32 А, в съучастие като извършители помежду си,
чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - сваляне
пирончетата на прозореца на банята, отнели чужди движими вещи — медна пръскачка
за лозе на стойност 85.50 лв., медно котле 4 л. на стойност 22.50лв. , 83.33 м
кабел ШКПТ 4х2,5мм2 на стойност 279.36лв., 27.90 м кабел ШКПТ 3х1,5мм2
на стойност 51.33лв., 10.34 м кабел ШВПС-В 3х1мм2 на стойност 9.75лв., нивелир
„Schneider Кlein"с № 2334580 на
стойност 14.40лв., нивелир “Muler France„ на стойност 10.80лв. и
2 литра домашна гроздова ракия на стойност 16.00 лв.,
всичко на обща стойност 489.64лв., от владението на В. Н. Я. ***, без
съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Представителят на Районна прокуратура
- Луковит подържа обвиненията срещу подсъдимите така, както са повдигнати, и
предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по тях, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е
извършено от двамата подсъдими по начина, описан в обвинителния акт. По
отношение индивидуализацията на наказанията на подсъдимите, с оглед проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата по чл.
371, т. 2 НПК, прокурорът счита, че следва да се приложи разпоредбата чл. 58а НК, като на двамата подсъдими бъде наложено наказание по една година лишаване
от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
Представителят на обвинението предлага двамата подсъдими да заплатят по равно
разноските по делото, а веществените доказателства по делото да бъдат върнати
на пострадалия В. Н. Я..
Защитникът на подсъдимите - адв. Ц. Ц. не
прави възражения по фактите на обвинението и по предложеното от прокурора по
вид и размер наказание за двамата му подзащитни. Защитникът счита, че
разноските по делото следва да бъдат заплатени по равно от двамата подсъдими.
Подсъдимите П.Ц.И. и С.А.Д.,
явявайки се в съдебно заседание, признават фактите по обстоятелствената част на
обвинителния акт, като молят за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ
НПК. Двамата подсъдими се признават и за виновни в извършване на престъплението
по повдигнатите им обвинения и в защита се съгласяват с размера и вида на
наказанието една година лишаване от свобода, чието изпълнение се предлага да
бъде отложено. В последна си дума пред съда и двамата подсъдими изказват
съжаление за стореното.
Предвид обстоятелството, че по делото бе
проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата
на чл. 371, т. 2 НПК, и констатацията, че самопризнанията на подсъдимите се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията
на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице и писмените
доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът
приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:
Подсъдимият П.Ц.И. е роден на ***г***, в
момента живее в с. Дерманци, български гражданин, с начално образование, не
женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С.А.Д. е роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, с начално образование, не женен /живущ на
семейни начала/, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Двамата
подсъдими се познават помежду си.
Свидетелят В. Н. Я. ***.
Същият притежава къща в с. Дерманци на ул. „Тракия” № 32 А, която е в близост
до дома на подсъдимия И.. Къщата била посещавана много рядко от собствениците
си, което било известно и на двамата обвиняеми.
На 08.02.2011г.,
около обяд, подсъдимите Д. и И. се събрали в дома на втория от тях, заговорили
се за това, че нямат пари и как могат да изкарат малко. Подсъдимият И. казал за
къщата на съседа си /св. В.Я./ и тъй като познавали добре обстановката около
нея, двамата подсъдими решили да влязат и да откраднат, каквото може да им
послужи за спечелване на средства.
Подсъдимите тръгнали
към къщата на В.Я., прескочили дувара откъм дома на подсъдимия И.. Те свалили
стъклото на прозореца на банята, като махнали пирончетата и проникнали в
къщата. Разходили се в цялата къща, като търсели предимно мед. Отишли в мазата,
където намерили и взели пръскачка за лозе и малко медно котле 2-3 литра. После
те се качили в стаите на къщата и в една от тях намерили кабел, който взели, изскубнали
кабела и от две ютии, намерили и взели два нивелира - единия сив на цвят с № 2334580, а другият, сив на цвят, без
сериен номер с надпис „Muler France”, както и 2 литрово шише с ракия.
Подсъдимите изнесли
всички вещи и ги оставили в дома на подсъдимия И.. Последният помолил съседа си
Р. А. В. / л.26/ да ги закара на пункта за изкупуване на метали, тъй като имали
за предаване отпадъци. Понеже бил готов Р. В. им казал да тръгват с него.
Двамата подсъдими смачкали пръскачката и котлето, и заедно с кабелите ги
поставили в чувала, като не обяснили на В., че вещите са крадени. Когато
излезли извън селото, помолили В. да спре близо до реката. Подсъдимите слезли и
започнали да горят кабела.
По
същото време Л. Н. К. /кварталният полицай на селото/ обикалял из село Дерманци
със служебния автомобил и забелязал гъст дим в посока за с. Торос. По дима,
стигнал до подсъдимите и ги заварил в момента на горене на кабела. Те първо се
опитали да излъжат, че са го намерили, но впоследствие му признали от коя къща,
какви вещи са взели. Той ги накарал да изгасят огъня и взел обгорения меден
проводник с обща маса 9,5кг.
След това двамата подсъдими
и св. В. продължили към с. Торос, където подсъдимият И. предал пръскачката,
котлето и месинга от нея на фирма „*******” ЕООД гр. Велико Търново за сумата
от 45.00лв. Двамата подсъдими си поделили последната сума и се прибрали по
домовете си.
След разкриване на
деянието с протокол рег. № 3203/11г. подсъдимият Д. предал на органите на
полицията нивелир „Schneider Кlein", с № 2334580 на
стойност 14.40лв., нивелир „Muler France”, сив на цвят, без сериен
номер, като обяснил, че ги е взел от къщата на В.Я.. Назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че общата
стойност вещите, отнети от дома
на св. В.Я., е 489.64 лв.
От така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:
П.Ц.И. и С.А.Д.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимите И. и А., в съучастие помежду си
като извършители, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот - сваляне пирончетата на прозореца на банята, отнели чужди
движими вещи — медна пръскачка за лозе на стойност 85.50 лв., медно котле 4 л.
на стойност 22.50лв. , 83.33 м кабел ШКПТ 4х2,5мм2 на стойност
279.36лв., 27.90 м кабел ШКПТ 3х1,5мм2 на стойност 51.33лв., 10.34 м
кабел ШВПС-В 3х1мм2 на стойност 9.75лв., нивелир „Schneider Кlein"с № 2334580 на
стойност 14.40лв., нивелир “Muler France„ на стойност 10.80лв. и
2 литра домашна гроздова ракия на стойност 16.00 лв.,
всичко на обща стойност 489.64лв., от владението на В. Н. Я. ***, без
съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Посочените вещи са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са
движими, имат определена стойност и правото на собственост върху тях не
принадлежи на подсъдимите, а на трето лице.
От обективна страна
двамата подсъдими са осъществили действия по прекъсване на фактическата власт на В. Н. Я. върху посочените вещи,
намиращи се помещенията на къщата му, като ги изнесли от там, и установили своя
фактическа власт върху тях с възможност за извършване на разпоредителни
действия.
Всеки от подсъдимите
е извършил деянието при наличие на квалифициращия признак – повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот. Подсъдимите чрез сваляне пирончетата на прозореца на банята, си
осигурили достъп до останалите помещение на къщата, където се намирали
инкриминираните вещи.
От субективна страна
всеки от двамата подсъдими е извършил деянието при условията на пряк умисъл.
Всеки един от подсъдимите съзнавал участието на другия в осъществяване на
изпълнителното деяние, както и неговия общественоопасен характер. Всеки от
подсъдимите е съзнавал, че премахва пирончетата на стъклото от прозореца на банята, за да проникнат в
останалите помещение на къщата
и да отнемат намиращите се в тях вещи. Подсъдимите са съзнавали, че вземат
чужди вещи, без съгласието на собственика им, като те са искали установяване на
своя фактическа власт върху тях. Всеки от подсъдимите е манифестирал намерение
противозаконно да присвои вещите, като се разпореди в собствен интерес.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимите, съдът съобрази, че делото е разгледано при
съкратено съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК.
В тази връзка, съдът индивидуализира
наказанията на двамата подсъдими, предвидено за престъплението по чл. 195, ал.
1 НК при условията на чл. 58а от с.к. /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от
2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 195, ал. 1 НК на всеки от подсъдимите И. и А.
следва да се наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода,
което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на чл. 58а НК, при което определи окончателен размер от една година лишаване от свобода за
всеки от тях.
Съдът индивидуализира наказанията на
двамата подсъдими при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по
делото извършване на деянието в съучастие, а като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът изведе – самопризнанията на подсъдимите на досъдебното
производство, изказаното от тях съжаление и чистото им съдебно минало.
Констатирайки, че и двамата подсъдими не са
осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки,
че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително
въздействие върху тях, не е наложително така определеното им наказание лишаване
от свобода да се изтърпява ефективно от всеки
от двамата подсъдими. Предвид това и на
основание чл. 66, ал. 1 НК, по отношение на двамата подсъдими съдът отложи изпълнението
на наложените им наказания от по една година лишаване от свобода за срок от три
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът
постанови веществените
доказателства - 9,500кг обгорен метален проводник, нивелир „Schneider Кlein"с № 2334580 на
стойност 14.40лв. и нивелир “Muler France„ на стойност 10.80лв. ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика
им В. Н. Я.. Макар и да са предмет на престъплението, тези вещи не попадат в хипотезите
на чл. 53 НК, поради което не следва да бъдат отнемани в полза на държавата.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимите П.Ц.И. и С.А.Д. да
заплатят по равно направените по делото разноски в общ размер на 60 лв.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: