Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 905/2.12.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 696 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от С.Я.М.,
ЕГН ********** против Решение № 1040-21-380/26.05.2022 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено Разпореждане № 31273 от
23.02.2022 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което злополуката,
претърпяна от С.Я.М. не е приета за трудова злополука.
Жалбоподателката оспорва решението, като
твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, излага
аргументи за това. Сочи се, че липсата на инициативност у длъжностното лице към
ТП на НОИ гр.Пазарджик и директора на ТП на НОИ София град да търсят мнението на
невролога, който я е лекувал води до липса на извършване на пълно, обективно и
всестранно разследване и до установяване
на внезапно увреждане на здравето, неработоспособност и
причинно-следствена връзка между тях. Иска се да бъде отменено обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не се представлява. В
предоставения срок не представя писмени бележки.
Ответникът - Директорът на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт София град, чрез процесуалния си
представител е представил писмено становище, в което сочи аргументи защо
жалбата следва да се отхвърли, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В
предоставения срок представя писмени бележки.
Заинтересованата страна „Флоримекс България“
ЕООД се представлява от управителя М.С., като същият излага аргументи, че на
жалбоподателката не е възлагана работа, каквато се сочи от жалбоподателката,
няма задачи в трудовите условия, които да доведат до трудова злополука и счита
жалбата за неоснователна, защото няма трудова злополука. В предоставения срок не представя писмени
бележки.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 57. ал.2 от КСО
пострадалата С.Я.М. е представила в ТП на 1ЮИ София град декларация за трудова
злополука, претърпяна от самата нея по време на полева дейност в производствен
разсадник в гр. Септември. Декларацията е заведена с вх. № 52 от 19.01.2022 г.
и въз основа на нея е открито досие за трудова злополука № 31273. Съгласно
чл.58. ал.1 от КСО е извършено разследване на злополуката от представители на
ТП на НОИ Пазарджик, Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик и осигурителя
„Флоримекс България" ЕООД. Резултатите от извършеното разследване са
оформени в Протокол № 2 от 15.03.2022 г. Протоколът за резултата от извършеното
разследване на злополуката няма характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е документ,
който отразява действията п констатациите на комисията за разследване на
злополуката, и е част от производството по издаване на такъв /чл.21, ал.5 от АПК/ - разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Съгласно данните от декларацията за
трудова злополука и приложените към нея документи: Протокол № 2 от 15.03.2022
г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката; трудов договор и
длъжностна характеристика; месечен график за м. 08.2021 г.; присъствена форма
за работещите при сумарно отчитане на работното време за м. 09.2021 г.: писмени
показания на Н.К., И.Ф. и Ю.Р.; заповед за прекратяване на трудов договор:
-справка за приети и отхвърлени данни; медицински протоколи на ЛКК; амбулаторни
листове: изследване от ДКЦ Пълмед - Пловдив от 09.03.2021 г. и болнични листове
се установява, че на 13.08.2021 г. С.М. е била редовна смяна съгласно график на
работа за м. 08.2021 г. на „Флоримекс България“ ЕООД. По данни на пострадалата
„около 11 часа 30 минути при изваждане от земята на терен на Лейландски кипарис
с дължина около метър, вкоренен е корени около 20 см е натоварила мускули и
нерви, вследствие на което е получила здравословно увреждане". Пострадалата
не е представила болничен лист с причина: злополука-трудова от деня на
злополуката 13.08.2021 г., посочила е като свидетели очевидци лицата И.Ф., Н.К.
и Ю.Р..
Съгласно писмените показания на
посочените от пострадалата лица за свидетели работата, която извършват
работничките на терен се състои основно в поливане на растенията, плевене и
подрязване на малки растения.
Според писмените обяснения на г-н
Кукуригов: „...Много добре си спомням този ден 13.08.2021 г. въпросната г-жа М.
дойде на работа доста разстроена....Друг подобен случаи бе на 14.09.2021 г.
когато пак дойде също така разстроена....“
Според писмените обяснения на И.Ф.: „ Основната задача на жените презлетния сезон е
поливане с маркуч, торене и засаждане на малки растения в контейнери. При засаждане
на по-големи контейнери ги прекарват мъжете с колички...“
Според писмените обяснения на Ю.Р. : „посочената
дата за трудова злополука я разбрах едва когато дойдоха на проверка от НОИ и
ДИТ Пазарджик. Аз не съм била работник във фирмата, в малкото време което
работихме заедно никога не е ставало въпрос, че е имало нещо...“
В предоставената от работодателя отчетна
форма за м. 08.2021 г, за периода от 15.08.2021 г. до 18.08.2021 г. г-жа М. е
била на работа. От 19.08.2021 г, е във временна неработоспособност с причина
„общо заболяване". Издаден е първичен болничен лист № Е20211104948 с
диагноза „Вирусна инфекция, неуточнена“.
В периода от 16.09.2021 г. до 26.12.2021
г. включително С.М. е била във временна неработоспособност с причина : „общо
заболяване и диагноза увреждане на шийните коренчета не класифицирани другаде“.
Въз основа на представените
доказателства длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е издало Разпореждане №
31273 от 23.03.2022 г. с което претърпяното от С.М. на 13.08.2021 т.
здравословно увреждане не е прието за трудова злополука .
По подадена жалба от С.М. било
постановено процесното решение от Директора на ТП на НОИ София град. В същото
бил направен анализ на предпоставките относно трудова злополука и с оглед на
наличните доказателства било прието, че постановеното разпореждане е
законосъобразно. Преди постановяване на решението с писмо изх. № 5101-21-5236
от 20.04.2022 г. до директора на РЗИ Пазарджик и на основание разпоредбата на
л. 72 от НМЕ във връзка с чл. 73. ал. 1, т, 1 от НМЕ, като орган на
експертизата на работоспособността, е изискана информация относно наличието или
липсата на причинна връзка между настъпилата по-късно неработоспособност и станалата
злополука. На 12.05.2022 г. с писмо вх. № 5101-21-52 #7, ТЕЛК Пазарджик 1-ви
състав уведомили НОИ София, че след като се запознали с медицинската
документация на С.Я.М., ТЕЛК приемат, че не се установява причинно-следствена
връзка между претърпяното на 13.08.2021 г. здравословно увреждане и настъпилата
на 23.09.2021 г. временна неработоспособност.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо.
Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО -
директора на ТП на НОИ Пазарджик, в писмена форма, със съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съответства на закона. Разпореждането на лицето
по чл.60, ал.1 от КСО е издадено след преценка на събраните в хода на
проведеното разследване доказателства. От приложените оправомощителни заповеди
се установява, че именно С.В. е определена да издава разпореждания по чл.60,
ал.1 от КСО.
Не е спорно между страните, че след
твърдяното от жалбоподателката телесно увреждане същата е отработила работните
дни в периода 15.08.2021 – 18.08.2021 г., както и че от 19.08.2021 г. е била
във временна неработоспособност с причина „вирусна инфекция, неуточнена“. За
датата на твърдяното увреждане /13.08.2021 г./ липсват както издаден болничен
лист, в който да е отразена трудова злополука, така и каквото и да било
нараняване, което да е основание да се декларира такава от работодателят. Нещо
повече в издадения болничен лист на 19.08.2021 г. се сочи общо заболяване и
няма отразено каквото и да било травматично увреждане. От представените към декларацията
за трудова злополука амбулаторни и болнични листове се установява, че
най-ранната дата на оплаквания от болки в областта на шията, тръпнене на дясна
ръка 3 и 4 пръст е от дата 16.09.2021 г., а
издаден болничен лист с отразена диагноза увреждане на шийни коренчета,
некласифицирани другаде е от 23.09.2021 г. Липсват каквито и да било
доказателства, че на 13.08.2021 г. въобще е било възлагано от работодателя на
жалбоподателката да извършва декларираната работа – изваждане от земята на
терен на „Лейландски кипарис“ с дължина около метър, вкоренен с корени около 20
см. Действително в длъжностната характеристика на С.М. се сочи засаждане и
пресаждане на растения, което би могло да значи, че тя може да извършва такава
работа, но липсват доказателства, че в действителност тя е извършвала именно
такава дейност. Сочените от нея свидетели въобще отричат на тази дата да е
имало инцидент, няма ангажирани каквито и да било доказателства, че е търсена
медицинска помощ от нея. Данни за увреждане се появяват едва към средата на
месец септември 2021 г., като съгласно писмо вх. № 5101-21-52 #7 от 12.05.2022
г., ТЕЛК Пазарджик 1-ви състав уведомили НОИ София, че липсва
причинно-следствена връзка между
претърпяно на 13.08.2021 г. здравословно увреждане и настъпилата на 23.09.2021
г. временна нетрудоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1
от КСО трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. Тази разпоредба предвижда следните елементи, които следва да
са налични кумулативно, за да се приеме едно увреждане за трудова злополука :
- внезапно увреждане па здравето -
внезапно, външно неочаквано и непредвидено, еднократно и пряко въздействие
върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава
нормалното функциониране на органите на човешкото тяло;
- злополуката да е станала с осигурено
лице;
- функционална зависимост между
изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането па здравето - това е
връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича
изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя;
- неблагоприятен резултат от увреждането
- неработоспособност или смърт;
- причинна връзка - неблагоприятният
резултат/ неработоспособността, респ.
смъртта / да бъде пряко следствие от внезапното увреждането на здравето, а не
на други обстоятелства.
При
конкретните доказателства по делото се установява липса на няколко от сочените
задължителни елементи. На първо място действително се установява, че има
някакво увреждане на здравето на жалбоподателката, но не се доказва то да е
настъпило внезапно, тъй като на 13.08.2021 г. се сочи настъпване на болки в
шията, тръпнене на лява ръка, тръпнене на 3 и 4 пръст, но не е доказано да е
имало възлагане на жалбоподателката да извършва декларираната работа –
изваждане от земята на терен на „Лейландски кипарис“ с дължина около метър,
вкоренен с корени около 20 см. На следващо място от липсата на доказаност на
извършеност на декларираната работа не се установява функционалната зависимост
между изпълнението на трудовите функции и
увреждането на здравето, а оттам и наличието на причинна връзка. Следва
изрично да се подчертае, че по отношение на причинната връзка органите на НОИ
нямат правомощия да се произнасят. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ териториалните експертни лекарски
комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните
документи при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или
неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение; при
нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при
което неработоспособността (смъртта) е настъпила по-късно от деня на
злополуката – протокол за разследване на злополуката. В конкретния случай
установеното заболяване се сочи да е настъпило по-късно от деня на увреждането,
като има произнасяне на ТЕЛК относно причинната връзка по искане на ТП на НОИ.
В административната преписка е наличен протокол за разследване на злополуката,
който е бил предоставен на 1 състав на ТЕЛК Пазарджик и е преценен от органите
на медицинската експертиза преди те да изразят становище относно причинната
връзка.
При така установените факти няма как
да се приеме за безспорно доказано, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки, за да се приеме наличието на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че правилно лицето по чл.60, ал.1 от КСО е
приело, че злополуката, претърпяна от С.Я.М. не следва да се приема за трудова.
Като е потвърдил разпореждането по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ Пазарджик е издал законосъобразен административен акт,
който следва да бъде потвърден.
Направените изводи не се променят от
изложените в жалбата аргументи. Липсата на допълнителни обяснения от лекарите,
които са осъществявали лечението на жалбоподателката не е нарушение на
процесуалните правила, тъй като не е от компетентността на длъжностното лице по
чл.60, ал.1 от КСО да се произнася по причинната връзка. В този смисъл и
доколкото има изрични произнасяне от компентните за това органи на медицинската
експертиза, което е задължително за органите на НОИ, то няма как да се направи
различен извод по отношение на това обстоятелство, включително и чрез изискване
на допълнителни данни от медицинските
специалисти осъществили лечението.
С оглед изхода на делото, основателно се
явява искането за присъждане на разноски по делото от ответната страна.
Съгласно чл.24 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В
представения списък с разноски от ответната страна се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед сложността на делото и неговата
продължителност, съдът счита, следва да се уважи претенцията и следва да се
присъдят разноски в минимален размер. Ето защо жалбоподателката С.М., следва да
бъде осъдена да заплати на Директора на ТП на НОИ София град сумата от 100 лева
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същата
следва да бъде осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на
100 лева за изготвяне на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба подадена от С.Я.М., ЕГН **********
против Решение № 1040-21-380/26.05.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ
София град, с което е потвърдено Разпореждане № 31273 от 23.02.2022 г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което злополуката, претърпяна от С.Я.М.
не е приета за трудова злополука.
ОСЪЖДА С.Я.М., ЕГН ********** да заплати
на Директора на ТП
на НОИ София град сума в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ
: /п/