Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260250

 

                                 гр.Пловдив, 22. 02. 2021 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V гр.с., в закритото заседание на двадесет и втори февруари  през две хиляди  двадесет и първа  година,  в състав:

 

                    Председател: Светлана Изева

                           Членове: Радостина Стефанова

                                             Светлана Станева                       

 

като разгледа  Докладваното от съдия Радостина Стефанова

възз.гр.д.№  212/2021г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 във вр. с чл.446 във вр. с чл.507 и чл.508 от ГПК.

Постъпила е жалба от А.Ю.Х., ЕГН – **********,***, в качеството на длъжник, чрез адв.М.М., против Разпореждане на ***********, рег. № *****, постановено по изп.д.№ 20209090400403, за налагане на запор върху вземане от трудово възнаграждение, съобщено с Покана за доброволно изпълнение, получена на   10.01.2021г. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови отмяна на наложения запор поради несеквестируемост на дохода.

„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК – *********, в качеството на взискател, чрез адв.Ж.Д., депозира възражение, че жалбата е неоснователна.

**********, депозира мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив  намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

От „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подадена молба за образуване на изп. дело, като в същата изрично е отправено и искане към съдебния изпълнител да наложи запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. *********** е изпълнил искането и е изпратил запорно съобщение до „Максима България“ ЕООД, в качеството му на трето задължено лице. 

С жалбата на длъжника се възразява, че е получил ПДИ, в която са били посочени двама взискатели - „ЕОС Матрикс“ ЕООД /първоначален взискател/ и ТД на НАП – Пловдив /присъединен взискател/, но не било описано как ще се извърши разпределение между тях на получените суми на осн. чл.462 от ГПК. На следващо място, застъпва, че не е взето предвид обстоятелството, че получаваното от него възнаграждение е в размер на 610 лв., което е под минималната работна заплата.

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, че жалбата се явява неоснователна. Това  е така, защото налагането на запор след образуването на изпълнително дело съставлява обезпечителна мярка и е неотносим фактът дали получаваният доход от трудово възнаграждение е несеквестируем. На осн. чл.507 и чл.508 от ГПК третото задължено лице е длъжно да изпълни нареждането на съдебния изпълнител, като същевременно спазва и нормата на чл.446 от ГПК за закрила на длъжника. Досежно следващото възражение - как да се извърши разделянето на получените суми  между двамата взискатели, следва да се посочи, че този въпрос ще се разреши при извършването на Разпределение в процедура по чл.460 от ГПК.

Обжалваното действие по налагане на запор върху вземане от трудово възнаграждение се явява законосъобразно, а подадената жалба срещу него ще бъде оставена без уважение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд- V възз.гр.с.

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

Оставя без уважение жалбата, подадена от  А.Ю.Х., ЕГН – **********,***, в качеството на длъжник, чрез адв.М.М., против Разпореждане  на **********, постановено по изп.д.№ 20209090400403, за налагане на запор върху вземане от трудово възнаграждение, съобщено с Покана за доброволно изпълнение, получена на 10.01.2021г.,  поради несеквестируемост на дохода.

 

           Решението  е  окончателно.

 

                                    Председател:

 

                                           Членове: