№ 2641
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г.
- редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от
20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на С. И. Н., подадена срещу наказателно
постановление №21-4332-025383, издадено на 09.12.2021година от началник
Група към СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания -
”глоба“, в размер 1 000лв. и ”лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство“, за срок 12месеца, на основание чл.174,ал.1,т.2 ЗДв.П -
актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.77 от 26.09.2017г., в сила от същата
дата, за това, че на 20.11.2021година, около 01:39часа, в град София,
кв.”****”, по ул.”3-ти март“, с посока на движение от ул.”Поручик Хранов“
към ул.”Спортист“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил,
1
марка”***”, с регистрационен номер *******, лична собственост, като при
извършената му на кръстовището с ул.”Братя Найденови”, проверка за
употреба на алкохол, конкретно с техническо средство - “АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510+” №0139, проба 05169, е бил отчетен положителен резултат
0,89 на хиляда съдържание на алкохол в издишания въздух, като на водача и е
бил издаден талон за медицинско изследване, бланков №077393 за
УМБАЛ”Света Анна” София”АД, а и Н. е дал кръв за изследване, макар да не
е спазил указаното му в талона време за явяване, с резултат от кръвната проба
0,56 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта, видно от протокол за
химическо изследване №7778/24.11.2021г. - административно нарушение по
чл.5,ал.3,т.1 ЗДв.П. - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.77 от 26.09.2017г., в
сила от същата дата.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията
на последната разпоредба преди изменението и допълнението в нормативния
акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се
поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят се позовава на нередовности, имащи характер на съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, свързани с неспазване на приложимите изисквания,
произтичащи от разпоредбите на чл.42,ал.1 /предишен чл.42/ т.4 и т.5 ЗАНН и
на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, при оформяне съдържанието на акта и
наказателното постановление, на свой ред обуславящо накърняване на
правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат А. М., САК, легитимирана с
пълномощно, приложено като лист 8 и лист 31 от делото, в съдебно заседание
поддържа депозираната жалба и формулираното в нея искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, позовавайки се на формираната
доказателствена съвкупност, установяваща обстоятелства, които са
релевантни, но различни от възприетите от административнонаказателното
обвинение, конкретно, че жалбоподателят своевременно се е явил за кръвна
проба в указаното му здравно заведение, респ. релевантен е резултатът от
2
направеното изследване на взетата кръвна проба относно съдържанието на
алкохол в кръвта на Н..
Пред съда административнонаказаният С. И. Н., в процесуалното
качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се
явява лично.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН,
Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената
възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери
това за необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становището на упълномощения защитник на
жалбоподателя, изразено в съдебно заседание и обсъди събраните по делото
доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. И. Н., ЕГН **********, с адрес град София,
ж.к.”******”, бл.***, вх.***, ет.**, ап.***, е правоспособен водач на моторно
превозно средство, за което притежава свидетелство за управление на МПС
№*********, издадено на 24.07.2018година от МВР София и валидно до
24.07.2028година, като към 20.11.2021година, в това качество нееднократно,
включително и за деяние от вида на вмененото му по настоящото
производство, бил наказван по административен ред за извършени нарушения
на правилата за движение по пътищата, видно от приложена по делото
подробна справка/картон на водача, изготвена по данните в автоматизирана
система на Министерство на вътрешните работи на Република България.
На 20.11.2021година, малко след полунощ, около 01:00часа,
изпълнявайки в рамките на работна нощна смяна служебните си задължения
на територията на 09 РУ-СДВР, полицейски екип на СДВР-ОСПС, назначен
като АП 233/196, включващ свидетел А. М., се намирал на територията на
кв.”****” в град София. Предвид късния час, възприемайки придвижването
по ул.”3-ти март”, в посоката от ул.”Поручик Хранов” към ул.”Спортист” и в
3
района на кръстовището с ул.”Братя Найденови”, на лек автомобил,
марка”***”, в който и пътували повече от едно лица от мъжки пол, полицаите
от автопатрула решили да спрат “***”-то за рутинна проверка - на водача, на
пътниците и на самата кола. В изпълнение на взетото решение полицейските
служители на първо време подали сигнал за спиране на водача на “***”-то, на
който шофьорът на автомобила и се подчинил безусловно. При положение, че
на последния и била обявена причината за спирането, а именно извършване
на рутинна полицейска проверка, полицейските служители, които се
легитимирали, на първо време изискали документите, които водачът следвало
да носи, респ. да представя при поискване от надлежни контролни органи, в
т.ч. тези, имащи за цел установяване самоличността и качеството
“правоспособен водач на моторно превозно средство” на лицето, още
документите на управлявания автомобил, а и легитимиращите самоличността
на всеки един от пътниците в колата, сред които свидетел Ивайло
Любомиров. При положение, че полицаите не срещнали проблеми да
идентифицират лицата, нещо повече, чрез служебна справка при
оперативната дежурна част на 09 РУ-СДВР, се установило, че никое от тях и
не се издирвало, въпреки че имало такива от т.нар. “криминален контингент”,
конкретно що се отнася до водача на “***”-то, установен именно като
жалбоподателя С. Н., легитимирал се с валидно свидетелство за управление
на МПС, издадено му от компетентните органи в Република България, същият
привлякъл вниманието на свидетел М. с това, че макар да имал адекватно
поведение, а и се държал съответно на отправените към него, чрез устни
полицейски разпореждания, изисквания, “замирисал на алкохол” при
водената с него комуникация. При това положение и отново чрез
оперативната дежурна част на 09 РУ-СДВР, било изискано съдействие от
дежурен екип на СДВР-ОПП, който да извърши проверка за установяване
употреба на алкохол от страна на Н. и в качеството му на водач на моторно
превозно средство. Отзовалият се на сигнала екип, включващ свидетел Д. И.,
при положение, че на първо време получил информация за случилото се до
този момент от колегите си от екипа на СДВР-ОСПС, патрулиращ в рамките
на нощна смяна на територията на 09 РУ-СДВР и непосредствено спрял
“***”-то за проверка, както документите на автомобила и на водача,
последният от своя страна, от момента на спирането, намирал се и под
непрекъснато наблюдение на полицаите от екипа на СДВР-ОСПС, поканил на
4
свой ред С. Н., в качеството на установен водач на спряното за проверка
моторно превозно средство, да направи проба за употреба на алкохол,
конкретно със зачисления на екипа на СДВР-ОПП за смяната “АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510+” №0139. В присъствието на полицейските служители, както от
екипа на СДВР-ОПП, така от този на СДВР-ОСПС, след като му било
разяснено по достъпен начин как да направи проверката, Н., който от своя
страна разбрал какво се изисква от него, на свой ред и приел извършването на
проверка с техническото средство за употреба на алкохол. Реализирана
успешно проба №5169 в 01:42минути, отчела положителен резултат - 0,89
промила съдържание на алкохол в издишания от Н. въздух. При това
положение на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване,
бланков №077393, с указани здравно заведение и време, в рамките на което
Н., ако желаел, можел да се яви за кръвна проба за изследване за употреба на
алкохол, конкретно - до 45минути от връчването на талона на
20.11.2021година, в 02:30часа, в УМБАЛ”Света Анна” София”АД, като
жалбоподателят, включително без възражения от негова страна и получил
срещу подпис екземпляр от талона, в ситуацията, в която при проверка в
качеството на водач на моторно превозно средство с техническо средство за
употреба на алкохол и отчетен резултат под 1,2 на хиляда, не подлежал на
съпровождане от полицейски орган до определеното за даване на кръвна
проба здравно заведение. Междувременно обаче, конкретно от свидетел Д. И.
и в присъствието на свидетел А. М., на С. Н. бил съставен процесният акт,
бланков №470177, за установяване на административно нарушение по
чл.5,ал.3,т.1,предл.първо ЗДв.П, описано като изразило се в установено на
20.11.2021година, в първите часове след полунощ, в град София, кв.“****”, на
кръстовището на ул.“3-ти март” и ул.“Братя Найденови”, управляване от Н.
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка“***”, с регистрационен
номер *******, лична собственост, след употреба на алкохол и с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, конкретно 0,89 на
хиляда, установено след извършена проверка с техническо средство
“АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510+” №0139, проба №5169. Така съставен на
мястото на проверката, актът бил предявен на жалбоподателя, подписан от
него и то с отбелязване, че няма възражения, а и му бил връчен препис, както
последно - екземпляра от издадения талон за изследване, включително с
отбелязан в съдържанието на последния, удостоверено с подписа на Н., точно
5
време на действието, като Н. и се явил в УМБАЛ”Света Анна” София”АД в
03:22часа на 20.11.2021година, т.е. 52минути след връчването на талона за
изследване, по друг начин казано - със 7минути над указаните 45 и му била
взета кръв за изследване за наличие на алкохол, за което освен че било
направено отбелязване в “протоколна книга за алкохолни проби”, водена от
здравното заведение, от медицинския специалист, в случая лекар, бил
съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в
съдържанието на който били отразени обстоятелствата, относими към
състоянието на изследваното лице и тези, при които била взета кръв от Н. за
изследване, като не били правени от медицинския специалист отбелязвания,
че кръвната проба била взета след посочения срок и причини за забавянето.
При изследването на кръвната проба, видно от протокол от химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта,
№7778/24.11.2021г. по описа на Военномедицинска академия София /ВМА/,
Химикотоксикологична лаборатория, било установено наличие на алкохол в
кръвта на Н. 0,56 на хиляда, като при това положение и въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение, началник
Група към СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №21-
4332-025383/09.12.2021г., с което на жалбоподателя С. И. Н. били наложени
административни наказания - “глоба”, в размер 1 000лв. и “лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство”, за срок 12месеца, на основание
чл.174,ал.1,т.2 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и от правна
страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в
акта за неговото установяване, с допълнително отбелязване в съдържанието
на наказателното постановление на резултата от извършеното химическо
изследване на взетата от Н. кръвна проба, но и при посочване, че Н. не бил
спазил времето, дадено в талона за медицинско изследване.
С оглед доводите в жалбата, предвид естеството и начина на
установяване на процесното нарушение, за проверка на обстоятелствата,
отразени в акта и в наказателното постановление, по делото са събрани
гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на
свидетели, Д. И. - актосъставител, А. М. - свидетел по акта, но двамата и
непосредствено свързани с процеса по установяване на самото нарушение,
освен с образуването на административнонаказателното производство, още по
6
искане на защитата - лицето Ивайло Любомиров, както са приобщени
писмени материали, в т.ч. и основно такива, представляващи приложение по
изпратената в съда административнонаказателна преписка, но и
допълнително служебно изискани, още от съдията-докладчик, в хода и за
нуждите на съдебното производство, конкретно представляващи оригинален
екземпляр от издадения и връчен на жалбоподателя талон за изследване,
бланков №077393, разпечатка от паметта на техническото средство,
използвано от полицейския екип за установяване употребата на алкохол от
страна на жалбоподателя, протокол от химическо изследване
№7778/24.11.2021г. по описа на ВМА София, Химикотоксикологична
лаборатория, за определяне концентрацията на алкохол в кръв, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, докладна записка,
изготвена от свидетел А. М. и адресирана до началник СДВР-ОСПС,
подробна справка/картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана
система на Министерство на вътрешните работи на Република България, за
статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно
средство и за съставени в това му качество актове и фишове и издадени
наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по
пътищата и заповеди - №8121з-515/14.05.2018г. и №8121к-13180/29.10.2019г.
на министъра на вътрешните работи, имащи отношение към установяване
компетентността на длъжностните лица - актосъставител и издател на
атакуваното наказателно постановление, наред с които постъпилите в хода на
съдебното производство писма-отговори, включително с приложение, от
УМБАЛ”Света Анна” София”АД - вх.№200111/27.09.2022г. по описа на СРС,
Обща регистратура /лист 36 от делото/, вх.№200117/27.09.2022г. по описа на
СРС, Обща регистратура /лист 38 от делото/ и вх.№211122/07.10.2022г. по
описа на СРС, Обща регистратура /лист 40-42 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, естество на
нарушението, начин на установяване и съобразно доводите в жалбата, съдът
приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите мерки за разкриването на обективната истина, като
същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да
защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени
7
поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали,
установяват в нужната степен убедително и еднопосочно именно
гореизложената фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената
съвкупност, според съда и не се очертават противоречия, притежаващи
белезите на съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно
значение.
За прецизност съставът отбелязва, че съвкупността от гласни и писмени
доказателства е безпротиворечива и убедителна, потвърждавайки, че по
времето и на мястото, сочени от административнонаказателното обвинение,
именно жалбоподателят С. Н. е нарушил нормативна забрана, конкретно
разписана в разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 ЗДв.П, като в случая е управлявал
моторно превозно средство не просто под въздействие на алкохол, но с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Убедително потвърдено обаче е и това, че приемайки да му бъде
направена проверка за употреба на алкохол, при спазването на реда,
произтичащ от приложимата Наредба №1 от 19.07.2017година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредба №1/2017г./, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, обнародвана ДВ бр.61 от 28.07.2017г., в сила от
29.09.2017г., първоначално, на мястото на спирането, алкохолната
концентрация при Н. е била установена с техническо средство, конкретно в
количество 0,89 на хиляда, но е видно, проследимо по материалите от
доказателствената съвкупност, че жалбоподателят се е явил и за медицинско
изследване, при положение, че не е бил съпровождан от полицейски орган,
което и не е било изискуемо на фона на количеството алкохолна
концентрация, установено с техническото средство /под 1,2 на хиляда/, като
му е била взета от медицински специалист кръвна проба, в случая формално
седем минути след крайния срок на указаното му в талона за медицинско
изследване време, съответно пробата е била подложена и на химическо
изследване, от което отчетеният резултат, убедително потвърдено, е бил 0,56
на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на Н., като в случая органите на
административнонаказателното производство, конкретно наказващият орган,
е отразил в обстоятелствената част на постановлението факта на извършване
8
на медицинско и химическо изследване, а и резултата от същото,
отбелязвайки лаконично, че лицето не е спазило времето, дадено в талона за
медицинско изследване, поради което в крайна сметка, осъществявайки
административното наказване, е приложил административнонаказателната
разпоредба на чл.174,ал.1,т.2 ЗДв.П, а не тази на чл.174,ал.1,т.1 ЗДв.П.
Само за пълнота на изложението, тук е мястото, а и е важно да се
отбележи, че самият жалбоподател, видно от съдържанието на жалбата, макар
да е оспорил законосъобразността на издаденото му наказателно
постановление, е сторил това с позоваване на неправилно прилагане на
относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, но фактите,
описващи деянието и представляващи предмет на
административнонаказателното обвинение, не са били оспорени, а последното
е още една причина за състава да не намира основание да анализира
доказателствената съвкупност, освен да посочи реално еднопосочността и
безпротиворечивостта на същата.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на С. И. Н. е допустима /подадена е
в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение,
че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
15.12.2021година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган на 29.12.2021година, но подадена по
пощата на 22.12.2021година, видно от клеймо на пощенския плик, приложен
като лист 9-10 от делото, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при
това тъкмо пред Софийски районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и
съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана за
преценка на основателността й.
При това положение, на следващо място съдът с приоритет преценява,
че доколкото става въпрос за административнонаказателното производство от
процедурна гл.т., в разрез с твърденията в жалбата, в конкретния случай не се
констатира нарушение на процесуалните правила, което да разкрива характер
9
на съществено и в този смисъл да може да обуслови отмяна на
постановлението, в т.ч. не се констатира накърняване на правото на защита на
наказаното лице, нито препятстване на възможността да бъде разкрита
обективната истина в настоящото съдебно производство.
За отбелязване е, че доколкото става въпрос за
административнонаказателното производство, развило се в рамките на
класическа процедура, спазени са били сроковете по ЗДв.П и ЗАНН, като се
изходи от естеството, а и от начина на установяването, включително като
поредица от активности и действия, на констатираното и вменено на Н.
нарушение, съдът споделя становище, че както съдържанието на акта, така и
на наказателното постановление, е било оформено при коректно прилагане на
изискванията, произтичащи от приложимите разпоредби на чл.42 ЗАНН и на
чл.57 ЗАНН, доколкото и приоритетно следва да бъде оценено, че на фона на
съставомерните признаци на самото нарушение, в нужната пълнота,
достатъчно ясно, недвусмислено, при съответност между фактическа и
юридическа формулировка, а и по идентичен начин, включително предвид
сочената като нарушена нормативна разпоредба - тази на чл.5,ал.3,т.1 ЗДв.П,
както съобразено, че резултатът от химическото изследване на взетата от
нарушителя кръвна проба логично присъства само в обстоятелствената част
на наказателното постановление, е било направено описанието на
констатираното нарушение, така, че от една страна да е достатъчно ясен
предметът на доказване в съдебното производство по жалба срещу
постановлението, а и жалбоподателят да е в състояние пълноценно да
реализира правото си на защита.
Основното възражение в жалбата, макар обвързано с твърдения за
неспазени изисквания, произтичащи от разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН
и на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН, настоящият състав на СРС приема да не
сподели, доколкото намира обективно съответно това, че органите на
административнонаказателното производство последователно и по идентичен
начин са дали юридическа оценка на вмененото на Н. като нарушение, от гл.т.
посочена като нарушена нормативна разпоредба - тази на чл.5,ал.3,т.1 ЗДв.П,
посочвайки в същото време и конкретните обстоятелства, относими към
съставомерните признаци на вмененото нарушение, а именно това, че по
времето и на мястото, възприети от административнонаказателното
10
обвинение, Н. е управлявал моторно превозно средство след употреба на
алкохол, като конкретната концентрация, първоначално установена след
проверка с техническо средство, поради което и единствено фигурираща в
съдържанието на акта за установяване на нарушението, на по-късен етап е
била установена и след химическо изследване на взета от Н. кръвна проба и
при медицинско изследване, поради което в допълнение е била посочена само
в обстоятелствената част на наказателното постановление, като тук е мястото
съставът да отбележи позицията си, че доколкото посоченото в
обстоятелствената част на постановлението, че лицето не е било спазило
времето, дадено в талона за медицинско изследване, на практика единствено
имащо характер на фактическа констатация на административнонаказващия
орган, с която последният, но категорично без да обвързва съда при
произнасянето му в настоящото производство, е обосновал приложимостта по
казуса на конкретна административнонаказателна разпоредба, а именно тази
на чл.174,ал.1,т.2 ЗДв.П, от една страна не създава предпоставки да се
обсъжда процесуална нередовност в рамките на конкретното
административнонаказателно производство и от гл.т. изискванията,
произтичащи от разпоредбите на чл.42 ЗАНН и на чл.57 ЗАНН, а от друга
страна и не дава основание да се счита, че може да става въпрос по случая за
дефицит на факти, дискредитиращ административнонаказателното
обвинение.
С оглед приобщените като писмени доказателства по делото, два броя
заповеди на министъра на вътрешните работи - №8121з-515/14.05.2018г. и
№8121к-13180/29.10.2019г., а и от гл. т. разпоредбите на чл.189,ал.1 ЗДв.П и
на чл.189,ал.12 /предишен чл.189,ал.4/ ЗДв.П, съдът счита, че в достатъчна
степен обосновано може да приеме, че актът е бил съставен, респ.
атакуваното наказателно постановление е било издадено от компетентно
длъжностно лице.
При разглеждане казуса по същество, на фона на формираната
доказателствена съвкупност, респ. фактите, явяващи се установени, предвид,
че и същите присъстват в административнонаказателното обвинение,
настоящият състав на Софийски районен съд преценява основание да сподели
становище, че стореното от Н. има предпоставките да бъде оценено като
административно нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДв.П, от обективна страна
11
конкретно в параметрите, които като факти присъстват в
административнонаказателното обвинение, а именно, че по времето и на
мястото, посочени от административнонаказателното обвинение, Н. е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, конкретно 0,56 на хиляда, установено
по надлежния ред, в частност с медицинско и химическо изследване. Това е
така, защото установено по казуса е, че спрян за проверка от надлежни
контролни органи, Н. като водач на моторно превозно средство на първо
време е приел и е бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство,
отговарящо на нормативните изисквания и ред, разписани в приложимата
Наредба №1/2017г. Логично именно резултатът от това изследване, при това
единствено и само, е бил отразен в съдържанието на акта за установяване на
нарушението, съставен при проверката, когато обаче и отново при следване
на разписаните правила по Наредба №1/2017г., на Н. е бил издаден, а и връчен
талон за изследване, с указани време и лечебно заведение, при съобразяване
на които Н., който и не е подлежал на съпровождане от полицейски орган, е
можел да се яви за медицинско изследване и вземане на кръвна проба за
установяване употреба на алкохол, нещо повече, в случая в съдържанието на
талона точно, ясно и конкретно е бил указан крайният срок за явяване на
водача в здравно заведение, а именно до 45минути /реално нормативно
предвидения максимален/ от връчването на този талон, при положение, че
последното действие, отразено и удостоверено с подпис на Н., е било
реализирано на 20.11.2021година, в 02:30часа. Факт, също несъмнено
установен по казуса е, явяването на Н. в УМБАЛ”Света Анна” София”АД, т.е.
в указаното му здравно заведение, както вземане на кръвна проба от лицето
от медицински специалист - лекар, на 20.11.2021година, в 03:22часа, т.е. само
седем минути след указания на Н. срок, който изначално не изключва
своевременното явяване на лицето, в рамките на указания му 45-минутен
срок, в здравното заведение, а дори и да се приеме, че вземането на кръвната
проба, съвпадащо и с явяването на Н. в здравното заведение, е било
реализирано в последния посочен час, според настоящия състав, дори и само
на пръв поглед, без използването на специални знания, не дава основание да
се счита, че може да се приеме, че вземането на кръв за изследване отвъд
посочения срок, дължащо се на пренебрежимо малко закъснение, може да
бъде преценявано като недобросъвестна поведенческа проява на Н., а дори и
12
чисто обективно като фактор - възможен да повлияе резултата от
медицинското и химическо изследване на кръвната проба, включително на
фона на обстоятелството, че и самото медицинско лице, извършило
медицинското изследване, в случая лекар, не е приело да се касае за
приложимост по казуса на правилото по чл.15,ал.5 Наредба №1/2017г.
Тъкмо при това положение, отразена в обстоятелствената част на
атакуваното наказателно постановление и наред с резултата от проверката с
техническото средство, в рамките на случая точно установената с
медицинското и химическо изследване концентрация на алкохол в кръвта на
Н. - 0,56 на хиляда, а не тази от първоначалното измерване, направено с
техническото средство и възлизаща на 0,89 на хиляда, е имало предпоставките
да бъде оценена, съотв. по казуса да намери приложение
административнонаказателната разпоредба на чл.174,ал.1,т.1 ЗДв.П, а не тази
на чл.174,ал.1,т.2 ЗДв.П, преодолимо в случая и от гл.т. правомощия на съда в
настоящото производство, чрез изменяне на атакуваното наказателно
постановление.
На фона на изложеното, що се касае и до приложимата
административнонаказателна разпоредба, а именно тази на чл.174,ал.1 ЗДв.П,
съдът преди всичко съобразява, че няма промяна в законодателството,
считано от времето на извършване на нарушението - 20.11.2021година, до
приключването на производството пред районния съд, а именно до
13.12.2022година, която да обуславя обсъждане на плоскостта на
принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН.
С така направените предварителни уговорки, що се касае до
административните наказания, които следва да понесе С. Н. за извършеното
от него административно нарушение, съдът приема, че те отново следва да
бъдат от вида на определените, а и при условията на кумулативност, но
редуцирани като размер, с оглед предвиденото в следващата да намери
приложение разпоредба на чл.174,ал.1,т.1 ЗДв.П - ”лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок шест месеца и глоба 500лв.“, а
и при положение, че отчита, че макар при основание за прилагане на
привилегирована административнонаказателна разпоредба, все пак напълно
законосъобразно и правилно случаят не е бил оценен като “маловажен“,
доколкото за отбелязване е самото естество на нарушението, дефинитивно
13
характеризиращо се с по-висока степен на обществена опасност, макар и да
става ясно, че в случая нарушителят с поведението си не е пречил, нито е
създавал затруднения на контролните органи при осъществяването на
правомощията, които освен това не са установили други нарушения, а върху
възприетия от съда краен правен извод отражение дава и констатацията,
почиваща на приобщената като писмено доказателство справка/картон на
водача, видно от която Н. е имал и други нарушения на правилата за
движение по пътищата, в качеството на водач на моторно превозно средство,
при това немалко към 20.11.2021година, включително от вида на вмененото
му и в случая.
На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че
материалите по делото не обективират направени деловодни разноски, а и
съобразено със становището по крайния изход на делото, както при липсата
на отправено в този смисъл искане от страна, съдът не приема основание да
се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски.
Именно по изложените съображения в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание
чл.189,ал.14 ЗДв.П вр. чл.63,ал.7 вр. ал.2,т.4 вр. ал.1 ЗАНН - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-025383, издадено на
09.12.2021година от началник Група към СДВР-ОПП, с което на С. И. Н.,
ЕГН **********, с адрес град София, ж.к.”******”, бл.***, вх.***, ет.**,
ап.***, са наложени административни наказания - ”глоба“, в размер 1 000лева
и ”лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, за срок
12месеца, на основание чл.174,ал.1,т.2 Закон за движението по пътищата, за
това, че на 20.11.2021година, около 01:39часа, в град София, кв.”****”, по
ул.”3-ти март“, с посока на движение от ул.”Поручик Хранов“ към
ул.”Спортист“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил,
марка”***”, с регистрационен номер *******, лична собственост, като при
извършената му на кръстовището с ул.”Братя Найденови”, проверка за
употреба на алкохол, конкретно с техническо средство - “АЛКОТЕСТ
14
ДРЕГЕР 7510+” №0139, проба 05169, е бил отчетен положителен резултат
0,89 на хиляда съдържание на алкохол в издишания въздух, като на водача и е
бил издаден талон за медицинско изследване, бланков №077393 за
УМБАЛ”Света Анна” София”АД, а и Н. е дал кръв за изследване, с резултат
от кръвната проба 0,56 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта, видно от
протокол за химическо изследване №7778/24.11.2021г. - административно
нарушение по чл.5,ал.3,т.1 Закон за движението по пътищата, като
НАМАЛЯВА размера на наложените административни наказания - “глоба”,
от 1 000 /хиляда/лева на 500 /петстотин/лева и ”лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство“, от 12 /дванадесет/месеца на 6
/шест/месеца, които да се считат определени на основание чл.174,ал.1,т.1
Закон за движението по пътищата и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалите му части, конкретно като възприето фактическо и
правно описание на деянието.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15