Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14.08.2020г. гр.Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Димитровградският
Районен Съд в публичното заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Т.Димитрова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Иван Маринов АНД №252 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЕТ“***със
седалище и адрес на управление с.***, представлявано от Н.Д.Г. с ЕГН **********,
е депозирал жалба против наказателно постановление №
518204-F538148/16.06.2020г. на Началник Отдел "Оперативни
дейности"-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което за това, че при извършена оперативна проверка на
16.02.2020г. в 11:50часа на обект, представляващ „бистро ***, общ.Димитровград,
обл.Хасково, ***.”, е констатирано, че ЕТ в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. /за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/загл.изм.ДВ, бр.80 от
2018г./ на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата наредба- за извършената контролна покупка на едно кафе
на стойност - 0.70лв., платена в брой на лицето Н.Д.Г., от Д.Т.Д.- проверяващ,
преди легитимацията не е издадена фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ модел: Datecs DP-15, с ИН на ФУ:ОТ:537267 и
ФП 02537267 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н-18/13.12.2006г., като извършеното нарушение се доказва и от
установеното наличие на касова разлика в размер на 37.00лв. между наличните
парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези маркирани във ФУ, за
извършената контролна покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с
№0034139. С този номер е изведен дневен отчет от проверяващите, като извършеното
нарушение е довело до неотразяване на приходи, с което за виновното нарушение
на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, на
едноличния търговец е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 (шестстотин) лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателното постановление поради противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и необоснованост на същото. Моли се за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно
призован, не се явява. Упълномощеният процесуален представител поддържа
жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, представя
допълнителни доказателства чрез показанията на водено лице, счита, че не е преценена
възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН поради ниската стойност на
закупената стока, изтъква също, че адм.-наказателната отговорност би следвало
да се насочи към физическото лице, а не към търговеца, пледира за отмяна на
наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата -
ЦУ на НАП – Оперативни дейности - гр.Пловдив - чрез упълномощения си
представител, оспорва подадената жалба. Счита издаденото наказателно
постановление за законосъобразно и правилно, без да има допуснати процесуални
нарушения. Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Районна Прокуратура– Димитровград- редовно
призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2020г.
служителите при ЦУ на НАП- Оперативни дейности-Пловдив- Д.Д. и М.А.,
изпълнявали служебните си задължения. Към 11:50ч. същите посетили търговски
обект- ***общ.Димитровград, обл.Хасково, ***. Обекта бил в работен режим,
доколкото проверяващите влезли безпрепятствено през входа- предвиден за
клиенти. Заварили продавач и св.Д.Д. извършила контролна покупка на едно кафе
на стойност 0.70лв., платени в брой на продавача. За извършената покупка било
върнато ресто, но не бил издаден фискален бон. При което контролните органи се
легитимирали и извършили проверка. При проверката установили, че обекта е стопанисван
от **-Н.Г.”***, а продавач е самия Н.Д.Г.. В обекта открили въведено в
експлоатация фискално устройство Datecs DP-15, с ИН на ФУ:ОТ:537267 и ФП
02537267. Проверили касовата наличност и установили 37,00лв. налични парични
средства в касата.
От изведения от
фискалното устройство отчет, проверяващите установили, че би следвало за
извършената покупка да бъде издаден фискален бон с №0034139/16.02.2020г., но такъв
не бил издаден.
Нарушението е констатирано и документирано с Протокол за извършена проверка сер.АА № 0024931 /16.02.2020г.
На 16.02.2020г. бил
съставен и АУАН № F538148/16.02.2020г., в който е описана
фактическата обстановка, а като нарушена е описана разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е подписан от
нарушителя без възражения.
На 16.06.2020г. е
издадено обжалваното наказателно постановление № 518204-F538148/16.06.2020г. на
Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание
чл.53, ал.2, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, на
едноличния търговец е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 600 (шестстотин) лева.
НП е
подписано от Н.Г. и срещу разписка връчен на същия на 19.06.2020г., а жалбата
против него е получена от адм.-наказващия орган на 22.06.2020г. – видно от поставения
входящ номер– т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от АУАН № F538148/16.02.2020г., Наказателно постановление №
518204-F538148/16.06.2020г. на Началник на Отдел "Оперативни
дейности"-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите, приетите като доказателства писмени документи- приложени по
адм.-нак.преписка, както и от показанията на актосъставителя Д.Д. и свидетеля
по установяване на нарушението и на съставянето на акта М.А., на водения от
процесуалния представител на жалбоподателя Ирена Господинова, които са
еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради
което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- действащо като търговец-
ЕТ, на който по реда на ЗАНН и ЗДДС е наложена имуществена санкция в качеството
му на ЕТ за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото
наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността, и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
Жалбата се явява процесуално допустима, а по същество-
неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, Всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
Задължението на
търговеца лицето в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл.
изм. ДВ, бр.80 от 2018г./, е уточнено в същата разпоредба: -Всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
В конкретния случай търговецът-
**- Н.Г.“ попада под обхвата на лицата- задължени да спазват гореописаната
разпоредба. Установено е, че на процесната дата контролните органи са заварили
обекта в работен режим, доколкото съвсем безпрепятствено са влезли в търговския
обект, без да им е съобщено от присъстващите там, че обекта не работи поради
почивния ден. Дори напротив- св.Д. е била обслужена. Не се спори, че е извършена
контролна покупка на едно кафе на стойност 0,70лв. За извършената
покупко-продажба не им е издаден фискален бон (касова бележка). Т.е. в случая е
констатирано безспорно неизпълнение на задължението, което разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС въвежда към търговците. Поради което и правилно
контролните органи са съставили АУАН за допуснатото нарушение, в който акт правилно
е описано конкретното нарушение, правилно е отнесена установената фактическа
обстановка към съответстващия текста от закона, който е нарушен.
Правилно
административно-наказателната отговорност е била насочена към търговеца, а не
към завареният в обекта продавач, въпреки, че в случая търговеца е ЕТ“НЕД-Н.Г.“,
а продавачът е физическото лице Н.Г.. Налице е разлика в правосубектността и
въпреки припокриването, налице са два отделни правни субекта. В тази връзка
правилно адм.-наказателната отговорност е насочена към търговеца, а не към
физическото лице, доколкото за самите търговци е предвидена отговорност и
същите са субекти на това нарушение по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. и чл.118, ал.1 от ЗДДС.
По отношение показанията
на св.Ирена Господинова- съпруга на Н.Г., съдът кредитира като цяло нейните показания,
доколкото се покриват и подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Единственото разминаване е в частта им за това кой е обслужил
проверяващата св.Д.. Според св.Господинова, тя лично е направила кафе на св.Д.
и е взела сумата за това. Според проверяващите обаче, св.Д. е била обслужена от
Н.Г., а не от съпругата му. Това обстоятелство е описано дори в издадените
Констативен протокол, АУАН и НП. По тези актове обаче липсват възражения
относно така описаното обстоятелство- дори напротив, видно от представения опис
на паричните средства в касата, в деня на проверката – 16.02.2020г., описа е
подписан с обяснения именно от Н.Г., а не от Ирена Господинова. Твърденията, че
последната е обслужила проверяващата при контролната покупка се представят едва
в съдебната фаза на адм.-наказателното производство, при положение, че е имало
предостатъчна възможност да се заявят преди това- при запознаване с
констативния протокол, АУАН и в последствие и НП. Предвид тези обстоятелства и
разминаванията с показанията на св.Д. и св.А., както и с останалите писмени
доказателства по делото, Съдът не кредитира като достоверни показанията на
св.Ирена Господинова в тази им част.
Като цяло,
при издаването на процесните акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление, съответно контролните органи и
административно-наказващият орган са изпълнили задълженията си, предвидени в
ЗАНН, правилно е квалифицирано нарушението, същото е описано правилно текстово,
съответстващо и на цифрово изписаното, правилно е съобразен и текста от закона
- предвиждащ наказание за въпросното нарушение.
В случая не
са налице разминавания или наличие на възможност за объркване у нарушителя за
това коя норма е посочена като нарушена- дали тази на чл.118, ал.1 от ЗДДС във
връзка с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. или препращането би следвало да
е в обратен ред. Подредбата на основната и препращаща норма в случая не е от
съществено значение, доколкото и двете норми визират задължение на субектите за
издаване на касов бон. И в тази връзка не се открива каквато и да било
възможност от неразбиране на вмененото адм.нарушение.
По отношение на
наведените доводи в жалбата за неправилното неприложение на чл.28 от ЗАНН и
приемането на случая за маловажен, Съдът намира, че правилно адм.-наказващия орган не е възприел случаят
за такъв. На практика въпреки липсата на съществени отегчаващи отговорността
обстоятелства и ниския размер на стойността на стоката, за която не е издаден
касов бон, степента на обществена опасност на това нарушение не е
малозначителна, независимо от размера на неотчетената сума, доколкото на практика
представлява и неотразяване на доходи, а
по този начин се създават явни предпоставки за ощетяване на бюджета.
Най-малкото от подобен вид квалифицирани търговци може да се очаква проявена
небрежност да не се издават касови бележки дори и в почивен ден, но без каквито
и да било признаци, че заведението не работи. Поради което предвид немалката
обществена опасност на подобен вид нарушения, правилно адм.-наказващият орган
не е възприел настоящият случай като маловажен.
Последвалата санкция е
правилно определена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на посочените
текстове, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Доколкото търговецът-жалбоподател
е осъществил състава на нарушението по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. /
чл.118, ал.1 от ЗДДС, правилно нарушението е свързано с административно-наказателна
норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС и по-конкретно към разпоредбата, предвиждаща имуществена
санкция в размер от 500лв. до 2000лв.
В случая Съдът намира,
че административно-наказващият орган е определил правилно размера на
административното наказание- в близък до минималния размер, доколкото въпреки,
че нарушението е за първи път, са налице и отегчаващи отговорността
обстоятелства – а именно не само не е издаден фискален бон, но и в касата на фискалното
устройство са открити сумата от 37лв.- неотразена в самото фискално устройство.
Безспорно е, че неиздаването на касова бележка на практика води до неотразяване
на приходи, доколкото при предаване на стока и приемане на сумата за тази
стока, не се отразява никъде извършената продажба, от там и реализираните
приходи. Поради което и правилно размера на наказанието не е в минималния
предвиден, а определеният такъв от 600лв. Съдът намира за адекватен и съотносим
към тежестта на обществена опасност на самото нарушение. Поради което и правилно размера на наказанието
не е в минималния предвиден, а определеният такъв от 600лв.
В тази връзка, съдът
намира, че правилно е процедирано при установяване на административното
нарушение и при определяне на вида и размера на административното наказание. Не
се откриха съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление, както нарушението, така и наказанието са правилно определени,
поради което и следва обжалваното НП да бъде потвърдено- като законосъобразно и
обосновано.
По отношение на искането
за възстановяване на направените разноски и от двете страни, на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
В случая предвид
потвърждаването на издаденото наказателно постановление, разноски следва да
бъдат присъдени в полза на адм.-наказващия орган, в размер на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева- предвид представеният списък с направените
разноски, като така описана сума- представляващи разноски по делото, направени
от адм.-наказващия орган, следва да бъдат възстановени от жалбоподателя.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 518204-F538148/16.06.2020г.
на Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ“***със седалище и
адрес на управление с.***, представлявано от Н.Д.Г. с ЕГН **********, за това,
че при извършена оперативна проверка на 16.02.2020г. в 11:50часа на обект,
представляващ „бистро ***, общ.Димитровград, обл.Хасково, ***.”, е
констатирано, че ЕТ в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. /за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин/загл.изм.ДВ, бр.80 от 2018г./ на
МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснало нарушение на разпоредбите на
същата наредба- за извършената контролна покупка на едно кафе на стойност -
0.70лв., платена в брой на лицето Н.Д.Г., от Д.Т.Д.- проверяващ, преди
легитимацията не е издадена фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ модел: Datecs DP-15, с ИН на ФУ:ОТ:537267 и
ФП 02537267 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н-18/13.12.2006г., като извършеното нарушение се доказва и от
установеното наличие на касова разлика в размер на 37.00лв. между наличните
парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези маркирани във ФУ, за
извършената контролна покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с
№0034139. С този номер е изведен дневен отчет от проверяващите, като
извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи, с което за виновното
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.53, ал.2, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС, на едноличния търговец е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 (шестстотин) лева – като законосъобразно и обосновано.
ОСЪЖДА ЕТ“***със седалище и адрес на управление с.***,
представлявано от Н.Д.Г. с ЕГН **********, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да
заплати на ТД на НАП – гр.Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна
инстанция в размер на 100 (сто) лева – произтичащи от юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)