Разпореждане по дело №210/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279 вр. чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

С Разпореждане № 2153/06.07.2010 г., постановено по гр. д. № 443/2006 г. по описа на РС – Кърджали, е разпоредено издаването на изпълнителен лист на П. И. В. от гр. Кърджали срещу Б. В. Г. от гр. Крумовград - „за отстъпване на собствеността и предаване на владението на ½ идеална част от процесния недвижим имот от 1/3 идеална част от УПИ V-757 в кв. 42 по плана на гр. Кърджали, целият от 460 кв. м., при граници: ул. Родопи, УПИ 4-756, УПИ 6-760 и УПИ 11-758, ведно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м., построена в същото място, пригоден за живеене, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата”. Със същото разпореждане е оставено без уважение искането на П. В. за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми за разноски по делото.

Недоволни от посочения съдебен акт, в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист, са останали Б. В. Г. от гр. Крумовград и И. Г. В. от гр. София, които го обжалват в срок. В подадената от частна жалба са изложени твърдения за неправилност на атакуваното разпореждане, като се сочи внесена парична гаранция по същото производство във връзка с процесния имот, както и Определение на ВКС, с което е спряно изпълнението по делото. Релевира се и становище за неспазване на процесуалния ред при постановяване на атакувания съдебен акт, водещо до затрудняване упражняването на правото на защита срещу него. Въз основа на горното от въззивния съд се иска да отмени разпореждането в обжалваната му част. Към така подадената жалба са приложени препис от Определение на ВКС за спиране на изпълнението, молба до същия съд на основание чл. 282 от ГПК (постъпила във ВКС на 28.07.2010 г.), копия от вносни бележки за внесено обезпечение, вносна бележка за внесена държавна такса в размер 15 лева, както и копие на удостоверение за данъчна оценка.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна П. И. В. от гр. Кърджали. С отговора се възразява срещу допустимостта на подадената частна жалба от страна на И. Г. В. от гр. София предвид това, че с атакувания съдебен акт не е разпоредено издаване на изпълнителен лист спрямо него. Релевира се становище за неотносимост на постановеното от ВКС спиране на изпълнението спрямо съдебното решение, във връзка с което е издадено процесното Разпореждане на РС – Кърджали. Излага се твърдение в смисъл, че посочената от жалбоподателите гаранция е изтеглена. Сочи се и това, че гаранцията е била внесена от жалбоподателя И. В., а не от другия жалбоподател Г. (спрямо която е разпоредено издаването на изпълнителен лист). Твърди се, че обжалваното разпореждане е правилно.

Така подадената частна жалба се явява недопустима за разглеждане от настоящия съд касателно обжалването от страна на жалбоподателя И. Г. В.. Това е така, защото за същия липсва правен интерес от обжалването предвид обстоятелството, че с атакувания съдебен акт не е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу него. Поради това и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 вр. чл. 273 вр. чл. 130 от ГПК подадената от този жалбоподател частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството в тази му част – прекратено.

Касателно обжалването от страна на жалбоподателя Б. В. Г. от гр. Крумовград, частната жалба се явява допустима за разглеждане, доколкото същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на първоинстанционния съд от вида на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 279 от ГПК (съобразно разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК), при спазване на изискванията за съдържание и форма, от лице, което има правен интерес от обжалването. Разгледана по същество обаче, жалбата на Г. се явява неоснователна. След като направи проверка по реда на чл. 269 вр. чл. 278, ал. 4 вр. чл. 279 от ГПК, настоящият съд намира, че атакуваното разпореждане, не се явява нищожно или пък недопустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно. За да направи този извод, въззивният съд съобрази следното:

С Решение № 78/12.04.2010 г. по в. гр. д. № 398/2009 г. на ОС – Кърджали е оставено в сила Допълнително решение № 112/11.07.2007 г. по гр. д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд, с което е допълнено Решение № 40/03.05.2007 г. на Кърджалийския районен съд по гр. д. № 443 от 2006 г., в частта, с която, на основание чл. 108 от ЗС Б. В. Г. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на П. И. В. на ½ идеална част от процесния недвижим имот, респ.: ½ идеална част от 1/3 идеална част от УПИ V- 757 в кв. 42 по плана на Г., целият от 460 кв.м., ведно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, пригоден за живеене, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата. Обжалваното в настоящото частно производство разпореждане е издадено по молба на П. В. във връзка с това въззивно решение (№ 78/12.04.2008 г.), видно от мотивите към разпореждането.

Изложеният в частната жалба довод в смисъл, че в производството за издаване на разпореждането на районния съд е следвало да намерят приложение разпоредбите на отменения ГПК, е в противоречие със закона. Това е видно от текста на § 2, ал. 9 от ПЗР на действащия ГПК, съгласно която разпоредба „производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК”; по аргумент от противното, производствата, образувани по такива молби, постъпили след посочената дата – както е в настоящия случай – следва да бъдат разглеждани по реда на действащия ГПК. Поради изложеното тук районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила досежно приложения процесуален ред, съответно – по никакъв начин не е било затруднено упражняването на правото на защита срещу съдебния акт в този аспект.

Обжалваното съдебно разпореждане е издадено въз основа на акт, посочен в чл. 404, т. 1 от ГПК, а именно – осъдително въззивно решение (посоченото по-горе Решение № 78/12.04.2010 г. по в. гр. д. № 398/2009 г. на ОС – Кърджали). Към момента липсват доказателства за произнасяне на касационния съд, с което да е спряно изпълнението по това въззивно решение. В тази връзка, от материалите по делото е видно, че ВКС е спрял изпълнението по друго въззивно решение, а именно - Решение № 306/28.12.2007 г., постановено по в. гр. д. № 328/2007 г. по описа на ОС – Кърджали, като това решение впоследствие е било отменено частично от ВКС, а делото е било върнато на ОС – Кърджали за ново произнасяне, което произнасяне е направено именно с посоченото Решение № 78/12.04.2010 г. по в. гр. д. № 398/2009 г. на ОС – Кърджали. От друга страна, дори по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК да бъде или да е вече постановено спиране на изпълнението на последното посочено въззивно решение, то настоящият съдебен състав не счита, че това би била каквато и да била пречка за издаване на разпореждане по чл. 406, ал. 1 от ГПК въз основа на това осъдително въззивно решение, доколкото самото спиране на изпълнението не влияе по никакъв начин на характера на това решение като основание за издаване на изпълнителен лист; спирането на изпълнението от страна на касационната инстанция би имало значение единствено в контекста на разпоредбата на чл. 432, т. 4, пр. 1 от ГПК, в който случай евентуално образуваното вече изпълнително производство ще следва да бъде спряно.

Прочие, в конкретния случай е налице редовен от външна страна акт по чл. 404, т. 1 от ГПК (изпълнително основание) по смисъла на чл. 406, ал. 1 от същия кодекс, относно което е и проверката на съда, издаващ разпореждането.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че упоменатата в процесната частна жалба гаранция, внесена като обезпечение от жалбоподателя И. В., е била освободена, видно от наличното по делото Определение от 25.01.2010 г. по гр. д. № 1879/2008 г. на ВКС.

Поради изложеното по-горе подадената от Б. В. Г. частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство, бъде потвърдено.

Предвид посоченото относно недопустимостта на подадената частна жалба касателно обжалването от страна на И. Г. В. от гр. София, както и предвид изложеното относно правилността на обжалваното разпореждане, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимачастната жалба, подадена от И. Г. В. от гр. София, ул. „Макгахан” № 7. вх. „В”, . 2, ап. 55 и от Б. В. Г. от гр. Крумовград, ул. „Орфей” № 10, против Разпореждане № 2153/06.07.2010 г., постановено по гр. д. № 443/2006 г. по описа на РС – Кърджали, в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист на П. И. В. от гр. Кърджали срещу Б. В. Г. от гр. Крумовград - за отстъпване на собствеността и предаване на владението на ½ идеална част от процесния недвижим имот от 1/3 идеална част от УПИ V-757 в кв. 42 по плана на гр. Кърджали, целият от 460 кв. м., при граници: ул. Родопи, УПИ 4-756, УПИ 6-760 и УПИ 11-758, ведно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м., построена в същото място, пригоден за живеене, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата - В ЧАСТТА ОТНОСНО ОБЖАЛВАНЕТО ОТ СТРАНА НА И. Г. В. от гр. София, ул. „Макгахан” № 7. вх. „В”, . 2, ап. 55 - като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от И. Г. В. от гр. София, ул. „Макгахан” № 7. вх. „В”, . 2, ап. 55 и от Б. В. Г. от гр. Крумовград, ул. „Орфей” № 10, противРазпореждане № 2153/06.07.2010 г., постановено по гр. д. № 443/2006 г. по описа на РС – Кърджали, в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист на П. И. В. от гр. Кърджали срещу Б. В. Г. от гр. Крумовград - „за отстъпване на собствеността и предаване на владението на ½ идеална част от процесния недвижим имот от 1/3 идеална част от УПИ V-757 в кв. 42 по плана на гр. Кърджали, целият от 460 кв. м., при граници: ул. Родопи, УПИ 4-756, УПИ 6-760 и УПИ 11-758, ведно с приземния етаж на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м., построена в същото място, пригоден за живеене, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата” - В ЧАСТТА ОТНОСНО ОБЖАЛВАНЕТО ОТ СТРАНА НА Б. В. Г. от гр. Крумовград, ул. „Орфей” № 10 - като ПОТВЪРЖДАВА същото разпореждане.

Настоящото определение, в частта относно произнасянето по обжалването от страна на И. Г. В. от гр. София, ул. „Макгахан” № 7. вх. „В”, . 2, ап. 55, подлежи на обжалване чрез ОС - Кърджали пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Определението, в частта относно произнасянето по обжалването от страна на Б. В. Г. от гр. Крумовград, ул. „Орфей” № 10, подлежи на обжалване чрез ОС - Кърджали пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1.2.