Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2595              Година  2021, 30.12.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 08.12.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1505 по описа за 2021 година и като обсъди :

 

                             Производство пред първа инстанция.      

Постъпила е жалба от Б.В.П. *** срещу решение №2153-15-133 от 23.04.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-15-00880280 от 17.02.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, с което е разпоредено на П. да възстанови получено недобросъвестно парично обезщетение поради общо заболяване за периода 25.10.2019г. – 11.09. 2020г. в размер на общо 875,96 лева(главница и лихви).

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност по същество – неправилно приложение на материалния закон и постановено в несъответствие с целите на закона, поради което настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, намира същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

При вменената с новелата на чл.168 ал.1 АПК служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, настоящият състав констатира, че ответният Ръководител е постановил незаконосъобразен акт, тъй като е осъществил проверка за законосъобразност върху обжалвано пред него разпореждане №РВ-3-15-00880280 от 17.02.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ след като същото е станало стабилен административен акт, т.е. осъществил е контрол при задължително административно обжалване след изтичане на преклузивния срок за обжалване на акта от страна на П..

Видно е от представената пълна административна преписка, че разпореждането от 17.02.2021г. е било съобщено на оспорващата лично на дата 24.03.2021г. съобразно редовно оформеното известие за доставяне от лицензирания пощенски оператор на л.54 от делото. Т.е. срокът за входиране(подаване) на жалбата е следвало да бъде най-късно на 07 април 2021г.(присъствен ден – сряда).

Видно е от приложената жалба на П., че същата носи вх. № от ТП на НОИ – Пловдив от 09.04.2021г.(л.34), но от приложеното копие от плика(лист 47) се установява, че датното пощенско клеймо е от 08.04.2021г.

В тази връзка и за изясняване на това обстоятелство бе изискано и получено официално писмо от лицензирания пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД(л.173), от което се установява, че действително посочената препоръчана пощенска пратка е постъпила(приета) от подателя – адв. Ф.(пълномощник на П.) на дата 08.04.2021г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за оспорване пред съда.

Ответният Ръководител не е изследвал това обстоятелство, поради което е осъществил контрол за законосъобразност на един стабилизирал се индивидуален административен акт, т.е. решението на ответника от 23.04.2021г. е било недопустимо, постановено по просрочена жалба.

Това налага извод за незаконосъбразност на това решение само на това основание, тъй като неправилно е приложена нормата на чл.117 ал.2, т.2  във вр. с ал.1, т.2 б.“д“ КСО.

Консеквентно оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив следва да се отмени и вместо него се постанови от съда друго, с което се остави без разглеждане жалбата на П.(така при идентичен случай Решение №4950 от 09.04.2013г. на ВАС по адм. д. №14888/2012г., VI отд.).

По разноските.

С оглед резултата от съдебната проверка следва да се присъдят разноски на жалбоподателя, независимо че конкретното основание на което се отменя акта не е изрично посочено в депозираната жалба, а е резултат и от служебно дължимата проверка от съда в обхвата на контрола за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт.

Съобразно представения списък на разноски(л.176) следва да П. да се присъди сумата от 400 лева за осъществената защита пред съда.

Що се отнася до претендираните допълнително 150 лева – за защита при задължителното административното обжалване, то следва да се посочи, че правната уредба на разноските по АПК, а и самото правило на чл.120 ал.2 КСО имат предвид само и единствено съдебните разноски, т.е. разноските направени с оглед обжалване на административния акт пред съда(напр. внесената дължима ДТ) и понесените такива в неговия ход(за експертизи, свидетели, за адвокат и т.н.).

От страна на П. се сочи, че сумата от 150 лева била платена като хонорар на адв.Ф. за осъществената защита в производството по задължително административно обжалване на разпореждането на Ръководителя на контрола по разходите в съответното поделение на НОИ.

В случая обаче следва да се посочи, че според посоченият вече по горе чл.120 ал.2 КСО при уважаване на жалбата оспорващият има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита, съразмерно на уважената част. Не е регламентиран въпросът за разноските във фазата на административното обжалване. Според чл.117 ал.5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на АПК, а в него въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота и в КСО, и в АПК относно понесените от страната разноски в това административно производство.

С оглед това единствен ред за присъждане остава само този по чл.1 ал.1 ЗОДОВ(в този смисъл е напр. Решение №8234 от 25.06.2020г. на ВАС по адм. д. № 11414/2019г., III о. и Решение №7622 от 24.06.2021г. на ВАС по адм. д. № 1795/2021г., III о.).

Или на това основание не могат да се присъдят в това производството търсените 150 лева.

Що се отнася до възражението на защитата на ответника за присъждане на разноски в минимален размер, то сумата от 400 лева не е прекомерна спрямо минимума съгласно чл.8 ал.1,т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.119 във вр. с чл.117 ал.1, т.2 б.“д“ КСО настоящото съдебно решение е окончателно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

                    

ОТМЕНЯ Решение №2153-15-133 от 23.04.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-15-00880280 от 17.02.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, с което е разпоредено на Б.В.П. *** да възстанови получено недобросъвестно парично обезщетение поради общо заболяване за периода 25.10.2019г. – 11.09.2020г. в размер на общо 875, 96 лева главница и лихви, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.В.П. *** срещу разпореждане №РВ-3-15-00880280 от 17.02.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив.

 ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.”Ал. Стамболийски”№62-64 да заплати на Б.В.П. *** разноски за това производство в размер на общо 400(четиристотин)лева.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :