Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 08.03.2021 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                             

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: Детелина Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2565/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на П.Д.В. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.В. от Адвокатска Колегия - гр. Д., с която срещу ***”, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** ул. „*** представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., е предявен иск за заплащане на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 477 от КЗ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2016 г. по пътя на гр. К. – гр. Ш., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 27.05.2016г. до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения юрисконсулт С.Х., е представила отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че след получаване препис от исковата молба ЗАД „ОЗК-Застраховане” е извършило плащане в полза на П.Д.В. на сумата от 7 255,79 лв., от която процесните 5 000 лв. и 2 255,79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение за времето на забава, считано от 27.05.2016 г. до 04.11.2020 г. Поради изложеното ответникът настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.05.2016г. като водач на т.а. „****” с рег. *** по пътя ***в района на с.Л. е претърпял ПТП, за което вина има водача на другия участник в произшествието – В. С. Д., който е управлявал т.а. *** и е имал сключена застраховка „** на автомобилистите” с полица *** с ответното дружество със срок на валидност от 11.09.2015г. до 10.09.2016г.

         За ПТП-то е бил съставен АУАН на виновния водач – В. Д.

При сблъсъка на двата автомобила /описани по-горе/ ищецът е получил *** имал е болки в кръста и гърдите, бил е откаран веднага в болница и след прегледа е бил с указание да бъде хоспитализиран за динамично проследяване, но П.В. отказал и ползвал болничен за 1 месец

На 31.05.2016г. посетил „***” във В. и се установило, че има фрактура на гръдната кост, която не можела да се обездвижи и са препоръчали на ищеца пълен покой, без каквито и да е натоварвания. В. пиел обезболяващи, мажел се с гел и така изкарал лятото.

         Месец ***2016г. направил 10-дневни процедури с нискочестотно магнитно поле, като ползвал болнични до м.ХІІ.2016г. и същевременно продължавал с приема на лекарства.

         Месец март 2018г. отново му било проведено два пъти по 10-дневно лечение с нискчестотно магнитно поле.

         Причинените на ищеца травми и увреждания при ПТП-то довели до големи неудобства за него – болки, страдания, продължителни болнични. В. продължавал да е непълноценен във всяко едно отношение, не можел да извършва обичайните си дейности, понякога за елементарни действия се нуждаел от чужда помощ, а това го натоварвало психически, чувствал се като инвалид. П.В. не бил възстановен напълно, въпреки изтеклия период от време.

         Освен сочените неимуществени вреди, на ищеца  му били причинени и имуществени такива, изразяващи се в закупуване на лекарства, платени прегледи, изследвания и т.н.

         П.Д. отправил покана до ответника, съгл. чл.  380 от КЗ за изплащане на обезщетение, вследствие последиците и вредите от ПТП-то, но от застрахователното дружество поискали от ищеца много документи, вкл. и такива, за които той нямало как да се снабди.

Предвид гореизложеното, ищецът е предявил частичен иск пред РС Добрич за сумата от 10000 лева, по който е образувано гр.д.№ 505/2019 по описа на съда и претенцията била уважена изцяло. След обжалване от ответното дружество, въззивния съд с решение по в. гр. дело № 338/2020 г. е потвърдил решението на ДРС, но в същото време е определил сумата от 15000 лева като справедлив размер на цялото обезщетение. Сумата от 10000 лева му била изплатена и предвид решението на ДОС, за ищецът останала възможността да предяви иск за остатъка от сумата в размер на 5000 лева.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Ответното дружество, не отрича, че на 27.05.2016г. е станало ПТП на соченото място и между посочените автомобили с водачи ищеца и В. Стоянов, че последният е имал сключена застраховка „*** на автомобилистите” в *** както и че между страните е влязло в сила решение по гр.дело № 505/2019 по описа на РС Добрич и в.гр.дело № 338/2020 на ОС Добрич.

Ответникът твърди, че след постановяване на решението по гр. дело № 505/2019 г. по описа на ДРС доброволно е заплатил на  09.03.2020 г. по банковата сметка на ищеца сумата от 11 051,44 лева, от които: 8 000 лева главница и 3 051,44 лева законна лихва. След постановяване на въззивното решение на 10.07.2020 г. е заплатил сумата от 4 414,42 лева, от които: 2 000 лева главница и 836,75 лв. законна лихва и 1 591,75 лв. разноски, като с  платежно нареждане от 28.07.2020 г. е доплатил още 341,16 лв. разноски. След получаване на исковата молба, с преводно нареждане от 04.11.2020 г. е изплатил на ищеца сумата 7 255,79 лв., от които: 5 000 лв. – главница и           2 255,78 – законна лихва върху главницата от 27.05.2016 г. до датата на плащането.

Ответникът настоява да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло с оглед извършеното плащане в хода на делото, както и да бъде отхвърлена  претенцията на ищеца за разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на делото.

Безспорно е установено, че в хода на производството по делото – в тази насока са изявленията на пълномощника на ищеца и представеното от ответника преводно нареждане от 04.11.2020 г. за  сумата от 7 255,79 лв., ответникът е погасил задължението си към ищеца, предмет на настоящото дело по отношение на главницата и лихвата за забава. От това следва, че предявените осъдителни искове на основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване вземането на ищеца, чрез плащане в хода на процеса.

Съдът съобразявайки доводите на страните намира възраженията на представителя на ответника за неоснователност искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на исковата молба.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна, предвид фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. От материалите по делото се установява, че ответникът е получил препис от исковата молба, предмет на настоящото дело, на 19.10.2020 г., а е извършил погашение на задължението, предмет на исковата молба на 04.11.2020 г. Следователно, плащането е станало в хода на настоящото производство.

В случая следва да се приеме, че ответникът е бил запознат с решението на ДОС по в. гр. Дело № 338/2020 г., в което изрично е посочено, че справедливото обезщетение в полза на ищеца бе следвало да бъде 15 000 лв. и след като 10 000 лв. са били вече изплатени, то за разликата от 5 000 лв. правото на обезщетение е било вече възникнало.

По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в настоящото производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска. Действително в настоящия случай, въпреки че предявеният иск подлежи на отхвърляне, ищецът има право на разноски, тъй като искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е дал причина за завеждане на делото – по арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Предвид на това именно ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, които възлизат на сумата от 896 лв., от която: 200 лв. – платена държавна такса и 696 лв. – възнаграждение за упълномощения адвокат.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.В. с ЕГН ********** *** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** ул. „***, ет. *, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., иск за заплащане на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 477 от КЗ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2016 г. по пътя на гр. К. – гр. Ш., ведно със законната лихва върху главницата,  считано от подаване на исковата молба 24.09.2020 г. до окончателното изплащане, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА СУМА В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА ****”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***, ул. ***, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.В. с ЕГН ********** *** сумата от 896 лв. /осемстотин деветдесет и шест лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: