Р Е Ш
Е Н И Е
№ 21.11.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в
следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 275 по описа за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени, част от тях при условията на евентуалност, искове с правно
основание чл.79 от Закона за
задълженията и договорите
(ЗЗД), чл.59 от ЗЗД,
чл.45 от ЗЗД и чл.74 от ЗЗД. От ответната
страна е заявено възражение за прихващане с правно основание чл.79 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ –
ЧАСТЕН
ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., твърди
в депозираната искова молба, че развивал дейност в
сферата на земеделското производство като частен земеделски производител в землището
на с.Сталево, община Димитровград. Баща му М. Т. Димитров имал изключително
пълномощно да представлява ищеца пред всички трети физически и юридически лица,
държавни и общински органи, да води преговори от негово име, да подписва
договори и други.
До 2015г. ищецът обработвал земя
в с.Сталево, която ползвал с договори за наем, сключени с физически лица и с
Община Димитровград. С Общината били сключени четири договора:
Договор № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г.
за отдаване под наем на общинска земеделска земя в землището на с.Сталево с
обща площ от 7.545 дка при наемна цена от 129.20 лв. годишно, платими до първи
октомври на текущата година и срок на действие на договора - пет години.
Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г.
за отдаване под наем на общинска земеделска земя в землището на с.Сталево с
обща площ от 114.751 дка при наемна цена от 4 310 лв. годишно, платима до първи
октомври на текущата година и срок на действие на договора - пет години.
Договор №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г. за отдаване под наем на общинска земеделска земя в
землището на с.Сталево с обща площ от 24.401 дка при наемна цена от 133 лв.
годишно, платима до първи октомври на текущата година и срок на действие на
договора - пет години. С Анекс от 04.03.2015г. страните уговорили годишната
наемна вноска да е в размер на 486.02 лв., като анексът бил в сила от
01.10.2015г.
Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. за отдаване под наем на общинска земеделска земя с
обща площ от 36.416 дка при наемна цена 278 лв. годишно, платима до първи октомври
на текущата година и срок на действие на договора - пет години. С Анекс от
04.03.2015г. страните уговорили годишната наемна вноска да е в размер на 1
013.25 лева, като анексът бил в сила от 01.10.2015г.
На 30.04.2015г. ищецът подписал
договор за спогодба с ответното дружество. Преговорите били водени от бащата на
ищеца, като договорът първо бил одобрен и подписан от ищеца, а впоследствие от
страна на „Гели“ ЕООД - одобрен и подписан пред бащата на ищеца от Е.Ф.Г.,
която уверила, че има необходимите правомощия за това, като поставила и печата
на ответното дружество.
Съгласно клаузите на тази
спогодба, страните констатирали, че ищецът обработва в землището на с.Сталево
общо 820.289 дка земеделска земя, като една част от нея се ползва на основание
договори за наем между частния земеделски производител и отделни физически
лица, а останалата част - на основание договори за наем между Община
Димитровград и частния земеделски производител, като страните се съгласили, че
общият размер на земеделската земя, предмет на спогодбата, от момента на
подписване на договора се предава за ползване и обработване на ответното
дружество до края на действието на договора.
Договорът за спогодба от
30.04.2015г. бил подписан в два варианта, като разликата между тях била
единствено в т.6, а останалите клаузи били идентични. В този текст се
регламентирало коя от страните по договора има право да получи субсидията в
размер на 30 000 лв. за наетата земя по линия на плащанията от директното
държавно подпомагане и по линия на програмите на ЕС. В първия екземпляр
уточнили това право да има ответното дружество, но впоследствие предоговорили
тази клауза и правото да задържи сумата останало у ищеца, но същевременно
поради недоглеждане не унищожили първия вариант на договора.
Фактът коя от страните била
правоимаща по отношение на сумата бил неотносим към настоящата претенция и
предмет на производството по търговско дело № 138/2017г. по описа на ХОС. В
хода на съдебното дирене по това дело било установено, че земите, предмет на
договора-спогодба от 30.04.2015г., били предадени на „Гели“ ЕООД, че фирмата
довършила производствения процес в тях, като бил установен и фактът, че
подписите на Е.Г. стоят и под двата варианта на спогодбата.
Договорът-спогодба бил със срок
на действие до 01.10.2015г., като земята, предмет на този договор, била
предадена на ответника.
С този договор страните
договорили, че разходите за обработка на земите, извършени от страна на ищеца
от 01.10.2014г. до датата на подписване на договора, са за сметка на „Гели“
ЕООД и че „Гели“ ЕООД се задължава да заплати наемната цена за ползваните
общински земи, за които ищецът има сключени договори за наем, както и да изплати
рентата по останалите договори с физически лица.
Срокът на този договор изтекъл,
но ответникът не изпълнил задълженията си: същият не върнал на ищеца владението
на земите, предмет на договора, вкл. на общинските земи, и продължил да ги
ползва за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., когато изтекъл срокът на
действие и на последния от сключените от ищеца договори за наем на общински
земеделски земи. Ответникът не изплатил на ищеца равностойността на разходите,
направени за обработка на земите от 01.10.2014г. до датата на подписване на
спогодбата, както и наемните вноски за
ползваните общински земи за стопанската 2014/2015г.
С оглед на така изложеното за
ищеца възниквал правен интерес за заплащане на следните суми:
- сумата от 14 615 лв., представляваща
разходите, които ищецът направил за обработка на земите от 01.10.2014г. до
30.04.2015г., от които 2 626 лв. за 10 100 кг. семена -пшеница, 3 805.32 лв. -
амортизации, 1 665.24 лв. - фонд работна заплата, 301.40 лв. - осигуровки, 235
лв. - препарати за третиране на засети площи, 5 983.03 лв. - гориво-дизел от 3
064 литра.
- сумата от 5 385.81 лв. - наемна
вноска към Общината за периода 01.10.2014г. до 01.10.2015г. за стопанската
2015г.
- сумата от 1 000 лв. - обезщетение
за отнето без правно основание ползване на наети от ищеца общински земеделски
земи по четирите цитирани по-горе договора за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2016г. по двата от тях от 2011г. и за периода 01.10.2015г. до
01.10.2018г. по останалите два от 2013г. Лишаването на ищеца от ползване без
правно основание му отнело възможността да реализира доходи от тях, най-малко в
размер на средното наемно плащане за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. за
земите по договорите с Общината от 2011г. и от 01.10.2015г. до 01.10.2018г. за
земите по договорите с Общината от 2013г.
- сумата от 17 161.11 лв. - наемни
вноски към Общината за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. по договорите от
2011г. и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г. по договорите от 2013г.
И след изтичане срока на действие
на спогодбата, ответникът продължил да ползва наетите от ищеца общински
земеделски земи, поне до края на стопанската 2018г., както и облагите по линия
на програмите за подпомагане на земеделските производители, като декларирал
като правоимащ пред ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция наетите от ищеца
общински земеделски земи на основание разпоредбите на ЗСПЗЗ и правилника към
него, без да има правно основание за това. Ответникът участвал като правоимащ
над тези общински земеделски земи в споразуменията за масиви за ползване на
земеделски земи в землището на с.Сталево по чл.37 ал.2 от ЗСПЗЗ за периода от
01.10.2015г. до 01.10.2016г. за земите по договорите за наем от 2011г. и за
периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г. за земите по договорите за наем от 2013г.
От друга страна, ищецът бил
принуден да изплати на Община Димитровград на 29.01.2019г. суми в общ размер от
17 161.11 лв. Тази сума представлявала вреди за ищеца вследствие на
неправомерното поведение на ответника, който не върнал предадените му земи,
използвал ги през процесния период, лишил ищеца от възможността да реализира
доходи от тях в пълен размер и да плати наема от тези доходи на общината, като
в същото време не превел дължимото за това ползване на Община Димитровград.
С оглед на така изложеното с
исковата молба ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1 000 лева, частично предявен иск от общо
дължимата сума в размер на 14 615 лв., като в хода на производството по делото
е допуснато изменение на размера на тази искова претенция и същата е предявена
за пълния й заявен размер от 14 615 лева, представляваща размера на
неизпълнено парично задължение по Договор за спогодба от 30.04.2015г. за
заплащане равностойността на разходите по обработка на земеделска земя в
землището на с.Сталево, общ.Димитровград, предмет на договора за спогодба от
30.04.2015г., за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност се
предявява иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за същата сума, представляваща
стойността на неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца чрез
усвояване при продажбата на стопанската продукция от земите в землището на
с.Сталево, предмет на Спогодбата от 30.04.2015г., на вложените от ищеца
средства в обработката на тези земи за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати и сумата от 5 385.81 лв., представляваща размера на неизпълнено
парично задължение по Спогодба от 30.04.2015г. за заплащане равностойността на
наемната цена за ползване на земеделските земи в землището на с.Сталево,
общинска собственост, предмет на договора за спогодба, за стопанската 2015г.,
за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност се
предявява иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - с претенция за заплащане на
сумата от 5 385.81 лв., представляваща сумата, с която ответникът неоснователно
се обогатил за сметка на ищеца, вследствие на неизплащането от ответника на
поето от него парично задължение да заплати наемната вноска за предадените му
за ползване земи със Спогодбата от 30.04.2015г. за стопанската 2015г. за
периода 01.10.2014г. - 01.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 1 000 лв. – първоначално заявена
с исковата претенция, която след допуснато изменение е увеличена на 13 074.02
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди (пропуснати
ползи) от лишаването без правно основание от ползване на земеделските земи в
землището на с.Сталево за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети от ЧЗП
от Община Димитровград по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. на
наетите земи по Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност се
предявява иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - с първоначална претенция за
заплащане на сумата от 1 000 лв., която след допуснато изменение е увеличена на
13 074.02 лева, представляваща неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца в резултат на ползването от ответника без правно основание за
периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г. на наетите земеделски имоти по
договорите за наем от 07.03.2013г. и 09.08.2013г., както и за периода от
01.10.2015г. до 01.10.2016г. по договорите за наем от 02.11.2011г. и
20.07.2011г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.21 ал.2 от ЗЗД на обезщетение за
претърпени вреди в размер на 17 161.11 лв., след допуснато изменение на
исковата претенция искът е намален на 15 608.52 лева, вследствие на
лишаването на ищеца без правно основание от ползване на земеделски имоти, наети
от ищеца от Община Димитровград по гореописаните договори за наем, изразяващи
се в изплатени на 29.01.2019г. от ищеца на Община Димитровград наемни вноски и
лихва за просрочие, а именно:
- По договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. за стопанските 2016г., 2017г. и 2018г. – общо сумата от
14 635.52 лв.(12 930 лв. главница и 1 743.70 лв. лихви)
- По договор №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г. за стопанските 2016г., 2017г. и 2018г. – общо сумата от
721.23 лв.(635.52 лв. главница и 85.71 лв. лихви)
- По договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. за стопанската 2016г. – общо сумата от 551.63
лв.(446.18 лв. - главница и 105.45 лв. – лихви)
- По договор №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г. за стопанската 2016г. – общо сумата от 1 252.73 лв.(1
012.25 лв. главница и 239.48 лв. лихви),
ведно със законната лихва върху сумата от 17 161.11 лв. от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност се
предявява иск с правно основание чл.74 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17
161.11 лв., като след допуснато изменение на исковата претенция искът е намален
на 15 608.52 лева, представляваща размера на наемните вноски през процесните
периоди, които ответникът, като ползващ процесните имоти, следвало да заплати
на Община Димитровград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на същата сума се
предявява при условията на евентуалност
и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - обезщетение за неоснователното
обогатяване на ответника за сметка на ищеца в резултат на неплащане на наемните
вноски от страна на ответника за процесните земеделски земи, описани в четирите
наемни договора, които същият следвало да плати на Община Димитровград, като ползващ
парцелите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът моли да му бъдат присъдени
и всички разноски, направени в производството по всяка от предявените искови
претенции.
ОТВЕТНИКЪТ – „ГЕЛИ“
ЕООД с.Сталево, общ.Димитровград, представлявано от Ф.Г.Ф., в законоустановения
едномесечен срок депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни, необосновани и недоказани. Описаните в исковата молба
обстоятелства не отговаряли на действителното фактическо положение. Спогодбата
от 30.04.2015г., на която ищецът основавал исканията си, била нищожна, поради
невъзможен предмет. Липсвала индивидуализация и конкретизация на имотите,
предмет на спогодбата - номера на имоти, граници, местоположение и площ, като
нямало приложени никакви документи, от които да се заключи кои точно имоти
касае. Като нищожна спогодбата не можела да породи права и задължения за
страните и съответно да ангажира отговорност на ответника за заплащане на
каквито и да е било суми.
Алтернативно,
ако съдът счете спогодбата за действителна, предявените искове се оспорват по
следните съображения:
По отношение на
исковата претенция за сума в размер на 14 615 лв. за заплащане равностойността
на стопанските мероприятия, освен липсата на индивидуализация на имотите, се
сочи, че в т.4 „Гели“ ЕООД се задължава да изплати процесното задължение за
обработка на земите, като размерът следвало да бъде уговорен в допълнително
споразумение между страните, след подписване на договора. По делото липсвало
такова споразумение, съответно липсвало съгласие на страните в тази насока.
По отношение на
иска за заплащане на сумата от 5 385.81 лв., неизпълнено парично задължение за
заплащане равностойността на наемната вноска по договорите, сключени между
ищеца и Община Димитровград, ответникът сочи, че същият е недопустим и
неоснователен. В тази връзка, освен факта на нищожността на спогодбата,
ответникът изтъква, че съобразно представените договори от ищеца, по силата на
всички тях същият нямал право да пренаема земите по договорите. Не било
доказано и изплащането на наема от страна на ищеца. Освен това какви договорки
имал ищецът с Община Димитровград с оглед наемната цена били правоотношения,
които не касаели ответника и не го обвързвали, тъй като същият не бил страна по
тези правоотношения. Липсвали и данни, че се касае за същите имоти, предмет на
спогодбата. Освен това ответникът имал друга уговорка за ползването на земята и
изплащал задълженията си към общината.
По отношение на
иска за обезщетение за претърпени вреди за отнето без правно основание ползване
на цитираните в исковата молба имоти се сочи, че в случая не било налице
противоправно деяние от ответника. Претенцията била неясна и се обосновавала по
размер с голословни предсказания за евентуален реализиран приход.
По отношение на
иска за изплащане на сумата от 17 161.11 лева - обезщетение за претърпени вреди
от ищеца за изплатени наемни вноски към Община Димитровград, се сочи отново, че
липсва противоправно деяние от ответника. Наред с вече изтъкнатите възражения
се посочва, че не било налице неправомерно ползване от ответника, който ползвал
имотите съгласно спогодбата, сключена с ищеца, като в случая ползването на
имотите продължило със знанието и без противопоставянето на ищеца, тоест не
било налице неправомерно ползване и лишаване без правно основание на ищеца от
ползването на имотите.
Оспорват се и
всички предявени при условията на евентуалност искове.
Заявява се и
възражение за прихващане, като се сочи, че съгласно представената от ищеца
спогодба от 30.04.2015г. ищецът се задължил след получаване на субсидията от
ДФЗ по линия на програмите от ЕС, да изплати пълния й размер на ответника. В
тази връзка ответникът твърди, ищецът получил тази субсидия от Държавен фонд
„Земеделие“, но не я изплатил на ответника. В тази връзка се прави възражение
за прихващане със сумата от 30 000 лв., като се моли, в случай че бъде уважена
исковата претенция, да се извърши съдебна компенсация между двете насрещни
вземания до размера на по-малкото от тях.
Ответникът моли
да бъдат отхвърлени изцяло така предявените искове и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
От ангажираните
по делото писмени доказателства безспорно бе установено, че между ищеца Т.М.Т. ***
са сключени четири договора за отдаване под наем на общинска земеделска земя: 1.
Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. за отдаване под наем за срок от пет години на
общинска земеделска земя в землището на с.Сталево, община Димитровград, с обща
площ от 36.416 дка при наемна цена в размер на 278 лв. годишно, платима до
първи октомври на текущата година. С Допълнително споразумение от 04.03.2015г.,
в сила от 01.10.2015г., страните уговорили годишната наемна вноска да е в
размер на 1 013.25 лева.
2. С Договор №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г. Община Димитровград отдала на ищеца под наем общинска
земеделска земя в землището на с.Сталево с обща площ от 24.401 дка при наемна
цена от 133 лв. годишно, платима до първи октомври на текущата година и срок на
действие на договора - пет години. С Допълнително споразумение от 04.03.2015г.,
в сила от 01.10.2015г., страните уговорили годишната наемна вноска да е в
размер на 486.02 лв.
3. С Договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. Община Димитровград отдала на ищеца под наем общинска
земеделска земя в землището на с.Сталево с обща площ от 114.751 дка при наемна
цена от 4 310 лв. годишно, платима до първи октомври на текущата година и срок
на действие на договора - пет години.
4. Договор №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г. имал предмет отдаването под наем на ищеца на общинска
земеделска земя в землището на с.Сталево с обща площ от 7.545 дка при наемна
цена в размер на 129.20 лв. годишно, платими до първи октомври на текущата
година и срок на действие на договора - пет години.
По делото са
представени два екземпляра на договор за спогодба със страни – Т.М.Т.,
регистриран като земеделски производител, и „Гели“ ЕООД с.Сталево, община
Димитровград, с отбелязана дата на сключване - 30.04.2015г. Тези два варианта
на договора са с идентично съдържание с изключение на разпоредбата на чл.6 от същите.
Този текст съдържа уговорката на страните досежно дължимостта и начина на
предаване на получаваната от ищеца субсидия за наета земя по линия на
плащанията от директно държавно подпомагане и по линия на програмите на ЕС. Съгласно
единия вариант на договора частният земеделски производител има право да получи
пълния размер на получаваната субсидия за наетата земя по линия на плащанията
от директното държавно подпомагане и по линия на програмите на ЕС. Посочено е,
че ако след получаване на субсидията се окаже, че размерът й е по-малък от
30 000 лева, то страните уговарят „Гели“ ЕООД да заплати на Т.М.Т.
разликата до 30 000 лева в срок 10 дни след получаване на сумата. Ако след
получаване на субсидията се окаже, че размерът й е по-голям от 30 000
лева, страните уговарят Т.М.Т. да заплати на „Гели“ ЕООД разликата над
30 000 лева в срок 10 работни дни от получаването на сумата. В другия
вариант на спогодбата е посочено, че частният земеделски производител има право
да получи пълния размер на получаваната субсидия за наетата земя по линия на
плащанията от директното държавно подпомагане и по линия на програмите на ЕС.
След получаване на тази субсидия частният земеделски производител се задължава
да изплати пълния й размер на „Гели“ ЕООД в срок от 30 работни дни, считано от
деня на получаване на субсидията.
От останалите договорки, предмет на договора,
се установява, че на 30.04.2015г. ищецът е предал за ползване и обработване на ответното
дружество общо 820.289 дка земеделска земя, наета от ищеца с 66 броя договори
за наем на земеделска земя с физически лица(638.289 дка) и договори за
наем на земеделска земя, собственост на Община Димитровград(182 дка), като в
договора е отбелязано, че към датата на сключването му 300 дка от наетата земя
е засята с пшеница, а 400 дка е подготвена за пролетна сеитба. Ответникът, от
своя страна, се задължил да обработва ползваната земя, като полага грижата на добър
стопанин, като начинът на обработка и видът на засяваните култури в свободните
площи се определя от дружеството. Страните уговорили изрично, че разходите по
обработката на земите, предмет на спогодбата, от началото на стопанската година
до датата на подписването на договора, която обработка е извършена от ищеца, са
изцяло за сметка на „Гели“ ЕООД. В тази връзка дружеството се задължило да
заплати на частния земеделски производител стойността на обработката на земите
до момента на подписването на договора, като в договора е посочено, че за
размера на сумата страните ще постигнат допълнително споразумение след
подписване на договора. Ответникът също така се задължил да заплати на Община
Димитровград наемната цена за временното ползване на 182 дка, общинска земя,
както и да заплати уговорената рента по договорите с физическите лица. По
силата на чл.7 ответното дружество получило правото да реализира от свое име и
за своя сметка цялата продукция, получена от процесните земеделски земи, респективно
нейната парична равностойност.
Посочено е, че
договорът влиза в сила от деня на неговото подписване и е със срок на действие
01.10.2015г.
И на двата
варианта на договора за спогодба са положени печати и подписи за ЧЗП и „Гели“
ЕООД.
От представеното
по делото нотариално заверено пълномощно се установява, че вписаният в Търговския
регистър управител и законен представител на „Гели“ ЕООД Ф.Г.Ф. е предоставил
на дъщеря си Е.Ф.Г. ред правомощия, сред които и правомощието да сключва
всякакви договори от името на дружеството.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна и по искания на страните в хода на производството бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка по делото бяха
депозирани две заключения, които съдът кредитира като компетентно, обективно и
безпристрастно дадени. В тях и по повод на първия поставен от ищеца въпрос се посочва,
че сумата, отразена като разход в счетоводството на ищеца за извършените
стопански операции за стопанската 2014/2015г. по отношение на земеделските
земи, предмет на процесния договор, възлиза на 14 615.99 лв. На въпроса, вземайки
предвид обичайната среднопазарна себестойност на извършените земеделски
обработки, да посочи дали е налице завишаване или намаляване в стойността на
процесните стопански операции и продукти, вещото лице посочва, че не се установява
наличие на статистически данни относно среднопазарна себестойност на
извършените земеделски обработки, както и аналог за съпоставка, поради което не
се ангажира да посочи дали стойността на процесните стопански операции е
завишена или намалена.
На въпроса включени ли са земеделските имоти,
описани в цитираните по-горе четири договора, сключени между ищеца и Община
Димитровград, в декларацията по чл.70 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи, депозирана от „Гели“ ЕООД пред
ОС „Земеделие" гр.Димитровград за стопанските 2016г., 2017г. и 2018г. вещото
лице отговоря, че за посочените стопански години в сключените договори за наем
с Община Димитровград има имоти, които не са включени в съответните декларации,
като описва тези имоти в таблици, част от заключението. Вещото лице уточнява,
че за включените в заявленията по чл.70 от ППЗСПЗЗ имоти било посочено като
правно основание наем и пренаемане, но нямало представен договор за пренаемане.
Представен бил договорът, сключен между Т.М.Т. ***.
На въпроса участва ли ответното дружество в
споразуменията по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанските имоти в землището на
с.Сталево за стопанските 2016г., 2017г. и 2018г., вещото лице посочва, че „Гели“
ЕООД участва в споразуменията по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанските имоти в
землището на с.Сталево за стопанските 2016г., 2017г. и 2018г., като уточнява конкретните
площи за всяка една стопанска година в заключението си.
На въпроса има ли депозирана от страна на частния
земеделски производител декларация по чл.70 от ППЗСЗЗ пред ОС „Земеделие“
Димитровград за стопанските 2016г., 2017г. и 2018г. и ако такива съществуват,
то в тях включени ли са имотите, предмет на четирите процесни наемни договора с
Община Димитровград, вещото лице отговаря, че ищецът Т.М.Т. няма подадено
заявление по чл.70 от ЗПЗСПЗЗ за стопанските 2016г., 2017г. и 2018г. и не
участва в споразумения за ползване на имоти в землището на с. Сталево, община
Димитровград за тези стопански години.
На въпроса за размера на средното пазарно арендно
плащане от страна на наемателя/арендатора към наемодателите/ арендаторите
за наети/арендовани земи в землището на с.Сталево за стопанските 2016г., 2017г.
и 2018г., вкл. за имотите, описани в процесните четири договора, вещото лице
посочва, че размерът на средното рентно плащане в землището на с.Сталево за
стопанската 2016г. е 35 лв., за стопанската 2017г. е 35 лв., а за стопанската
2018г. е 29 лв. Изхождайки от това, вещото лице изчислява рентното плащане за
стопанската 2016г. на заявените площи по процесните 4 договора, сключени с
Община Димитровград, на 5 471.10 лв. (156.317 дка х 35.00 лв.).
Вещото лице изчислява и рентното плащане за
площите по договорите № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г. с
обща площ от 122.296 дка за стопанските 2017г. и 2018г. на 4 056.465 лв.(115.899
дка х 35.00 лв.).
Рентното плащане за стопанската 2018г. на
заявените площи по договорите с № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-
506/09.08.2013г. вещото лице изчислява на 3 546.55 лв. (122.295 дка х 29.00 лв.).
На въпроса какъв е размерът на средния разход за
декар за обработка на земеделските земи, които са предмет на спогодбата от
30.04.2015г. за стопанската 2014/2015г. вещото лице посочва сумата от 1 966.64
лв.
На въпроса за това има ли сключени между Община
Димитровград и ищеца и други договори за наем на общинска земя, освен процесните
четири, вещото лице посочва, че освен процесните договори за наем на общинска
земя има извършено плащане за Наем земеделска земя на 27.04.2015г. №
ОС-65-164/24.04.2015г. Към момента на проверката всички задължения били
платени, като плащанията били направени по банков път.
На въпроса за средния приход на ответника за декар
от реализирана стопанска продукция през 2015г., размерът на целия приход от
продажбата на селскостопанска продукция през 2015г. и от продажбата на реколта
от каква площ земеделска земя е получен този приход, вещото лице отговаря, че общият
размер на приходите от продажба на селскостопанска продукция през 2015г. е в
общ размер от 450 999.97 лв. Средният приход на ответника за декар от реализирана
стопанска продукция през 2015г. бил в размер на 130.05 лв.
На въпроса, поставен от ответника, има ли отразено
задължение на ищеца по процесните договори, приложени към исковата молба,
сключени с Община Димитровград, вещото лице отговаря, че всички задължения по
договори за наем на земеделска земя и начислени лихви за забава са платени на
Община Димитровград от Т.М.Т., като плащанията са направени по банков път.
На въпроса за това има ли отразени плащания от
страна на ответника „Гели“ ЕООД към Община Димитровград за периода от 2014г. до
края на 2018г., вещото лице посочва, че имало отразени такива за наем на
земеделска земя, наем полски пътища, такси и др. за периода от 2014г. до края
на 2018г. в общ размер на 20 181.77 лв.(наем
на земеделска земя – 16 266.94 лв., наем на полски пътища – 3 699.83 лв., такси
- 105 лв., тръжни документи за отдаване
под наем и др. - 110.00 лв.)
По отношение на това налице ли са счетоводни данни
за извършени плащания от страна на ищеца към ответника от 2014г. до момента на
изготвяне на заключението, вещото лице посочва, че от счетоводството на ЗП Т.М.Т.
на експертизата не били предоставени счетоводни данни за извършени плащания. От
счетоводството на „Гели“ ЕООД било установено вземане по издадени от „Гели“
ЕООД фактури:
• Фактура № **********/12.06.2015г. със сума за
плащане в размер на 25 864.80 лв.
• Фактура № **********/30.10.2015г. със сума за
плащане в размер на 2 419.20 лв.
От предоставените данни експертизата не установила
наличие на извършени плащания от страна на ищеца към ответника към 13.08.2019г.
На въпроса има ли извършени плащания от ответника
„Гели“ ЕООД за ренти за периода от 2015г. до 2018г. и в какъв размер, съответно
касаят ли имоти, предмет на процесната спогодба, вещото лице отговаря, че при
извършена проверка в счетоводството на ответното дружество е установено, че
изплатената лента за 2015г. е в размер на 101 783.55 лв., за 2016г. - 110
499.67 лв., за 2017г. - 113 625.09 лв., за 2018г. - 124 912.21 лв.
При направената проверка в счетоводството на „Гели“
ЕООД било установено, че няма счетоводно отразяване на претендираното вземане
от 30 000 лв.
В допълнително депозираното по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се посочва, че за стопанската 2016г. площите,
описани в четирите процесни договора за наем с Община Димитровград, са в общ
размер на 183.113 дка. Имотите, които не били включени в декларацията по чл.70
от ППЗСПЗЗ, депозирана от „Гели“ ЕООД пред ОС „Земеделие“ гр.Димитровград, били
в общ размер на 26.796 дка. Заявените площи били 156.317 дка. Във връзка с това
експертизата изчислява средно рентно плащане за заявените площи от 156.317 дка в
размер на 5 471.10 лв.
За стопанската 2017г. площите, описани в двата
процесни договора за наем с Община Димитровград, били в общ размер на 122.296
дка. Имотите, които не били включени в декларацията по чл.70 от ППЗСПЗЗ,
депозирана от „Гели“ ЕООД пред ОС „Земеделие“ гр.Димитровград, били в общ
размер от 6.397 дка., съответно средното рентно плащане за заявените площи от 115.899
дка възлизало на 4 056.46 лв.
За стопанската 2018г. площите, описани в двата
процесни договора за наем с Община Димитровград, били в общ размер на 122.296
дка, като средното рентно плащане за тази площ възлизало на 3 546.58 лв.
По отношение размера на наемната цена за процесните
площи за 2016г. и 2017г., вещото лице посочва, че наемната цена, след
приспадане на недекларираните от ответника 26.796 дка за 2016г. и 6.397 дка
през 2017г., е в размер на 13 673.18 лв. и лихва за забава 1 935.34 лв. или общо
15 608.52 лв.
Видно от заключенията на назначената по делото
съдебно-почеркова експертиза, които съдът кредитира като компетентни, обективно
и безпристрастно дадени, е, че и в двата екземпляра на договора за спогодба от
30.04.2015г. подписите за „Гели“ ЕООД са положени от Е.Ф.Г.. В допълнителното
си заключение вещото лице посочва още, че в първия вариант на спогодбата в
текста „За „Гели“ ЕООД“ отпечатъкът от печат е положен върху отпечатания текст,
а също и върху подписа. Не можело обаче да се определи последователността на
полагане на подписа и отпечатания текст, поради това, че те не се наслагвали. В
същия екземпляр от спогодбата с текст „За ЧЗП“ подписът бил положен върху
отпечатания текст, печатът – също, а отпечатъкът от печат бил положен върху
подписа.
Във втория вариант от спогодбата с текст „За
„Гели“ ЕООД“ отпечатъкът от печат и подписът били положени върху отпечатания
текст, а подписът бил положен върху отпечатъка от печат. В този екземпляр от
спогодбата с текст „За ЧЗП“ отпечатъкът от печат бил положен върху отпечатания
текст, подписът – положен върху отпечатъка от печат. Не можело да бъде
определена последователността на полагане на подписа и отпечатания текст,
поради това, че те не се наслагвали.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, посочени от страните.
Свид.М. Димитров, баща на ищеца Т.Т., заяви при разпита си в съдебно заседание, че макар
и синът му да е регистриран като частен
земеделски производител, а свидетелят
да се занимава със строителство, двамата работели съвместно и заедно вземали
решения. През 2015г. решили да намалят обема на работа, като
прехвърлят на друг земеделската работа и по този повод се свързали със семейство Г. и им предложили вариант за стопанисване на земеделските земи,
техниката и съоръженията. Сключили спогодба, по силата на
която им отдали всички подготвени за реализация земи без овощната градина.
На тези земи била засята пшеница, изоран чернозем за слънчоглед и имало оран, която останала за производството. Подготвили споразумение, което ищецът подписал, а
след това лично свидетелят представил на Е., дъщерята
на Ф.Г.. Тя го прочела и подписала. След няколко дни обаче
семейството на свидетеля преценило, че цената и най-вече уговорката за начина на получаване на субсидията не ги устройва и подготвили второ споразумение, според което субсидията остава
за ищеца, а не както първоначално било предвидено – за ответника. Предложили на последния този вариант и ответникът
се съгласил, като отново лично пред свидетеля дъщеря му подписала този втори
вариант на спогодбата. Не унищожили обаче първия й вариант.
В процеса на работа земите били стопанисвани от ответника, който засял слънчоглед, реализирал продукцията, раздал рента.
Споразумението било сключено за една година, след изтичането на която ответникът сключил директно договори с физическите лица, чиято земя им била предоставена дотогава от ищеца, а за последния останали само 184-те дка общинска земя. За тези общински земи се били разбрали ответникът да плаща на ищеца рентата, а ищецът, от своя страна, да плаща на общината, но не били получили нищо през тези години.
Свидетелят заявява още, че след като подписали спогодбата, предали на ответника земите, засети с ечемик и пшеница, както и изорани ниви, подготвени за засаждането на слънчоглед. По-нататъшните ангажименти били поети от ответника, който продължил обработката на земите и реализирал продукцията.
Свид.Н.М. заяви при разпита си в съдебно заседание, че от 2010г. работи в „Гели“ с.Сталево като тракторист по силата на сключен трудов договор. Участвал в целия процес - от
подготовката на земите до прибирането на продукцията. Основно работел с Ф.Г.. През 2015г. обработвали около 3 000 – 4 000 декара, като не знаел чия земя е, но през всичките
години не бил чул да има спорове във връзка с тази земя.
На зададени му на основание чл. 176 от ГПК въпроси
управителят на ответното дружество Филю Филипов отговаря, че дружеството е
обработвало всички земи, предмет на договора на спогодба. Същият потвърждава и
предоставените на дъщеря му пълномощия да подпише този договор.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно бе
установено наличието на договорно правоотношение между страните по делото - Т.М.Т.,
регистриран като Земеделски производител, и „Гели“ ЕООД с.Сталево, община
Димитровград, произтичащо от сключен на 30.04.2015г. договор, свързан с
предоставяне ползването на арендовани/наети от ищеца селскостопански земи и
тяхната обработка. В тази връзка по делото бяха представени два екземпляра на процесния
договор, които са с почти идентично съдържание. Единствената разлика се
констатира в текста на разпоредбата на чл.6, която урежда дължимостта и начина
на предаване на получаваната от ищеца субсидия по линия на плащанията от
директното държавно подпомагане и по линия на програмите на ЕС. По отношение на
тази договорна връзка ответната страна навежда възражение за нищожност, обосновавайки
твърдението си за недействителност на процесното договорно правоотношение, от
една страна, с твърдението за липса на предмет, а, от друга, с твърдението за липса
на съгласие. По отношение на твърдението за липса на предмет следва да бъде
отбелязано следното: съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г. на ВКС
по т.д.№ 3/2014г., ОСГК, предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката.
Предмет на сделката могат да бъдат вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. За да е налице сделка, страните трябва да са
постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигане на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет. За да не се стигне до невъзможност на предмета, той
трябва да е определен или поне определяем. В случая действително в договора
земите, които са предоставени за ползване на ответното дружество, не са
индивидуализирани с посочване на конкретни имоти с техните номера, граници и
местонахождение, посочена обаче е общата им площ, фактът, че се намират в
землището на с.Сталево, както и обстоятелството, че тези земеделски земи са
предмет на сключени от ищеца договори за наем с Община Димитровград и договори
за аренда с физически лица. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението
на ответника, че липсата на индивидуализация на конкретните имоти прави договорната
връзка нищожна. В случая връзката между страните по делото е облигационна и не
може да се приеме, че приложение следва да намерят правилата за
индивидуализация на недвижимите имоти, спазването на които е относимо към
сключването на договори с вещно-прехвърлително действие. Имотите, предмет на
договора, са определяеми, същите безспорно са предадени за ползване на
ответника, поради което възражението за липса на предмет се явява
неоснователно.
Що се касае възражението за липса на съгласие, две бяха основните изложени
в тази връзка възражения от ответника – първото от тях бе в насока, че
подписите, положени от името на Е.Ф.Г. на договорите, не са действително
изпълнени от нея, а второто – че подписите са били положени преди отпечатването
на текста на договорите. Първото от тези възражения обаче бе категорично
опровергано от заключението на назначената по делото съдебно-графологична
експертиза, според което и в двата екземпляра на договора за спогодба от
30.04.2015г. подписите за „Гели“ ЕООД са положени от Е.Ф.Г.. Второто възражение
също остана недоказано – в тази връзка следва да се има предвид, че доказателствената
тежест за установяване на така наведеното възражение бе върху ответника, който
обаче не само не установи това си твърдение, но и същото бе частично
опровергано от допълнителното заключение на съдебния графолог, видно от което
е, че по отношение на първия вариант на спогодбата няма как да бъде определена
последователността на полагане на подписа и отпечатания текст за ответното
дружество, поради това, че те не се наслагват, а по отношение на втория вариант
вещото лице е категорично, че отпечатъкът от печат и подписът в частта за
ответното дружество са положени върху отпечатания текст, а подписът - върху печата.
Ето защо и с оглед събраните в хода на производството доказателства, съдът
приема, че процесното договорно правоотношение е възникнало при валидно
изразено съгласие от страните по същото и е породило целените от тях
правни последици.
От друга страна обаче, съдът приема за
недействителна уговорката между страните за преотстъпване помежду им на ползването
на земите, общинска собственост, предмет на сключените между ищеца и Община
Димитровград четири договора за наем. Тази недействителност съдът извежда от
разпоредбата на чл.11, ал.2 от Закона за
общинската собственост, възпроизведена и в договорите за наем, съгласно която
предоставените имоти - общинска собственост не могат да се преотстъпват за
ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под
наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон. В случая
процесният договор има като част от предмета си преотстъпването за ползване
наред с арендуваните имоти, собственост на физически лица, и на имоти, общинска
собственост, поради което съдът приема, че в тази му част споразумението е
нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му със закона -
чл.11, ал.2 ЗОбС. Според съда, в
случая приложение следва да намери текстът на чл.26, ал.4 от ЗЗД, според който
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая съдът приема, че договорът би бил сключен и ако в обхвата на същия не са
били включени земите, общинска собственост, изхождайки от характера на този
договор и съответно съпоставянето на площите на общинските земи с тези,
собственост на физически лица, като последните неколкократно надвишават по площ
първите.
Ето защо съдът приема, че договорът е
действителен, а недействителността на уговорките, свързани с преотстъпването за
ползване на земите, общинска собственост, ще бъде обсъдена впоследствие.
Първият предявен в настоящото производство иск е с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. По силата на
тази претенция ищецът желае ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 14
615 лева, представляваща равностойността на разходите по обработка на процесната
земеделска земя в землището на с.Сталево, общ.Димитровград, предмет на договора
за спогодба, за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г. В тази връзка по делото безспорно бе установено,
че по силата на процесното договорно правоотношение на 30.04.2015г.
– към датата на подписване на спогодбата, ищецът е предал за ползване и
обработване на ответното дружество общо 820.289 дка обработваема земеделска
земя в землището на с.Сталево, община Димитровград, при условията, описани в договора.
В този
договор страните са отразили безспорно постигнатото съгласие, както предстоящите разходи, така и вече направените към този момент разходи
за дейности по обработване на земята да бъдат за сметка на ответното дружество.
Именно втората претенция(за вече направените разходи) е и предмет на първия
предявен в настоящото производство иск. Тази претенция съдът намира за изцяло
основателна, доколкото по делото безспорно бе установено както наличието на
твърдяната от ищеца облигационна връзка, съответно - произтичащите от нея права
и задължения на страните, така и предаването на земеделските земи, предмет на
спогодбата, а също и действителността на уговорката ответникът да заплати на
ищеца вече направените разходи по обработка на земите. Действително в договора
е предвидено, че тези разходи ще бъдат предмет на отделно споразумение, каквото
не се твърди да е сключено – този факт обаче не прави недействителна уговорката
за заплащане на вече направените разходи и доколкото е безспорно, че ответникът
не е извършил плащания за възстановяване на разходите на ищеца по подготовката
и обработката на процесните земеделски земи, тази му претенция се явява
основателна. Още повече, че горепосочената недействителност на споразумението
относно общинските земи не дава отражение на тази договорка.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е, че сумата, отразена като разход в
счетоводството на ищеца за извършените стопански операции за стопанската
2014/2015г. по отношение на земеделските земи, предмет на процесния договор,
възлиза на 14 615.99 лв. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1
от ЗЗД за сума в размер на 14 615 лева следва да бъде изцяло уважен като
основателен и доказан, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 14 615 лева, представляваща разходите за обработка на земеделска земя в
землището на с.Сталево, общ.Димитровград, предмет на договор за спогодба от
30.04.2015г., за периода 01.10.2014г. - 30.04.2015г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2019г. до
окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на тази претенция, евентуално предявеният иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД, основан на твърдението за наличие на неоснователно
обогатяване чрез усвояване при продажбата на стопанската продукция от земите в
землището на с.Сталево, предмет на Спогодбата от 30.04.2015г., на вложените от ищеца
средства в обработката на тези земи за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г.,
не следва да бъде разглеждан.
Следващият предявен в настоящото производство иск има за предмет заявената
от ищеца претенция за заплащане на сумата от 5 385.81 лв., представляваща
равностойността на наемната цена за ползване на земеделските земи в землището
на с.Сталево, общинска собственост, предмет на договора за спогодба, за периода
от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. В тази връзка в договора страните са посочили,
че ответното дружество следва да заплати на Община Димитровград наемната цена
за ползваните от дружеството общински земи, за които ищецът има сключени
договори за наем. По този повод и с оглед обоснованата по-горе нищожност на
споразумението между страните в тази му част, съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен. В тази връзка
приема, че ищецът е нямал правото да преотстъпва на ответника ползването на отдадените
му под наем от Община Димитровград земеделски земи, съответно за ответника не е
възникнало валидно задължение да заплати на Община Димитровград наемните вноски
по процесните договори. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 385.81 лева - наемни вноски за ползване
на земеделските земи, предмет на сключените с Общината четири договора за наем,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради сбъдване на процесуалното условие с отхвърляне на главния иск, съдът
дължи произнасяне по евентуалния такъв, по силата на който ищецът желае
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, вследствие на неизплащането на
поетото от него парично задължение за заплащане на наемната вноска за
предадените му за ползване земи със Спогодбата от 30.04.2015г. за стопанската
2015г. за периода 01.10.2014г. - 01.10.2015г. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно текста на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите по чл. 55-58
от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Тоест фактическият
състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл. 59 от ЗЗД, изисква ищецът
да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено
разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца до размера на исковата претенция, връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на основание за
имущественото разместване.
В тази връзка по делото действително бе установено, че ищецът е заплатил на
Община Димитровград сумата от 5 385.81 лева – наемна вноска за ползване на
земеделските земи, предмет на сключените с Общината четири договора - Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г., Договор № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., Договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и Договор № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г. Бе установен и
фактът, че в този период тези земи са ползвани от ответника, който е реализирал
добивите от същите. Бе установено и
съгласието на страните, макар и същото да е предмет на недействителна уговорка,
за компенсиране на ищеца за предоставеното ползване чрез заплащане на цената на
дължимия към Общината наем. В тази връзка съдът приема, че с упражняването на фактическата власт върху тези земеделски имоти,
ответникът е спестил свои разходи за заплащане на цената, на която тези имоти
се отдават под наем, респективно се е обогатил до размера на тази сума, с която
сума ищецът съответно е обеднял, заплащайки същата като наем на своя
наемодател. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 5 385.81 лева, с която неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, незаплащайки наемни вноски в периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. за
предадените му за ползване земи, собственост на Община Димитровград, със
Спогодба от 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата претенция – 11.02.2019г. до окончателното й
изплащане.
Следващата претенция на ищеца е
за сума в размер на 13 074.02 лева и представлява обезщетение за
претърпени от ищеца вреди(пропуснати ползи) от лишаването му без правно
основание от ползването на земеделските земи в землището на с.Сталево, наети от
Община Димитровград по процесните четири договора за наем. Събраните в тази
връзка по делото доказателства обаче не установиха твърдяното противоправно поведение на ответника, в резултат на което да са настъпили
вредоносни имуществени последици - пропуснати ползи за ищеца, което би
обусловило основателността на така предявения иск. По този повод следва да
бъде отбелязано, че договорът за спогодба между страните е бил с установен срок
на действие от една година. Не се спори от страните, че ползването на земите,
предмет на този договор, е продължило и след изтичането на срока на договора, като по делото липсват
безспорни доказателства ищецът да се е противопоставил на това ползване. Следва да бъде отбелязан и фактът, че, доколкото
ответникът е търговско дружество, отговорността му би могла да бъде ангажирана
не пряко въз основа на текста на чл.45 от ЗЗД, а на основание разпоредбата на
чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, тоест при установено възлагане на работа на пряк причинител на вредите от страна на дружеството
ответник и причиняване на вредите при или по повод изпълнението на така възложената
работа. При този иск в тежест на
ищеца бе да докаже настъпилите за него вреди и техния размер, вината за
настъпването им от прекия причинител(която се предполага, поради което е достатъчно
единствено твърдение за наличието ѝ), противоправното поведение на прекия
причинител на вредите, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, факта на възлагане на работа на прекия
причинител на вредите от страна на ответника, както и причиняването на вредите
при или по повод изпълнението на тази работа. В случая обаче не само не бе
установено конкретно противоправно поведение на посочен от ищеца пряк
причинител, нито факта на възлагане на работа на този пряк причинител на
вредите от страна на ответника, но не се доказа и наличието на настъпили вреди
под формата на пропуснати ползи за ищеца. Пропуснати ползи са налице, ако има
неосъществено увеличение на имуществото на пострадалото лице, което е щяло да
настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако
не е било противоправното поведение. Тоест за ищеца щеше да е налице правото да
получи обезщетение, ако беше установил не само наличието на противоправно
поведение, но и доказал, при това при условията на пълно и главно доказване, че
със сигурност е щял да произведе твърдяните количества земеделска продукция, да
получи съответната печалба с оглед тези количества и на твърдяната стойност,
които твърдения обаче не се установиха по делото. По силата на процесното
договорно правоотношение ищецът сам се е лишил от ползването на земеделските
земи, и доколкото не установява противоправно поведение от страна на ответника,
не би могъл да има претенции за обработката и добивите от тези масиви под формата
на пропуснати ползи. С оглед тези съображения предявеният иск за заплащане на
обезщетение по чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 13 074.02 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на така предявения иск, следва да бъде разгледана
евентуалната претенция, която ищецът обосновава с наличието на неоснователно
обогатяване, като твърди упражнявана фактическа власт и ползване без основание
на земеделските имоти от страна на ответника, от който факт произтича
обедняването на ищеца, изразяващо се в невъзможността му той да обработва тези
земи и извлича добивите им, респективно обогатяването на ответника със
стойността на продукцията, който иск черпи своето правно основание в
разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД. Този иск съдът също намира за неоснователен,
предвид липсата на установяване на елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Ищецът не установи при условията на пълно и главно
доказване невъзможността да реализира една сигурна полза,
изразяваща се в увеличение на имуществото му от ползите, които би извлякъл от процесните
имоти. Доказването в случая следваше да бъде пълно и пряко, като тези „пропуснати
ползи“ не могат да бъдат предполагаеми. В тази връзка съдът намира, че ищецът
не установи, че, ако за посочените периоди от време бе разполагал с всички
правомощия на ползването по отношение на конкретните имоти, би реализирал в
патримониума си твърдените имуществени облаги. Ето защо и предявеният
евентуален иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 13 074.02 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Последните три предявени при условията на евентуалност претенции на ищеца
са за сума в размер на 15 608.52 лева, която си претенция същият обосновава с
три твърдения: на първо място, претендира заплащането на обезщетение на
основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.21 ал.2 от ЗЗД, вследствие на лишаването му без
правно основание от ползването на общинските земеделски имоти и изразяващи се в
изплатените от ищеца на Община Димитровград наемни вноски и лихва за просрочие,
като при условията на евентуалност, при същите фактически твърдения, предявява и иск с правно основание чл.74 от ЗЗД, и, на трето място, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - претенция за обезщетение за неоснователното
обогатяване на ответника за сметка на ищеца в резултат на неплащане на наемните
вноски от страна на ответника за процесните земеделски земи, описани в четирите
наемни договора, които същият следвало да плати на Община Димитровград, като
ползващ парцелите.
В тази връзка и по отношение на първия предявен иск следва да бъде
отбелязано, че основателността на
иска по чл.21 ал.2 от ЗЗД е обусловена от наличието на няколко кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: договорна
връзка между две страни, конкретни действия от страна на едно трето за договора лице, които
създават пречки за неговото изпълнение, недобросъвестност на третото лице, както
и вреди в патримониума на някоя от страните в договорното
правоотношение, чието настъпване да е в причинна връзка с тези недобросъвестни действия. В случая и с оглед вече изтъкнатите по-горе
доводи, които съдът не намира за необходимо да преповтаря, съдът приема този
иск за неоснователен и недоказан. Не бяха доказани действия на ответника, нито
недобросъвестност от негова страна, които да обуславят основателността на този
иск.
Не бе установено наличието на предпоставките и на
чл.74 от ЗЗД, който текст постановява, че този, който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
В случая, на първо място следва да бъде
отбелязано, че липсва правоотношение между ответното дружество и Община
Димитровград, по силата на което ответникът да има парично задължение за
заплащане на наем. Такова правоотношение съществува между ищеца и Община
Димитровград. На второ място, ищецът не е погасил чуждо задължение, тоест задължение
на ответника към Община Димитровград, а е заплатил свое задължение. В случая е
безспорно, че заплащайки дължимата наемна цена, ищецът не е изпълнил чуждо
задължение, а свое задължение по процесните четири договори за наем, сключени с
Община Димитровград. Действително в
хипотезата на чл.74 от ЗЗД може да сме изправени пред изпълнение на чуждо
задължение и в случаите, когато изпълнилият е и лично задължен за дълга, но за
подобна ситуация може да се говори само в хипотезите на наличие на солидарно
задължение и поръчителство, или при ипотечните задължения, пред каквато
хипотеза не сме изправени в случая.
В този смисъл и при положение, че липсват първите
две предпоставки на исковата защита по чл.74 от ЗЗД не може да се обсъжда
последната предпоставка за наличието на правен интерес от изпълнението на
чуждото задължение. При положение, че ищецът не е погасил чуждо, а свое
задължение, не може въобще да се говори за правен интерес от встъпване в
правата на удовлетворения кредитор.
С оглед изводите на съда по отношение
неоснователността на така предявените искове, следва да бъде разгледан и евентуалният
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Правото на иск по чл. 59 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който може да се защити. Както вече бе посочено, съставът на чл. 59,
ал.1 от ЗЗД включва следните елементи - обедняване на едно лице, обогатяване на
друго лице, и наличие на връзка между обогатяването и обедняването при липса на
валидно основание за това имуществено разместване. При тази хипотеза
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката
сума между обедняването и обогатяването. В тази връзка по делото действително бе установено, че ищецът е заплатил на
Община Димитровград сумата от 15 608.52 лева, от които 13 673.18 лв. – наемни вноски и 1 935.34 лв. –
лихва за забава, за ползването на процесните площи в периоди, в които реално
същите са продължили да бъдат ползвани от ответника. Бе установен и фактът, че
ответникът е реализирал добивите от ползването на тези земи, поради което съдът
приема, че с упражняването на фактическата власт върху тези земеделски имоти,
същият е спестил свои разходи за заплащане на цената, на която тези имоти се
отдават под наем, респективно се е обогатил до размера на тази сума, с която сума
ищецът съответно е обеднял, заплащайки същата като наем на своя наемодател. Тоест
в случая неоснователното обогатяване се е изразило в спестяване на разходи,
които иначе обогатилият се е трябвало да понесе - спестения наем, който би
плащал. В случая безспорно обедняването и обогатяването по отношение на
наемната цена произтичат от един и същи факт – ползването на имотите. Именно в
тази връзка обаче съдът намира, че заплатените лихви за забава от страна на
ищеца не могат да бъдат третирани като имуществени разходи, които е следвало да
бъдат направени. Дължимостта на лихвите е била обусловена от наличието на
забава в плащането на наемната цена, която забава не е пряко свързана с
поведението на ответника. С оглед поетите от ищеца договорни задължения по
силата на сключените с Община Димитровград наемни договори, същият е поел и
задължението да заплаща на своя наемодател в уговорените срокове дължимата за
ползването на наетите земеделски земи наемна цена. По отношение на ответника
обаче, с оглед вече изложените съображения, както относно нищожността на
уговорката за преотстъпване ползването на общинските земи, така и относно
липсата на валидно възникнало за него задължение да заплати на Община
Димитровград наемна цена за това ползване,
такова задължение не е възникнало и на същия не може да бъде вменено
задължението да компенсира ищеца за последиците от собствената му забава. Ето
защо и изхождайки от изложеното в заключението на вещото лице, което при
определянето на дължимата наемна цена е приспаднало недекларираните от ответника
за 2016г. и 2017г. площи, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение от 13 673.18 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019г. до
окончателното й изплащане, в който
размер предявеният иск следва да бъде уважен, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 15 608.52 лева, като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор, следва да бъде
разгледано и наведеното от ответника възражение за прихващане за сума в размер
на 30 000 лв. – получена от ищеца субсидия от Държавен фонд „Земеделие“ по
линия на програмите от ЕС. По този повод следва да бъде обсъдена действителната уговорка между страните за
разпределянето на тази субсидия, предвид различните редакции на текста на чл.6
в двата варианта на договора за спогодба от 30.04.2015г. В тази връзка съдът
приема, че изхождайки от събраните по делото гласни доказателства и липсата на
надлежно опровергаване на заявените от ищеца твърдения относно поредността на
подписване на двата варианта на договора за спогодба, че страните са постигнали
съгласие за внасяне на промяна в първоначално постигнатите договорки и
по-конкретно в тази, свързана с това кой е правоимащ по отношение на субсидиите.
По силата на окончателно постигнатото съгласие страните са уговорили, че пълният
размер на субсидията за наетата земя по линия на плащанията от директното
държавно подпомагане и по линия на програмите на ЕС следва да бъде получена от
ищеца. В този смисъл и с оглед заключението на вещото лице, събраните по делото
гласни доказателства, както и липсата на ангажирани от ответника доказателства,
опровергаващи това твърдение на ищеца, съдът приема, че заявеното възражение за
прихващане се явява неоснователно.
При този изхода на спора, съдът следва да се
произнесе относно следващите се на страните разноски.
Съгласно представения по делото списък на
направените разноски, на ищеца следва да бъде заплатена сумата от 4 499.70
лева, определени съобразно уважената част на предявените искови претенции.
На ответника съответно следва да бъдат присъдени
разноски, определени съобразно отхвърлената част на исковите претенции и
възлизащи на сума в размер на 986.58 лева.
Определени по компенсация, на ищеца се следват
разноски размер на 3 513.12 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: с.Сталево
6433, общ.Димитровград, представлявано от Ф.Г.Ф., да заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ
ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********, седалище и адрес на управление:
гр.Димитровград ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В, ап.12, сумата от 14 615 лв.(четиринадесет хиляди
шестстотин и петнадесет лева), представляваща
разходи за обработка на земеделска земя в землището на с.Сталево,
общ.Димитровград, предмет на договор за спогодба от 30.04.2015г., за периода
01.10.2014г. - 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Т., регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т.,
ЕИК : **********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Петър
Берон“ № 2, вх.В, ап.12, срещу „ГЕЛИ“
ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: с.Сталево 6433, общ.Димитровград,
представлявано от Ф.Г.Ф., иск за неизпълнение на договорно задължение по Договор
за спогодба от 30.04.2015г. за сума в размер на 5 385.81 лева - наемна вноска за периода от
01.10.2014г. до 01.10.2015г. за ползване на земеделски земи, предмет на
сключени с Общината договори за наем - Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г., Договор
№ ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и Договор №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: с.Сталево
6433, общ.Димитровград, представлявано от Ф.Г.Ф., да заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ
ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********, седалище и адрес на управление:
гр.Димитровград ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В, ап.12, сумата от 5 385.81 лв.(пет хиляди триста осемдесет и пет лева и 81 ст.), с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, незаплащайки
наемни вноски в периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. за предадени му за
ползване с Договор за спогодба от 30.04.2015г. земеделски земи, собственост на
Община Димитровград, предмет на Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г., Договор №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и Договор №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Т.,
регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********,
седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В,
ап.12, срещу „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК :
*********, седалище и адрес на управление: с.Сталево 6433, общ.Димитровград,
представлявано от Ф.Г.Ф., иск за сума в размер на 13 074.02 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди
под формата на пропуснати ползи от лишаване без правно основание от ползване на
земеделски земи в землището на с.Сталево за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община Димитровград по Договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за периода от
01.10.2015г. до 01.10.2016г. на наети земи по Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Т.,
регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********,
седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В,
ап.12, срещу „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК :
*********, седалище и адрес на управление: с.Сталево 6433, общ.Димитровград,
представлявано от Ф.Г.Ф., иск за сума в размер на 13 074.02 лева, сума, с
която ответникът да се е обогатил неоснователно, обработвайки земеделски земи в землището на
с.Сталево за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община
Димитровград по Договор № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г.,
както и за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2016г. за земи по Договор №
ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и № ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Т.,
регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********,
седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В,
ап.12, срещу „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК :
*********, седалище и адрес на управление: с.Сталево 6433, общ.Димитровград,
представлявано от Ф.Г.Ф., иск за сума в размер на 15 608.52 лева - обезщетение с
правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.21
ал.2 от ЗЗД за лишаване на ищеца без правно основание от ползване на земеделски
земи, наети от Община Димитровград по Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., включващо изплатените по тези договори наемни вноски и лихва за просрочие, за
периода 01.10.2015г. - 01.10.2018г., и съответно за периода 01.10.2015г. -
01.10.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Т.,
регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********,
седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В,
ап.12, срещу „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК :
*********, седалище и адрес на управление: с.Сталево 6433, общ.Димитровград,
представлявано от Ф.Г.Ф., иск за сума в размер на 15 608.52 лева – претенция с
правно основание чл.74 от ЗЗД, наемни вноски и
лихва за просрочие, за периода 01.10.2015г. - 01.10.2018г., и съответно за
периода 01.10.2015г. - 01.10.2016г. по Договори № ДОГ-ОС-101/07.03.2013г., №
ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и №
ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: с.Сталево
6433, общ.Димитровград, представлявано от Ф.Г.Ф., да заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ
ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********, седалище и адрес на управление:
гр.Димитровград ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В, ап.12, сумата от 13 673.18
лв.(тринадесет хиляди
шестстотин седемдесет и три лева и 18 ст.), с която ответникът неоснователно
се е обогатил за сметка на ищеца, незаплащайки наемни вноски за ползването на
земеделски земи в землището на с.Сталево за периода от 01.10.2015г. до
01.10.2018г., наети от ЧЗП от Община Димитровград по Договор №
ДОГ-ОС-101/07.03.2013г. и № ДОГ-ОС-506/09.08.2013г., както и за периода от
01.10.2015г. до 01.10.2016г. за земите по Договор № ДОГ-УРОС-712/02.11.2011г. и
№ ДОГ-УРОС-484/20.07.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.02.2019г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част
за разликата до пълния предявен размер от 15 608.52 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ГЕЛИ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: с.Сталево
6433, общ.Димитровград, представлявано от Ф.Г.Ф., да заплати на Т.М.Т., регистриран като ЧАСТЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ
ПРОИЗВОДИТЕЛ Т.М.Т., ЕИК : **********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград
ул.“Петър Берон“ № 2, вх.В, ап.12, сумата от 3 513.12 лв.(три хиляди петстотин и тринадесет лева и 12 ст.) – разноски по делото, определени по компенсация съобразно уважената,
съответно отхвърлена част на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: