№ 14750
гр. София, 17.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110174723
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника Ю. В. И. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до собствения му топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ...., с абонатен № ...., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и
се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира и мораторна лихва върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 1
915,33 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.; 212,69 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г.; 63,03 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
11,14 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 26464/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.05.2021 г. Претендира и
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Ю. В. И. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца
писмо с изх. № Г-10503/14.07.2015 г., декларация от .... от 09.12.2002 г., както и списък на
етажните собственици, тъй като изхождат от ищеца, не са годни до удостоверят релевантни
за спора факти, а освен това част от тях съдържат подписи на лица, които към момента на
съставянето им са били починали. Оспорва да са представени доказателства,
удостоверяващи връчването на фактурите, с които е начислено задължението за цена на
топлинна енергия, от който момент счита, че възниква това за заплащане на същото.
Навежда довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на
извършена услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответникът Ю. В. И. се легитимира като изключителен собственик на процесния имот, респ.
същият следва да отговаря за вземането за цена на топлинна енергия, касаещо същия. Най-
напред, от съдържанието на представения нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № 156, том II, нот. дело № 330/10.09.2007 г. /л. 8-10 от делото/ се
установява, че ... е дарила на сина си Ю. В. И. собствената си 1/2 идеална част, придобита по
наследяване по закон, от съсобствения с трети лица недвижим имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в ...., ведно с избено помещение № 28 и 1,241 % идеални части
от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху поземления имот, в
който същата е построена, представляващ държавна собственост, като изрично страните са
декларирали, че към момента на осъществяване на дарствената сделка се осъществява и
2
предаването на владението и ползването на дарения имот от страна на дарителката в полза
на надарения – ответникът И.. Установява се още, че по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 123, том IV, нот. дело № 638/10.10.2007 г. /л. 11-13
от делото/ В.... са продали на съсобственика си Ю. В. И., всяка от тях своята по 1/4 идеална
част, или общо 1/2 идеална част от съсобствения им недвижим имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в ...., ведно с избено помещение № 28 и 1,241 % идеални части
от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху поземления имот.
Следователно, при съобразяване на всяка една от горепосочените прехвърлителни сделки
съответно от 10.09.2007 г. и от 10.10.2007 г. следва да се приеме, че след осъществяване на
по-късната от тях, действително ответникът И. се легитимира като изключителен
собственик на процесния апартамент № 12, за който се отнася и заявената с исковата молба
претенция за цена на топлинна енергия. Нещо повече, по делото не се твърди и няма данни
същият да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили
други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да
се приеме, че включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
отново ответникът И. е бил негов собственик. Ето защо, съдът прави извод, че именно той
притежава и качеството потребител на топлинна енергия, респ. на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното и потребено
количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение. Ирелевантно се явява обстоятелството на чие име е открита партидата, както
и налице ли е сключен писмен договор с ищеца, тъй като горната нормативна уредба в
областта на енергетиката не поставя такова изискване. Нещо повече, в настоящия случай се
установява, че титуляр на партида с аб. № .... е именно Ю. И., който видно от представените
от третото лице – помагач протоколи за отчет /л. 80-81 от делото/ е положил подписа си за
клиент по отношение на апартамент № 12, чието авторство не е оспорено от него в хода на
процеса, с което същият е потвърдил качеството си на потребител на топлинна енергия
спрямо него.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период Ю. И. е бил собственик
на процесния апартамент № 12 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
3
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
представените индивидуални справки за топлинна енергия и 2 броя протоколи за извършен
отчет съответно от 27.05.2019 г. и от 22.06.2020 г. /л. 80-85 от делото/, а и с оглед
изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в
рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е извършвана от
третото лице – помагач – „.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на една щранг – лира,
без уред за дялово разпределение, сумите за битово гореща вода са начислявани въз основа
на показанията на 2 броя редовно отчетени водомера, а тези за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота - 244 куб. м. и на етажната собственост – 10 128
куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки също са изготвяни
в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. възлиза на 1 874,79 лв., представляваща разлика между прогнозно
начислените суми по фактури /2 189,32 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по
изравнителните сметки /314,53 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че въз основа
на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период. Тук следва да се отбележи, че противно
4
на посоченото от ответника, пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от вече
посочената сума ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадена в съда на
13.05.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 13.05.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., поради което никое от процесните вземания не е обхванато от изтекла
погасителна давност. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на
10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а
това означава, че най-ранното месечно вземане - това за м. май 2018 г. е станало изискуемо
на 15.07.2018 г., т. е. след 13.05.2018 г., поради което нито то, нито следващите го такива,
включени в исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност. От страна на
Ю. И. не се твърди, а и не се доказва извършено от него плащане, поради което следва да се
приеме, че задължението му за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. възлиза на посочения по-горе размер от 1 874,79 лв., до който размер
предявеният главен иск следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 1 915,33 лв., или за размера от 40,54 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от „.... услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на
посочения от ищеца размер от 63,03 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите
условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Във
връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук следва да се отбележи, че с оглед
вече възприетите по-горе правни изводи относно момента на настъпване изискуемостта на
процесните вземания, то също не е обхванато от изтекла погасителна давност.
Ето защо, следва да се приеме, че главната искова претенция за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 63,03 лв., начислена за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., също се явява доказана, поради което тя следва да се уважи изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
5
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия в размер на 1 874,79 лв. възлиза на 208,19 лв., начислена за претендирания период
от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 212,69 лв., или за
размера от 4,50 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
13.05.2021 г. и касаеща процесния период, поради което акцесорната претенция в тази част
се явява неоснователна.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 26464/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 91,64 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 433,73 лв. - платена държавна такса,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 26464/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които съответно
възлизат на 8,92 лв. – адвокатско възнаграждение и 10,20 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието заплащане съдът прие за доказано с оглед представените 2 броя договора за правна
защита и съдействие съответно от 13.07.2021 г. /л. 17 от заповедното дело/ и от 04.04.2022 г.
/л. 47 от исковото дело/, в които е отбелязано, че същите са заплатени в брой, поради което
имат характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу Ю. В. И., ЕГН **********, с адрес: ...., кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ю. В. И. дължи на ....
сумата от 1 874,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., с абонатен № ...., за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.; сумата от 63,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 208,19 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 26464/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1 874,79 лв. до пълния предявен размер от 1
915,33 лв., или за размера от 40,54 лв.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 208,19 лв. до пълния предявен размер
от 212,69 лв., или за размера от 4,50 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението
за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 11,14 лв. за периода от 01.07.2018 г.
до 20.04.2021 г.
ОСЪЖДА Ю. В. И., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 91,64 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 26464/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 433,73 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Ю. В. И.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 8,92 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 26464/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 10,20 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7