Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.
дело № 15128 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 171611
от 19.07.2019 г., постановено по гр.д. № 22012/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 52 състав,
-
е
отхвърлен предявения от Г.В.Л. против „А.Т.Е.“ ЕООД иск с правно основание
чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата от 2456 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 07.11.2017г. до 28.03.2018г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
-
Г.В.Л.
е осъден да заплати на „А.Т.Е.“ ЕООД на
основание чл. 55, ал.1, предл.първо от ЗЗД сумата 2623.76 лева, представляваща
недължимо платено/изплатено в повече трудово възнаграждение и суми за
командировки/, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата
молба- 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца Г.В.Л.. Поддържа се, че по делото е доказано, че на ищеца са
заплащани единствено командировъчни и служебни аванси за извършените от него
курсове в чужбина. но не и дължимото трудово възнаграждение, като видно от
приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /ДССчЕ/ всички
платени на Л. суми са осчетоводявани, като командировъчни. Излага, че по делото
е останало недоказано какъв размер на дневните разходи за командировъчни е
заплащан на служителите в дружеството ответник, поради което не е ясно как СРС
е формирал извод, че на ищеца се дължат суми в минималния според Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. Сочи, че видно от приложените
по делото ведомости за заплати, ищецът не е подписал същите, от което следва да
се направи извод,че той не е получавал възнаграждение. Твърди, че само
подписана от работодателя ведомост за заплати може да се счита, че посочена в
нея сума е осчетоводена и за тази сума разходът може да бъде признат за данъчни
цели. Излага се, че ищецът не е отправил искане до работодателя трудовото му
възнаграждение да се заплаща по банков път, както и че с оглед основание на
плащане на представените по делото платежни нареждания, не се доказва, че с
посочените в тях суми е заплащано именно трудово възнаграждение. Поддържа, че
претендираните по насрещния иск суми представляват освен командировъчни пари, и
такива необходими за заплащане на гориво, пътни такси, винетни стикери и пр.,
които ищецът е отчитал след всеки курс на ответника. Иска се отмяна на
обжалваното решение, уважаване на предявения от Л. иск за заплащане на
неплатено трудово възнаграждение и отхвърляне на насрещния иск на работодателя
за връщане на получени без основание суми от служителя. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по
първоначалния иск и ищец по насрещния иск „А.Т.Е.“ЕООД чрез адв. Н., с който
въззивната жалба се оспорва. Поддържа, че районния съд правилно е приел, че
дължимото на ищеца Л. трудово възнаграждение е заплатено, както и че на същия
за платени недължими суми за командировъчни. твърди, че СРС правилно е
кредитирал заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/ и ДССчЕ. Излага, че от приетата ДССчЕ се установява, че дължимото
трудово възнаграждение на ищеца е заплащано, въпреки че това не е посочено
изрично като основание за платежното нареждане. Поддържа се, че по делото липсват
доказателства работодателя да е определял дневни командировъчни в размер
по-висок от предвидения в НСКСЧ минимален размер. Сочи се, че практика в
дружеството е трудовите възнаграждения да се изплащат по банков път, като
ищецът не е правил искане трудовото му възнаграждение да се изплаща в брой,
както и не оспорва, че е получавал суми от работодателя по предоставена от него
банкова сметка. ***, че насрещния иск е основателен и правилно е уважен от СРС
в пълен размер. Иска се потвърждаване на обжалваното решение
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, обжалваното решение е частично
неправилно, поради следните съображения:
Между страните
не е спорно, че за претендирания период 07.11.2017 г.- 28.03.2018 г., че те са
били обвързани от валидно трудово правоотношение. От представения по делото
трудов договор № 14/07.11.2017 г. сключен между тях се установява, че ищецът по
иска е изпълнявал длъжността „шофьор“ при ответника. Между страните няма спор,
че ищецът е изпълнявал трудовото си задължения в на територията на България,
както и извън нея, като дейността е свързана с превоз на товари с товарни
автомобили, собственост на ответното дружество. Уговореното в трудовия договор
трудово възнаграждение е в размер на 463.00 лв., което се изплаща на работника „изцяло
веднъж месечно, до 28-мо число на месеца, следващ този, през който е изпълнена
работата“. Съгласно допълнително споразумение от 01.01.2018 г. към трудов
договор № 14/07.11.2017 г., трудовото възнаграждение на Г.Л. е увеличено на
510,00лв., считано от същата дата. Трудовото правоотношение е прекратено със
заповед на работодателя, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда /КС/,
считано от 28.03.2018 г.
От представените
по делото заповеди за командировка се установява, че за периода на трудовото
правоотношение, ищецът е бил командирован общо 10 пъти в страната и чужбина, с
право да му бъдат заплащани дължимите командировъчни пари по НСКСЧ.
По делото са
представени разходни касови ордери /РКО/ и платежни нареждания за вътрешнобанкови
преводи, с основания за плащане „командировъчни“ и „служебен аванс“ за
изпълняваните и от ищеца курсове с товарен автомобил, от които се установява
стойността на платените от работодателя на работника суми за периода на
действие на трудовото отношения, като посочените платежни документи са взети
предвид при изготвяне на експертизите по делото.
Към отговора на
исковата молба / на л.72-76 от делото пред СРС/ са представени
разчетно-платежни ведомости за заплати
на служителите на ответното дружество за месеците ноември 2017 г., декември
2017 г., януари 2018 г., февруари 2018 г. и март 2018 г. От ведомостите са
видни основните трудови възнаграждения на служителите, направени удръжки за
здравно и социално осигуряване, както и крайната сума за получаване от всеки
един служителите. Под номер 4 във ведомостите присъства името на ищеца Г.Л.,
като неговия подпис не фигурира с нито една във ведомостите в мястото за подпис
на получил сумите. Част от другите служители на ответника, посочени във
ведомостите са се подписали за получаване на определените след удръжките суми,
като единствено ведомостта за месец март не е подписана от нито един от
служителите.
От заключението
на ССчЕ, се установява, че на ищеца през м.ноември 2017г. по банков път са
изплатени сумите 620 лева на 13.11.2017г., 1016 лева на 20.11.2018г. и 450 лева
на 30.11.2017г., или общо сумата от 2086 лева, като от тази сума дневните
разходи за осъществените командировки са
в размер на 937.73 лева и съответното трудово възнаграждение е в размер на
295.46 лева; на ищеца през м.декември 2017г. по банков път са изплатени сумите
841 лева на 12.12.2017г. и 963 лева на 20.12.2017г., или общо сумата от 1804
лева, като от тази сума дневните разходи за осъществени командировки са в
размер на 673.69 лева и съответното
трудово възнаграждение е в размер на 361.11 лева; на ищеца през м.януари,
февруари и март 2018г. по банков път са изплатени сумите 921 лева на
17.01.2018г., 664 лева на 30.01.2018г., 778 лева на 07.02.2018г., 970 лева на 21.02.2018г. и 1070 лева на
14.03.2018г., или общо сумата от 4403 лева, като от тази сума дневните разходи
за осъществени командировки са в размер на 2199,49 лева и съответното трудово
възнаграждение, с включеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ е в
размер на 1201,76 лева. Посочено е, че дължимите командировъчни пари са
изчислени, съобразно данните от тахошайбите на управляваните от ищеца превозни
средства, съобразно дните, които са прекарани на територията на Италия и на
територията на България и размер на командировъчните пари по Приложение №3 към
чл.31, ал.1 от НСКСЧ – командировъчни пари на персонала на сухоземни
транспортни и специални средства и чл.19 от Наредбата за командировките в
страната.
За извършване на
експертизата са предоставени отчети за всеки курс на ищеца, извършен за времето
трудовото му правоотношение. От заключението се установява, че за курс
08.11.2017 г.- 13.11.2017 г. на ищеца е преведена авансово сума от 850 евро,
като той е направил разходи за 804,30 евро /аутобан, ферибот, винетна такса/,
като с остатъка е приспадната дължима за командировъчна сума, като му е
преведен остатък от 620 лв. на 13.11.2017 г. Вещото лице по същия начин, в
табличен вид /л.128-130 от делото пред СРС/ е изчислило, какви суми са
превеждани авансово на ищеца за разходи свързани с товарния превоз до крайната
точка, какви разходи е отчел ищеца и какъв е остатъка от авансово преведената
сума, с която е намалявана дължимата сума за командировки, като превежданата по
банков път сума за командировъчни на ищеца съответства на посочени по-горе
размер и дати на плащане за всеки курсовете от м.11.2017 – м.03.2018 г.
От заключението
на ДССчЕ се установява, че всички плащания от ответника към служителите вкл.
към ищеца са извършвани по банков път, като в счетоводството на ответника не са
налични разходни касови ордери, свързани с изплащане на трудови възнаграждения.
Вещото лице е изяснило, че синтетичната
справка за движението на сметка 421 „Персонал“ представена от ответното
дружество, отразява начислените заплати на служителите, съгласно предоставените
по делото ведомости за заплати. Посочено е, че счетоводно сумите за начислени
заплати по сметка 604- „Разходи за заплати“, кореспондират със сумите от
платените ведомости в ответното дружество, отразени по сметка 421 „Персонал“.
От така начислените суми, няма отразени и кореспондиращи със сметка 503
„Разплащателна сметка в лева“ суми преведени към ищеца, като сумите преведени
от сметка 503 към ищеца са подробно описани в основаната съдебно-счетоводна
експертиза. Изяснено е, че синтетичната справка за движението на сметка 422
„Подотчетни лица“ отразява начислените командировъчни, в размера на банковия
превод към всеки един от служителите /справка за движението по сметка 422 е
приложена към ДССчЕ/. В откритото съдебно заседание, проведено по делото на
12.06.2019 г. вещото при изслушването си е уточнило, че в счетоводството на
ответното дружество няма данни за осчетоводяване на плащания като заплати.
Сочи, че заплатите по ведомостите са осчетоводени по кореспондиращи си сметки
421 и 604, но възнагражденията получени с платежните нареждания /налични по
делото/ са осчетоводени по сметка 422 като командировъчни. В счетоводството на
ответника няма плащания на заплати, кореспондиращи със сметка 503
„Разплащателна сметка в лева“ или 501 „Каса в лева“, т.е. всички плащания към
ищеца са осчетоводени като командировъчни, което се отнася за всички
служителите на дружеството. Вещото лице е посочило, че на служителите са
заплащани трудови възнаграждения, осчетоводени като служебни аванси/
командировъчни. В сметка 421 са осчетоводени всички осигуровки и данъци на
физическите лица, които са здравно и социално осигурявани.
По иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ:
Възникването на
спорното материално право, предмет на иска по чл. 128, т. 2 КТ, за заплащане на
трудово възнаграждение предполага в обективната действителност да са се
осъществили следните юридически факти: 1/ наличие на валидно и действащо през процесния
период трудово правоотношение между страните по делото; 2/ уговорка за
заплащане на трудово възнаграждение в определени размер и срок; 3/ реално
изпълнение на задължението на работника да полага труд в полза на работодателя
през релевантния период, доказването на които факти, съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца, тъй като именно от тези положителни факти
той черпи за себе си изгодни правни последици. В тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението / вкл. чрез плащане/ за заплащане на трудово
възнаграждение на ищеца за претендирания период.
От изложеното от
фактическа страна се установява на валидно и действащо през процесния период
трудово правоотношение, по силата на което е уговорен определен размер и начин
на плащане на трудовото възнаграждение. По делото не е спорно, че ищецът е
престирал труд, а единствения спорен въпрос е дали работодателят е изпълнил
задължението си да заплаща на работника/ служителя уговореното трудово
възнаграждение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че ответника работодател е
доказал, че е заплатил уговореното между страните и дължимо
на служителя трудово възнаграждения за положения от последния труд за процесния
период.
От заключението
на ДССчЕ се установява, че работодателят счетоводно е начислявал трудови
възнаграждения на служителите по сметки „Персонал“ и „Разходи за заплати“,
както и че служителите са редовно осигурявани и са заплащани дължимите по
трудовите правоотношения данъци. От същото експертно заключение става ясно, че
счетоводството на ответника не е водено
по начин позволяващ точното проследяване на изплащането на начислените трудови
възнаграждение, доколкото начислените суми за трудови възнаграждения не са изплащани
в посочените размери с отделни платежни нареждания чрез разплащателната сметка
на работодателя /сметка 503/. От заключението обаче може да е направи извод, че
трудовите възнаграждения са изплащани на служителите, като част от плащанията с
основания „командировъчни”, доколкото същото следва да се разгледа във връзка с
изготвената ССчЕ, от която се установяват общия размер на всички плащания от
работодателя към служителя – ищец в настоящото производство. От
съдебно-счетоводното експертиза се установява, че работодателят е платил обща сума
с основание за плащане „командировъчни“ в размер на 8293,00 лв. на ищеца за
процесния период ноември 2017 г.- март 2018 г.
Отделно работодателят е заплащал и служебни аванси за всеки от товарните
курсове /л.128-130 от делото/, които са служили за покриване на разноски
свързани с пътуването / гориво, винетни такси, такси за магистрали, фериботи,
кантари и пр./, като изразходването им се доказва от отчетните документи
съставяни от ищеца и представени по делото от ответника /138-224 от делото пред
СРС/. Заплащането на сумите с основание „служебни аванси” не е спорно по
делото, като от експертизата се установява, как точно са изразходени същите, с
оглед което работодателя е изпълнил задължението си да покрива разходите
свързани с пътуването.
По делото са представени
заповеди за командироване на ищеца, като между страните не е спорно, че
последният е извършвал трудовите си задължения по превоз на товари в страната и
чужбина. Съгласно чл. 215, ал.1 от КТ при командироване по чл. 121, ал. 1
работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери,
определени от Министерския съвет. В конкретния случай, между страните не е
спорно, че приложимият подзаконов нормативен акт, уреждащ отношенията им по
повод командировките е НСКСЧ / Приета с ПМС № 115 от 3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50
от 11.06.2004 г., в сила от 1.07.2004 г./. При изложените трудови
правоотношения следва да се отговори на въпроса -общо заплатената от
работодателя сума от 8293,00 лв. за процесния период, покрива ли всички негови
задължения за заплащане на суми на ищеца.
Страните не
спорят, че дневните пари са единствения компонент от командировъчните пари,
дължим на ищеца / не са изложени твърдения за дължимост на квартирни или пътни,
които да следва да се обсъждат/.
Съгласно чл. 31,
ал. 1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства, към който именно
принадлежи ищецът, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение
на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение
№ 3. Съобразно приложението дневните пари са в размер на 27 евро при единична
езда и 21 евро при двойна езда, като доколкото по делото няма данни или
твърдения, че курсовете на ищеца са осъществявани при двойна езда, съдът
възприема като основателни изчисленията на вещото лице на база 27 евро дневни
пари.
При съобразяване
на заключението на ССчЕ, което съдът намира за компетентно изготвено, с
установяват дължимите дневни пари съобразни броя на дните на командировка на
ищеца в страна /съгласно приложимата Наредбата за командировките в
страната/ и чужбина, като общата дължима
сума за командировъчни за периода 07.11.2017 г.-28.03.2018 г. е в размер на
3810,91 лв. От друга страна, вещото лице е посочило и общо дължимата сума за
трудови възнаграждения за същия период в нетен размер / доколкото е установено,
че ищецът е бил здравно и социално осигуряван и са правени законово
регламентираните в тази връзка удръжки от работодателя/ от 1653,03 лв. / без
заплатеното обезщетение по чл.224 от КТ или 1858,03 лв. вкл. заплатеното
обезщетение по чл.224 КТ/. При изложеното се установява, че платените от
работодателя суми, въпреки че изрично не е посочено такова основание за тяхното
плащане, включват дължимите на служителя трудови възнаграждения за процесния
период, поради което искът с правно основание чл.128,ал.2 КТ за заплащане на
сумата от 2456,00 лв. се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от СРС.
Неоснователни са
възраженията на ищеца за липсата на изразено от негова страна желание,
дължимите му суми да се превеждат по банков път, доколкото по делото се установява,
че всички плащания от работодателя към служителите са извършвани чрез банка, а
ищецът не е възразил изрично срещу
възприетия от ответника начин на разплащане. По делото е безспорно, че ищецът е
получил сумите за които се отнасят представените платежни нареждания.
Представените по
делото ведомости за заплати, неподписани от ищеца, не доказват твърденията му
за липса на плащания на трудови възнаграждения, с оглед приетите по делото
експертизи и установения факт, че плащанията са извършвани от ответника по
банков път. Въпросът дали са изпълнени изискванията на данъчното и счетоводното
законодателство сумите за трудови възнаграждения да се признаят за разходи за
данъчни цели не е относим за настоящия спор.
При изложеното,
решението на СРС в частта касаеща иска по чл.128, ал.2 от КТ следва да бъде
потвърдено.
По насрещния иск
с правно основание чл.55 ЗЗД
Фактическият
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго като основанието трябва да липсва не само при получаване
на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника
процесната сума, а ответникът – наличието на основания за нейното задържане.
Както се изясни,
съгласно чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства,
към който именно принадлежи ищецът, получава командировъчни пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3. Съгласно чл. 31, ал. 6 от същата наредба
ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните
пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от
експлоатационни и технологични условия на работа и организация на
международните рейсове. В цитираната разпоредба на практика е предвидена
правната възможност командировъчните пари да се определят от работодателя по
размер и начин, различен от уредената в Приложение № 3, т. 1 от Наредбата
методика, например чрез определяне на по висока дневна сума или сума на
километър пробег.
Доколкото, видно
от изчисленията на вещото лице, за дължимите по Приложение №3 към чл.31, ал.1
от НСКСЧ и чл.19 от Наредбата за командировките в страната, работодателят е
начисляват дневни пари, като компонент от дължимите командировъчни в минималния
посочен в приложимите нормативни актове размер, в тежест на ответника по
насрещния иск е било да докаже, че работодателят е предвидил заплащането на
дневна сума различни от минималната.
В случая ответникът
по насрещния иск твърди, че в предприятието на работодателя му е установена
именно дневна сума над минималната /но не посочва в какъв размер е предвидено
да е тя или по какъв метод се изчислява същата/. Наличието предвидени от
работодателя дневни пари в размер над минималния по наредбата, обаче, не се
установява надлежно по настоящото дело- не са представени вътрешни правила,
заповед или друг акт на работодателя, в който да е предвиден начин на определяне
на командировъчните пари различен от наредбата в размер над минималния.
Доказателствените
искания на ответника по насрещния иск във връзка с доказателствената му тежест
да установи, че работодателя е предвидил заплащане на дневни пари над
минималните по наредбата, не са с характер да докаже твърденията му. С молба от
20.02.2019 г. Г.Л. е поискал да се допуснат допълнителни задачи към ССчЕ за
установява какъв размер на дневните разходи за командировъчни са заплащани на
всички служителите на дружеството ищец по насрещния иск за процесния период – в
размер на 27 евро/ден или в друг размер. Съдът намира, че отговора на този
въпрос не би бил относим към предмета на доказване, доколкото касае трудовите правоотношения
на други лица,а не отношенията на страните по настоящия спор. Със същата молба Л.
е поискал допускането на свидетел, чрез показанията на който да се установи, че
заплащаните от работодателя дневни командировъчни пари не са в минималния по НСКСЧ
размер, което обстоятелство, съдът намира, че не може да бъде доказвано със
свидетелски показания, доколкото
определянето на размер различен от минималния следва да става с писмен вътрешен
акт на работодателя.
При изложеното
ответникът по насрещния иск не е доказал, че претендираната от ищеца по
насрещния иск сума представлява дължима сума за дневни разходи за командировка.
Ответникът не е доказал и наличието на друго правно основание за получаването
на сумата, чието връщане се претендира.
Поради изложените
мотиви, съдът намира за основателен предявения насрещен иск, като размерът до
който същият е основателен се установява от приетата по делото ССчЕ и възлиза
на сумата от 2623,76 лв., както правилно е заключил и първоинстанционния съд.
Обжалваното решение и в тази част следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора, право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемата страна „А.Т.Е.“
ЕООД, която обаче не е направила искане за присъждане на разноски, поради което
такива не следва да ѝ бъдат присъдени.
С оглед цената
на разглежданите искове, на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171611 от 19.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 22012/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 52
състав
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.