МОТИВИ по присъда № 11/22.01.2020 год. по НЧХД № 678/19
г. по описа на ЯРС.
Производството
е образувано по тъжба на П.Д.П. *** срещу Н.Я.Н. *** за престъпление по чл. 148 ал.1 т.2 и 3 вр. чл.146 ал.1 от НК.
Преди даване ход на делото тъжителя П. бе конституиран, като граждански
ищец по делото и едновременно с това бе приет за съвместно разглеждане ведно с
наказателното производство и предявения от него граждански иск срещу подсъдимия за причинени неимуществени вреди в размер на
5000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението – 22.12.2017
г. до окончателното изплащане на цялата
сума.
Подсъдимият
Н. участва лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник. Дава обяснение
по предявеното му обвинени, не се
чувства виновен и чрез защитника си
пледира да бъде признати за невиновен и да се отхвърли предявения граждански
иск.
Тъжителят
и граждански ищец по делото участвува лично в с.з.,и
с редовно упълномощен повереник, чрез когото поддържа
обвинението срещу подсъдимия и пледира същия да бъде признат за виновен по
предявеното обвинение и да му бъде
наложено наказание около средния предвиден в закона размер, както и за
уважаване на предявения граждански иск.
След
запознаване със събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Частният
тъжител П.Д.П. е *** в РУ – С.
На
22.12.2017 год. бил на работа заедно със свидетеля С. за времето от 08.30 до 15:00 часа в участък „***”. Около 13.45 ч. на 22.12.2017
г., частният тъжител П. управлявал личен автомобил „Рено” с ДК № ***, в гр. С.
по ул. „Д. Д.” в посока гаражите на РУ – С. Зад него се движил свидетелят В. С.
с патрулен полицейски автомобил. Пред тях се е движил л.а. „Опел вектра“, управляван от подсъдимия Н.. Стигайки кръстовището с ул. „***” подсъдимия Н.Я.Н.,
предприел движение на заден ход за да промени посоката си на движение. Частният
тъжител П. прави рязка маневра на ляво
за да избегне настъпването на ПТП. Подсъдимият
Н. ***, в парковата част. При него отишъл свидетелят С. и му поискал
документите за проверка. Там отишъл и колегата
му П.. Тогава подсъдимия Н. казал на П. „Ти мутра ли си?“ Свид.С. обяснил на подсъдимия, че му бъде съставен
АУАН за извършеното нарушение. След това частния тъжител П. влязъл в
полицейския автомобил и започнал да съставя АУАН на подсъдимия. Тогава подс. Н. казал на приятелката си – свид.
И. да снима ***. Подсъдният извадил мобилния си телефон, започнал да
снима клип с него и го „качил” в реално време във „Фейсбук”.
В този клип подсъдимият обвинявал ***в тенденциозност, твърдял, че се заяждат с
него, наричал частния тъжител П. и свидетеля С. „селяндури“, „селянчета“ и „нагли ***“. След като съставил АУАН частният
тъжител П. го предявил на подсъдимия. Подс. Н.
първоначално отказал да подпише АУАН, но в последствие го подписал и получил
екземпляр от него, като продължил да нарича *** „селянчета”,
„селяндури”, „нагли ***” и твърдял, че се притесняват да спират по-класни коли
от неговата.
Същата
вечер – 22.12.2017 г., тъжителят П. и свид. С. били
на коледно тържество, заедно със свои колеги. На празненството някой от
колегите им показал снимания и качен в Интернет, от подс.
Н., клип. Започнали коментари на отношението на подсъдимия към ***. Частният
тъжител П. се почувствал неловко от започналите коментари във връзка с
изгледания клип и си тръгнал от банкета. През следващите дни тъжителят П. се чувствал
подтиснат, унижен и за да избегне контакти с близки и колеги излязъл в отпуск.
Подсъдимия Н.Я.Н. е неосъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите С., И., П., Р. и Ж., писменото заключение на
изслушаната по делото видео-техническа експертиза и разпита в съдебно заседание
на вещото лице Г., както и от приложените по делото писмени доказателства:
докладна записка; АУАН № *** г.; Наказателно постановление № *** г.; скица № ***
год.; Решение № *** г. на СлРС; справка за съдимост и
от веществени доказателства СД – диск ***.
Всички
събрани доказателства по отношение на предмета на доказване са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин правно-значимите факти по делото. В обясненията си подсъдимия Н.
признава, че е нарекъл двамата *** служители „селяни“ и че е казал на частния
тъжител П., че се държи като селянин. Свидетелят С., който е бил в
непосредствена близост също е чул подсъдимия Н. да изрича думите „вие сте селяндури, мутри“. Свидетелят Г. Ж.
вижда подсъдимия да снима с телефона си частния тъжители свидетеля С. , като ги
е наричал мутри и че ще покаже
българската *** във Фейсбук , като по-късно е
изгледал и качения клип. Свидетелят Т. Р. след като изгледал качения от
подсъдимия клип във Фейсбук, го е показал на всички
присъстващи на служебния банкет на 22.12.2017 год. при което П. и С. си тръгват
от банкета, а след това П. излиза и в отпуск. Свидетелят И.И.
също е чул как подсъдимия Н. нарича П. и С. „селяни“. Свидетелят П. Д. П.,
когото подсъдимия Н. е отивал да вземе с автомобила си е чул че Н. казва на
частния тъжител П. „нагли“, защото не му отговарял на въпросите. Нещо което се
потвърждава индиректно и от показанията на приятелката на подсъдимия – свидетелката
И. И. .
Обидните
думи „наглия“;“селяндури“; „селянчета“; „стои, като
мутра“ се чуват и на изслушания в съдебно заседание СД – диск ***
С оглед
гореизложеното, съдът направи следните изводи:
С действията си подсъдимия Н. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като на 22.12.2017
г. около 14,00 ч., в гр. С. на кръстовището между улиците „***” и „***” е казал нещо унизително за честта и
достойнството на П.Д.П. - „какво стоите като мутри, селяндури, селянчета, нагли ***”,
в качеството му на длъжностно лице - *** в РУ С., в негово присъствие при изпълнение на службата му, като
обидата е разпространена по друг начин, чрез качването на видео клип във „Фейс Бук”
Авторството
на деянието е безспорно доказано от събраните по делото доказателства.
От
обективна страна престъплението е извършено в първата му форма – чрез
изричането на думите какво стоите като мутри, селяндури, селянчета,
нагли ***”. Същите са отправени към тъжителия. Частният тъжител ги е възприел лично, като отнасящи се до него.
Изреченото
от подсъдимия е записано от самия него на телефона му и качено лично от Н.,
като клип в интернет-пространството във Фейсбук.
Изречените,
инкриминирани думи от подсъдимия, в присъствието на тъжителя, е обида. Всичко
това е станало достояние и на широк кръг от хора включително и на колегите на П..
Тези думи са унизително за честта и достойнството на тъжителя П. и има
унизителен характер. Деянието е извършено в присъствието на пострадалия, който
пряко е възприел обидните думи и изрази. Съгласно чл. 93, т. 2 от НК „орган на
власт” са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите
на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции. Безспорно частният тъжител П.Д.П. е п. –
*** в РУ С. и притежава качеството на длъжностно лице с властнически
правомощия, които са уредени от законодателя в ЗМВР. По делото е безспорно
установено, че тъжителят П.П., като *** към РУ – С., на 22.12.2017 г. за времето
от 08.30 ч. до 15:00 ч. е изпълнявал полицейските си задължения в участък „***”
и подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението „обида”, като е казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, именно в качеството му
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК – *** при
изпълнение на службата му, като обидата е разпространена чрез интернет.
В
съдебно заседание не се събраха доказателства подсъдимият Н. да е казал „вижте
го тоя наглия“; „от кое село си“ и „резил за сливенските ***“, поради което и
на основание чл.304 от НПК съдът го оправда по така предявеното му обвинение.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е разбирал напълно смисъла на употребените от него
думи и че използвайки ги пред и по отношение личността на тъжителя ще засегне неговата
чест и достойнство. Направил го е именно с тази цел и я е постигнали. Подсъдимият е разбирал и че
тъжителят е действал в качеството си на длъжностно лице, което е изпълнявало
служебните си задължения.
За
извършеното от подс. Н. престъпление, законодателят е
предвидил наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено
порицание.
При
определяне на конкретния размер на
наказанието, съдът взе предвид следното: чистото му съдебно минало, доброто му
процесуално поведение и оказаното съдействие при разследването, направените
частични признания, обстоятелството, че
веднага същия ден е свалил качения от него клип и прие , че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона
наказание би било несъразмерно тежко. Затова съдът наложи наказание при
условията на чл. 55, ал.2, вр. ал.1 от НК , а имено
глоба в размер на 1500 лв.
С така
наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати максимално целите
визирани в чл.36 от НК, като подсъдимият ще имат в предвид и за в бъдеще, че
трябва сериозно да коригира поведението си към служителите на реда и останалите
членове на обществото.
По
отношение на предявения граждански иск.
Същият е допустим и предявен своевременно и
след като прецени характера на
употребените обидни изрази от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, като взе
предвид, степента на накърняване на честта и достойнството на тъжителя П.,
както и по-високия праг на търпимост, който трябва да притежават ***, съдът в
настоящия му състав уважи претенцията на пострадалия за присъждане на
обезщетение за причинени от подс. Н. неимуществени
вреди в размер на 500 лв.,ведно със законната лихва от датата на извършване на
престъплението – 22.12.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска над посочения размер до размера на
5000 лв., като неоснователен и недоказан отхвърли.
При този
изход на делото съдът осъди подсъдимия Н. да заплати на гражданския ищец направените от него разноски в размер на 1400
лв, както и да заплати ДТ върху уважения размери на гражданския иск в
размер на 50 лв. и направените по делото разноски в размер на 591 лв. в приход
на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
За
причина на извършване на деянието, съдът прие незачитането на установения в страната правопорядък.
При
така изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: