Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 08.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в
публичното заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 311 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 79, във вр. с чл.82 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че на 26.09.2016 г. между нея и „Т.“ ЕООД-с. Г. М. ,
О.Г. М , обл. С е сключен Договор № 1-236 от 2016 г.
/Договора/, по силата на който ответникът се
е задължил да достави и монтира 2 броя паркинг системи марка „D.“, подробно описани в Приложение № 1
към Договора срещу възнаграждение в
размер на 62 846 ЕВРО, платимо от ищеца на три вноски, както следва:
-Първа
вноска в размер на 20 % от уговорената цена или сумата от 12 569,20 ЕВРО - авансово плащане след подписване на договора;
-Втора вноска в размер на 30 % от
уговорената цена или сумата от 18
853,80 ЕВРО - след получаването на одобрението на чертежите в
Приложение
№2;
-Трета
вноска в размер на 50 % от уговорената цена или сумата от
31
423,00 ЕВРО -
непосредствено преди транспортирането на паркинг системите.
Твърди се, че
ищеца надлежно е изпълнил задължението си за
заплащане
на възнаграждението.
Сочи се в
исковата молба, че Приложение № 2 в действителност не е било подписвано
между страните, тъй като ответникът не
е изпълнил задължението си да го изготви, но техническите подробности
и
одобрението са били съгласувани между страните и не е имало недоразумения
относно
тях, като одобрението на Приложение № 2
е станало на 09.03.2018 г., когато е била наредена
и втората вноска от ищеца. Твърди се, че на 18.03.2018 г. сумата е получена от
„Т"
ЕООД, а от 19,03.2018 г. е започнал да тече 65-дневен срок за
доставка
на паркинг системите/ платформите и съгласно тази уговорка последните е
следвало да бъдат
доставени до 22.05.2018 година.
Твърди се, че не е била извършена навреме доставката, поради което се
наложило ищеца да се увери готови ли са платформите,
като се е свързал с
производителя - италианска фирма „O.“ и производителят потвърдил изработката, след
което М.К. заплатила третата последна
вноска дължима по Договора.
Твърди се, че от този момент предстояло
ответникът
да изпълни задълженията си за транспорт и монтаж на
паркинг
системите.
Твърди се,
че платформите са били готови на 17.07.2018 г., към която дата била заплатена и третата вноска от ищеца към ответника, но последният
продължил да бездейства, като не
отговарял
на имейл на ищеца и не организирал транспорта на платформите и това наложило ищеца
сам да организира и транспорта и монтажа на паркинг системите.
Сочи се
в исковата молба, че на 22.10.2018 г. са пристигнали по местоназначението им двата броя паркинг
системи
„D.“, но поради
грешка в изчисленията в размера на транспортираните
платформи от страна на „O.“, на ищеца се
наложило да извърши
допълнителни разходи, като за сметка на
подизпълнителя-монтажник „ГЛт" ООД организира разтоварването на платформите,
тъй като монтажниците на фирмата-
подизпълнител дошли след пристигането на платформите.
Твърди се още, че поради забавата на
монтажниците се е наложило ищецът да
направи разходи и за обезопасяване на шахтите, в които е трябвало да се
монтират 2-та бр. паркинг системи.
Твърди се също, че монтажистите
са
монтирали платформите непълно и некачествено и не са направили тест на
системите, не са дали инструкции на
ищеца за работа с платформите. В тази
връзка се наложило да се извършат последващи довършителни
работи по монтаж на системите и привеждането им
в годност за експлоатация. Това било в задължение на продавача по Договора, но
ищецът ангажирал за тези дейности изпълнител-
фирма „H. T.“.
Твърди се , че ищецът надлежно е изпълнил задълженията си по Договора, като
е заплатил в сроковете по същия дължимото
възнаграждение на три вноски, но ответника не е изпълнил
в срок задълженията си за доставка , разтоварване и пълен
и качествен монтаж на паркинг системите
и тестването им , с оглед привеждането им
в годност за употреба.
Иска се съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца следните
суми: 31 42.30 ЕВРО
- неустойка съгласно чл. 10 от
Договора;
сумата от 365.00 ш.ф. - допълнителни
разноски, направени за доплащане за
транспорт; сумата от 750.00 Ш.Ф. - допълнителни
разноски, направени за доплащане за
заграждане на шахтите; сумата от
882.05 ш.ф. -
разтоварване на паркинг системите; сумата от 3 351.10 ш.ф. - довършване на монтаж и
привеждане на системите в годност; сумата от 560.00 ш.ф. - разходи
за инспекция, установила неизправност на
системите; сумата от 36.00 лв. - нотариална покана до ответника.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски, в т.ч. държавна такса и адвокатски
хонорар.
В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове.Намира същите за неоснователни. Не оспорва твърдението с ИМ, че между страните има сключен Договор №1-236/2016 от 26.09.2016 г. за доставка и монтаж на 2 броя системи „Duplo“ 25/2, описани в Приложение №1, подписано на 26.09.2016 г..
Твърди, че доставката е следвало да бъде
извършена от производствена база на производител „Omеr“ в Италия до адрес на клиента, който се намира в Съгласно
договора и Приложение №1, фирма „Т." ЕООД следвало да достави и монтира
двете системи до 65 дни след заплащане на последната авансова вноска и след
подписване на Приложение №2, което се изготвяло след завършване на
проектирането. Изрично в договора било посочено, че легализиране съгласно
местните норми не било включено в цената. Разтоварването също не било включено.
Съгласно Приложение №1, при извършване на поръчката се заплащали 20%, а именно
12 569.20 ЕВРО, платени от ищеца на 01.11.2016 г. – един месец след подписване
на договора; 30% след завършване на проектирането, а именно 18 853.80 ЕВРО,
платени на 18.03.2018 г., и последна вноска в размер на 50% - 3 1423.00 ЕВРО,
която платима преди транспортирането двете платформи.
Ответникът твърди , че проектирането е било завършено на 01.03.2018 г., когато
уведомили ищеца по електронна поща и изпратили фактура за заплащането на сумата
от 18 853.80 ЕВРО. На ищеца бил представен чертеж от арх. Чобански за
характеристиките на системите „D.“ и параметрите на шахите, които шахти било необходимо
да осигури ищеца, за да бъдат монтирани паркинг системите.
Твърди се, че на 11.04.2018 г. ищеца отправил
запитване до ответника по електронна
поща, дали е започнало производството на системите/платформите, тъй като се
тревожела дали всичко е наред и няма да бъде излъгана, на което на следващия
ден й отговорили, че производството е започнало и платформите ще са готови след
9-10 седмици.
Ответникът твърди,че на 21 юни 2018 г.
е изпратил съобщение до ищеца по електронна поща, че платформите са готови,
като помолил за точен адрес за доставка, за да може да организира транспорта,
както и да прикачи фактурата за окончателното плащане - последната вноска в
размер на 50%, или 31 423.00 ЕВРО. На 22 юни 2018 г. ищецът изпратил до
ответника съобщение, че й трябва някаква гаранция, тъй като с тази последна сума
ставало 100% плащането по Договора и не пожелала да извърши това последно
плащане.
Ответникът
твърди, че е продължил да чака плащането
от страна на ищеца, но през това време М.К. решила да се свърже лично с
производителя „Omer“, който да потвърди, че
платформите са готови и на 29.06.2018 г. „Omer“ й потвърдил че
системите са готови и стоят в техния склад, в очакване да бъдат транспортирани,
като препратил и на ответника цялата кореспонденция с ищеца.
Ответникът твърди, че нямал как да уговори
транспорта, тъй като не била платена последната вноска от 50% по Договора, но на
06.07.2018 г. бил изпратил съобщение по електронна поща до ищеца с
потвърждение, че системите/подемниците
са произведени и за да ги достави е необходимо ищеца да направи плащане
съгласно договора, след което можел да организира доставката и монтажа.
Ответникът твърде още, че не е
имало как да изпрати на г-н Ч. график за
монтаж, както и да уговори дата за превоз, без да му е платена последната
вноска. Последвали разговори по телефона с ищеца, при които М.К. потвърдила, че ще извърши плащането преди
12.07.2018 г., поради което ответникът уговорил дата за монтаж с Ч. и „Г. Л.“ ООД за
14.08.2018 г..
Твърди се, че плащане не последвало до 12.07.2018г.,
но по твърдение на ищеца, била извършила същото на 13.07.2018 г.. а плащането от
31 423.00 ЕВРО реално пристигнало при ответника на 17.07.2018 г.. Опитал се веднага
след плащането да уговори транспорт на платформите за 14.08.2018 г., но се оказало,
че транспортните компании били в отпуск, тъй като било лято и нямало как толкова
бързо да се организира превоза.Ответникът твърди , че след отказ от последната превозна
компания, е уведомил по електронната поща на 02.08.2018 г. ищеца и г-н Чобански,
че няма да успее да извърши транспорта на уговорената дата - 14 август 2018 г..
В този период - 13 до 19 август 2018 г фирма „Omer“ също била в лятна почика, поради
което станали ограничени възможностите на ответника за избор кога да вземем платформите
с транспортна фирма. При това, вместо да изчака, М.К. сама потърсила
транспортна фирма от И.до Ш., и отново провела кореспонденция с „Omer“ за това, кога било възможно да си извърши транспортирането
на платформите, за което получита потвърждение за дата 27.08.2018 г..
Ответникът твърди също, че на 03.09.2018 г. е
получил ултимативно писмо от ищеца, че ако до 2 седмици не дойдат лифтовете/платформите
ищеца се виждала принудена да подаде жалба в прокуратурата срещу ответника,
като измамна фирма. М.К. поискала на 21.09.2018 г. от ответника да й
изпрати фактура за превоз на лифтовете/платформите,
тъй като сама се заела с транспорта им.При това ответникът се оказал в
невъзможност да реализира превоза при спазване на 65-дневния срок от Приложение
№1 към Договора и останала единствено възможността да заплати организирания от ищеца
транспорт, който тя си била избрала, като се издаде фактура на името на фирмата
- ответник.
Ответникът твърди,че е могъл да уговори транспорта
веднага след края на почивката на транспортните фирми, т.е. края на м.август
2018г.. Но на 10.10.2018 г. изпратил на ищеца съобщение, че от следващата седмица
при производителя на платформите
започвало начисляване на разходи за складиране в размер на 70 ЕВРО на ден,
платими преди да бъде взета стоката за извозване до Ш..
Твърди се още с отговора, че след доставката
на системите, фирма „Г. Л.“ ООД е извършила монтажа им при констатирани
разминавания в размерите на шахтите, като последните не отговаряли на изпратения
на ищеца чертеж.
Ответникът твърди, че след извършения монтаж е
направен тест.
Ответникът е въвел възражения
относно:
- претенцията за неустойка, съгласно чл.10 от
Договора, тъй като всякаква забава се дължала на действия и бездействия на
възложителя;
- по т. 2 от договора – 365.00 ш.ф. доплащане за транспорт на 2-те паркинг системи „Duplo", тъй като е напрали плащане по така извършения транспорт
по фактура от 22.10.2018 г. с плащане на „Schoni Transport AG „ в размер на 1 491.00 ЕВРО, съответно документ
за извършено плащане в посочения размер от „Т." ЕООД по сметката на“ S…..T…..AG“ на 11.10.2019 г.. Прави възражение относно допълнително
оскъпяване на транспорта или за допълнително извършен транспорт към обекта на ищеца чред същата фирма седмица след датата на първоначалния
транспорт на основание сключения между
между страните по настоящото дело Договор;
-
дължимост на претендираната сума от 750.00
ш.ф. заплатени за заграждане на шахтите, предвидени за паркинг системите,
поради забавяне на доставката им с 3 месеца.", тъй като забавянето на транспорта на платформите се дължало на причини у ищеца. Въвеждат се съображения за отговорност следваща
от т. 10 от Договора, която в размерите на неустойката при забава 0,1% на
ден, но не повече от 5% от договорената стойност по договора и не би могло да
се вмени на ответника друга, допълнитена отговорност за забавяне. От друга
страна ищецът бил уведомен, че системите
са готови на 21 юни 2018 г., а плащане е извършено на 17 юли 2018 г., т.е. с 25
дни забава;
- сумата от 882.05 ш.ф. за
разтоварване на паркинг системите на 22.10.2018 г., тъй като с Договора ответникът не се бил задължил относно
разтоварването на платформите, а в корeспонденцията
си с ищеца указал да се свърже с арх. Чобански, за да се уговорят да се издаде
фактура за разтоварването;
- сумата 3 351.10 ш.ф. - платени на фирма „H T.“ за довършване и привеждане на платформите в годност за употреба, като ответникът
се позовава на т. 4 от Договора, т.е. не включващ легализиране съгласно
местните норми. В последна връзка ответникът твърди,ѝче монтажът е
извършен надлежно, съгласно документ от „Omer“ за монтаж на „Duplo“ 25/2, serial № 817/00112-001 от 29.10.2019 г. и Документ от „Omer“ за монтаж на Duplo 25/2, serial №
817/00112-002 от 29.10.2019 г.. Същите съображения ответникът въвежда и относно претенцията за сумата от 560.00 ш.ф. - разходи за инспекция, установила
неизправност на системите, тъй като местните изисквания били извън стандартните
в държавата на доставка, монтаж и изпълнение на Договора.
Въвежда съображения, че в случай на дефект в системите, е следвало да
намери приложение т. 12 от Договора „Гаранционен срок";
- сумата
от 36.00лв. - за нотариална покана, като ответникът твърди, че е неотносима към процесуалните действия по реда на ГПК, още повече, че кореспонденцията
между страните била обилната, ясна и подробно рефлектирана от ответника, с
което не се предполага необходимост от
такава кореспонденцият чрез
нотариална покана.
По горните
съображения ответникът прави искане за отхвърляне
на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира всички
сторени по настоящото производство разноски.
От показанията на св.Ч.е видно, че е бил проектант на двуфамилна къща
построена в .
По проекта се предвиждало
две паркинг системи, с по две парко места във всяка, общо за 4 автомобила. В тази връзка познава и
К.Д.- управителя на фирма „Т.“. С него водили преговори още
при проектирането на парко системите. Уточнявали параметрите на
съоръжението, тъй като било необходимо
изграждане на бетонова шахта, в която да
влизат паркинг съоръженията. Инвеститора
бил в Ш., а свидетелят водел разговор с господин Д.кога ще бъдат предоставени
паркинг системите, тъй като с шахтите
–бетоновите вече били готови и това било в
края на 2017г.. За да се поръчат системите трябвало да подпише от страна
на възложителя чертежа приложен под № 2 от договора. Свидетелят го бил разписал, с което заявявали, че това е
съоръжението което е поръчано.
Инвеститорът в края на 2017г.- началото на 2018г. март месец, превел поредната сума по договора. Имало двумесечен
срок за доставка на съоръжението. Били си направили график месец юни 2018г. с общината за
приемане на обекта, като мислели, че до
това време ще се монтират системите. Не
се включиили в двумесечния срок. Многократно се чували с Д. и го подканяли да
даде точен график на монтажа за монтиране на съоръжението. Нямали точен отговор
кога точно ще се доставят съоръженията. Госпожа К. се обадила на производителя в И.да провери дали има поръчани такива съоръжения и получила
отговор, че са поръчани и се
произвеждат. Това стана лятото на 2018г. след юни месец. Успокоително било, че
съоръженията са поръчани и ще дойдат
всеки момент.Свидетелят продължавал да търси точна дата да се планира процеса, но не получил точен отговор.
Имало дата за месец август, която дата отпаднала. Обяснено било, че лятно време
транспортните на фирмите били в отпуска и фабриката е в отпуска. Госпожа К.
платила последната вноска и се убедила,
че платформите ги има и се обадила директно в завода и след като се убедила, че
са почти готови. Тя се притеснявала и може би затова го е платила лятото, до юни
месец, както било планирано по договор , тъй като имало планирана от общината комисия. След
като срокът бил отложен с
оправдание, че няма монтажници и няма транспортни фирми, свидетелят и ищеца
М.К. решили да търсят транспорт от И. за Ш.и ищцата намерила транспорт.
От завода трябвало да се вземат платформите.
К. намерила транспорт, който по
договор трябвало да се плати от фирма
„ТРЕЗ“ и така и станало. Транспортът се
извършил от фирма „Т.“. Имало допълнително плащане, тъй като се договаряли
допълнителните габарити на товара и фирмата за транспорт, поискала доплащане.
Монтажът бил свързан и с транспорта. Д.споделил, че е проблем да намери
монтажници, като се оказало, че работи с подизпълнители. Монтажната фирма, която
извършила монтажа си сключила договор
с фирма „Т.“. Доставката и монтажа били
договорени месец октомври 2018г.. Монтажниците трябваше да тръгнат
събота, за да са на място в понеделник. Свидетелят предупредил, че пътя е 12 часа и трябва да са на място навреме, за
да разтоварят камиона и те пристигнали
след доставката. Добре, че на място имало хора на свидетеля, които са разтоварили камиона,
като ползвали техника за разтоварване наемайки един мотокар да разтовари
пакетите. От следващия ден започнал
монтажа от фирма, която била сключила договора с фирмата на ответника. Монтажът
вървял добре до момента, когато се изпробвало съоръжението. Изпробвали го с една кола. Единственото което било като
грешка, че не било изплобвано за
подемност с две коли, т.е. с пълен товар . Изпробвали само единия подемник и само
с една кола. На другия ден монтажниците си били тръгнали, два дни след предвиденото. След два дни К. била
насрочила приемателна комисия Ф.да приеме съоръжението. Представител на тази
агенция дошъл три дни след монтажа. Сложил негова кола в неизпробваното съоръжение и тя
потънала в шахтата, а съоръжението
блокирало и господина не можел да си извади колата. Добре,че били на мястото работници
на свидетеля , които могли да сменят един маркуч и са го оправили временно, за да се вдигне подемника и да излезе
автомобила.След този инцидент свидетелят и К. говорили с господин Д. да дойде да си отстрани повредата и да изпробва съоръженията
с по две коли, за да са сигурни, че работят, но това не се случило от октомври до края на
февруари 2019г.,предвид многократните
покани да се довърши монтажа. След това К. била принудена да си търси друга
фирма,която да приключи монтажа на
съоръжението.Намерила друга фирма, швейцарска, която извършила
поправката и привела съоръжението в
действие и в състояние за да бъде одобрено от властите в Ш.. Нямало подписан протокол между
инвеститора и монтажниците. Свидетелят знае, че узаконяването на монтираната
техника не било включено в цената по Договора. Не може да предполага, какво
включва като процедура услугата по узаконяването на паркинг системите. Според свидетеля, приема
се съоръжението от компетентно лице и
трябва да работи и да отговаря на всички технически изисквания. Спомня си, че
имало дата за август месец, която не била писмено потвърдена. Запознат е, че по
договор след второто им плащане , до 65 дни
от извършване на това плащане подемниците трябвало да бъдат транспортирани
и да пристигнат на обекта. По договор последното плащане било преди транспорта.
В
показанията си св. Д. заявява, че било преди 3-4 години. От Б. натоварили стъкла и с неговата служебна кола отишли в Ш.за монтиране на две паркинг системи. Системите вече били там били
предварително разтоварени от други техни колеги, които се намирали там на
обекта. Свидетелят участвал в монтажа на тези съоръжения, за което се изисквало
съответна квалификация, каквато
свидетелят притежавал- първа степен професионална квалификация за извършване на
такива монтажи. Пристигнали, обядвали, показали им обекта и започнали да
работят. Отнело им около 8-9 дни. В
случая не трябвало да минават краен контрол / специализиран орган/, тъй
като не било заложено. С личения си
автомобил тествали двете паркинг системи, преди да си тръгнат. Нямали
необходимите условия, за да работят качествено
и бързо, тъй като нямало навеси , шахтите не отговаряли на изискванията- били трапец
, а трябвало да е правилен правоъгълник, дълбочината била трапец и не отговаряла и дълбочината,
наложило се да купуваат крепежи. В една от шахтите имало тръби, което недопустимо в такъв вид обекти да
има външни части на друг тип съоръжения.
В този случай не подписвали никакви документи за предаване и приемане на
обекти, тъй като не били краен контрол. Отговорност
носел онзи, които прави крайния контрол и който слага подпис и
печат и този орган трябвало да поеме отговорност. Когато се установи
нереднос на монтажа се пуска забележка към
монтажниците и те си отстраняват
забележките. Той и монтажниците били и понастояще той към „Г. л.“. По договора
разноските за спането били за онзи , за когото трябвало да извършат монтажа.
Платформата която монтирали возела по
един автомобил и била направена така, че
се поставя един автомобил от контролен водача, натиска и автомобила се
спуска на дъното където колата се паркира, след което капак затваря достъпа към
шахтата и върху този капак може да се паркира втори автомобил, това представлявала платформата. Нямало вариант с така паркирания
втори автомобил платформата да бъде
издигната, така, че да излезе на повърхността автомобила, който бил паркиран на дъното на шахтата. Подемниците и асансьорите ги вкарвали на
ръка. Някой трябвало да им осигури
условия за работа. Не е виждал документа,
който е бил издаден от крайния контролен орган. Ако е имало проблем с монтажа,
се описвал и те се връщали да си го
оправят.
Съдът,като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По претенцията на ищеца за
неустойка, произтичаща от процесния Договор
На
23.09.2016г. между ищеца и ответника е сключен договор за доставка и монтаж на две паркинг системи марка „D.“, описани
в Приложение № 1 към Договора. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на ответника възнаграждение
в общ размер на 62 846 ЕВРО, платимо на три вноски, като: първата в размер на 12 569,20 ЕВРО и
платима след подписване
на договора; втора в размер на 18 853,80
ЕВРО и платима - след получаването на
одобрението на чертежите по
Приложение №2 от Договора; трета вноска в размер
на 31 423,00 ЕВРО и платима непосредствено преди транспортиране на паркинг системите до посочен от купувача конкретен адрес в Ш. конфедерация.
Не е спорно между страните, че първите
две плащания по процесния Договор са извършени от ищеца, съответно на
01.11.2016 г.- сумата от 12 569.20 ЕВРО и към 18.03.2018 г.- сумата от 18
853.80 ЕВРО / към последната дата плащането е станало известно на ответника по
делото, но сумата е била наредена от ищеца
още към дата 09.03.2018 година, видно от
доказателствата делото/. В тази връзка, с оглед разпоредбата на чл.20 от ЗЗД следва да
се приеме, че за дата на завършване и одобряване на чертежите за процесните паркинг системи, съгласно т.1 от Договора от 23.09.2016г., вр. с Приложение № 1 от 26.09.2016г. към Договора / до колкото страните не са
изготвили и подписали Приложение № 2 към Договора, касателно съществените
изисквания за безопасност /, следва да се приеме датата 18.03.2018 година, респ. датата на осъщественото от ищеца и стигнало
до знанеито на ответника второ плащане
по процесния Договор. Съгласно общата воля да
страните по Договора,
считано от 19.03.2018г. за ответника
възниква задължението в 65-дневен срок
от посочената дата да достави на
ищеца двете платформи. Договорено между страните по договора условие е преди извръшване на транспортирането на платформите, заплащане от страна на
купувача и ищец по делото, на останалата
част от договореното възнаграждение в размер на 50% или сумата от 31 423.00 ЕВРО. Така посоченото плащане се
явява предпоставка за предприемане от страна на
продавача и ответник по делото на
действията свърани с транспортирането на процесните платформи, което
произтичащо от т.2 на сключения между страните Договор
№ 1-236/2016 г., вр. с Приложение № 1 към него. Плащане на третата вноска съгласно сключения Договор, ищецът е извършил на 17.07.2018 година, като по сметка на
ответника е превела сумата от 31 423.00
ЕВРО. Следователно с извършване на
последното по Договар плащане в
задължение на продавача е да извърши транспортирането на процесните
платформи в срок до изтичането на последния ден от
шестдесет и петте дни по Договора
за доставка, считано от 19.03.2018г.. Следователно произтичащо
за ответника задължение по Договора е
било /съгласно т. 2 от Договора и т.2
от „Общи условия“ към Приложение №1 към Договора / да достави на ищеца платформите
до 22.05.2018 година . Видно от доказателствата по делото процесните системи/платформи са били
изработени от италианската фирма - производител едва към дата 21.06.2018 година /л.84 от делото, т.2/. Съгласно т.2 от Договора сроковете
за производство и доставка на
системите „Д.“ текат от датата на извършване на авансов превод посочен в Приложение №1 и подписване Приложение №2 / което подписано от св.Чобански/.
Т.е. за ответника към 19.03.2018г. са били налице двете изискуеми
се по Договора предпоставки, за да
организира производството на системите и доставката им до 22.05.2018г., което той не е сторил. Поради
това настоящият състав приема, че ответникът
не е спазил установените с Договора срокове
за изработка, съответно за доставка
на платформите. Фактът, че ищеца
не е извършил последното - трето дължимо се по Договора плащане към 22.05.2018г., не се отразява на факта
на неизправност на продавача по
Договора. Това е така, тъй като това последно плащане е функция от
срочно изпълнение на задължението на продавача да онганизира
производството и транспорта на вече готови към посочената дата 2 броя системи „Дупло“, каквато срочност ответникът
не е реализирал. Следователно договорената неустойка е за забавяне в сроковете на изпълнение, като в
случая е налице такова от страна на
ответника по делото. Съгласно т.10 от Договора, при забавяне на сроковете по т.
2 виновната страна заплаща неустойка на
изправната страна в размер на 0,1% на ден, но не повече от 5% от договорената
стойност по договора. Последната е в размер на 62 846 ЕВРО,
следователно претенцията на ищеца за
неустойка не може да надхвърля сумата от
3 142.30 ЕВРО, като с исовата молба се претендира именно в така посочения
размер. При горните съображения съдът намира
предявения иск за неустойка съгласно
т.10 от Договора за основателен и доказане, поради което следва да се уважи.
По
претенцията на ищеца относно разходи по обезпечаване на сигурността на шахтите.
Видно от Препоръка от 18.06.2018г. на Общинска администрация Дюрнтен
отправена до ищеца, като заявител и
собственик на обекта, при строителна инспекция от отдел „С. на с.“ се е установило, че М.К. не
е спазила / по
отношение на строителния обект – нова двуфамилна къща, с дата на заявление за
строежа 18.12.2014г., за която са били предназначени процесните системи / изискванията за противопожарна защита, изпълнителните планове в мащаб 1:50 за приемане на грубия строеж, правилата за
безопасност на SUVA. Констатирано е, че ищеца
не е спазила за процесната
строителна площадка правилата за
безопасност, като препоръката визира липса на защита от падане при шахтите на лифтовете /
паркинг системите. Указано е незабавно ищеца
да предприеме необходимите предпазни
мерки, за да се избегне произшествие/
л.101 и сл. от делото/. От представен по делото
Доклад за изпитание/разрешение за пускане в експлоатация от 16.12.2019г. е видно, че на 09.02.2017г. е било издадено
разрешение за право на строеж за
процесните съоръжения - 2 бр. електрохидравлични
подемни системи за паркиране, които предмет на
догвора между страните по делото. В този смисъл задълженията на ищеца,
като собственик на строителния обект, касателно
неговото обезопасяване, в частност обезопасяване на шахтите
предназначение за монтажа на процесните
подемни системи за паркиране, възникват
още с откриване на строителната площадка по изграждане на шахтите, което
откриване не е станало към датата на
инспектирането на обекта , а е
предхождащо тази дата. Това е така , тъй като видно от съдържанието на цитираната препоръка
издадена от общинската администрация, както и от представения по делото снимков материя, процесните
шахти към датата на инспектирането на обекта и плащанията от страна на ищеца относно действията по обезопасяване на шахтите , последните
имат вече завършен вид. В този смисъл съдът намира, че
задълженията на ищеца , касателно обезопасяването на шахтите
не е обвързано от възникването и
действието на процесния Договор между
страните по делото нито от сроковете за
изпълнение предмета на същия. От друга страна, до колкото с исковата молба ищецът
твърди, че допълнителните разноски за
обезопасяването на шахтите е сторила поради забавата на ответника във връзка с изпълнението на процесния
Договор, то в тежест на ищеца е да
докаже тези твърдения , каквото
доказване не е проведено в настоящия
процес. На следващо място представените по делото доказателства налагат извод,
че към 18.06.2018г. ищецът е бил в нарушение на изисквания за безопасност
касателно процесния обект – лифтовите
шахти, което се е изразило чрез бездействие от страна на собственика на обекта
и е санкционирано чрез препоръка от
общинските власти за превеждане
на собствения на ищеца обект в
съответствие с изискванията за
обезопасяване на процесните шахти
за монтаж на автомобилните платформи. В този смисъл ищецът не би могъл да черпи права от собственосто си неправомерно
поведение, но което не е предмет на
настоящото производство. Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца за сумата
от 750.00 ЕВРО, представляваща направени от М. К. разходи за заграждане на шахти, което се наложило
поради забава на ответника във връзка с изпълнението на процесния Договор, като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
По
претендираната сума от 882.05 ЕВРО за разтоварване
на паркинг системите
Видно
е от показанията на св. Ч., възникнала е
устна уговорка между него и монтажниците
за извършване на разтоварване на
камиона, с който е следвало да пристигнат
процесните платформи/системи. Такава договорка не е възниквала
между ищеца и ответника по настоящото
дело. До колко изпълнителян на монтажните дейности свързани с инсталирането
на автомобилните платформи, е обвързан
от устните договорки на монтажниците със св. Чобански, не е предмет на настоящото
производство. Не е установено по делото,
което в тежест на ищеца, от кои хора на св. Ч. е извършено разтоварване на
платформите, кога, в какво конкретно са
се изразявали извършените дейности,
било ли е договорено конкретно
възнаграждение, в какъв размер, платено ли е било същото , от кого е извършено плащането, кога и по какъв начин. С оглед въведените с исковата
молба твърдения за извънредни разходи на
ищеца за разтоварване на системите, то
противопоставима на същите е проведената
кореспонденция от ищеца с превозвача на товара, от която видно , че разтоварването се поема от превозвача, чрез
шофьора.Условие последният да извърши
разтоварването е било М. К. да заплати в брой на водача на платформата сумата от 365.00 ш.ф. ,която сума
обезпечаваща не товаро-разтоварна дейност, а „техническото диспониране“, в
какъвто смисъл е и проведената
кореспондеция /л.93, 94 от делото/. В
този смисъл договорения превоз на процесните 2 бр. системи е включвал
и тяхното разтоварване.
От
друга страна не се доказва от
представените доказателства
претендирания с ИМ конкретен размер на направен разход за разтоварване
на процесните 2 бр. автомобилни платформи, което е в тежест на ищеца по делото. При така
изложеното съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията за
сумата от 882.05. ш.ф.- разход за разтоварване на процесните 2 бр. системи,
поради което следва да се отхвърли.
По
отношение исковата претенция за направени разходи във връзка с непълно и
некачествено изпълнение на монтаж на системите/платформите.
Не се
спори между страните, че изпълнението на монтажните дейности по отношение на
проесните системи „Д.“ е възложено от ответника по делото на „Г. л.“ООД-С., в каквато връзка е представен
и Договор за монтаж на платформа от
09.10.2018 година. Съгласно т.3 от Договора и т.2 от Приложение №1 към него
ответникът се е задължил да извърши и
монтаж/инсталиране на договорените в т. 1 от Договора 2 бр. системи, което включващо се в
договорената цена в общ размер на 62 846
ЕВРО.
Видно
от показанията на св.Димитров монтажните дейности са бил извършени
въпреки наличието на отклонения в параметрите на подготвените от
ищеца за нуждите на
инсталацията 2 бр. шахти, които
имали неточно оразмеряване и в които се намирали и външни части на друг тип
съоръжения. Независимо от това ответникът не се освобождава от задължение за точно и качествено изпълнение на монтажните дейности, произтичащи от сключения
с ищеца Договор. Нещо повече, за да предаде извършената работа ответникът ,
чрез изпълнителната монтажна фирма, е
следвало да изготвил приемо-предавателен
протокол или друг документ, от
които да е възможен извод за надлежно извършен монтаж и тест на системите/платформите от „Г.
л.“ООД, до колкото с кореспонденцията си
ответникът по делото преценява
процесните автомобилни системи/
платформи (подемниците), като съоръжения с повишена опасност. В този смисъл липсва
приемане на извършената монтажна и инсталационна дейност и от страна на ищеца по делото. На 02.11.2018г. е бил
извършен междинен контрол от Ф….. Специализиран инспекторат за подземни съоръжения ООД, като инспекцията е установила, че при
издигане на едната от платформите с товар 2 350 кг, е възникнал теч на хидравлична течност от проводник, което не
е позволило на платформата да се издигне. По поръчка на ищеца от 17.04.2019г. във връзка с привеждане в експлоатация на платформите -
паркова лифтова система „Омер
Дупло“ е извършено изпитване на
съоръженията, като са били установени повреди
в някои обезопасителни болтове. Извършена е подмяна на части, промяна на синхронизиращи вериги и
наново регулиране на съоръженията. Проверени са хидравличните тръби и извършено прекарване наново, съответно
подмяна на провредената / п.2 от фактурата/. Изброените дейности са описани и
фактурирани съгласно фактура № 19 260801/17.04.2020г., същите са оценени по часова справка в размер на по 65 ЕВРО / час на обща стойност
2600 ЕВРО. Фактурирана е подмяна на 1 бр.
хидравлична тръба ДМ 8 мм извиване
и предмонтаж на стойност 39 ЕВРО.
Видно от цитираната фактура липсва остойностяване на синхронизиращи вериги и наново регулиране
на съоръженията, както и на наново
прекарване на хидравлични тръби и
съответно цена на подменените такива. Обективно така описаните и в процесната фактура обосновават направен от ищеца разход във
връзка с констатирани повреди по процесните паркови лифтови системи . Същият
,съгласно цитираната фактура е в общ размер на 3 351.10 ЕВРО. Тук следва да се отбележи , че според
процесния Договор сключен между страните по настоящото дело, не се
включва нито в договорената обща цена, нито в обхвата на Договора „
легализирането на платформите - 2бр.
системи Д.“, както и „специфични
местни изисквания и локални такси за
регулация“/ т.4 от Договора, т.2 от Приложение№1- Общите условия/. Но привеждането
в годност за експлоатация на парковите
лифтови системи не попада в обхвата
на тези две разпоредби от Договора
между страните. От друга страна извършеното изпитване на процесните системи
съгласно поръчката на ищцеата от
17.04.19г. е установило повреди, наложили извършване на
демонтажни и монтажин дейности, включващи и подмяна на части, регулиране
на синхронизциращи вериги и др. , като всичко това настоящият състав намира, че е било свързано
именно с привеждане на системите в годност за експлоатация. В последна връзка
в тежест на ответника е да докаже, че
системите са били надлежно предадени от
продавача на купувача в състояние годно
за употреба по предназначението им.
От събратните доказателства се
установява противното, като преминаването на междинния контрол е било възпрепятствано
от технически проблем, който се е изразил в незъвзможност автомобилната
платформа да се издигне. Съгласно чл.193
ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената
вещ има недостатъци, които намаляват нейната годност за обикновеното й и предвиденото в
договора употребление. Не са ангажирани в процеса доказателства , както
за знание у купувача относно недостатъци
на платформите при продажбата им, така и доказателства за незнание у продавача за недостатъците на продадените платформи, в частност на
компоненти от тях, като в
последния случай продавачът не се
освобождава от отговорност. Нещо повече , видно от цитираната по- горе в настоящото кореспонденция,
ответникът се е съгласил, че
процесните 2 бр. патформи/системи са
съоръжения с повишена опасност и
пускането им в експлоатация се извършва
съгласно „ норми-наредби определени
от общинска или държавна администрация“/
л.151, т.1 от делото/. В този смисъл ответникът не оспорва извършената от местен експерт проверка на подемниците, с оглед установяване,
как е извършена работата по монтажа,
както и не оспорва констатации съдържащи се в „ официален докумен издаден от местната експертна фирма“. При така
възникнала отговорност на продавача,
ищеца и купувач по процесния
Договор е реализирал правата си по
чл.195 ЗЗД да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. За
отстраняването им, с оглед привеждане на
системите в годност за употреба по
предназначение ищецът е извършил разходи
съгласно представената по делото фактура
в размер на 3 351.10 ЕВРО, които по изложените по-горе съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на М.К..
По предявения иск за разходи по осъществяване на инспекция за изправност
на системите – 560.00 ЕВРО
Безспорно
се установява от доказателствата по
делото, че Ф….. ООД СИПС е извършила на 02.11.2018г. контролна дейност по проверка на процесните монтирани системи относно
издръжливост на полезен товар - 2350 кг, които системи монтирани в
шахтите към жилищната сграда на ищеца в Ш. …. Р., К.Ш.. При проверката служебен автомобил на проверяващата фирма е
останал в продължение на 2 часа на дъното на
монтажната за системата шахтата поради
изтичане на хидравлична течност от проводник и свързаната с това
невъзможност за издигане на подемника.
При тези обстоятелства на ищеца е била начислена за плащане сума в размер на
560.00 ЕВРО, включваща начислено удължено работно време на двама
служители на инспектиращата фирма, поради
непредвидения извънреден престой от два часа до първата възможност автомобилната платформа да се повдигне така ,
за да бъде изваден от шахтата служебния автомобил на контролния орган-Ф. ООД СИПС/ л.111 ; л.186,т.1
от делото/. Но ищецът, с оглед доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал
в процеса разходооправдателни документи
за извършени плащания към контролния орган осъществил междинната
проверка, за да обоснове твърденията с исковата молба, че така претендираните разходи са заплатени /
л.8 от ИМ/, респ. да докаже претендиранцията си по основание и размер .
По предявения иск за сумата от 365.00
швейцарски франка - доплащане за транспорт на процесните системи/ платформи.
С Договора между страните срещу заплатената от купувача цена ответникът се е задължил да извърши доставката на 2 бр. системи „Д.“ до мястото на монтажа. Установи се от събраните по делото доказателства, че ответникът е изпаднал в забава, с последиците предвидени с т.10 от Договара между страните. Последвалото изпълнение по Договора във връзка с извършването на превоза на платформите и тяхната доставка е било опосредено от допълнително плащане от страна на ищеца, свързано със спицификите , които е следвало да притежава товарния автомобил, за да може да бъде извършен транспорта до обекта на М.К. в Ш.. Видно от кореспонденцията между производител и превозвач , транспортирането на процесните платформи е изисквало наличие на 10-метрова платформа на товарния автомобил, за да бъде възможно натоварването и превоза на общо 28 пакета, с тегло около 5 тона. За да бъде извършен своевременно транспорта на двете системи до обекта на ищеца , последният изрично се е задължил към превозвача със сумата от 365.00 Ш.Ф., платима в брой или по банков път, като условие , за да бъде извършено разтоварването на процесните 2бр. паркинг системи. Видно пак от проведената кореспонденция, плащане на 365 Ш.Ф. ищецът е извършил в брой на шофьора на платформата / с която е извършен превоза и доставката/ преди да бъде извършено разтоварването/ л.92-94 от делото/. Видно от доказателствата по делото стоката предмет на Договора е доставена до мястото на монтажа / макар и извън договорените за това срокове с процесния договор/ , стоката е била разтоварена и е извършен монтаж на двете системи „Д.“. В този смисъл съдът приема, че ищецът е извършил претендираното с исковата молба плащане от 365 Ш.Ф. към дата 22.10.2018г. съгласно представената по делото кореспонденция между ищеца и превозвача / под условие, че в противен случай няма да бъде извършено разтоварване на стоката/, което плащане представляващо доплащане за транспортирането на 2 бр. системи по Договора. Тъй като спицификата на товара е изисквала и спицифична платформа за транспортиране на системите „Дупло“, то с оглед вмененото на ответника задължение с т.2 от Договора и т.2 от приложение №1 към него задължение за комплексна доставка/транспорт и до колкото ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане по така предявената претенция с исковата молба , следва „Т.“ЕООД-с. Г.М., обл. С. да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 365.00 Ш.Ф.- извършен допълнителен транспортен разход.
По претендирания с исковата молба разход за
нотариална покана в размер на 36.00 лева.
Видно от представената по делото нотариална покана, връчена на 08.05.2019г. на ответника по делото , със същата ищецът е заявил претенцията си да му бъдат довършени напълно монтажните работа по паркинг системите, да му бъде заплатен допълнително направен разход за транпорт , разход за заграждения на шахтите, както и за разтоварване на системите. От съдържанието на прилоената по делото покана е видно , че спрямо ответникна са отправяни многократно напомняния по телефон и имейл за дължимост натези разходи към ищеца, но ответникът не е реагирал на същите.
Според чл.82 от ЗЗД неизправната по договорно задължение страна дължи обезщетение за претърпените вреди, до колкото последните са пряка и непосредстевна последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при възникване на задължението. С процесната нотариална покана ответникът е поканен да изпълни произтичащите от процесния договор задължения, респ. да заплати процесните разходи. В този смисъл ответникът е могъл да предвиде , с оглед неизправното си поведение , така направения от ищеца разход –претърпяна загуба в претендирания размер, като пряка е непосредствена последица от договорното неизпълнение от страна на ответника. Съгласно чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, за събиране на нотариална такса се изготвя сметка в два екземпляра , подписани от нотариуса, като единия се връчва на задълженото лице. Във връзка с така претендирания от ищеца разход е представен разходооправдателен документ - № **********/25.03.2019г. по чл.89 от ЗННД за сумата от 36.00 лева, със задължено лице – ищецът по настоящото дело / л.120-123 от делото/, като извършеното от М.К. плащане е било в претендирания размер. Ето защо настоящият състав намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за сумата от 36.00 лева - заплатена нотариална такса за връчена на ответника на 25.03.2019г. нотариална покана .
По претендираните съдебни разноски в настоящото
производство
При този изхода
на спора по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да
заплати на ищеца направени по делото азноски пропорционално на уважената част
от предявените искове , е именно сумата от 1
879.78 лева, в т.ч. държавна такса
и възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. В тази връзка ответникът е представил
списък на разноските по чл.80 ГПК с искане за присъждане адвокатско
възнаграждение в посочен в списка
размер. По делото ответникът не е
представил договор за правна защит и съдействие, който да съдържа надлежно попълнени реквизити очертващи
размера на направения разход - възнаграждение за един адвокат, с което се
прегражда възможността да бъде
установена частта на сторените от ответника разходи по делото ,
изчислима съразмерно с отхвърлената част
от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.“ЕООД-с. Г. М. , Община Г.М.а, обл. С.,
с ЕИК ……, да заплати на М.А.К. от гр. Р., Ш. , с ЕГН **********, следните суми по Договор № 1-236 от 2016 година: 31 42.30 ЕВРО -
неустойка съгласно чл. 10 от
Договора; 365.00
швейцарски франка - допълнителни
разноски, направени за доплащане на
транспорт на автомобилните платформи; 3 351.10 швейцарски франка - довършване на монтаж и
привеждане на автомобилните платформи в годност за употреба по предназначение;
560.00 швейцарски франка - разход за
инспекция, установила неизправност на монтажа
на автомобилните платформи; 36.00
лв. - нотариална покана до
ответника.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.К. от гр. Р., Ш. , с
ЕГН **********, против „Т…“ЕООД-с. Г.М. , Община Г. М., обл. С., с ЕИК ……., иск за
сумата от 750.00 швейцарски
франка –допълнителни разноски, направени за
доплащане за обезопасяващо заграждане на шахтите
на автомобилните платформи; 882.00 швейцарски
франка - за
разтоварване на автомобилните платформи.
ОСЪЖДА „Т.“ЕООД-с. Г.М. , Община Г.М., обл. С., с ЕИК ……., да заплати на М.А.К. от гр. Р., Ш. , с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 879.78 лева –разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: