№ 13061
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110150340 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от О. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ..., срещу А. С. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, у.., партер, чрез адв. В. Б..
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 250 лв., частично от сума в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неправомерно
предприетите от страна на ответника, чрез неговия процесуален представител,
процесуални действия, респективно упражненото право на защита,
представляващо злоупотреба с права от страна на ответника по гр.д. № 72255
от 2015 г., 123 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, образувано по
повод предявен от О. С. С. иск за извършване съдебна делба на основание чл.
69, ал. 1 от ЗН и чл. 34 от ЗС на съсобствени с ответника недвижими имоти,
приключило с Решение № 20104718/05.10.2023 г., обжалвано от ищеца пред
Софийски градски съд /СГС/.
В исковата молба са налице твърдения, че производството по гр.д.№ 72255
от 2015 г., 123 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/ касае съдебен
спор за делба на наследството на лицата .. С., починал на 19.02.1989 г. и .. С.а,
починала на 09.02.2009 г., явяващи се родители на ищеца. Твърди, че
1
ответникът, чрез своя процесуален представител адв. Б., е участвал като
страна в производството по гр.д.№ 72255 от 2015 г., 123 с-в, по описа на
Софийски районен съд /СРС/, в качеството му на наследник на лицето .. С.,
починал на 27.06.2011 г., негов баща и законен наследник на .. С. С., починал
на 24.09.2013 г., който е брат на ищеца и син на наследодателите .. С., починал
на 19.02.1989 г. и .. С.а, починала на 09.02.2009 г. Заявява, че в горепосоченото
производство, адв. Б. е защитавал интересите и на лицето .., явяваща се бивша
съпруга на лицето .. С. С. и наследник по закон на наследодателите. В тази
връзка е представено и Удостоверение за наследници с изх.№ РОБ22-УГ51-
2307 от 16.05.2022 г. /л.13-14 от делото/, от което е видно, че ответникът в
настоящото производство и лицето .. представляват законни наследници на
сочените за наследодатели лица. Предвид горното обаче, ищецът твърди, че
адв. Б. неправомерно е представлявал лицето .., тъй като последната няма
права върху процесното наследство, поради което нейният представител е
нарушил нормата на чл. 3 от ГПК. Твърди, че ответникът носи отговорност за
настъпилото в тежест на ищеца непозволено увреждане посредством
осъществения от ответника акт на упълномощаване с процесуални права на
адв. Б. по делото и предприетите от последния неправомерни действия,
изразяващи се в защита на несъществуващи права на гореспоменатата ...
Счита, че в настоящия случай е налице злоупотреба с доверие, доколкото
наследственият дял на ответника в посоченото производство за съдебна делба
би се увеличил значително, в резултат на действията на процесуалния
представител, което обстоятелство представлява вреда за ищеца, в качеството
му на страна по делото.
С Разпореждане № 128070 от 10.09.2024 г., съдът е намерил, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 128 от ГПК, поради което същата е
била оставена без движение. В едноседмичния срок за отстраняване на
констатираните в исковата молба нередовности, ищецът е депозирал
уточнителна молба с вх.№ 315308/07.10.2024 г., с която същият, в изпълнение
на дадените му указания, заявява, че изпитва болки и страдания, в резултат на
действията на упълномощения от ответника процесуален представител, а
именно адв. Б., който отказвал да признае гарантирани от закона права на
ищеца, вследствие на което се дължи до голяма степен и забавянето на
развитието на горепосоченото производство между страните, а претенцията
му касае обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Към исковата
2
молба са приложени документи в заверено от ищеца копие.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от А. С.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, у.., партер, чрез адв. В. Б., с
който ответникът оспорва изцяло предявения иск като недопустим и
неоснователен. Твърди, че в исковата молба са били изложени възражения по
същество и легитимни процесуални действия в друго съдебно производство,
явяващи се основание на предявения иск, което ответникът намира за
недопустимо. Счита за неизяснена пасивната легитимация по делото,
доколкото искът е бил заведен срещу А. С. С., а в исковата молба са били
изложени твърдения за причинени неправомерни действия от страна на адв. В.
Б.. Предвид гореизложеното, обективира искане да бъде оставена без
движение исковата молба до уточняване на несъответствията, противоречията
и неяснотите в изложените от ищеца твърдения и искания. В условията на
алтернативност, в случай, че искът бъде приет за допустим, ответникът прави
искане за отхвърляне на ищцовата претенция като неоснователна и
недоказана по основание и размер. Претендира сторените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и
съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на
страните, с оглед на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на виновно противоправно
деяние във връзка с упражненото процесуално право от страна на ответника в
производството по гр.д.№ 72255 от 2015 г., 123 с-в, по описа на Софийски
районен съд /СРС/, причинените от конкретното деяние вреди от
неимуществен характер и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между настъпилите за ищеца вреди и противоправното поведение на
деликвента, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат
3
възраженията му, включително по отношение на оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, а именно
удостоверение за наследници от 16.05.2022 г. на СО, район Оборище, че
ищецът О. С. С. е законен наследник – син на починалия на 19.02.1989 г. .. С.,
а ответника А. С. С. е син на починалия на 27.06.20211 г. .. С., който е един от
синовете на .. С. С. – брат на ищеца, починал на 24.09.2013 г. Другият син на ..
С. С. – .. .. С. е с актуални имена ..р, според удостоверение от 29.07.2016 г. на
СО, район Люлин.
Видно от решение от 05.06.1985 г. на СРС, Бр. колегия, I състав е прекратен
брака между .. С. С. и Г... С.а по взаимно съгласие.
Между ищеца по настоящото дело и ответника е налице и дело за съдебна
делба по гр.д. № 72255/2015 г. на СРС, 123 с-в, по което е постановено
решение № 20104718/05.10.2023 г., видно от отговор на въззивна жалба по
това дело от А. С. С. и .., а и от представения препис от решението.
Последните са давали сведения във връзка с жалби /л. 52-53 от делото/.
С писмо, връчено на ответника А. С. С. на 01.11.2016 г., ищецът О. С. С. е
предложил споразумение за доброволно уреждане на спора с конкретни
параметри.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна.
Съдът намира, че както беше посочено по – горе, за да бъде уважен иск за
непозволено увреждане ищецът следва на първо място да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние
във връзка с упражненото процесуално право от страна на ответника в
производството по гр.д.№ 72255 от 2015 г., 123 с-в, по описа на Софийски
районен съд. В случая такова доказване не беше проведено, като
съображенията за това са следните.
В разпоредбата на чл. 3 ГПК законодателят е предвидил, че участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съгласно
константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 53/04.04.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 1913/2017 г., III Г.О. на ВКС, носителят на едно
4
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или
въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно. Злоупотребата с право е
противоправна, т.е. тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно
- за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57 ал. 2 от
Конституцията на Република България), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл.8 ал.2 ЗЗД).
По конкретното дело се установи, че страните са сред съделителите по гр.д.
№ 72255/2015 г. на СРС, 123 с-в. Ищецът по настоящия спор намира за
неправомерно включването като съделители Г... С.а, която счита, че не е
съобственик на процесните имоти, както и на .. .. С. е с актуални имена ..р,
който е осиновен в Швейцария и на основание чл. 101, ал. 1 от СК не би
следвало да е съделител. Намира, че по този начин се намалява дела му в
съсобствените имоти, което следва да бъде възмездено. Следва да се има
предвид обаче, че въпросът между кои страни, за кои имоти и при какви квоти
се допуска делбата са въпроси, които са предмет на делбения процес, в който
могат да се релевират всякакви възражения по тях. В това производство съдът
се произнася и по въпросите дали доказателствата в подкрепа на твърденията
на страните са годни или не са годни да ги установят.
С оглед гореизложеното и доколкото не се установиха предпоставките от
фактическия състав на деликта, а именно протиправността на деянието, съдът
намира, че иска подлежи на отхвърляне, без да бъдат разглеждани останалите
предпоставки, като единствено за пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че не бяха ангажирани доказателства за неимуществените вреди и
техния размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на ответника, като същия е представил доказателства за направени
разноски в размер на 1000 – платено възнаграждение по договор за правна
защита от 20.12.2024 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от О. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ..., срещу А. С. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, у.., партер, чрез адв. В. Б. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 1 250 лв., частично от сума в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в неправомерно предприетите от страна
на ответника, чрез неговия процесуален представител, процесуални действия
и упражненото право на защита, представляващо злоупотреба с права от
страна на ответника по гр.д. № 72255 от 2015 г., 123 с-в, по описа на Софийски
районен съд /СРС/, образувано по повод предявен от О. С. С. иск за
извършване съдебна делба на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН и чл. 34 от ЗС на
съсобствени с ответника недвижими имоти, приключило с Решение №
20104718/05.10.2023 г., обжалвано от ищеца пред Софийски градски съд
/СГС/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК О. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ..., да заплати на А. С. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, у.., партер, чрез адв. В. Б., сумата от 1000 лв. - разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6