№ 90
гр. гр.Несебър, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150100471 по описа за 2021 година
В Районен съд гр. Несебър е депозирана искова молба от Етажна
собственост на сграда представляваща комплекс Ш. „С.У.” с адрес: гр. С.В.,
м. „Ю.п.п.”, представлявана от управителя М.А. чрез адв. Й. Г., АК гр. С.
против И.А.Х., БУЛСТАТ: ****, роден на ****г. в К. и Ф.А.М., БУЛСТАТ:
*****, родена на ****г. в С. – двамата с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, комплекс
Ш. „С.У.”, ет.*, ап. ***. В исковата молба се сочи, че двамата ответници са
собственици на недвижим имот – апартамент ***. Собствеността била
придобита чрез покупко – продажба с Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № ***/ ****г. Жилището е
с идентификатор № *****, разположено на трети етаж, със застроена площ от
77.91кв.м., състоящо се от дневна – трапезария с кухненски бокс, спалня, две
бани – тоалетни, антре и два балкона, като ведно с прилежащите му части
площта възлизала на 90.38кв.м. Комплексът се управлявал и поддържал от
етажната собственост, която полагала грижи за почистване и поддръжка на
общите части, поправки, поддръжка на асансьор, поправяне на технически
аварии и др. За извършване на дейностите били наемани физически и
юридически лица. С решения на ОС на ЕС била определена и дължимата
годишна такса, която всеки собственик следвало да заплаща, както и
сроковете за това. Конкретно двамата ответници дължали сумата 1084.56евро
годишно или по 542.28евро всеки от тях. Това станало с решение на ОС на ЕС
от 17.06.2016г., като на 15.06.2020г. било проведено друго ОС на ЕС , на
което посочената такса запазила размера си. Ищецът претендира, че
ответниците дължат такси за 2017г. и 2018г. в общ размер на 2169.12 евро,
както и общо лихва за забава в размер на 166.10евро за периодите
02.04.2017г. до 25.03.2021г. и 02.04.2018г. до 25.03.2021г. и моли за
осъдително решение за посочените суми. Претендира се и присъждане на
законната лихва върху посочената главница , за периода от предявяване на
исковата молба до изплащане на сумите. Претендират се разноски. Правят се
1
доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
Ответниците И.А.Х. и Ф.А.М. се представляват от особения
представител адв. М. Г., АК гр. Бургас. Особеният представител счита
предявените искове за неоснователни и недоказани. На първо място се
твърди, че претенцията на ищеца за 2017г. е погасена по давност на осн. чл.
111, б. „в” от ЗЗД. Предвид датата на предявяване на исковата молба и
посочената в решението на ОС на ЕС дата за заплащане на сумата за
посочената година, адв. Г. се позовава на настъпила погасителна давност от
три години. Това водело и до неоснователност на претенцията за лихва. На
следващо място се твърди, че ответниците като граждани с адрес в К. не са
имали възможност да узнаят за проведените на 17.06.2016г. и 15.06.2020г.
общи събрания. Изказва се предположение, че Хауили и Магдиси са
предоставили електронни адреси за връзка с ЕС и следвало да се уведомят на
тях. Твърди се, че при определяне на дължимите такси за поддръжка и
управление не е спазена нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Наред с това не
било доказано, че собствениците са обитавали имота повече от 30 дни в
рамките на календарната година и се прави възражение по този ред. Твърди
се, че дамата ответници не са ползвали имота си повече от 30 дни през
процесните две години. Правят се доказателствени искания. Иска се
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Н. И., АК гр.
Бургас, преупълномощен от адв. Й. Г., АК гр. С.. Предявеният иск се
поддържа и защитата моли за неговото уважаване. Иска се осъждане на
ответната страна за направените по делото разноски.
Ответниците И.А.Х. и Ф.А.М. се представлява от адв. М. Г., АК гр.
Бургас. Подадения писмен отговор се поддържа. Моли се за отхвърляне на
предявения иск.
Страните са направили доказателствени искания и са представили
доказателства.
От събраните писмени доказателства се установи следното. Между
страните няма спор, че ответниците И.А.Х. и Ф.А.М. са собственици на
недвижим имот - апартамент ***, с идентификатор № *****, с
административен адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.“, комплекс Ш. „С.У.“, ет.*, ап.
***. Жилището е разположено на трети етаж, състоящо се от дневна –
трапезария с кухненски бокс, спалня, две бани – тоалетни, антре и два
балкона, с обща площ от 77.91кв.м. ( 90.38кв.м. с прилежащите части).
Собствеността била придобита чрез покупко – продажба с Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № ***/
****г.
По делото не се спори, че комплексът, в който се намира собствеността
на двамата ответници, се управлява от ищеца по делото. Представени са два
протокола за проведени общи събрания на собствениците на етажна
собственост на сграда – комплекс Ш. „С.У.“. На 17.06.2016г. е било
проведено общо събрание, като в т. 6 от дневния ред е подложено на
гласуване решение за размера на такса за поддръжка и управление на общите
части , дължима от собствениците / ползвателите , основни дейности по
поддръжка и управление и вземане на решение за заплащане на допълнителни
услуги и такси, както и определяне на сроковете за тяхното заплащане. Взето
е решение, с което се приема, че годишната такса за поддръжка и управление
ще бъде в размер на 12евро за всеки кв.м. площ от имота, вкл. ДДС. Тя
2
включвала всички дейности по поддръжка и управление на ЕС-
организационно , техническо, административно обслужване на етажната
собственост , в това число: администриране, организация, събиране на такси,
събиране на суми за ремонтни дейности, организация за /и заплащане на
режийни разходи и др. разходи на трети лица , почистване на общите части,
организация при нужда от фирми за обезпаразитяване, срещу вредители,
дератизация и др., осигуряване поддръжка на асансьор и др. Съгласно ценова
листа са организирани и други услуги – сейф/ касети за съхранение на
ценности; камериерки за почистване на индивидуални обекти; пране на
спално бельо; химическо почистване на дрехи; магазин стоки от първа
необходимост на рецепция. Определено е срокът за заплащане на посочената
такса да е ежегодно до 01.04. Сумата е следвало да се заплаща на каса или
посочена банкова сметка. На 15.06.2020г. е проведено ново ОС на на
собствениците на етажна собственост на сграда – комплекс Ш. „С.У.“. В т. 4
на проведеното ОС е взето решение стойността на таксата за поддръжка и
управление да остане в същия размер – 12евро на кв.м. от площта на имота.
Запазени са дейностите, които следва да се извършват за поддръжка и
управление на общите части. Променен е срокът за заплащане на дължимата
такса – до 31.12. на предходната календарна година за следващата календарна
година, като това се отнася за дължимата за 2021г. такса за поддръжка и
управление. Запазен е и начина за заплащане на определените суми . Общото
събрание е приело, че няма да се дължи лихва за забава при закъснение за
заплащане на дължимата такса за 2020г. , за периода на просрочието от
15.03.2020г. до 15.05.2020г. Двете решения са влезли в сила. По делото са
представени копия на Решение № 260025/ 04.09.2020г. по гр.д. № 1075/ 2019г.
на Районен съд гр. Несебър и Решение № I – 48/ 05.05.2021г. по в.гр.д. № 338/
2021г. на Окръжен съд гр. Бургас. Производствата касаят оспорването по реда
на чл. 40 , ал. 1 от ЗУЕС на решенията взети на проведеното на 17.06.2016г.
ОС на собствениците на етажна собственост на сграда – комплекс Ш. „С.У.“.
По първото решение е постановена отмяна на решението по посочената т. 6, а
за останалите оспорени решения искът е бил оставен без разглеждане относно
решението по т. 2 ( да не бъде избран контрольор или контролен орга) и
отхвърлен по отношение на останалите т.1, т. 3, т. 4, т. 5 , т. 7 , т. 8 и т. 9. С
въззивното решение съдебният акт на Районен съд гр. Несебър е обезсилен , а
цялото производство е прекратено като недопустимо, поради неспазване на
срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за предявяване на иск. Следва да се приеме, че
двете решение на ОС на собствениците на етажна собственост на сграда –
комплекс Ш. „С.У.“ са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
По искане на особения представител е изготвена справка от ГД
„Гранична полиция“ МВР. В нея е отразено, че за периода 01.01.2017г. до
31.12.2018г. в АИС „Граничен контрол“ няма данни за преминавания през
ГКПП на Република България на ответниците И.А.Х. и Ф.А.М..
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 6, т. 8 и т.
10 от ЗУЕС вр. чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС вр.чл. 38 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по делото е да докаже , че ответниците са
собственици на посочения в исковата молба недвижим имот, че с влезли в
сила решения на ОС на собствениците на комплекса са определени таксите за
3
поддръжка и управление по реда на ЗУЕС, размерът и срокът за заплащане на
дължимите такси. По претенцията за дължима лихва, ищецът следваше да
докаже, че главницата не е заплатена в приетия с решенията срок и нейния
размер.
В тежест на ответната страна е да докаже, че е заплатила задължениeто
си или това, че вземането претендирано с исковата молба е погасено на друго
основание. В случая е направено възражение за настъпила погасителна
давност, както и за недължимост на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
По настоящото производство страните не спорят и от писмените
доказателства се доказа, че ответниците Ф.А.М. и И.А.Х. са собственици на
апартамент ***, с идентификатор № *****, с административен адрес: гр. С.В.,
м. „Ю.п.п.“, комплекс Ш. „С.У.“, ет.*, ап. ***. От представения нотариален
акт за собственост се вижда, че жилището е придобито през 2013г. и към
2017г. и 2018г., за които години се претендира вземане, собствеността не е
била променяна. Ищецът представи и доказателства за това , че с решения на
ОС на на собствениците на етажна собственост на сграда – комплекс Ш.
„С.У.“ от 17.06.2016г. и от 15.06.2020г. , на които са взети решения за
определяне на таксата за поддръжка и управление в размер на 12евро на кв.м.
с ДДС. Решенията са влезли в сила и подлежат на изпълнение от
собствениците на СОС в посочения комплекс.
По възраженията на особения представител. На първо място адв. Г. е
направила възражение, че сумата за 2017г. не се дължи на основание чл. 111,
б. «в» от ЗЗД. С изтичане на тригодишен давностен период се погасяват
вземанията за периодични плащания. Настоящият състав намира, че такасата
за поддръжка и управление , определена с репенията на ОС е с такъв
периодичен характер. Същата е определена на годишна основа, дължимостта
й също е определена веднъж в годината. В случая дължимата за 2017г. такса е
следвало да се заплати до 01.04.2017г., а давността за това вземане е
настъпила след изтичане на тригодишния срок на 02.04.2020г. Исковата молба
по делото е предявена на 26.03.2021г. в Районен съд гр. Несебър, към която
дата е настъпила посочената давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Следва
исковата претенция за сумата от по 542.28евро за 2017г., дължима от всеки от
двамата ответници, да бъде отхвърлена на това основание. По същия начин
следва да се отхвърли и претенцията за мораторната лихва върху тази сума –
претендира се всеки от двамата ответници да заплати на ищеца сумата от по
219.03евро за периода 02.04.2017г. до 25.03.2021г., за които суми също следва
искът да се отхвърли.
По възражението на особения представител за недължимост на сумите,
поради наличието на обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Настоящият
състав намира, че доказателствената тежест за обстоятелствата, че
ответниците не са обитавали имота повече от 30 дни за една календарна
година, е върху страната, която твърди това обстоятелство. За доказване на
това твърдение страната може да използва всички допустими доказателствени
средства. В случая по искане на особения представител беше изготвена
справка от ГД „Гранична полиция“ МВР, отразила, че за периода 01.01.2017г.
до 31.12.2018г. в АИС „Граничен контрол“ няма данни за преминавания през
ГКПП на Република България на ответниците И.А.Х. и Ф.А.М.. Само това
доказателство не е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Безспорно справката сочи, че двамата не са влизали на
територията на страната. Само от това писмено доказателство не може да се
4
приеме, че имотът не е обитаван в процесния период. По делото няма
представени доказателства, че ответниците са изпълнили задълженията си по
чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС и чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Законът не поставя изискване
имотът да се обитава само от собственик, а както е видно от разпоредбата ,
разходите за управление и поддръжка се разпределят по равно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства. В случая не се сочи и не се представят доказателства, че
апартаментът собственост на двамата ответници въобще не е бил обитаван.
По тези съображения, съдът намира това възражение за недоказано.
По възражението, че не са налице данни на какви адреси и как са
канени двамата ответници да заплатят задълженията си, както и как
ответника е комуникирал с тях във връзка проведените общи събрания, следва
да се отбележи, че тези въпроси нямат пряко значение към претенцията за
заплащане на исковите суми. Задълженията на дамата са формирани като
резултат от решенията на ОС на ЕС, които са посочили краен срок за
заплащането им и не е нужна изрична покана за това. Както се отбеляза тези
решения са влезли в сила. Наред с това дали и как ответниците са поканени
да участват в ОС на ЕС, могли ли са да видят и узнаят за поканата за
провеждане на ОС на ЕС, също не е относимо към предмета на настоящото
дело, доколкото не се оспорват решенията на тези събрания по реда на чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС.
Водим от всички тези съображения, настоящия състав намира
претенцията на ищцовата страна за частично основателна. Следва да бъде
присъдена дължимата главница за 2018г. в размер на по 542.28евро , която
всеки от двамата И.А.Х. и Ф.А.М. да заплати на ищеца.
По иска за забава. Ищецът претендира, че се дължи лихва за забава от
02.04.2018г. до 25.03.2021г. в размер на по 164.05евро за всеки от двамата.
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. ,
действал до 09.04.2020г., до отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на
вещи. Т.е. за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. не се дължи лихва за
забава. По претенцията на ищеца лихвата за забава следва да се уважи за
сумата 159.98евро за периода 02.04.2018г. до 25.03.2021г., като за сумата от
4.07евро за периода 13.03.2020г. до 08.04.2020г. следва да се отхвърли.
По разноските.
Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , при този изход на
делото, ответниците следва да бъда осъдени да заплатят на ищеца разноските
за водене на производството, съобразно уважената част на иска. Ищецът сочи,
че е направил разноски в общ размер на 1503.63лева – сумата от 229,63лева за
държавна такса, вкл. и 18.00лева за банкови такси, сумата от 620.00лева за
възнаграждение на особения представител, вкл. и 8.00лева за банков такса,
сумата от 10.00лева за съдебни удостоверения и сумата от 620.00лева
адвокатско възнаграждение. Общата дължима сума, която следва двамата да
заплатят е в размер на 719.50лева или по 359.75лева за всеки от тях.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.Х., БУЛСТАТ: ****, роден на ****г. в К., с адрес: гр.
С.В., м. „Ю.п.п.”, комплекс Ш. „С.У.”, ет.*, ап. ***, да заплати на Етажна
собственост на сграда представляваща комплекс Ш. „С.У.” с адрес: гр. С.В.,
м. „Ю.п.п.”, представлявана от управителя М.А. сумата в размер на
542.28евро, представляваща неплатена такса за поддръжка и управление за
2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.03.2021г. до изплащане на сумата, както и сумата от 159.98евро,
мораторна лихва за периода 02.04.2018г. до 25.03.2021г.
ОСЪЖДА Ф.А.М., БУЛСТАТ: *****, родена на ****г. в С., с адрес: гр.
С.В., м. „Ю.п.п.”, комплекс Ш. „С.У.”, ет.*, ап. ***, да заплати на Етажна
собственост на сграда представляваща комплекс Ш. „С.У.” с адрес: гр. С.В.,
м. „Ю.п.п.”, представлявана от управителя М.А. сумата в размер на
542.28евро, представляваща неплатена такса за поддръжка и управление за
2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
26.03.2021г. до изплащане на сумата, както и сумата от 159.98евро,
мораторна лихва за периода 02.04.2018г. до 25.03.2021г..
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажна собственост на сграда представляваща
комплекс Ш. „С.У.” с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, представлявана от
управителя М.А. против И.А.Х., БУЛСТАТ: ****, роден на ****г. в К., с
адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, комплекс Ш. „С.У.”, ет.*, ап. ***, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 542.28евро, представляваща неплатена такса
за поддръжка и управление за 2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2021г. до изплащане на сумата, както и за
сумата от 219.03евро мораторна лихва за периода 02.04.2017г. до
25.03.2021г., както и за сумата от 4.07евро мораторна лихва за забава за
периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., като неоснователен, поради
настъпила погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажна собственост на сграда представляваща
комплекс Ш. „С.У.” с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, представлявана от
управителя М.А. против Ф.А.М., БУЛСТАТ: *****, родена на ****г. в С., с
адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, комплекс Ш. „С.У.”, ет.*, ап. ***, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 542.28евро, представляваща неплатена такса
за поддръжка и управление за 2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2021г. до изплащане на сумата, както и за
сумата от 219.03евро мораторна лихва за периода 02.04.2017г. до
25.03.2021г., както и за сумата от 4.07евро мораторна лихва за забава за
периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., като неоснователен, поради
настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.А.Х., БУЛСТАТ: ****,
роден на ****г. в К., с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, комплекс Ш. „С.У.”, ет.*,
ап. *** да заплати на Етажна собственост на сграда представляваща комплекс
Ш. „С.У.” с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, представлявана от управителя М.А.,
сумата от 359.75лева разноски за водене на производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ф.А.М., БУЛСТАТ:
*****, родена на ****г. в С., с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”, комплекс Ш.
„С.У.”, ет.*, ап. *** да заплати на Етажна собственост на сграда
6
представляваща комплекс Ш. „С.У.” с адрес: гр. С.В., м. „Ю.п.п.”,
представлявана от управителя М.А., сумата от 359.75лева разноски за водене
на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7