№ 1336
гр. С., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110131537 по описа за 2021 година
Ищецът Н. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. С., ., е предявил иск за признаване за
установено, че ответникът „Т. С. ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., .,
дължи сумата от 300 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.1.2018 г.-11.1.2021 г.
върху главница в размер на 985.59 лв. присъдена по ч.гр. д. 389/19 г. на СРС, 76 с-в,
представляваща част от неоснователно събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ
М. Бъзински. Твърди, че вземането за главница /представляващо вземане за недължимо
платена сума поради погасяване по давност към датата на изпълнението/ е установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение, като с оглед неплащането му се дължи лихва за
забава. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т. С. ЕАД е депозирал писмен отговор, в който
оспорва иска и моли да се отхвърли, тъй като не са налице основания за присъждане на
обезщетение за забава.
В хода на производството и съгласно чл. 227 ГПК, на мястото на починалия ищец Н.Ф.,
е конституиран наследникът му М. ЕФТ. Ф., която поддържа иска и моли за уважаването му.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа е правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за установяване
вземане за обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главница.
Задължението за лихва има акцесорен характер, то е функция на главното задължение и
е зависимо от него, т. е. съществува само когато е възникнало и не е погасено задължението
за плащане на главницата.
В случая с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 389/19 г. на СРС, 76 с-в, в
полза на ищеца е присъдено вземане в размер на 985.59 лв., която сума представлява част от
1
неоснователно събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ М.Бъзински, поради
погасяване по давност на вземането към момента на изпълнението.
Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но
при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със СПН. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не
възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424
ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. Ето защо с изтичането
на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният
ефект, а именно - на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането.
Ето защо следва да се приеме за установено, че в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на главница в размер на 985.59 лв., представляваща неоснователно
събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ М.Бъзински.
Ответникът не доказа плащане на присъдената по заповедта главница.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Доколкото вземанията за неоснователно обогатяване, каквото е това на ищеца в
хипотезата на чл. 55, ал.1 ЗЗД, нямат установен срок за изпълнение, съгласно чл. 84, ал.2
ЗЗД, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана от кредитора. Ищецът не е
представил доказателства да е поканил ответника за плащане по-рано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
При уважаване на заявлението, възниква правото на лихва поради забавата, в която
ответникът изпада от деня на подавана на заявлението, в случая 4.1.2019 г., видно от
справката по делото и приложените в заповедното производство молби и определения за
поправка на ОФГ.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ищецът е поставил ответника в забава
с подаване на заявлението в съда. Ето защо претенцията за заплащане на лихва върху
главницата се явява основателна за периода от подаване на заявлението до предявяване на
настоящия иск на 11.1.2021 г. /датата на подаване на настоящото заявление за присъждане
на лихвата/. Считано от 4.1.2019 г. до 11.1.2021 г. размерът на лихвата за забава /изчислен
по реда на чл. 162 ГПК чрез ел.калкулатор/ е 202.32 лв. Искът следва да се уважи за така
установените размер и период.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска, като от разноски за
държавна такса в размер на 25 лв., дължими са 16.86 лв. Относно заповедното производство,
дължими са 16.86 лв. разноски за държавна такса. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА и за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца, на адвокат Светломира Йорданова Димитрова се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 202.32 лв. /при минимален размер от 300 лв.
дължим предвид цената на иска, като съдът счита за основателно възражението за
прекомерност на ответника, и предвид липсата на доказателства за наличието на основания
за начисляване на ДДС/. Относно заповедното производство дължими са присъдените 300
лв. на адвокат Красимира Игнатова Билева на основание чл. 38 ЗА, тъй като длъжникът не е
възразил срещу разноските по заповедта в заповедното проиозводство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. В. Ф., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж.к. Сердика, бл.14, ет.8, вх.1, ап.31, заместен в хода на делото от наследника си М.
ЕФТ. Ф., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че
ответникът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., дължи сумата от
202.32 лв., представляваща лихва за забава за периода 4.1.2019 г.-11.1.2021 г. върху
главница в размер на 985.59 лв. присъдена по ч.гр. д. 389/19 г. на СРС, 76 с-в,
представляваща част от неоснователно събрана сума по изп.д. № 20108380405231 на ЧСИ
М. Бъзински, която сума за лихва е присъдена със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1318/21 г. на СРС, 72 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
202.32 лв. до претендираните 300 лв. и за периода 11.1.2018 г.-3.1.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., да заплати на
М. ЕФТ. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 16.86 лв. разноски в
заповедното производство и сумата от 16.86 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., да заплати в
полза на адв. Светломира Йорданова Димитрова на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
202.32 лв. адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., да заплати в
полза на адв. Красимира Игнатова Билева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 300.00 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3