Р Е Ш
Е Н И Е
№
260907 16.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15682 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* против И.Й.Е., ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на ******* между Изи Асет Мениджмънт АД и
ответника бил сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на който на
заемополучателя била предоставена сумата в размер на 1250 лева, а последният се
задължил да я върне, ведно с договорната лихва, която е в размер на 138,85 лв.,
на 15 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 92,59 лева всяка, с падеж
на първата погасителна вноска -
02.12.2016 г., а падежа на последната погасителна вноска – 16.06.2017 г. Общия
договорен размер на плащанията бил 1388,85 лева. С подписването на договора за заем,
заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума. Сочи
се, че между страните било уговорено, че при забава на плащането на погасителна
вноска с повече от 30 дни заемателят дължи заплащането на такса за разходи –
напомнителни писма, електр. съобщения, телефонни обаждания, за събиране на просрочени
вземания в размер на 9 лева, като общия сбор на разходите не може да надхвърля
45 лева. Твърди се, че съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора,
а именно – две физически лица поръчители, отговарящи на определени условия или валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора,
която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на
посоченото задължение за предоставяне на обезпечения, на заемателя била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 652,35 лева, платима на 15 равни вноски, всяка
в размер на 43,49 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора
за заем. Сочи се, че на осн. чл. 8 от договора на длъжника била начислена и
лихва за забава в размер от 10,43 лева за периода от 14.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Срокът на договора бил
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска.
Твърди се, че на 01.01.2018г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. между Изи Асет Мениджмънт АД и Агенция за събиране на вземания
ООД, по силата на което процесните вземания били прехвърлени в полза на ищеца.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за процесните суми. Издадена била заповед за изпълнение, която
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло интереса от
предявяването на настоящия иск.
По изложените съображения ищецът моли да бъде признато
за установено съществуването на вземането му в размер на 1019,65 лева, представляваща
дължима главница; 91,43 лева договорна лихва за периода 13.01.2017 г. до
16.06.2017 г.; 496,92 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.; 233,32 лева обезщетение за забава за периода
14.01.2017 г. до 03.06.2019 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 03.06.2019 г. до окончателното погасяване.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от особения представител на ответника адв. Т.Д.. Оспорва се иска като неоснователен.
Възразява, че длъжникът не бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради
което ищецът не би могъл да се легитимира като кредитор на процесните вземания.
Освен това твърди, че доколкото договора за цесия от 16.11.2010 г., на който се
позовава ищеца е сключен преди възникването на процесните вземания от
18.11.2016г., то същия не можел да породи правни последици. Посочва, че предмет
на цесията не могат да бъдат бъдещи вземания. Сочи, че по отношение на
процесния Договор за паричен заем намирали приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Нарушени били разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК –
не били посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита; на
чл. 11, ал. 1, т. 11 – липсвали условията за издължавне на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Липсвало
разбиване по пера на задължението на заемателя, от което да е ясно в каква част
то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита. Не ставало
ясно как е формирана погасителната вноска и какъв е размерът на същата при добавяне
на неустойка по чл. 4 от договора. Освен това съгласно чл. 11, ал.1 ,т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следвало да е посочен ГПР и общата сума,
дължима от потребителя. Ответникът твърди, че въпреки изричното посочване на
ГПР в договора – 41,72 % и механизма, по който се изчислява, кредиторът
следвало да определи и конкретните параметри поотделно. Сочи, че договорът за
паричен заем е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
посочените разпоредби. Освен това клаузата, с която било предвидено заплащането
на договорна лихва в размер на 91,43 лева била нищожна като противоречи на
добрите нрави. Предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение
излизал извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
също и водела до фактическо оскъпяване на ползвания заем, без това оскъпяване
на е надлежно обявено на потребителя. Също така таксата за направени разходи
била нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Тарифата, въз основа на която били
начислени таксите има ла за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 от ЗПК,
съгласно което при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето за забава. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.дело № 9280/2019г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена Заповед № 4998/04.06.2019г. за следните суми: 1019,65 лева, представляваща дължима главница; 91,43 лева
договорна лихва за периода 13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.; 496,92 лева неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.;
233,32 лева обезщетение за забава за периода 14.01.2017 г. до 03.06.2019 г.,за
които суми е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2019 г. до окончателното
погасяване, както и за направените разноски- 25 лева заплатена ДТ и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Като писмени
доказателство по делото са приети Договор за паричен заем от *****.,
предложение за сключването му, Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от *****., потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99,ал. 3 от ЗЗД, Извлечение от Приложение № 1
от *****. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *****.,
пълномощно за уведомяване на длъжника, уведомително писмо от 03.01.2018г. за
извършена цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка и пълномощни.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД се е
задължило ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля на „АСВ” ЕАД
възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити по
Приложение № 1 към всеки договор за цесия. Представени са и потвържедия за сключена цесия на основаниечл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
01.01.2018г., ведно с Приложение № 1 към Договора за цесия от
16.11.2010г., което фигурира и вземането
към ответника И.Й.Е. по Договора за паричен заем от *****..
По силата на представеното пълномощно,
„АСВ” ЕАД е упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведомява съгласно разпоредбата
на чл. 99,
ал. 3
ЗЗД от името на всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях.
По делото е
представено
уведомително
писмо
от 03.01.2018 г., адресирано до ответника И.Е.
от „ Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „АСВ”
ЕАД за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с 1
бр. известие за доставяне, видно от които адресатът е получил пратката лично.
Прието е заключение на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, според което остатъкът от задължението на ответника по Договор за паричен заем от ****.
е в размер на общо 1608 лева, от които- главница в размер на 1019,65 лева,
договорна лихва в размер на 91,43 лева и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение – 496,92 лева. Размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено
плащане по цитирания договор за паричен заем върху остатъка неплатена главница,
изчислен съгласно ПМС 426/2014г. по основен лихвен процент на БНБ плюс 10
пункта, за периода от 14.01.2017г. до подаване на заявлението в съда е в размер
на общо 223,98 лева и подробно е изчислено в Таблица № 7 от заключението.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно
изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По делото не
е спорно, а и от приложеното ч. гр. д. № 9280/2019 г. по описа на ПдРС, 13-ти
гр. с., се установява, че издадената в полза на ищцовото дружество заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена при условията на чл. 47
ГПК, като
в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове, поради което и
същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
Вземанията
по процесния договор за кредит са цедирани от Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение
№ 1/01.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. Съдът намира представените по делото доказателства в
тази насока за достатъчни за установяване прехвърлянето на вземането по
процесния договор за стоков кредит, в която връзка, ответникът следва да се
счита редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на
вземането. Дори да се приеме, че посредством известието за доставяне не е
уведомен за цесията, то, следва да се приеме, че е узнал за нея в хода на
процеса, с получаване на приложените към исковата молба документи. Това е факт,
настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на
делото. Следва да се посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение
на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника
на последния е назначен особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ето
защо, съдът намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като
приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията,
поради което и ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за паричен кредит.
По делото е безспорно, че между „ Изи Асет Мениджмънт” АД” АД
и ответника
е сключен договор за
паричен заем № *******, по силата на който на заемополучателя е предоставена
сумата в размер на 1250 лева, а последният се задължил да я върне, ведно с договорната
лихва, която е в размер на 138,85 лв., на 15 равни двуседмични погасителни вноски,
в размер на 92,59 лева всяка, с падеж на първата погасителна вноска - 02.12.2016 г., а падежа на последната погасителна
вноска – 16.06.2017 г. По отношение на процесния договор
следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Процесният договор има характер на
потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие
за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени
в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Ответната
страна, чрез назначения й особен представител- адв. Д. въвежда редица основания
за недействителност на процесния договор, поради нарушаване на императивни
разпоредби от ЗПК, които следва бъдат обсъдени от съда.
Съдът
намира, че действително не е спазено изискването и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В представения по делото договор за стоков кредит е посочен размер на лихвен процент от 35%,
както и размер на ГПР от 41,72%, като липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 41,72% /. Съгласно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема
/който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Ето защо,
договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки правни
последици.
Освен това клаузата, с която е
предвидено заплащането на договорна лихва в размер на 91,43 лева е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави. Същата е предвидена в договора в размер на 35%, който надхвърля
трикратния размер на законната лихва към датата на сключването му, който е в
размер на 30,03%.
Напълно се споделят от съда и съображенията на
процесуалния представител на ответника за недължимост на претендираната от
ищеца неустойка в размер на 496,92 лева поради нищожност на клаузата
предвиждаща заплащането й. С предвидената в договора
неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин
се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с
материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи
исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички
задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен
характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. По отношение на претендираната
договорна лихва и обезщетение за забава, то същите не са дължими поради
изводът, до който достигна съдът за недействителност на договора, в която
хипотеза кредитополучателят дължи връщане единствено на получената в заем сума.
Независимо обаче, че в случая няма спор относно размера и получаването на
същата, то съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване – при липсата на основание, всеки дължи да върне
това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание
като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, а не на основание чл.
23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.
Ето защо предявените искове и на посочените основания
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради извода за неоснователност на предявените
установителни искове, безпредметно е обсъждането на останалите възражения на
ответника за недължимост на процесното вземане.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито обаче, не се констатира да са сторени, съответно не следва да му
бъдат присъждани. Направените от ищеца разноски в заповедното и в настоящото
производство следва да си останат за негова сметка с оглед отхвърляне на
исковата претенция.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против
И.Й.Е., ЕГН **********, с адрес *** искове за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1019,65 лева, представляваща дължима главница; 91,43 лева договорна лихва за периода 13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.;
496,92 лева неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 13.01.2017 г. до 16.06.2017 г.; 233,32 лева обезщетение за забава за периода
14.01.2017 г. до 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2019 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4998/04.06.2019г. по
ч.гр.д. № 9280/2019г. по описа на ПРС, 13-ти гр. състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.