О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 533
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение,
На тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Събева
въззивно частно търговско дело № 345 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по частна жалба от В. В. Ш. , ЕГН
**********, чрез адв. В. , против Определение № 1274/
21.10.2019 г., постановено по т.д. № 92/
Съдебният акт се обжалва като неправилен. Жалбоподателят твърди, че
съдебното производство е образувано единствено поради поведението на ответника,
който е дал повод за завеждане на иска. Счита, че претендираните
от ответника разноски са прекомерни, още повече че извършеното от страна на
процесуалния му представител се изразява единствено в подаване на писмен
отговор по реда на чл.131 ГПК. Настоява, че съдът неправилно е възприел, че на
ответника се дължи минималното възнаграждение, като не е съобразил разпоредбата
на чл.9, ал.1 от Наредба № 1/
Моли за отмяна на обжалваното определение.
Алтернативно моли за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК като размера на претендираните от ответника разноски бъде намален на сумата от 300 лв.
В срока по чл.276 ГПК е получен отговор от С. „Н.“, ЕИК ***, чрез адв. Б. , в който се моли за оставянето й без уважение и се навеждат доводи за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт.
Оспорва оплакванията на частната жалбоподателка, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че на ищцата е била дадена възможност да отстрани нередовностите на подадената от нея писмена претенция за обезщетение, но вместо това е подала директно искова молба срещу С. то. Сочи, че същата е ангажирала адвокат още в извънсъдебната претенция по чл.516 КЗ, който би следвало да е запознат с процедурите за предявяване на застрахователни претенции. Навежда аргументи, че при прекратяване на делото, ответникът има право на разноски, още повече че присъденото адвокатско възнаграждение е изчислено в минималния размер. Сочи, че възнаграждението е било уговорено и заплатено за процесуално представителство по делото, подаден е отговор и допълнителен отговор на искова молба, още повече за извършването на тези процесуални действия е било необходимо и запознаване с относимото сръбско право.
Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Апелативен съд- Бургас, като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията в частната жалба и прилагайки законовите разпоредби, установи следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, поради което е допустима.
С определение № 1028/ 16.08.2019 г. по т.д. № 92/
В срока за обжалване ответникът е поискал допълване на определението в частта за разноските, изразяващи се платеното от него адвокатско възнаграждение на стойност 1 884 лв. с ДДС съгласно данъчна фактура от 23.01.2018 г. Като доказателство за плащането е приложено извлечение от банкова сметка, от което е видно, че същото е извършено по банков път на 06.02.2019 г.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение молбата на ответника С. б.“ е била частично удовлетворена. В мотивите си съдът е посочил, че с оглед конкретните обстоятелства по делото, което е прекратено без да е било насрочено, следва да се присъди минималното възнаграждение по Наредба № 1/ 09.07.2004 г., възлизащо на 1 614.70 лв. с ДДС.
Като съобрази закона и въз основа на писмените доказателства по делото настоящата инстанция намира следното:
Съгласно правилото на чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Необосновано е и възражението на частния жалбоподател за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, което същият е поискал още с отговора на исковата молба.
От представените по делото фактура и извлечение от банкова сметка е видно, че на 23.01.2019 г. – 7 дни след като исковата молба е била връчена на ответника, същият е ангажирал АД „А. Д. , Р. Г. и Съдружници“ (преупълномощили впоследствие адв. Б. ) и е заплатил сумата от 1 884 лв. общо с ДДС. АД „А. Д. , Р. Г. и Съдружници“ е регистрирано по ДДС с идентификационен номер BG 13****, като размерът на данъка се дължи и е включен в горепосочената изплатена по банков път сума.
Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, предвид съдебната фаза, на която е било прекратено производството по делото, тази сума следва да се намали до минималния размер по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При посочената в исковата молба цена на иска, минималното възнаграждение е в размер на 1 345.58 лв. без ДДС, съответно 1 614.70 лв. с ДДС.
Настоящият състав намира за необосновано искането на частната жалбоподателка за намаляване размера на претендираните от ответника разноски на сумата 300 лв. Възнаграждението е било уговорено и заплатено за процесуално представителство по цялото дело с оглед цената на иска, подаден е подробен отговор на исковата молба и становище, направени са искания за експертиза с конкретни въпроси и доказателствени искания. Касае се за адвокатско възнаграждение а не за юрисконсултско съгласно Наредбата за правна помощ.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас, Търговски състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1274/ 21.10.2019 година, постановено по т.д. № 92/ 2019 година по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: