РЕШЕНИЕ №
11.12.2017 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Росица Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 613 по описа на съда за 2017 година.
Производството е образувано по иск, предявен от В.С.Б. ***
срещу "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД - гр. София, за осъждането
на ответника да заплати на ищцата сумата 4000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 510 лв. обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от инцидент в обект на ответника, за
които вреди според ищцата ответникът носи отговорност. Впоследствие в хода на
делото е направено изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди –
намаляване от 510 към 252 лв. Претендира се законната лихва от деня на
увреждането.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2017 г. ищцата
пазарувала в магазин "Кауфланд" в гр. Пазарджик заедно с двамата си
сина. На излизане от магазина, наближавайки изхода, ищцата се подхлъзнала на
мокрия под и кракът и попаднал под поставения в тази част на коридора килим,
поставен да обира влагата, внасяна от клиентите на магазина – времето навън
било мокро и снежно. В резултат на попадането на крака и под килима ищцата
изгубила напълно равновесие, а покупките, които носела, допълнително и
попречили да се закрепи. В резултат на подхлъзването и спъването в килима тя
паднала напред върху друга жена, намираща се в преддверието на магазина, и
двете се строполили на металната скара на входа. Ищцата изпуснала покупките си,
както и носените лични вещи - мобилен телефон и слънчеви очила. Рамките на
очилата се счупили, а дисплеят на телефона се напукал. След падането поради
болката в дясното бедро, десния лакът и лявото коляно ищцата известно време не
можела да върви и останала подпряна на рекламното табло на магазина за около 20
минути. Била уплашена и предполага, че и кръвното и налягане се е било
повишило. 20 минути след падането по предложение на единия от синовете и
двамата отишли до гишето за информация на клиенти, за да съобщят за инцидента.
Докато чакала на гишето, забелязала, че коридорът между входната врата и
вътрешността на магазина е доста мокър – вероятно поради метеорологичната
обстановка и внесената отвън от клиентите влага. Въпреки това нямало
обозначение, за да внимават посетителите, нито имало някой, който да подсушава
пода. Единствено била поставена изкуствена постилка тип кече, която да обира
влагата, но тази постелка била силно набъбнала от влагата и поради липсващата
гума около завършващата и част се била надигнала. При подхлъзването кракът на
ищцата попаднал под надигнатата част на кечето и така се спънала, а от силата
на спъването кечето с големина около един метър на метър и половина се
заметнало почти на две. В резултат на падането ищцата получила оток с размери
4х4 см. и охлузване 1х1 см. на десния лакът, кръвонасядане с размери 5х3 см. и
охлузване 2х3 см. в предната част на на лявото коляно, както и кръвонасядане
4х4 см. в задната част на дясното бедро.
Инцидентът според ищцата се дължи единствено на
неизпълнение от страна на собственика на магазина да го поддържа в нормално и
безопасно състояние за достъп. Посочената от нея правна квалификация на иска е
чл. 50 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Във
връзка с посочената в исковата молба правна квалификация по чл. 50 от ГПК и в
същото време твърдения за неизпълнение на задължения във връзка с безопасността
от страна на служители на ответника са дадени указания да уточни дали
претендира евентуално обезщетение и за вреди, произтекли от свойства на вещта
без нечие противоправно поведение. В отговор на указанията е направено
уточнение, че се предявява и иск за такова обезщетение при условията на
евентуалност, като е посочено, че е възможен също и случай, в който вредите са
настъпили в резултат както на свойства на вещта, така и на виновно поведение на
дадено лице.
Ищцата оценява на 4000 лв. справедливото обезщетение за
физическите болки и страдания, затрудненото придвижване, вкл. по стълбите до
петия етаж, където живее, както и моралните терзания от невъзможността да
изпълнява служебните си задължения като управител на център за работа с деца на
улицата към БЧК и реалната възможност да изгуби работата си.
С подадения отговор ответникът оспорва иска, като
заявява, че няма данни за противоправно поведение от негова страна, не се
доказват реално претърпени вреди и няма причинно-следствена връзка между
твърдените от ищцата вреди и поставянето на постелка на изхода на магазина.
Заявява, че за да се уважи иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, следва да се
установят следните факти: вреда, противоправно деяние от страна на ответника,
вина, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата, както
и обстоятелството, че вредата е причинена от вещ, собственост на ответника. От
изложеното в исковата молба според ответника не може да се заключи, че е налице
който и да било от тези факти. Налице е пълно несъответствие в твърденията на
ищцата относно фактическата обстановка, свързана с нейното падане –
първоначално тя твърди, че се е подхлъзнала на „мокрия под“, след това – че се
е препънала в постелката, а двете действия са несъвместими и няма как да са се
случили едновременно. През вратите на магазина ежедневно преминават множество
лица на различна възраст, но до този момент и след него не е имало друг подобен
инцидент. Ищцата се е придвижвала, без да положи необходимата грижа и
съобразителност. Неоснователни и неотговарящи на истината са според ответника
твърденията на ищцата, че не е могла да се изправи без помощта на сина си и е
стояла подпряна на таблото в продължение на 20 минути. След попълването на
формуляра за настъпила вреда, за което служители на магазина и съдействали, била
извършена вътрешна проверка и преглед на документацията и било констатирано, че
Кауфланд не носи отговорност за твърдените от ищцата вреди, тъй като по време
на нейното пазаруване подът на магазина е бил чист и сух, а постелката на
изхода – в изправно състояние. За обозначаването на замърсени и хлъзгави
участъци на територията на магазина има стриктни правила, които се спазват без
изключение от всички служители. При констатиране на замърсяване или намокряне
се извиква хигиенист, а до извикването му служителят, който го е констатирал,
остава на мястото и стои там до окончателното изчистване на пода. Ако и след
почистването има опасност за клиентите, се поставя указваща опасността табела.
В случая подът е бил чист и сух и не е имало нужда от обозначаване. Сочи се и
че липсват доказателства за претърпените от ищцата вреди – медицинското
удостоверение е от следващия ден и няма несъмнени доказателства, че
уврежданията са резултат от инцидента. Видно от удостоверението, тя е „с
правилно телосложение, добре развита костна и мускулна система за възрастта,
контактна, адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност“.
Твърдяното от нея затруднено извършване на физическото обслужване според
ответника не е обусловено от инцидента, а от естественото стареене на организма.
Няма доказателства и за стойността на имуществените вреди. В случай, че съдът
счете иска за основателен, твърди съпричиняване. Твърди и че при формирането на
претенцията не е съобразено изискването на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и
еквивалентност – сумата е прекомерна.
В открито заседание страните
поддържат становищата и твърденията си.
В писмена защита пълномощникът на
ищцата излага доводи за доказаност на иска. Нараняванията на ищцата са резултат
единствено от неподдържането в достъпен и безопасен вид на входа на магазина,
което е неизпълнение на предписани или общоприети правила. Поради снега, който
валял в момента на случилото се, и при преминаването на множество посетители се
било получило намокряне и замърсяване на участъци от пода около входа. Тези
участъци не били обозначени с табела, нито имало служител, който да подсушава
пода. Отделно от това поставената на входа постелка не била в изправно
състояние, а била повдигната на много места от всичките си краища, въпреки че
ответното дружество твърди обратното. Неизправната постелка е станала причина
за падането на ищцата, като при подхлъзването кракът и е попаднал под
постелката. Болката от травмата като строго индидивидуално усещане е продължила
около месец, както става ясно от показанията на свидетелите. Странна е според
ищцовата страна защитната позиция на ответника – понеже друг посетител не се е
спънал в тази постелка, значи и ищцата не е пострадала заради нея, а
затрудненията и не са в резултат от инцидента, а от стареенето на организма и.
В писмената защита пълномощникът сочи още, че представеният видеоматериал от
охранителната камера не може да се кредитира като източник на доказателствен
материал, тъй като не е налице типичната хипотеза на оглед и няма процесуален
ред по ГПК, който да обоснове приобщаването на видеоматериал като доказателство
или доказателствено средство. Не е изслушана експертиза, която да възпроизведе
видеоматериала, както и да установи истинността на записа. Ако въпреки това
видеоматериалът бъде кредитиран от съда, следва да се има предвид, че на него
се вижда как жена пада на земята след спъване в поставеното на входа на
магазина кече, което не е в изряден вид, а е повдигнато на много места от
всичките си краища и така създава пряка опасност от спъване на минаващите.
Вредите не биха настъпили, ако постелката беше изправна и подът беше сух, т.е.
те са пряка последица от неизпълнение на вътрешните правила в ответното
дружество. Претендираният размер на обезщетението от 4000 лв. е напълно
справедлив, като се имат предвид относително продължителният период на болките,
отокът на лакътя, пречещ да се използва пълноценно водещата дясна ръка,
затруднението при изказването по стълбите до петия етаж в сградата без
асансьор, където живее ищцата, и т.н.
Дружеството ответник чрез
пълномощник също представя писмена защита. То оспорва иска, като заявява, че не
са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Констатират се
съществени разминавания между твърденията в исковата молба, показанията на
свидетелите и действително настъпилите обстоятелства вденя на инцидента. Никъде
на видеозаписа не се забелязва ищцата, която е потвърдила пред съда
самоличността си и тази на придружаващите я роднини, да изпуска очила или
мобилен телефон; от записа се вижда, че подът на магазина е чист и сух и никой
от преминаващите голям рой клиенти не се препъва или подхлъзва. Налице е пълно
несъответствие между видеозаписа и твърденията на свидетелката Мая Шуманова, че
веднага след падането тя се е присъединила към ищцата - на видеозаписа ясно се
вижда, че след падането Б. бързо се изправя и напуска магазина, без да е
придружена от свидетелката, а по-късно се връща, за да съобщи за случилото се,
като се придвижва самостоятелно и без видими усилия, без помощта на сина си. Не
са верни твърденията, че ищцата е прекарала 20 минути с подпрян гръб на
рекламното табло на магазина. Не се установява противоправно поведение на
служители на Кауфланд, не са доказани по безспорен начин твърденията на
пълномощника на ищцата, че пътеката е била назъбена и повдигната, тези
твърдения са израз на субективно възприятие и не могат да бдат констатирани със
сигурност от виедозаписа. Пътеката, както е установено по време на гледането на
видеозаписа, пътеката се запретва в резултат на действията на ищцата, а не е
била повдигната преди това – следва да се обърне внимание, че ищцата
съпричинява падането си, като се придвижва, без да съобрази наличието на
пътеката на изхода. Тя се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане и
Кауфланд не отговаря за вреди, които не са в причинна връзка с неговото
поведение. Недоказан е останал и самият размер на вредите – нараняването на Б.
е леко и повърхностно, с кратка продължителност на евентуалните болки и
страдания, не са могли да и създават дискомфорт за посочения от нея по-дълъг
период; тя се е обслужвала и придвижвала сама, не е имала нужда от чужда помощ.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
На 15.01.2017 г. в ранния следобед
ищцата В.Б. след пазаруване заедно с двамата си сина се движела към изхода на
магазин "Кауфланд" в гр. Пазарджик. На входа на магазина край
вътрешната от двете автоматични врати била поставена постелка с гумени краища,
вероятно с цел да обира влагата, внасяна от непрекъснато влизащите посетители,
тъй като навън валял дъжд, примесен със сняг. При достигането на изхода кракът
на ищцата попаднал под постелката точно на място, където постелката още преди
това била вълнообразно надигната от земята, видно от възпроизведения в съдебно
заседание видеозапис от охранителната камера на магазина. Това стъпване под
надигнатата постелка причинило спъване и падане на ищцата на пода. При падането
тя изпуснала чантата с покупките си, паднали на земята и очилата и, които тя
носела вдигнати на главата си, както и мобилният и телефон. Падайки, ищцата
съборила и вървящата пред нея непозната жена. След около десет секунди ищцата
била в състояние да стане и да се придвижи настрани, а след около две минути се
върнала към вътрешността на магазина, за да съобщи за случилото се на гишето
"Информация". Тя подала и писмено съобщение за щета (по предоставен и
в магазина формуляр) до ответното дружество.
В резултат на падането ищцата
получила охлузване 1х1 см. и травматичен оток 4х4 см. в областта на дясната
лакътна става, кръвонасядане 5х3 см. и охлузване 2х1 см. по предната повърхност
на лявото коляно и кръвонасядане 4х4 см. на задната част на дясното бедро, под
седалището. По данни от изслушаното по делото вещо лице тези травми създават
неудобство поради болка при ходене, качване по стълби и битови дейности, но не
изискват чужда помощ и отзвучават за около две седмици; интензитетът на болката
и точният период на отзвучаване на симптомите могат да се различават
индивидуално. Възрастта на пострадалата не играе определяща роля при това
падане според вещото лице - съдебен лекар, изслушано по делото, като то не сочи
възрастта също така да влияе съществено на протичането на възстановяването или
на характера на уврежданията.
Ищцата не е ползвала отпуск поради
временна нетрудоспособност във връзка с травмите. Тъй като живее на петия етаж
в сграда без асансьор, на нея ѝ се налагало да изкачва стълбите
всекидневно въпреки изпитвания в резултат на травмите дискомфорт.
По отношение на допустимостта на
записа като доказателство в гражданския процес, събрано чрез пряко
възпроизвеждане с техническо средство в съдебно заседание, съдът изложи мотиви
при самото приобщаване на записа към делото - не би трябвало да има пречка
видеозаписи да могат да бъдат предмет на оглед по реда на чл. 204 от ГПК и не
би трябвало да е от значение за допустимостта на огледа като такъв нуждата от
техническо средство при извършването му. Макар да има противоречия в съдебната
практика, налице са актове на съдилища, в това число на ВКС (напр. решение №
136 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г., IV г. о., ГК), според които
видеозаписи, звукозаписи и снимки (от които само снимките подлежат на
непосредствен оглед без техническо средство) могат да бъдат доказателства в
гражданския процес и предмет на оглед.
Наистина са налице разминавания,
както сочи ответникът, между показанията на свидетелката Шуманова и отразеното
във видеозаписа, отнасящи се до времето, през което ищцата е останала
непосредствено до мястото на падането, преди да може да се придвижва - според
свидетелката то е много по-дълго (15-20 минути), отколкото се установява от
записа. Тъй като няма причина за съмнение, че видеозаписът може да е
манипулиран, следва да се приеме за установено, че това време е било около две
минути, като ищцата не само е можела да се придвижва сама, без чужда помощ,
след това, но и се е изправила сама след падането. Неточността в показанията на
свидетелката може да се обясни с неточна преценка и спомен за изтеклото време,
повлияни и от изпитаните емоции, и не е причина да не се кредитират нейните
показания и в останалите им части, по-конкретно - в частта, че Б. е носила
очила на главата си и мобилен телефон и при падането те са се счупили.
От видеозаписа не може да се
установи дали подът непосредствено пред постелката е бил мокър, или сух, но от
показанията на свидетелката Шуманова става ясно, че е валял мокър сняг
(суграшица) и при влизането на клиентите в магазина се е внасяла влага, от
което подът край входа е бил мокър, а постелката - подгизнала. Самото твърдение
на ищцата за валежа и времето навън не е оспорено от ответника - ответникът
оспорва само твърдението за неполагане на грижи от страна на работещите в
магазина за подсушаване на пода. При възпроизвеждането на видеозаписа не се
установи почистване на пода в моментите, които бяха възпроизведени, а е ясно,
че при интензивния поток на посетители в голям магазин като този влага би се
внасяла непрекъснато и би имало нужда от често подсушаване. Тъй като обаче от
видеозаписа става ясно, че основната причина за падането на ищцата е попадането
на крака и под постелката, е без решаващо значение обстоятелството дали подът е
бил мокър.
От заключението на оценителната
експертиза става ясно, че към датата на настъпването на вредите (януари 2017
г.) мобилният телефон е имал пазарна стойност 108 лв., а за поправката му са
били необходими 150 лв. Пазарната стойност на очилата е била 102 лв. и те не
подлежат на поправяне.
Показанията на свидетелката Дишкова,
че ищцата се е оплаквала от болки след травмите в продължение на месец или
повече, докато е ходела на работа, не кореспондират с данните на вещото лице за
обичайното време на възстановяване от такива травми. Съдът намира, че вероятно
споменът на свидетелката не е съвсем точен и времето за възстановяването на Б.
от травмите, макар и зависимо от индивидуални особености, евентуално възраст и
пр., е било по-близко до посочените от вещото лице две седмици, отколкото до
сочените от свидетелката месец или повече.
При така установените факти съдът
направи следните изводи:
Претърпените от ищцата вреди са в
причинна връзка с противоправно поведение на служителите на ответника,
изразяващо се в неполагане на грижа за това, постелката, поставена на входа, да
бъде прилепена към земята така, че да не създава опасност от спъване в нея.
Обстоятелството, че през същото място са минали много други клиенти на
магазина, без тази опасност да се реализира, т.е. без да се спънат или например
да се подхлъзнат, не означава, че опасността не е съществувала. Не е налице
съпричиняване от страна на ищцата, доколкото не се изисква от нея някакво
специално поведение за избягването на вредите.
Съдът намира, че вредите, претърпени
от ответницата, следва да се оценят по справедливост на 1000 лв. В случай, че
нейната възраст, на която се позовава ответникът, беше допринесла за тежестта
на увреждането, това не би следвало да доведе до намаляване на обезщетението, а
вредата би следвало да се оценява такава, каквато е в конкретния случай, с
конкретния пострадал. Така или иначе, не се доказва с категоричност възрастта
на ищцата или други нейни особености да са довели до съществено по-голяма тежест на увреждането, съществено
по-силни болки или по-трудно възстановяване в сравнение с обичайното.
Изпитваните от ищцата болки и неудобства са били сравними със средните при
подобни травми. Голяма част от хората обитават жилища, до които се достига по
стълби, и няма основание да се приеме, че нуждата от изкачване на стълби за
период от около две седмици, дори до сравнително по-висок етаж, увеличава
вредите съществено. Няма данни да е имало опасност ищцата да загуби работата си
или за изпитвани сериозни затруднения при изпълнението ѝ до
възстановяването от травмата, каквито са споменати в исковата молба.
По отношение на имуществените вреди
би следвало вредата от счупването на телефона да се приеме за равна на
пазарната стойност на самия телефон към този момент - след като се оказва, че
поправката му е по-скъпа от остатъчната му стойност, ищцата няма имуществен
интерес от такава поправка. Без значение е, че за покупката на нов,
неупотребяван телефон тя би платила не стойността от 108 лв., а стойността на
телефона като нов.
Разноските следва да се разпределят
съразмерно на уважената, отхвърлената и оттеглената части от исковете, като
разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника се определят по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, който препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, т.е. в границите между 50 и 150 лв. С оглед цената на иска и не много
високата фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че разноските в
настоящия случай следва да се определят на 100 лв., от които да се присъди
съразмерна част.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника "Кауфланд България ЕООД енд
ко" КД - гр.
София, ЕИК *********, да заплати на ищцата В.С.Б., ЕГН **********,***, сумата
1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 210 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от непозволено
увреждане, настъпило на 15.01.2017 г. в резултат на действия на служители на
ответника, заедно със законната лихва върху сумите, считано от деня на
увреждането - 15.01.2017 г., до пълното изплащане на сумата, като отхвърля
исковете за разликата над 1000 лв. до 4000 лв. и за разликата над 210 лв. до
252 лв.
Оставя без разглеждане иска, предявен при условията на
евентуалност, за осъждане на "Кауфланд България ЕООД енд ко" КД да заплати на В.С.Б. сумите 4000 лв. и
252 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея вреди в резултат на
свойствата на вещ, собственост на ответника и намираща се под негов надзор -
магазин в гр. Пазарджик.
Осъжда "Кауфланд България ЕООД енд ко" КД да заплати на В.С.Б. сумата 249,51 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда В.С.Б. да заплати на "Кауфланд България ЕООД
енд ко" КД сумата
73,17 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: