Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 16.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа търговско дело № 1562 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 59,
ал. 5 ЗБН.
Образувано е по предявени от назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК -********, със седалище и адрес на управление:***, действащи като
процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността срещу „Л.П.“ АД,
ЕИК-********, искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН за признаване за
установено, че изявления за прихващане, вх. № 12169/21.11.2014 г. и вх. № 12170/21.11.2014
г. на ответника са нищожни, поради липса на предписаната от закона форма –
писмена, с нотариално удостоверен подпис, съединени с евентуално съединени
искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяването на извършените с
посочените изявления за прихващане, прихващания с активни вземания, съответно в
размер на 21158,53 щатски долара и 100000 евро, придобити с договор за цесия,
сключен с Р.Н. В. и в размер на 291566 лева, придобито чрез цесия, сключена с Х.Д.Б.,
за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Настоящият
състав преосмисля становището си, че в производството по конститутивните искове
трябва да участва несъстоятелният търговец „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК -********, тъй
като при банковата несъстоятелност, производството има за цел да осигури във
възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите
кредитори на банката, като се вземат предвид техните, както и общественият
интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система (чл.2 ЗБН). За
разлика от ТЗ, при който интересите на длъжника се отчитат при провеждане на
производството (чл. 607, ал. 2 ТЗ), ЗБН изключва съблюдаване интересите на
несъстоятелната банка. Затова органите й са напълно лишени от управителните и
представителните си функции, които са възложени на синдиците, без да е налице
хипотезата на запазване на техните представителни правомощия, както в общото
производство по несъстоятелност, тъй като
никакво продължаване на дейността на търговеца не е мислимо.
Несъстоятелната банка всъщност представлява единствено управлявана от синдиците
маса на несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на
06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което
на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на
банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския
регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно решение
№ 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в
несъстоятелност, дейността й била прекратена и била определена начална дата на
неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г.
по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било
частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като
и за такава била приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на
назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката,
както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на
вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от
провеждане на исковете.
Ищците твърдят, че въз основа на рамков договор за предоставяне на кредитен лимит,
сключен на 11.11.2011 г. банката предоставила на „Л.П.“ АД кредитна линия с лимит от
2050000 лева при срок на погасяване – 15.11.2012 г.. С последващи анекси
страните увеличавали размера на предоставения кредит и продължили срока за
погасяването му, като към 20.11.2014 г. задълженията на ответника по договора
за кредит възлизали на сума в общ размер от 785002,30 лева.
В деловодството на „К.Т.Б.“
АД (н) било получено уведомление за извършена цесия, вх. № 12017/19.11.2014 г.
от Р.Н. В. за прехвърляне на вземания по договор от
31.10.2014 г., като с изявление за прихващане № 12169/21.11.2014 г. цесионерът „Л.П.“ АД обективирало изявление за прихващане с
вземания на банката по рамковия договор за предоставяне на кредитен лимит, сключен на
11.11.2011 г. до размера на придобитите вземания.
На същата дата -
19.11.2014 г. в деловодството на банката постъпило и уведомление, вх. № 12015
от Х.Д.Б., за извършена в полза на „Л.П.“ АД цесия на вземания в размер
на 291566 лева, с което цесионерът с изявление, вх. №12170/21.11.2014 г.
извършил прихващане с вземането на „К.Т.Б.“ АД (н) по сключения на 11.11.2011
г. рамков договор за предоставяне на кредитен лимит.
Направените на
21.11.2014 г. от „Л.П.“ АД изявления за прихващане не отговаряли на
изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото прихващанията
били извършени на
21.11.2014 г. – след датата на отнемането на лицензията за извършване на
банкова дейност (06.11.2014 г.) и след поставяне на банката под особен надзор,
същите били адресирани до квесторите и следвало да отговарят на предписаната в
чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност.
При условията на евентуалност, синдиците
твърдят прихващанията да са относително недействителни спрямо
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Кредиторът „Л.П.“ АД придобил
вземанията си към банката преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но прихващането било извършено след началната дата на неплатежоспособността на
банката (20.06.2014
г.), независимо от обстоятелството кога били възникнали
насрещните вземания, предмет на прихващането, т. е. бил изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на
извършване на прихващането.
При тези
твърдения, синдиците, като представляващи банката предявяват като главни искове
за прогласяване нищожността по отношение кредиторите на несъстоятелността на
изявленията на „Л.П.“
АД, вх. № 12169/21.11.2014 г. и вх. № 12170/21.11.2014 г. за прихващане с активни вземания, придобити от Р.Н. В. и Х.Д.Б., като при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за
обявяване на прихващането за относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ответникът „Л.П.“ АД в депозиран
отговор оспорва процесуалната допустимост на предявените искове, като твърди,
че с влязло в сила съдебно решение по търг. дело № 3862/2015 г. на СГС, VІ-6
състав са уважени искове на синдиците за прогласяване относителната
недействителност на същите изявления на „Л.П.“ АД, вх. №
12169/21.11.2014 г. и вх. №12170/21.11.2014 г. за прихващане с
активни вземания, придобити от Р.Н. В. и Х.Д.Б., но предявени при условията на чл. 59,
ал. 3 ЗБН. След като извършените прихващания били вече прогласени за
недействителни, то за ищеца не бил налице правен интерес от провеждане на
настоящото производство.
В допълнителна искова молба ищците
твърдят, че правният им интерес от провеждане на исковете произтичал от факта,
че постановеното решение не било влязло в сила и исковете били предявени с цел
спазване на установения преклузивен срок при неизвестност на изхода на спора по
търг. дело № 3862/2015 г. на СГС, VІ-6 състав.
В
допълнителния отговор ответното дружество твърди, че решението по търг. дело №
3862/2015 г. на СГС, VІ-6 състав, е влязло в сила и настоящото производство е
недопустимо.
Съдът,
с оглед изпълнение на служебното задължение да следи за процесуалната
допустимост на предявените искове е изискал заверен препис от постановеното по
търг. дело № 3862/2015 г. на СГС, VІ-6 състав, видно от който същото е влязло в
сила на 09.05.2017 г. и със сила на пресъдено нещо за недействителни по отношение
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н) са признати изявленията на „Л.П.“ АД, вх. № 12169/21.11.2014 г. и
вх. № 12170/21.11.2014 г..
При
това положение в определение от 05.10.2017 г. настоящият състав е приел, че за
ищците не е налице правен интерес от провеждане на конститутивен иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, насочен към същата правна последица – обявяване
на извършените прихващания за относително недействителни. Правото на иск е
преклудирано от формираната сила на пресъдено нещо. Същата сила на пресъдено
нещо е преклудирала и исковете за установяване нищожността на извършените
едностранни изявления за прихващане поради неспазване на предвидената в чл. 59,
ал. 2 ЗБН форма. След като едностранните изявления за прихващане са признати
със сила на пресъдено нещо за относително недействителни, то същите няма как да
са нищожни. Относителната недействителност предполага едно действително
изявление да не поражда правни последици само по отношение на определени правни
субекти с оглед защита на техните интереси. В случая ЗБН предвижда тези
едностранни изявления за прихващане да не пораждат правни последици по
отношение кредиторите на несъстоятелността, но извън този кръг правни субекти
прихващанията са напълно действителни правни актове. След като с влязло в сила
решение изявленията за прихващане са обявени за относително недействителни,
преклудирани са всички възражения и искове, касаещи тяхна нищожност, особено
произтичаща от неспазване на установена форма за действителност, за която съдът
служебно е длъжен да следи. В този смисъл е и постановеното решение № 115 по т.
д. № 883/2010 г. на І т.о. на ВКС, в което е прието, че със сила на пресъдено
нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца
право, предмет на делото и на съдебното решение. Във времево отношение спорното
право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване
на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в
сила. Преклудирането се изразява в невъзможността съществуването на правото да
се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент.
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които
са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на
съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в
полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по
предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от
материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно
решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите,
представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на
вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които
се основава съдебно признатото право.
Установяването
със сила на пресъдено нещо, че едностранните изявления на „Л.П.“ АД са валидни,
но ОТНОСИТЕЛНО недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността
преклудира възможността за релевиране на основания за нищожност на тези
изявления, поради неспазване на установената форма, независимо от това, че не
са били въведени от страната в предходното съдебно производство.
Поради настъпила
преклузия в резултат на формираната с влязлото в сила решение по търг. дело № 3862/2015 г. на СГС,
VІ-6 състав сила на пресъдено нещо, производство е счетено за процесуално
недопустимо и е прекратено.
По
предявена частна жалба обаче определението на съда е отменено от въззивния съд,
като е указано на настоящия състав да разгледа иск за нищожност и за
относителна недействителност на изявление за прихващане, вх. № 12169/21.11.2014
г. по описа на банката за сумата от 100000 евро, придобита от ответника от Р.В..
Предвид задължителния характер на дадените от САС указания, въпреки че за
съдията-докладчик източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на
съдебното решение по търг. дело № 3862/2015 г. на VІ-6 състав, който ищецът не
е претендирал по реда на чл. 247 ГПК да бъде приведен в съответствие с волята
на съда, изразена в мотивите (както се твърди в частната жалба), то предявените
искове са процесуално недопустими, включително тяхна допустимост не може да
произтече от акта на САС, но се налага да бъдат разгледани.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Ответникът
не оспорва фактите, на които ищците основават предявените искове, но оспорва претендираните
техни правни последици.
С
решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален
надзор за срок от три месеца, което решение е породило незабавно последиците
си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред ВАС. Видно от протокол № 27
от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение № 138,
с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е отнет, което
решение, съгласно чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 2 ЗКИ подлежи на незабавно
изпълнение.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.. С Решение № 196/13.11.2015
г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките,
предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.
Не е спорно и от представен документ,
именуван рамков договор за предоставяне на кредитен лимит, се установява, че на
11.11.2011 г. „К.Т.Б.“ АД и „Л.П.“ АД постигнали съгласие банката да предостави
на ответника кредит в размер на 2050000 лева с цел рефинансиране на кредити,
предоставени от други банкови институции и за осигеряване на допълнителен
оборотен капитал за основната дейност на кредитополучателя, който кредит следвало
да бъде върнат до 15.11.2012 г., заедно с годишна възнаградителна лихва в
размер на основния лихвен процент на банката, увеличен с 9,3 пункта. С
последващи анекси страните изменили размера на предоставения кредитен лимит и
продължили срока на действие на договора до 15.11.2014 г.. На същата дата -
11.11.2011 г. страните сключили и втори договор за банкова кредитна линия в
размер на 1850000 лева и срок на погасяване 15.11.2012 г. при идентични
условия, като с последващи анекси размерът на кредитния лимит бил увеличен,
съответно срокът за връщане на кредита – продължен до 15.11.2014 г.. Страните
встъпили и в правоотношение, възникнало от сключен договор за издаване на
банкови гаранции от 11.11.2011 г.. Не е спорно и видно от извлечение от
счетоводните книги на банката, към 20.11.2014 г. „Л.П.“ АД дължало в рамките на
така очертаните договорни отношения сума в общ размер от 796789,45 лева.
Видно от договор, за индивидуален
срочен депозит № 9474, сключен на 12.08.2009 г. „К.Т.Б.“ АД открила на Р.Н. В.
срочен депозит с предмет сума в размер на 167664,36 евро, като с уведомление,
вх. № 12016/19.11.2014 г. физическото лице нотифицирало банката за извършеното
прехвърляне на част от наличността по депозитната сметка в размер на 100000 евро в полза на „Л.П.“ АД.
Ответникът
отправил до банката изявление за прихващане, вх. № 12169/21.11.2014 г. с
придобитото вземане към банката, със задълженията на дружеството по договорите,
сключени на 11.11.2011 г., които към обективиране на изявлението възлизали на
304840,60 лева (по признание на „Л.П.“ АД). Други доказателства в
производството не са ангажирани.
По отношение на главния иск, с правна
квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2 вр. чл. 44 ЗЗД.
Няма
съмнение, че естеството на претенциите придава на иска за нищожност характер на
главен и налага разглеждането му като такъв. Искът, насочен към прогласяване на
прихващането за относително недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността предпоставя валидно изявление за прихващане, което да е
довело до погасяване на насрещните вземания. Когато компенсационното изявление
страда от порок, който е препятствал пораждане на правните му последици, т. е.
не е довело до желания погасителен ефект, обявяването му за относително
недействително е безпредметно, защото кредиторът остава в същото положение, в
което са поставени всички останали кредитори в производството по
несъстоятелност.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на
едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването
на която влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното
волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е
приложима ли е така установената форма за валидност на изявленията за
прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито производство по
несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл. 13 ЗБН е предпоставка за
приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че процесното
изявление за прихващане като едностранна правна сделка е обективирано от
ответника „Л.П.“ АД на 21.11.2014
г., към който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо
не е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито
пък е било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в
момент, последващ извършване на прихващането с приемане на разпоредбата на чл.
12а ЗБН, ДВ, бр.22/24.03.2015 г..
Разпоредбите,
въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и
прилагат разширително. Това означава, че извършени прихващания, адресирани до
банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират
като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. Към 21.11.2014
г. „К.Т.Б.“ АД е с
отнет лиценз за извършване на банкова дейност, но спрямо същата не е открито
производство по несъстоятелност и синдик не е назначен. В този смисъл
механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които
следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до
квесторите на банката, е недопустимо. По тази причина предявения главен
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на евентуалния иск, с
правна квалификация чл. 59,
ал. 5 ЗБН.
Предмет
на настоящото производство е и евентуално съединен иск за обявяване на
извършеното от „Л.П.“ АД прихващане с изявление, вх. № 12169/21.11.2014 г.
за относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н), при
предпоставките на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Конститутивният
иск, уреден в чл. 59,
ал.
5 ЗБН предоставя на
ищците, в качеството им на синдици упражняването на преобразуващо право, възникнало
в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност,
да обявят за относително недействително по отношение на тях прихващане,
извършено от ответника „Л.П.“ АД, т. е. налице е фигурата на процесуална
субституция. Следователно основателността на предявения конститутивен иск
предполага да е осъществен фактическият състав, пораждащ упражняваното от
ищците в настоящото производство потестативно право, което налага да се изясни
коя е приложимата спрямо това право редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която урежда
възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г.. Този спор е законодателно разрешен с § 8 ПЗР на ЗБН, ДВ,
бр.22 от 2018 г., с който изрично е предвидено, че член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г..
Правото
на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на
недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не
се допусне състояние, при което определен кредитор на банката да бъде поставен
в привилегировано спрямо останалите положение при удовлетворяването му от
осребреното имущество по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се
стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са
законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство
по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по
несъстоятелност спрямо банката, се превръщат в неправомерни (извършва се тяхна
преоценка), тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение
на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се заобикаля
реда, предвиден в закона, целящ справедливото удовлетворяване на всички
кредитори на банката. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно
право, както и всички останалите права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват
тогава, когато по отношение на банката е открито производство по
несъстоятелност и то от този момент. До откриване на производството и
обявяването на банката в несъстоятелност, това потестативно право не би могло
да възникне, съответно не е възникнало и основание за преоценка на извършеното
прихващане, което принципно е правомерно и съставлява действителен правен акт.
С откриване на производството по несъстоятелност обаче последиците на това по
своето естество действително правно действие стават непротивопоставими на
определен кръг правни субекти (кредиторите на несъстоятелността) именно защото
нарушават реда за удовлетворяването им. Недействителността на извършеното
действие е само относителна – приложима само по отношение на определени правни
субекти. Материалното право, уредено от чл. 59, ал. 5 ЗБН е потестативното
право на кредиторите да искат по отношение на тях последиците на прихващането
да се считат ненастъпили. И това право се поражда при възникване на правната
фигура „кредитори на несъстоятелността“, което става с откриване на
производството по несъстоятелност, т. е. и без последните изменения на ЗБН се
извеждаше приложимостта на новата редакция на разпоредбата.
Тълкуването
на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея
преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи (фактически
състав): извършване на прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната
дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под
специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от
Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т.
2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на
неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати съвпадат.
Извършване
на прихващането по смисъла на посочената норма е налице при настъпване на
неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо
право, е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на
несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на
вземането на кредитора, който го е извършил – с този ефект всъщност се изпълнява
спрямо него задължението на банката за връщане на налични по договор за банков
влог парични средства.
От
своя страна, за да настъпи погасителният ефект на прихващането, когато то се
извършва извънсъдебно, както в настоящия случай, следва да бъде установено, че
са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при
които това право на компенсация възниква, а именно, че съществуват насрещни
изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че това право
е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т. е. че от
едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за прихващане,
което да е достигнало до другото лице. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД
погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на
прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да
се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали
изискуеми и са били ликвидни, т. е. установени по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в сила заповед за
изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията
помежду им.
По
делото не се спори, че между „К.Т.Б.“ АД, от една страна, и „Л.П.“ АД, от
друга, са съществували валидно възникнали търговски правоотношения от сключени рамков
договор за предоставяне на кредитен лимит, договор за банкова кредитна линия и
рамков договор за издаване на банкови гаранции, всички сключени на 11.11.2011
г., в рамките на които към 21.11.2014 г. кредитополучателят изрично признава да
е имал непогасени задължения в размер на 304840,60 лева. Към този момент, въз
основа на сключен с Р.Н. В. договор за цесия, „Л.П.“ АД е
било и титуляр на вземане към „К.Т.Б.“
АД (н) в размер на 100000 евро с левова равностойност 195583 лева.
Сключването
на договора за прехвърляне на вземания и извършеното от цедента „Л.П.“ АД уведомяване
на „К.Т.Б.“ АД (н) по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, не се оспорва от банката, нито се
оспорва размера на наличността по влоговата сметка на цедента. Това означава,
че към 21.11.2014 г. „Л.П.“ АД и „К.Т.Б.“ АД (н) са имали насрещни парични
вземания, поради което и за първото от двете дружества е възникнало правото да
прихване своите вземания към банката, със задълженията, породени от сключените на
11.11.2011 г. рамков договор за предоставяне на кредитен лимит, договор за
банкова кредитна линия и рамков договор за издаване на банкови гаранции. Доказателства
банката да е оспорила извършеното на 21.11.2014 г. прихващане, не са събрани,
съответно съдът приема за безспорен факта на съществуване на активното вземания
на „Л.П.“ АД към банката до размера на сумата 195583 лева, посочена в отправеното
изявление за прихващане вх. № 12169/21.11.2014 г., предмет на настоящия спор.
Ето защо, към 21.11.2014 г. насрещните вземания на страните са били безспорни,
а това означава – ликвидни, което е основание за извод, че с обективиране на
изявлението е настъпил материалноправният ефект на прихващането и насрещните
вземания са погасени до размера на по-малкото от тях. Датата на входиране на
едностранното изявление следва да се приеме за такава на извършване на процесното
извънсъдебно прихващане, което е предмет на предявения в процеса конститутивен
иск и с оглед на това се налага изводът, че същото е извършено от ответника „Л.П.“
АД, което е кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н), след 20.06.2014 г., която дата е определена за начална такава на
неплатежоспособността на банката, както е и датата, на която банката е
поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета,
раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т. е. процесното прихващане е извършено след момента, посочен в чл. 59, ал. 5
ЗБН, като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо
право да бъде обявено същото за относително недействително спрямо кредиторите
на несъстоятелността.
В
обобщение, в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало
предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН потестативно право и прихващането, извършено
от „Л.П.“ АД с изявление, обективирано в документ, с входящ при „К.Т.Б.“ АД (н)
№ 12169/21.11.2014 г. с вземане, придобито от Р.Н. В. в размер на 100000 евро, следва
да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н).
В
чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията,
посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението
на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на защитата, която се
цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този, който е извършил
прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът е
извършил прихващането (такава хипотеза не е предмет на разглеждане). Това
условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на
уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези
правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната банка в по-благоприятно
положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното
имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено удовлетворяването
му в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори на
банката.
С
оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между
това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това,
което той би получил, ако то не беше извършено и вземанията му се удовлетворяват
при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се
установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би
било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в
производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че
оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в
по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на
преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като
кредиторът би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде
обявено за относително недействително. Каква конкретна сума ще получи
извършилият прихващането кредитор „Л.П.“ АД е факт, който на този етап от
развитие на производството по несъстоятелност не е осъществен и затова –
неизвестен, тъй като разпределение на осребреното имущество не е осъществено.
Затова няма пречка относителната недействителност да е приложима само извън
сумата, която този кредитор би получил при разпределение на осребреното
имущество на банката. Това означава, че прихващането следва да се обяви за
относително недействително, освен за частта, която „Л.П.“ АД би получило при
разпределението на осребреното имущество.
Основателността
на иска не е обусловена от събирането на доказателства в настоящето производство какво би получил
извършилият прихващането кредитор на банката, съгласно окончателната сметка за
разпределение. Разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗБН предвижда, че в случаите на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, какъвто е настоящият, действието на прихващането се отлага
до влизане в сила на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН. Едва
на този етап и след издирване и събиране на имуществото от масата на
несъстоятелността и неговото разпределение за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите би станало ясно какво би получил прихващащия кредитор при
разпределението, каквато преценка не е възможна по никакъв начин на по-ранен
етап, поради неизвестност както на възможното за събиране имущество, така и на
кръга от легитимирани да участват в разпределението кредитори.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, но същите не
доказват да са извършили такива. С оглед обстоятелството, че съгласно чл. 57,
ал. 6 ЗБН дължимата държавна такса не се събира предварително, то ответникът „Л.П.“
АД следва да бъде осъдено да я заплати по сметка на СГС. Дължимата държавна
такса е в размер на 4% от общия размер на активното вземане – 195583 лева или 7823,32
лева.
Съгласно
чл. 57, ал. 7, изр. 2 ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса
се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се
събира от масата на несъстоятелността. При уважен евентуален иск държавната
такса ще следва да се събере от ответника, без значение, че искът за нищожност е
отхвърлен.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК -********,
представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, иск с правна квалификация чл.
59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, за признаване за установено, че изявление за прихващане, вх. №
12169/21.11.2014 г. на „Л.П.“
АД, ЕИК-********, с вземане в размер на 100000 евро, придобита от Р.Н. В., е
нищожно, поради неспазване на установената форма за действителност.
ОБЯВЯВА, по предявения от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК -********, иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, извършеното от „Л.П.“ АД, ЕИК-********, прихващане с изявление
за прихващане, вх. № 12169/21.11.2014 г., с активно вземане в размер на 100000
евро, придобито с договор за цесия, сключен с Р.Н. В., за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която „Л.П.“ АД,
ЕИК-********, би получило при разпределението на осребреното имущество.
ОСЪЖДА „Л.П.“ АД, ЕИК-********,
да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН, сумата 7823,32 лева (седем хиляди осемстотин двадесет
и три лева и тридесет и две стотинки) – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: