Р Е Ш Е Н И Е
№
28.09.2020 г., град
Добрич
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и
двадесета година, I
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 321/ 2020 г.
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.
63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Община град Добрич, представлявана от Кмета, Й.Т.Й., срещу
Решение № 131 от 28.04.2020 г. по НАХД № 2/ 2020 год. по описа на Районен съд -
Добрич. Според касатора
първоинстанционното Решение е неправилно и необосновано. Твърди, че Община град
Добрич, като регистрирано лице по ЗДДС, е изпълнила задължението си за
начисляване и внасяне на ДДС за регистрираните услуги по обезвреждане на
отпадъци по регистрираните сделки между Консорциум „РСУО - Добрич", като
доставчик, и Община град Добрич, като получател на услугата, за което е
съставила и съответните протоколи по чл. 117, ал. 2, в сроковете по чл. 117,
ал. 3 от ЗДДС. Допълва, че сделките по обезвреждане на отпадъци са осъществени
в резултат на сключен договор от 24.09.2014 г. между посочения доставчик -
оператор на Регионалното депо в с. Стожер и Община град Добрич, като в резултат
на изисквания по Закона за управление на отпадъците, като предмет на договора
са договорени сделки за обезвреждане на отпадъци между доставчика Консорциум
„РСУО - Добрич" и всички получатели на услуги по обезвреждане на отпадъци
в региона - Община град Добрич, Община Крушари, Община Генерал Тошево, Община
Балчик, Община Каварна, Община Шабла, Община Никола Козлево, Община Тервел и
Община Добричка. Настоява, че получателите на услуги, идентично като при Община
град Добрич, също са изпълнили задължението си за начисляване и внасяне на ДДС
за услугите по обезвреждане на отпадъци по регистрираните сделки между
Консорциум „РСУО - Добрич" като доставчик, за което също са съставяни и
съответните протоколи по чл. 117, ал. 2, в сроковете по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС.
Заявява, че Община град Добрич е префактурирала/разпределяла съответните размери
на услуга по обезвреждане на отпадъците - генерирани и депонирани от другите
получатели на услуги - гореизброените общини на база ежемесечно съставяни
документи по чл. 6, ал. 1 от договора - ежемесечен отчет за приетия отпадък по
контрагенти, отчет за проведен мониторинг и протокол за установяване на
количествата и видовете на приетите за третиране отпадъци. Счита, че Община
град Добрич не е нито доставчик, нито получател на услуга при
префактурирането/разпределяне на съответните размери на услуги на оператора на
депото към другите общини от региона, и затова не следва да съставя протоколи
по смисъла на чл.117 ал.1 от ЗДДС, като се позовава на двустранно разписани
споразумения между Община град Добрич и останалите общини - получатели на
услуги от оператора на регионалното депо в с. Стожер. Поради това че са изпълнени
предписанията за съставяне на протоколи, настоява да бъде приложена нормата на
чл. 28 от ЗАНН и нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай". Оспорва наличието на противоправно поведение от страна на Община
град Добрич, свързано със задължения по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, като иска да
бъде отменено първоинстанционното Решение и съответно да бъде отменено и
издаденото срещу Община град Добрич наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Р. М., която
поддържа жалбата на изложените в нея основания и прави искане за присъждане на
съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. М., счита
касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Добрич, I касационен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
При извършена проверка, възложена с РИП №
П – 03000819086616 - 0РП – 001/ 16.05.2019 г., изменена с РИП № П –
03000819086616 – 0РП – 002/ 28.05.2019 г. и обективирана в АПВ № П –
03000819086616 – 004 – 001/ 07.06.2019 г. органът по приходите е констатирал,
че през данъчен период месец февруари 2019 г. Община град Добрич е получател по
доставки на услуги за събиране, транспортиране и обезвреждане на отпадъци, по
фактури, издадени на 28.02.2019 г., от РСУО – Добрич ДЗЗД, с данъчна основа
общо в размер на 69 911.67 лева и посочено основание за неначисляване на ДДС
чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, а именно: фактура № **********/ 28.02.2019 г. – РСУО –
Добрич ДЗЗД ОБЕЗВРЕЖДАНЕ ДОБРИЧКА – 13 341.46 лева; фактура № **********/ 28.02.2019
г. – РСУО – Добрич ДЗЗД ОБЕЗВРЕЖДАНЕ ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО – 13 805.44 лева; фактура №
**********/ 28.02.2019 г. – РСУО – Добрич ДЗЗД ОБЕЗВРЕЖДАНЕ КРУШАРИ – 1 219.37
лева; фактура № **********/ 28.02.2019 г. – РСУО – Добрич ДЗЗД ОБЕЗВРЕЖДАНЕ
ТЕРВЕЛ – 2 174.19 лева; фактура № **********/ 28.02.2019 г. – РСУО – Добрич
ДЗЗД ОБЕЗВРЕЖДАНЕ Н. КОЗЛЕВО – 1 985.35 лева; фактура № **********/ 28.02.2019 г.
– РСУО – Добрич ДЗЗД ОБЕЗВРЕЖДАНЕ БАЛЧИК – 36 939.32 лева и фактура №
**********/ 28.02.2019 г. – РСУО – Добрич ДЗЗД ОБЕЗВРЕЖДАНЕ КАВАРНА – 446.54
лева. Установено е, че от Община град Добрич не са издадени протоколи по чл.
117, ал. 1 от ЗДДС в определения по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС срок, като същите е
следвало да бъдат издадени в срок до 15.03.2019 г. Прието е, че Община град
Добрич, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнила задължението си да
начисли дължимия ДДС в размер на 13 982.33 лева през данъчен период месец март
2019 г., което е квалифицирано като нарушение
по чл. 180а, ал. 1 във връзка с чл. 163б, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 124,
ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Отразено е в НП, че на основание чл.
73а от ЗДДС и чл. 81 ал. 5 от ППЗДДС на Община град Добрич на 07.06.2019 г. е
връчена покана по чл. 103 от ДОПК с № П – 03000819086616 – 177 – 001/ 06.06.2019
г. за корекция на декларираните данни в подадените отчетни регистри за
проверявания период, но към момента на съставяне на АУАН не са съставени
протоколи по чл. 117 от ЗДДС и не е извършена корекция от Община град Добрич.
Последната е извършена след съставяне на АУАН със СД № 08001608430/ 19.06.2019 г.
В резултат на Община град Добрич е издадено обжалваното пред ДРС НП за
нарушението, посочено по – горе и е наложена имуществена санкция в размер на
699.12 лв. на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС.
Съдът е кредитирал показанията на
актосъставителя и свидетелите по АУАН, като подкрепени от събраните по делото
писмени доказателства и е стигнал до извода, че законосъобразно жалбоподателят
е бил санкциониран на основание на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, като е потвърдил НП
при излагане на мотиви защо не може да бъде счетен случаят за маловажен.
Настоящият състав изцяло възприема
изводите на ДРС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, макар и
не по всички изложени в него мотиви.
Спор по фактическата обстановка няма. Макар
и в касационната жалба да се твърди, че касаторът е изпълнил своите задължения
по начисляване и внасяне на ДДС и издаване на протоколи, то с подадената
корективна СД на 19.06.2020 г. с приложените към нея доказателства тези
твърдения се опровергават от самото ДЗЛ. Няма спор и относно размера на
санкцията. Спорът е изцяло правен и се свежда до това следва ли в случая Община
град Добрич като ДЗЛ по ЗДДС, получател по доставки на услуги за събиране,
транспортиране и обезвреждане на отпадъци, да начислява ДДС и съставя протоколи
по чл. 117 ЗДДС при сделките с доставчика на услугата обезвреждане предвид
обстоятелството, че извършва последващо префактуриране на разходите по
споразумения с конкретните общини, в чиято полза е било обезвреждането на
отпадъци и съставя отчети за това.
Съгласно чл. 163а, ал. 1 ЗДДС данъчното
събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква
съгласно общите правила по този закон. Приложение № 2 в актуалната към
проверката редакция касае доставки, посочени в т.1-6, а именно с предмет: битови
отпадъци; производствени отпадъци; строителни отпадъци; опасни отпадъци; отпадъци
от черни и цветни метали; отпадъци от черни и цветни метали с битов характер и
услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1 - 6. В случая
предмет на проверката са фактури между Община град Добрич и РСУО – Добрич ДЗЗД,
касаещи обезвреждане на отпадъци, в които е посочено обезвреждането на
отпадъците от коя община касаят. Получател по фактурите е Община град Добрич.
Съобразно чл. 163а, ал. 2 ЗДДС данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от
получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е
данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Касаторът е регистриран по
ЗДДС. В този смисъл, като не е начислил по процесните фактури надлежно дължимия
ДДС и не е съставил изискуемите за това протоколи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗДДС, е осъществил състава на чл. 180а, ал. 1, във връзка с чл. 163б, ал. 1, т.
1, във връзка с чл. 124, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗДДС, както е приел
АНО. Доколкото фактурите са от 28.02.2019 г., то начисляването е следвало да
бъде сторено през данъчен период месец март 2019 г., а протоколите да бъдат
издадени до 15.03.2019 г. Наличието на договор с доставчика не променя тези
изводи. Не променят този извод и наличните с по - малките общини споразумения.
Последващите префактурирания са неотносими към спора. Нарушението касае
неначисляването на ДДС по сделките с ДЗЗД, което е безспорно установено.
Правилен е изводът на АНО и на съда, че
нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая поради обществените отношения, които
се засягат с подобен род нарушения. В случаите, в които ДЗЛ своевременно е
предприело действия по изправяне на пропуска си, законодателят е предвидил по –
ниска санкция с нормата на чл. 180а, ал. 3 и 4 ЗДДС. В този смисъл за по –
леките случаи е предвиден облекчен режим. Община град Добрич е коригирала
декларираните данни, но едва на 19.06.2019 г., поради което не може да се
ползва от облекчения режим, а още по – малко предвид засегнатите обществени
отношения, размера на неначисления ДДС и датата на корекция, може да бъде
счетен случаят за маловажен.
Предвид изложеното
настоящият състав приема, че не са налице отменителни основания за обжалваното
съдебно решение, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на
основание чл. 63, ал. 5 във връзка с ал. 3 ЗАНН на същия следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
С оглед изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, I касационен състав,
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 131 от 28.04.2020 г. по НАХД № 2/ 2020 год. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА Община град Добрич, ЕИК *********,
представлявана от Кмета Й.Т.Й., седалище: гр. Добрич, ул. „България“ № 12, да
заплати на ТД на НАП Варна сумата от 100 лв. (сто лева) съдебно – деловодни
разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: