№ 8796
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110148277 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника ЦВ. Д. К. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.София,
ж.к.Младост-1, бл.32, вх.6, ап.90 през периода май 2017 - април 2020 г. и е
извършвал услугата "дялово разпределение" за периода ноември 2019 - април
2020 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за
услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е
задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Твърди още,
че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил по реда на
чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за
установяване на вземанията си – 5370,31 лв. за периода май 2017 - април 2020
г. и 9,06 лв. - възнаграждение за услугата "дялово разпределение" за периода
ноември 2019 - април 2020 г. за главници и 749,22 лв.– обезщетение за забава
за периода 15.9.2018 - 12.1.2021 Моли и за осъждането на ответника за
направените разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответникът ЦВ. Д. К. оспорва исковете по основание и размер.
Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца –
предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №2563/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
1
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетия по делото нотариален акт №158, том ІІ, дело №358/73 г. на
нотариус при СРС, се вижда, че на 22.3.1973 г. процесният топлоснабден
имот е придобит от наследодателката на ответника – Йонка Христова
Минкова, която видно от приетите по делото удостоверения за наследници е
оставила за наследник на притежаваните от нея ¾ ид.части от имота дъщеря
си и съсобственик с 1/4 ид.части – Мария Василева Минкова, която е
починала на 4.7.2017 г. и е оставила за наследник дъщеря си – ответника ЦВ.
Д. К.- Тоест преди началото на процесния исков период ответника е
придобила правото на собственост върху имота. По делото не се събраха
доказателства да се е разпоредила с имота или да е изгубила по друг начин
това свое право. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за
процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и
ответника за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.
По делото не се спори че ищецът е доставил твърдените от него
количества топлинна енергия и че цената й е, както е фактурирана.
Признанието на тези обстоятелства от ответника е основанието за отмяна по
реда на чл.253 ГПК на допуснатата преди това комплексна експертиза.
Според приетата по делото фактура цената на потребената топлинна
енергия в исковия топлоснабден обект през периода май 2017 - април 2020 г.
е 5370,31 лв., 9,06 лв. е възнаграждение за услугата "дялово разпределение" за
периода ноември 2019 - април 2020 г.; 749,22 лв. - размерът на законната
лихва за плащане на цената за топлинната енергия за исковия период
15.9.2018 - 12.1.2021 г., съответно 8,78 лв. – лихвата върху възнаграждението
за услугата дялово разпределение за периода 31.12.2019 – 12.1.2021 г.
От същия доказателствен източник се установява, че за периода, през
който вземанията на ицеца не са погасени по давност 4759,76 лв. е цената на
потребената топлинна енергия в периода 4.12.2017 г. – 30.4.2020 г.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
2
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
Предоставянето на топлинната енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена не се оспорва от ответника.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер в сградата.
Не се спори и относно цената на потребената топлинна енергия за
процесния период.
Възражението за погасяване на задължението по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (т.2 от ТР
1/2009г. на ОСГТК на ВКС).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
18.1.2021 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 18.1.2018 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД) – в случая това са вземанията за
доставена топлинна енергия за периода 4.12.2017 – 30.4.2020 г., доклкото
споре действащите през процесния период общи правила по договора за
доставка на топлинна енергия задълженията на клиентите на Топлофикация
София ЕАД стават изискуеми 45 дни след периода за който се отнасят, тоест
считано от 4.12.2017 г. (45 дни преди трите години които предхождат
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, което е подадено на 18.1.2021 г.)
Съдът въз основа на приетите счетоводни документи на ищеца,
отразените данни по които се признават от ответника, приема че за периода
4.12.2017 – 30.4.2020 г. задължението на същия е в размер на 4759,76 лв. В
тази част искът е основателен и следва да уважи, а за разликата до плния
предявен размер – от 5340,31 лв. и за периода 1.5.2017 - 3.12.2017 г. - да се
отхвърли, защото, от една страна, отвеникът не доказа да е платил
непогасените по давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е
предприел действия за спиране или прекъсване на давността в по-раден
момент от завеждането на исковата молба.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори и се
3
виджа от признатата от отвентика фактура и от изравнителните сметки, че
услугата е извършена.
Това показва, че искът е доказан по основание и размер и следва да се
уважи изцяло за сумата от 9,06 лв. и за периода ноември 2019 – април 2020 г.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването
на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета
на директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета на
директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В случая
предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение съгласно чл.84,
ал.2 ЗЗД забавата следва след поканата от кредитора, като създаването на
правило в противоречие с този законов текст в посоченото правило от общите
условия на ищеца, изпълнява хипотезата по чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД. Ето защо,
тези части от общите правила на договора за продажба на топлинна енергия
са нищожни и не следва да се прилагат. Вместо договора в този случай е
приложима хипотезата по чл..84, ал.2 ЗЗД, което показва че ищецът следва да
докаже, че е поставил началото на забавата на длъжника с покана да изпълни
задълженията си. В процесния случай ищецът не доказа това обстоятелство,
поради което следва да се приеме, че искът е неоснователен и по отношение
на частта от исковия период, след влизане в сила на посочените общи правила
на договора да продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете – 77,70 % от
342,06 лв. – разноски по исковото дело, съответно 172,75 лв. - по заповедното,
тоест 265,75 лв. и 134,22 лв. - по заповедното.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
4
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете – 22,30 % от 100,00
лв. – разноски по исковото дело, съответно 50,00 - по заповедното, тоест
22,30 лв. и 11,15 лв. - по заповедното.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът ЦВ. Д. К. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Младост-1,
бл.32, вх.6, ап.90 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 4759,76
лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в
гр.София, ж.к.Младост-1, бл.32, вх.6, ап.90 за периода 4.12.2017 - 30.4.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по ч.гр.д. №2563/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 18.1.2021г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 9,06 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение на собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр.София,
ж.к.Младост-1, бл.32, вх.6, ап.90 за периода ноември 2019 – април 2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по ч.гр.д. №2563/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 18.1.2021г. до
изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 5370,31 лв. и за периода 1.5.2017 – 3.12.2017 г. и
изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 749,22
лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2018 - 12.1.2021, и
8,78 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2019 - 12.1.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника ЦВ. Д. К., с
посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
посочените данни, следните суми: 265,78 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 134,22 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №2563/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника ЦВ. Д. К., с
посочените данни, следните суми: 22,30 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 11,15 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №2563/21 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
5
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6