РЕШЕНИЕ №
гр. Луковит,
19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д.,
като разгледа докладваното от съдията А.Н.Д. № 354 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Н.В., ЕГН **********,***, против наказателно постановление №
2307/24.04.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.
Ловеч, с което на жалбоподателя за извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, пр.
шесто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, са наложени две административни
наказания глоба на основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо от ЗГ, всяка от които в
размер на 225.00 лева, а на основание чл. 21 от ЗАНН вр. чл. 273, ал.1 от ЗГ са
отнети вещите, предмет на нарушението – 8 пр.м3 дърва за огрев от цер, с
дължина 1 м, с пазарна стойност 480 лв., както и на основание чл. 20, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите, послужили за извършване на
нарушението – товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с ДК№ ******* с пазарна стойност 2000
лв.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление,
като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми
и се моли за отмяна на последното.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалния си представител
адв. Р. М. поддържа депозираната жалба, ангажира доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено
като издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.4 и чл. 57, ал.1, т. 5
от ЗАНН и в нарушение на материалния закон. Наведени са подробни доводи и съображения
относно незаконното отнемане в полза на държавата на товарния автомобил. В писмени
бележки излага подробни и конкретни доводи за основателността на жалбата.
РДГ гр. Ловеч не взема участие в
съдебното заседание – чрез директора или чрез процесуален представител по
пълномощие.
От събраните
по делото писмени доказателства, подробно описани в протокола от съдебното
заседание, от показанията на актосъставителя св. А.О.О. и свидетелите по акта -
св. П.Л.П. и св. П.М.Х., разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели Г. Г.
Д. и М. Б. П., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
обстановка:
На 23.11.2017 г., около 14.00 часа, свидетелите А.О.О., П.Л.П. и П.М.Х. ***
по сигнал на служители на ИАГ – София извършили проверка в имот кад. № 149066, попадащ в отдел 3051, подотдели „о1“,
„“п1“ и „н1“ в землището на с. Дерманци, обл. Ловеч. Служителите на РДГ – Ловеч
установили в подотдел „о1“ паркиран товарен автомобил „“ЗИЛ 131“ с рег. № ОВ
9101АТ, натоварен с 8 пр.м3 дърва от цер с дължина 1 метър, немаркирани с КГМ.
Водачът и собственик на товарния автомобил – жалбоподателят Г.Н.В. не
представил превозен билет и документ за достъп до горски територии на
автомобила. Установено било, че за имот
кад. № 149066 имало издадени три позволителни за сеч – за подотдели „о1“, „“п1“
и „н1“, като за подотдел „о1“ позволителното било за сеч на акация, а за двата
съседни подотдела „п1“ и „н1“ позволителните включвали и сеч на цер.
Служителите на РДГ установили, че в сечището в подотдел „о1“ няма пънове на
отсечени дървета от цер, а в съседните сечища
в подотдели „п1“ и „н1“ имало отсечени дървета немаркирани в основата на
пъна.
Констатираните при проверката обстоятелства служителите на РДГ – Ловеч
отразили в констативен протокол /л. 27/, с който задържали товарния автомобил и
натоварената на него дървесина.
На същата дата - 23.11.2017 г. св. А.О.О. съставил на жалбоподателя Г.Н.В.
АУАН бл. № сер. Б00А 2015 г., № 000827 /№ 2307/30.11.2017 г. по регистъра на
РДГ – Ловеч/, в който отразил, че на 23.11.2017 г., в 14.00 ч., в землището на
с. Дерманци, отдел 3051 „о1“, кад. № 149066 съхранява в товарен автомобил „ЗИЛ
131“ с ДК№ ****** 8 пр.м3 дърва от цер с дължина 1 метър, добити от немаркирани
с контролна горска марка дървета. Дървесината не е маркирана с контролна горска
марка и непридружена с превозен билет. Не е представил документ за достъп до
горски територии на товарен автомобил с ДК№ ******. Нарушенията са
квалифицирани от актосъставителя като такива по чл. 213, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗГ
и по чл. 148, ал.2, т.4 от ЗГ. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите по
установяване на нарушението - св. П.Л.П. и св. П.М.Х. и в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал с възражението, че има разрешително за достъп.
Жалбоподателят депозирал и писмени възражения в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, с които представил разрешително за достъп до горски територии №
3/08.11.2017 г., издадено от кмета на с. Дерманци, както и два броя
позволителни за сеч за имот кад. № 149066. Впоследствие с резолюция на административнонаказващият
орган преписката в частта, отнасяща се до нарушението – не притежава
разрешително за достъп до горски територии на товарен автомобил ДК№ ОВ 9101 АТ
била прекратена.
Въз основа на АУАН и констативния протокол директорът на РДГ - Ловеч изпратил
сигнал до РП – Луковит. С постановление
от 07.03.2018 г. РП
Луковит е отказала да образува досъдебно производство, като е приела, че
липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер при
извеждане на сечта в имот кад. № 149066 в отдел 3051 в землището на с.
Дерманци.
Въз основа на съставения АУАН директорът на РДГ –
Ловеч, като упълномощен представител по
силата на Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, на основание чл. 47, ал.2 от ЗАНН вр. чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ, издал атакуваното
наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя две административни
наказания "глоба" по чл. 266, ал.1, пр. седмо от ЗГ, всяка от
тях в размер на 225.00 лева за извършени нарушения по чл. 213, ал. 1, пр. шесто, т.1 и т.2 от ЗГ и е постановил отнемане в полза
на държавата на вещите, предмет на нарушението - 8 пр.м3 дърва за огрев от цер
с дължина 1 метър, както и вещите, послужили за извършване на нарушението -
товарен автомобил "ЗИЛ 131" с ДК№ ****** В наказателното
постановление наказващият орган изцяло възприел и отразил изложените от
актосъставителя обстоятелства при извършване на нарушенията.
Служителите на РДГ - Ловеч в показанията си сочат,
че имотът се намира под дигата на язовир, като средният подотдел
"о1", в който е бил спрян товарният автомобил на жалбоподателя е равен, а другите два подотдела представляват
стръмни склонове от двете му страни. Свидетелите са категорични, че поради
стръмния терен на сечищата в съседните два подотдела /"п1" и
"н1"/ не е възможно там да спре камион и единствено възможно място за
товарене на дървесината от тези сечища е сечището с акация в средният подотдел "о1",
където и е бил спрян камионът. Сечта на
акация в средния подотдел била изведена и приключила, сечта в съседното сечище
/дъбовото/ не била приключила. Поясняват,
че маркирането на "лежащата" дървесина и издаването на превозен билет следва да стане
на временния склад, който в конкретния случай се намирал на около 600-700
метра, в местността "Паметника на Найда".
Св. Г. Д. и св. М. П., свидетелстват, че на
въпросната дата са били наети да товарят отсечената от сечището дървесина на
камиона, след натоварването на камиона, трябвало да се извози до временния
склад, където да се маркира дървесината.
Проверяващите са ги заварили в процес на товарене на дървесината на камиона, поради
проверката прекратили товаренето, имало
журналисти с камера и микрофон.
При така установените факти, съдът
намира следното от ПРАВНА страна:
Жалбата е допустима. Подадена
е от надлежно лице, посочено в атакуваното НП като
нарушител, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП е издадено от компетентен орган,
във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011
г. на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
При извършената проверка относно формалните изисквания
на ЗАНН, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нерегламентирано съхранение на дървата в автомобила - по двата текста на закона – чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ – без да имат поставена контролна горска марка или производствена марка, и без да има издаден превозен билет за тях. Същевременно в обстоятелствената част на НП е посочено, че жалбоподателят съхранява дърва за огрев, добити от немаркирани с контролна горска марка дървета, дървесината не е маркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет. Съгласно чл. 204 от ЗГ, определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 148, ал. 11 от същия закон.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за сечите в горите, маркирането на насажденията за сеч включва дейностите по определяне и отбелязване на дърветата за сеч.
Съгласно чл. 62 от
Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазване на горските територии, определените
за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл.
101, ал. 3 ЗГ, се маркират с контролна горска марка в основата на стъблото
от долната страна на склона или на някой от повърхностните корени така, че след
отсичане на дървото отпечатъкът на марката или пластината да се съхранят и да
са видими. Със словесното описание в обстоятелствената част на НП на
жалбоподателя се вменява да липсват и двете марки - и за сеч, и за
транспортиране, което не кореспондира с цифровата квалификация по чл. 213,
ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Това несъответствие между словесното описание и
цифровата квалификация възпрепятства адекватното упражняване на правото на защита на
жалбоподателя, тъй като води до неяснота относно приетото от административния
орган законово нарушение.
На следващо място съдът намира за недоказано извършването на
вменените на жалбоподателя деяния.
Безспорно се установи, че служителите на РДГ - Ловеч са заварили
товарния автомобил на жалбоподателя спрян в сечище, за което има издадено
позволително за сеч на акация. Непосредствено до това сечище, се е
намирало сечището в подотдел
"н1", за което има позволително за сеч на дъбови дървета /цер/. От
показанията на свидетелите се установи, че с оглед характера на терена това е
били единственото възможно място за товарене на отсечената дървесина. Установи
се, че към момента на проверката работниците са извършвали товарене на
отсечените дървета в камиона с цел извозването им до временния склад, което
води до извода, че деянието на жалбоподателя не би могло да се определи като
"съхраняване", а евентуално друга нерегламентирана дейност, като
напр. "товарене" на дърва,
които не са маркирани и без превозен билет, не е санкционирана. Съхранението предполага продължителност във
времето на престояване на дървата на определено място, докато те не се ползват
от притежателя им, с оглед ограничаване достъпа до тях и на трети лица. В случая, очевидно не става въпрос за "съхранение"
на дърва за огрев в товарния автомобил, а за товарене на дърва и подготвянето
им за извоз от сечището до временния склад, който според позволителното за сеч
№ 0398738/08.11.2017 г. и технологичния план се е намирал "Срещу паметника на Найда".
Дори и да се приеме, че е налице осъществена от жалбоподателя
форма на изпълнително деяние "съхраняване" на дърва в товарния
автомобил, то деянието му е несъставомерно по чл. 213, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗГ, тъй
като автомобилът се е намирал в сечище, за което има издадено позволително за
сеч, а съгласно чл. 63 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на
горските територии маркиране с КГМ се изисква, когато дървесината се експедира
от временен склад. Разпоредбата на чл. 211, ал.1 от ЗГ изисква дървесината да
се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, като законът не
вменява задължение за издаване на превозен билет за извоза на дървесината от
сечището до временния склад. Съдът изцяло споделя изложените в този смисъл
доводи на процесуалния представител на жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, като не е
необходимо обсъждането на доводите на жалбоподателя касаещи законосъобразното
отнемане в полза на държавата на товарния автомобил.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
наказателно постановление № 2307/24.04.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/
гр. Ловеч, с което на Г.Н.В., ЕГН **********,***
за извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, пр. шесто, т. 1 и т. 2 от
Закона за горите /ЗГ/, са наложени две административни наказания глоба на
основание чл. 266, ал. 1, пр. седмо от ЗГ, всяка от които в размер на 225.00
лева и на основание чл. 21 от ЗАНН вр. чл. 273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите,
предмет на нарушението – 8 пр.м3 дърва за огрев от цер, с дължина 1 м, с
пазарна стойност 480 лв., както и на основание чл. 20, ал.1 от ЗАНН вр. чл.
273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението –
товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с ДК.*******, с пазарна стойност 2000 лв.
Решението може да се обжалва пред
Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: