Р Е
Ш Е Н
И Е
№ _______
..................2019 г., гр. Ловеч
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА
КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ЕМИЛ ДАВИДОВ
секретар: ГАЛИНА АВРАМОВА
прокурор: РУМЕН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ,
ВНОХ дело №
466 по описа за 2019 година, за да се
произнесе съобрази:
С
Присъда № 20/07.10.2019 г., постановена по НОХ д. № 949/2019 г., Ловешкия районен съд е признал С.Н.К., роден на *** г.
в гр. Пловдив, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, адрес за призоваване
гр. *****, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан,
неженен, не работи, ЕГН **********, за
виновен за това, че в периода от около 23:40 часа на 08.09.2019 г., до около
09:30 часа на 09.09.2019 г., в гр. *****, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал
в страничен ляв джоб на дънки високорисково наркотично вещество, включено в
Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и
ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно - „коноп",
със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно
тегло
На
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата
в сила.
На
основание чл. 55, ал.3 от НК не е наложил предвиденото наред с наказанието
лишаване от свобода по - леко наказание глоба.
На
основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК е приспаднал от така наложеното
наказание лишаване от свобода времето през което подсъдимия К. е бил задържан
за срок от 24 часа със Заповед с рег. №1762зз-169/08.09.2019 год. по ЗМвР.
Осъдил е С.Н.К., с
горната самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата от 123.20
лв., представляваща разноски за изготвяне на експертиза.
Осъдил е С.Н.К., с
горната самоличност да заплати по сметка на РС Ловеч сумата от 35.00 лв.,
представляваща разноски за вещо лице.
Постановил е
вещественото доказателство по делото: наркотично вещество „коноп” с тегло
49.808 гр. / намиращо се на съхранение в ЦМУ/, да бъде отнето в полза на
държавата като след влизане на присъдата в сила същото да се унищожи по
предвидения в закона ред.
Постановил е
вещественото доказателство по делото: опаковки /намиращи се на л.32 от БП/ и
тест лента /намираща се на л. 33 от БП/, да бъде отнето в полза на държавата
като след влизане на присъдата в сила същите да се унищожат по предвидения от
закона ред.
Постъпил е
протест вх. № 11470/21.10.2019 г. срещу
присъда от 07.10.2019 г. по НОХД № 949/2019 г. по описа на PC - Ловеч от Районна прокуратура - Ловеч ./РП-Л-ч/.
В протеста
се сочи ,че РП-Л-ч е внесла в Районен съд - Ловеч обвинителен акт по бързо
производство № 490/2019 г. по описа на РУ МВР -Ловеч, пр. пр. № 1878/2019 г. по
описа на РП - Ловеч, срещу С.Н.К., с ЕГН **********, за това, че в периода от
около 23:40 часа на 08.09.2019 г., до около 09:30 часа на 09.09.2019 г., в гр. *****,
без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в страничен ляв джоб на дънки
високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина", а именно - „коноп", със съдържание на
активен компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло
По така
внесения обвинителен акт РС-Л-ч с присъда от 07.10.2019 г., постановена по НОХД
№ 949/2019 г., PC - Ловеч е признал
въззивника К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му определил наказание „лишаване
от свобода" за срок от 3 /три/ месеца и на основание чл. 55, ал. 3 НК не
му наложил кумулативно предвиденото в чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК наказание
„глоба".Прокурора при РП-Л-ч, намира посочената присъда за неправилна в
частта й, касаеща индивидуализацията на наказанието и изразява несъгласие с
извода на съда за наличие на основание за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
и чл. 55, ал. 3 НК, както и с размера на определеното с присъдата наказание.
Счита, че в хода на наказателното производство не са се установили изключително
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, смята, че в
конкретния случай минималните наказания, предвидени в чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК
не се явяват несъразмерно тежки.Приема,че действително в хода на наказателното
производство са установени чистото съдебно минало на въззивника, както и
сравнително ниският, но не незначителен процент /1,2%/ на наркотичнодействащ
компонент в държаното от него вещество. Съгласява се,че въпросните
обстоятелства несъмнено имат характер на смекчаващи такива по смисъла на чл.
54, ал. 2 НК, тъй като индикират по-ниска степен на обществена опасност на
дееца и деянието и обуславят налагане на по-ниско наказание. В същото време обаче,
въпросните обстоятелства не приема че са многобройни и нито едно от тях няма
изключителен характер. Посочва също,че на следващо място, в хода на съдебните
прения пред първоинстанционния съд защитата поддържа тезата за маловажност на
случая с твърдението, че обществената опасност на инкриминираното деяние е
силно занижена с оглед количеството и стойността на държаното наркотичното
вещество. В тази връзка, защитата определила като неотносими цитираните от
обвинението Решение № 46 от 31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2184/2012 г., II н.
о., НК и Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н.
о., като акцентира върху ръста на минималната работна заплата в страната и
обстоятелството, че към настоящия момент стойността на инкриминираното наркотично
вещество е около 1/2 от минималната работна заплата /МРЗ/ в страната. В тази
насока, счита, че съотношението на стойността на наркотично вещество с МРЗ не
би могло да бъде критерии за степента на обществена опасност на деянието по чл.
354а, ал. 3, т. 1 НК и не би могло да представлява смекчаващо обстоятелство.
Това е така, тъй като посоченото престъпление няма имуществен характер. Същото
е систематично поместено в гл. XI, раздел III от НК - Престъпления против
народното здраве и против околната среда. Разпоредбата на чл.354а НК защитава
важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Това
обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на
държането на високорискови наркотични вещества. Счита,че от съществено значение
за обществената опасност на деянието е не каква е стойността на държаното
количество наркотично вещество /съответно съотношението с МРЗ/, а какъв вреден
ефект върху здравето на човека има такова количество наркотик. В тази връзка,
държането на над
Предвид
всичко изложено, счита постановената от PC - Ловеч присъда
се явява неправилна в частта й, касаеща наказанието, определено на въззивника К.,
като същото е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, както и на целите визирани в чл. 36 НК. Моли въззивния съд да
постанови решение, с което на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК, да измени първоинстанционната присъда, като наложи на въззивника предвидените
в чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК наказания „лишаване от свобода" и „глоба"
и определи техния размер при условията на чл. 54 НК. Алтернативно, в случай, че
и въззивният съдебен състав счете, че са налице основания за приложение на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, моли на въззивника да бъде определено наказание „лишаване
от свобода" за срок по-дълъг от 3 месеца, както и да не се прилага чл. 55,
ал. 3 НК и на С.К. да бъде наложено и наказание „глоба".Посочва че не
протестира против приложението на чл.66, ал. 1 НК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 10896/07.10.2019 г.от адв.Г.Г., който сочи, че
подзащитният му е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
354а, ал.З, т.1 от НК. ЛРС му определил наказание при условията на чл.55, ал, 1,
т. 1 от НК, а именно 3 /три/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 /три/ години.
Посочва, че ЛРС не споделил доводите на защитата, че деянието следва да се
преквалифицира по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3 от НК, след което въззивника да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание при условията на чл.78а от НК и ЛРС не приел, че се касае за
маловажен случай.
Ето защо
счита, че се касае за допуснато нарушение на материалния закон.
Приема,че
от анализа на всички доказателства по делото може да се направи извод, че се
касае за маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК.
От една
страна престъплението с оглед на незначителността на вредните последици
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От друга
страна престъплението с оглед на смекчаващите обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Сочи,че
притежаваните растения растат свободно, достъпът до тях е неограничен.
Подзащитният му ги е набрал с цел да ги използва лично. След като ги е опитал е
установил, че не действат, че нямат наркотично съдържание. За това е решил да
не ги използва, а да ги изхвърли. Не ги е крил. Сред тях обаче явно е имало и
растения с наркотично съдържание, защото когато е направена експертиза чрез
извадка от цялата маса се е установило макар и символично наркотично съдържание
тетрахидроканабинол - 1.2 %.
Посочва,че
подробни съображения е развил и в съдебно заседание пред ЛРС,а също така ,че
подробни съображения ще развие и в съдебно заседание пред ЛОС след като се
запознае с мотивите към присъдата.
Моли на
основание чл.334, т.3 от НПК ЛОС да измени първоинстанционната присъда и на
основание чл.337, ал.1, т.4 от НПК да освободи въззивника от наказателна
отговорност съгласно чл.78а от НК.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор Румен Петров поддържа
протеста изцяло на посочените в него основания. Сочи, че на л. 9 от мотивите на
съда е посочено кои обстоятелства приема като счита, че нито едно от
обстоятелствата не попада в обхвата на този текст, с оглед трайната съдебна
практика. Твърди, че се знае какво е изключително смекчаващо обстоятелство,
такова няма. Многобройни смекчаващи, които са много повече от обичайния брой,
които в съвкупност намаляват обществената опасност на престъплението. Счита, че
тук такива няма и че това има значение за наказанието.
По
жалбата на защитата, която твърди, че следва да се приеме „маловажен случай”,
че е налице чл. 93, т. 9 НК счита също, че това не следва да се прилага. Сочи,
че основанието за това е, че както е посочено в протеста няма значение размера
на оценката на наркотичното вещество, а се има предвид защитата на общественото
здраве и здравето на лицето. Счита, че не може да се приеме, че държането на 50
гр. коноп е деяние с ниска обществена опасност и счита, че следва да се измени
присъдата в тази част, като се съобрази становището на прокурора, относно
размера на наказанието в първата инстанция.
В
съдебно заседание защитникът адв. Г.Г. –
служебно назначен поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Моли да не
се уважава протеста. Излага, че е развил подробни съображения във въззивната си
жалба. Посочва, че подробни съображения е развил и в пледоарията си пред РС –
Ловеч. Сочи, че прав е съдът в мотивите си, че основният спор по делото се
свежда до въпроса дали е налице маловажен случай. Счита, че от доказателствата
по делото категорично се доказа, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, тъй като става въпрос за незначителност на вредните последици,
а също така и многобройните смекчаващи обстоятелства водят до по ниска степен
на общ опасност на деянието, сравнено с обикновения случаи на престъпление от
съответния вид, тъй като в съдебна фаза, се установиха други данни, а не
посочените в обвинителния акт. Разкриха се отлични характеристични данни и се
установи, че този млад човек е жертва на нехайството на всички, а не че е
причина за извършване на престъплението.
Посочва,
че е имало оперативна информация, след като и така години не са
взети мерки, а се чака случайна среща с него в града. От една страна, от страна
на държавата е проявено нехайство към него, от друга страна от обществото,
които виждайки, че това момче е в затруднено положение, атакувано от лица
употребяващи наркотици не предприемат нищо, да се намеси полиция или лично да го
защитят. Сочи, че това се доказа от разпита на свидетелите – съседи,
домоуправител, които са заявили, че има само положителни характеристични данни
не е проявявал агресия, държал се е добре с всички. Той е дал съгласието си да
се смени кода и не е намерил подкрепата на близките.
Счита,
че правилно съдът е приел, че трябва да се прецени дали е маловажен случай,
дали става въпрос за повторност, за продължавано престъпление, за способа и
начина на извършване, за личността, за мотивите, за подбудите. Точно тези
критерии трябва да се съобразят и те до един са в полза на подзащитния ми. Не
се касае за продължавано престъпление, за повторност, способа и начина, ако
трябва пак да се обсъди – отишъл и набрал една трева, която свободно расте.
Личността на дееца – отлични характеристични данни. Има обсъждане, че е посочил
на 30 години и не може да се приеме, че възрастта е ниска. Посочва,че поначало
подзащитния му от 16 години е наказателно отговорен и няма каквато и да е
аморална проява, което е част от характеристичните данни за него. Уточнява,че няма
предвид, че е млад и не може да преценява, а че има не малък период от живота
му, че е съзнателен човек и няма противообществени прояви.Приема,че мотивите и
подбудите са се изяснили и те според него са от това, че е атакуван от лица, чиято
цел им е да има хора, които да употребяват наркотици и те го търсят в
апартамента му.
Посочва,
че не е съгласен, че следва да се обсъжда наличието на оперативна информация в
смисъл, в който да му навреди, че едва ли не случаят не е маловажен, защото
била налице оперативна информация. Няма данни тази информация да е достоверна,
тя се извежда от това, че единият полицай, млад човек, казва, че имало
оперативна информация. Но тя с нищо не е послужила за разкриване на
престъплението.
Обръща
внимание, че подзащитния му не може да носи отговорност за недоказани деяния. Не
приема извода на РС-Ловеч, че намерението му не било да ги държи за еднократна
употреба, а за многократна такава. Това не кореспондира с доказателствата.Позовава
се на обясненията на въззивника, че е набрал тревата, опитал я, видял, че няма
наркотично въздействие и е решил да е изхвърли, но все още не я бил изхвърлил.Счита,че
тези думи трябва да се кредитират, тъй като се подкрепят от експертизата, която
сочи, че се касае за изключително ниска символична стойност на наркотичното
вещество от 50 гр. също трябва да се има предвид.Приема,че има разлика да се купи специално отгледана в лаборатория,
друго е да се откъсне една трева от пътя.
Сочи,
че остава с впечатление, че съдът му вменява отговорност за чуждо поведение,
като се позовава на това, че подзащитния му е поздравявал живущите в блока и не
е конфликтна личност,което следва да се приеме за добри характеристични данни. Изразява
несъгласие, че в негов ущърб се тълкува, че били влизали лица във входа.Приема,че
подзащитния му е жертва на тези лица,тъй като нито полиция, нито съседите
помагат,които счита,че е следвало да се обадят на полицията, а не са го
направили, и накрая той е виновен за това.
Счита,
че относно стойността на процесното наркотично вещество има цитирани решения,
но те са отдавна, а стандартът е променен отдавна, тъй като размерът на
минималната работна заплата се приема с ПМС, и може да се съобрази 2013 година
и 2019 година какъв е размерът.
Въззивникът С.Н. К.в
съдебно заседание в защита поддържа това, което казва процесуалния му
представител.
Въззивният съд като взе
предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и
сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно
изискванията на чл. 313 от НПК, счете за установено следното:
Протестът въззивната
инстанция приема, че е подаден в законно установения по НПК срок и разгледан по
същество, същия е основателен. Процесната въззивна жалба въззивната инстанция
приема за подадена в срок от лице имащо
право да подаде жалба, но разгледана по
същество същата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Въззивникът
К. от няколко години живеел при своята възрастна, болна и трудно подвижна баба
в жилище находящо се в гр. *****.Посочения адрес бил заявен от него при
привличането му в качеството на обвиняем.
Свидетелите
Г.Н. Н., полицейски служител при РУ МВР - Ловеч и П.Р.Л., стажант при ЦСПП, гр.
Казанлък на 08.09.2019 г., около 22:50 часа извършвали обход в центъра на гр.
Ловеч, и по – точно в района на ул. „Търговска" и ул. „Цар
Освободител". По време на обхода покрай тях минал въззивника К., като
разминавайки се с него усетили миризма на марихуана. Предвид на това последните
изчакали въззивника К. *** на ул. „Цар Освободител", където в близост до №
37 св. Г. Н. го спрял за проверка. При извършена проверка на лични вещи,
извършена на основание чл.81 от ЗМВР, св. Н. установил, че в левия страничен
джоб на дънките му, в метална кутия, въззивника държал найлоново пликче със
зелена тревиста маса. Свидетелят Н. незабавно докладвал на дежурния в
оперативна дежурна част.След което и задържал въззивника К. със Заповед за
задържане по ЗМВР № 176233/ Екз. 169 от 08.09.2019 г. При условията на чл.164,
ал.1, т.1 от НПК за времето от 23:40 часа на 08.09.2019 г. до 00:05 часа на
09.09.2019 г.На въззивника К. бил извършен обиск, като намерената в него суха
зелена тревиста маса била подложена на полеви нарко-тест, който индикирал, че
същата представлявала канабис. Същата била иззета, като в съставения протокол,
отразяващ извършеното действие по разследване, въззивника собственоръчно
вписал, че намереното вещество е канабис, и че същото е за лична употреба. Със
съставянето на протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение било образувано Бързо производство № 490/2019 г. по описа на
РУ МВР - Ловеч.В последствие, в условията на неотложност за времето от 09:30
часа до 10:30 часа на 09.09.2019 г., било извършено претърсване в обитаваното
от въззивника жилище, находящо се в гр. *****. В хода на претърсването била
намерена прозрачна пластмасова кутия със суха тревиста маса. Същата била
подложена на полеви нарко-тест, който индикирал, че представлява марихуана. Намерената тревистата
маса също била иззета, като в съставения протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение въззивника К. собственоръчно
вписал, че „тревата” е негова, и че я е набрал от местността „Музгавото",
като същата била предназначена за лична употреба. Цитираните по – горе протоколи за обиск и изземване и за претърсване
и изземване след внасянето им от наблюдаващия прокурор в законоустановения срок
били одобрени от Районен съд - Ловеч.
В
хода на бързото производство била назначена и изготвена физико-химична
експертиза /ФХЕ/, видно от заключението на която иззетите при обиска и
претърсването обекти, представляват наркотичен коноп. Нетното тегло на конопа,
държан от К. в джоба на дънките му било 0,085 гр., като процентното съдържание
на наркотично действащия компонент /тетрахидроканабинол/ било 3,0 %. Нетното
тегло на конопа, държан от К. в дома му било 50,008 гр., като процентното
съдържание на наркотично действащия компонент /тетрахидроканабинол/ било 1,2 %.
Общо, държаният от обвиняемия коноп тежал 50,093 гр. и имал процентно съдържание
на наркотично действащ компонент /тетрахидроканабинол/ от 1,2 - 3,0 %. В
заключението в.л. е посочило, че конопът е наркотично вещество, поставено под
контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и
представлява високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазар и
производство. Посочило е, и че конопът е включен в Приложение № 1, към чл. 3,
т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина".
По
метода на математическото изчисление, съгласно Приложение №2 от
Постановление на МС № 23/29.01.1998 г.,
и заключението на физикохимичната експертиза, изготвена по БП, разследващия
полицай на основание чл.127, чл.129 и чл.131 от НПК, съставил протокол за
оценка на наркотични вещества, видно от който стойността на конопа, държан от К.
в джоба на дънките му била 0,51 лева, а тази на конопа, държан от подсъдимия в
дома му - 300,05 лева. Общата стойност на държаното наркотично вещество
възлизала на 300,56 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената фактическа обстановка, обосновано РС-Ловеч е приел, че въззивника С.Н.К. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, като в периода от около 23:40 часа на 08.09.2019 г.,
до около 09:30 часа на 09.09.2019 г., в гр. *****, без надлежно разрешително по
ЗКНВП, държал в страничен ляв джоб на дънки високорисково наркотично вещество,
включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание
чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а
именно - „коноп", със съдържание на активен компонент
„тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло
Горната
фактическа обстановка както е приел и РС - Ловеч се установява от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, приобщените по реда на
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК свидетелски показания, обясненията на
подсъдимия, заключението на в.л. по изготвената по делото експертиза,
веществените доказателства по делото, и приложените писмени доказателства - протокол за обиск и изземване, ведно с
фотоалбум /л.6-9 от ДП/, протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум
/л. 13-17 от ДП/, определение № 590/09.09.2019 г., постановено по НЧД №
881/2019 г. по описа на PC - Ловеч /л.11 от ДП/, определение № 589/09.09.2019
г., постановено по НЧД № 880/2019 г. по описа на PC - Ловеч /л.4 от ДП/,
протокол за проверка по ЗМВР /л.19 от ДП/, Заповед за задържане по ЗМВР №
176233/ Екз. 169 от 08.09.2019 г. /л.21 от ДП/, протокол за оценка, /л.34 от
ДП/, справка за съдимост /л.37 от ДП/ и др.
Обосновано РС-Л-ч е дал вяра
на показанията на свидетелите Г.Н. Н., Р.Д.М., Д.А.Н., С.Т.Х., и на приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр.
сал.1, т.5 от НПК показания на св. П.Р.Л..Гласните доказателства са ответни помежду
си,както и с дадените от въззивника обяснения.Обоснован е в тази връзка извода
на първоинстанционния съд,че кореспондират и на приобщените по реда на чл.283 писмени
доказателства/л.25 НОХД/,както и на
заключението на изготвената по делото физикохимична експертиза.
Пред
въззивната инстанция от страна на защитата и от самия въззивник не са
представени допълнителни доказателства – писмени и гласни, които да компрометират приетата и посочена по-горе
фактическа обстановка.Респективно да дадат основание за различни правни изводи.
От
обективна страна,както е приел и РС-Л-ч и въззивната инстанция приема,че въззивника
К. е извършил деянието, като без надлежно разрешително по чл.16 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите на посочената в обв. акт
дата държал в страничен ляв джоб на дънки високорисково наркотично вещество,
включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание
чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно -
„коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол"
3.0 %, с нетно тегло
В
тази връзка безспорно доказано е че въззивника К., в периода от около 23:40
часа на 08.09.2019 г., до около 09:30 часа на 09.09.2019 г., в гр. *****, и в
дом на ул. *****, е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно „държал“,в който смисъл са и от показанията
на свидетелите Г.Н. Н., Р.Д.М., приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр.
сал.1, т.5 от НПК показания на св. П.Р.Л. и приложените по делото-протокол за
обиск и изземване в неотложни случай с последващо съдебно одобрение, одобрен с
Определение №589/09.09.2019 г. по НЧД №880/2019 г. по описа на РС Ловеч и
Протокол за претърсване и изземване в неотложни случай с последващо съдебно
одобрение, одобрен с Определение №590/09.09.2019 г. по НЧД №881/2019 г. по
описа на РС Ловеч, както и от обясненията на въззивника.
Не е спорно и приетото от РС-Ловеч, че К. е
живял в дом находящ се в гр. Ловеч, на ул. ***** през последните четири години ,тъй
като това обстоятелство е в съответствие с гласните доказателства ,събрани чрез
показанията на свидетелите Д.А.Н., С.Т.Х., а и с оглед обясненията на въззивника.
Както
по време на досъдебното производство ,така и по време на съдебното следствие пред
РС-Ловеч,не са установени доказателства, от които да се направи извод, че К. притежава
надлежно разрешение за държането на описаните вещества.Не е спорен и предмета на престъплението ,чийто състав и
вещество са установени от заключението
на вещото лице по физикохимична оценителна експертиза.Т.е.намерения при обиска
на въззивника К. обект, представлява „коноп", със съдържание на активен
компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло
Както
е посочил и РС – Ловеч в мотивите си марихуаната е наркотично вещество, което е
включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС №293/27.10.11/ - Списък
№1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарна медицина".
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма па вината
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към
настоящия момент деецът е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.Т.е.въззивникът К. е
извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като същият добре е съзнавал, че
упражнява фактическа власт върху наркотични вещества, от вид и със съдържание,
описани по - горе, както и че не разполага с надлежно разрешение за това.В този
смисъл са и обясненията на въззивника,който е посочил ,че е запознат с
действието на процесното наркотично вещество.Както е посочил и РС – Ловеч в мотивите си даденото
от въззивника К.
обяснение,
/л.23/,че намереното в домът му наркотичното вещество има по-ниско процентно съдържание
на наркотично действащ компонент,и че от същото не го „хващало” и мислел да го
изхвърли /л.23/ ,въззивната инстанция приема това обяснение като негова защитна
реакция срещу предявеното му обвинение.Същото определено противоречи на
заключението на в.л.Кунова,която сочи,че намерения в обитавания от К. дом обект,
представлява „коноп", с нетно тегло
Възраженията, които се
поддържат и пред въззивната инстанция от страна на защитника адв. Г. Г., а
именно, че намереното в домът на въззивника наркотично вещество е със
съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 % и че се касае
за изключително нисък процент са неоснователни, тъй като и при този процент на
съдържание, процесното наркотично вещество е включено в Приложение №1 към чл.3,
т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични
/приета с ПМС №293/27.10.11/ - Списък №1 „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина". Както и безспорно е установено по време на
съдебното следствие, че въззивника К. е държал последното без надлежно
разрешително по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
По
отношение на процентното съдържание на наркотично вещество и въззивната
инстанция приема, че същото е безспорно установено, в който смисъл е и
заключението на вещото лице Н.К./л.23
НОХД/. По-точно вещото лице е посочило, че процентите се определят в хода на
експертизата, както и че при извършване на експертизата е разполагала с цялото
процесно количество и ирелеватно за делото е в тази връзка от колко растения са
откъснати листата .
Въззивната
инстанция вземайки предвид всички налични по делото доказателства приема за
обоснован и законосъобразен извода на РС – Ловеч, че в конкретния казус не са
налице писмени, гласни и веществени доказателства, от които да се направи
извод, че извършеното престъпление представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК. Предвид на това и не са налице процесуални основания, както и материално
правни, които да дадат основания на РС –Ловеч, както и на въззивната
инстанция да преквалифицира по чл. 354а,
ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК. Все в тази връзка не са налични
доказателства и които да дадат основания на въззивната инстанция да приеме, че
се касае за маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Пред
въззивната инстанция от страна на служебния защитник се поддържа възражение в тази насока, като
основание за това адв. Г. намира в неуказването на съдействие от страна на живущите
в блока, в който живее въззивника, а и от страна на служителите на полицията.
Посочените обстоятелства според въззивната инстанция не дават основания да се
приеме, че случая е малозначителен, тъй като
такъв би бил само когато по
степен на обществена опасност и укоримост е по - лека от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. Още повече,че поначало такова съдействие не е
доказано да е искано,а и предвид възрастта на въззивника-
Акцентира
се в тази връзка отстрана на защитника адв. Г., че е налице незначителност на
вредните последици, като в тази връзка не се сочат конкретни доказателства в
тази насока, а и следва да бъде посочено какво е систематичното място на
престъплението, по което е предявено
обвинение на въззивника, а и в последствие е осъден. Инкриминираното
престъпление е посочено в раздел 3 „Престъпления против народното здраве и
околната среда” и относно извършване на същото поначало следва да бъде
посочено, че законодателя не е предвидил настъпването на обществено опасни
последици като част от фактическия състав на същото. Тъкмо напротив,
законодателя, с оглед на риска за здравето на лицата от употребата на
наркотични вещества и с оглед не допускане на такава е инкриминирал държането
на такива вещества. А в конкретния казус, както е посочил и РС – Ловеч се касае
за не еднократна доза, както е в голяма част от случаите, а за вещество освен
държано от въззивника в ляв джоб на дънките и за такова държано в обитаваното от него жилище.
Това, че служителите на МВР въпреки, че са
имали оперативна информация, както възразява адв. Г. от години, но не са взели
съответни мерки, по начало е основание за дисциплинарна отговорност на същите,
съгласно ЗМВР и ППЗМВР, но не и основание , даващо на съда да приеме, че поради
невземането на съответни мерки от страна на полицията, въззивника разполага с
разрешението да държи такова наркотично вещество. Нещо повече,по отношение на
заявеното от адв. Г. като възражение и касаещо налична оперативна информация и
невземане на мерки от страна на полицията въззивната инстанция счита за
необходимо да отбележи, че в тази насока свид.Р.М./л.24 НОХД/ е заявил, че са
имали информация не както се сочи от защитника, че от много време въззивника
държи наркотични вещества, а че живее в дома на баба му и това е дало основание
да извършват претърсване на този дом.
Превратно
се тълкуват според въззивната инстанция и свидетелските показания, за които
защитника адв. Г. сочи, че са с положителна насоченост единствено и само. Така
например свид. Д.Н./л.25 НОХД/, който посочва, че въпреки че смята въззивника
за нелош човек и уважителен е допускал външни лица, за които свидетеля сочи, че
са били дрогирани, както и свидетеля сочи, че многократно е говорил и молил
въззивника да не пуска такива лица. В този смисъл са и показанията на свид. С.Х./л.24
НОХД/ който също живее на същия адрес и който също сочи, че се е „поскарвал” на
въззивника затова, че в апартамента му са идвали в тъмната част на денонощието
различни лица.
Следва
да бъде отбелязано и че,както сочи свидетеля Н./л.24/основание да спрат въззивника
е усетената от него и колегата му Лачев миризма на канабис,което определено
сочи,че към този момент въззивника е бил употребил такова наркотично вещество и
освен това е държал в страничен ляв джоб на дънките си високо рисково
наркотично вещество „коноп", със съдържание на активен компонент
„тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло
Въззивната инстанция приема, че поведението на въззивника пред
полицейските служители не може да се приеме за изключително смекчаващо вината
обстоятелство, годно да обоснове маловажност на случая.Не са налице гласни
доказателства,от които да се приеме за обоснован извода на РС-Ловеч,че неговото
съдействие е улеснило донякъде разследващите,тъй като нито в показанията на
св-ля Л./л.23/,нито в показанията на св-ля Н. се съдържат данни за оказано
съдействие от негова страна ,като например да е посочил,че държи наркотично
вещество в дома си или доброволно да е посочил,че в него се намира
такова./л.24/.Тъкмо обратното,свидетелите Н. и Л. сочат,че след като са усетили
мирис на марихуана са спрели въззивника и са му извършили обиск. Налице е една
определена упоритост при извършване на деянието,с оглед на това ,че въззивника
освен,че е употребил наркотично вещество ,носел е в страничен ляв джоб на дънките
си е държал и в обитаваното от него жилище и то
в не-малко количество.
Колкото до възрастта на въззивника ,според въззивната инстанция не може
да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.Касае се за възраст от 30 години към датата на деянието ,която
възраст предполага натрупан достатъчен житейски опит и зрялост,който
да даде основание на въззивника да се въздържа от извършване на престъпления.
Съобразявайки
всички посочени обстоятелства,въззивната инстанция приема протеста на Районна
прокуратура-Ловеч,поддържан от Окръжна прокуратура –Ловеч за частично
основателен .
По-точно
въззивната инстанция приема че в настоящия казус не са събрани доказателства
,от които да се направи извод ,че са
налице основанията на чл. 55 от НК и е налице наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства,така ,както е приел РС-Ловеч.Въззивната инстанция не
приема извода на РС-Ловеч,че степента на
обществена опасност на извършеното деяние може да се определи като сравнително
ниска,тъй като ,както вече се посочи и по-горе налице е една определена
упоритост при извършване на деянието,с оглед на това ,че въззивника освен,че е
употребил наркотично вещество ,носел е в страничен ляв джоб на дънките си е
държал и в обитаваното от него жилище и то
в не-малко количество. При наличната и посочена упоритост ,въззивната
инстанция не приема и посоченото от РС-Л-ч,че обществената опасност на дееца
следва да се отчете като ниска с оглед чистото му съдебно минало.Определено
обаче следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на въззивника.Относно приетото от РС-Л-ч съдействие,
което е оказал по време на разследването и което е улеснило според него приобщаването
на веществените доказателства,въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй
като не са налични доказателства в тази насока .На л.6 от досъдебното
производство е приложен протокол за обиск и изземване от въззивника на
процесното наркотично,а не протокол за доброволно предаване,например,за да се
отчете че въззивника е съдействал на полицаите.Все в тази връзка на л.13 от ДП
е приложен протокол за претърсване и изземване в неотложни случай относно процесното наркотично вещество в
дома,обитаван от въззивника.Както вече се посочи по-горе за предявеното
обвинение не са предвидени от законодателя настъпване на вредни последици и
също не може да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. След
цялостния анализ,подробно посочен по-горе,въззивната инстанция приема,че като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се съобрази чистото съдебно минало
и изразеното съжаление от страна на
въззивника при дадената последна дума в хода на съдебните прения.Те от своя
страна дават основание на въззивната инстанция да имени присъдата на
РС-Ловеч,като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода в
предвидения в разпоредбата на чл. 354А,
ал. 3, т. 1 от НК от три месеца на една
година „Лишаване от свобода”. Относно изтърпяване на наказанието
,въззивната инстанция споделя извода на РС-Ловеч,че целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с отлагане на
наложеното наказание, като на основание
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на същото се отложи за срок от 3 години от
влизане на присъдата в сила. Що се касае до кумулативно предвиденото наказание
глоба,обосновано РС-Ловеч е отчел данните за семейното, имуществено и материално
състояние на въззивника и както е приел същия не притежава движимо и недвижимо
имущество,видно от декларацията му на л.44 от ДП.С оглед на което и както вече
се посочи и по-горе при липса на доказателства
обосноваващи приложение на чл.55,
ал.1 от НК,присъдата следва да бъде отменена,като въззивната инстанция приема,че следва да бъде наложено и наказание
–глоба в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.47,ал.1 изр.2 от НК
от 100.0/сто/лева,чийто размер е минимално предвидения в НК и въвззивната
инстанция приема като съобразен с имотното състояние на въззивника.
Присъдата като обоснована и съответна на събраните и коментирани по-горе
гласни,писмени и веществени доказателства следва да бъде потвърдена в
останалата й част.
Обосновано
в тази връзка РС-Ловеч на основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК е
приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето през което въззивника
К. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед с рег. №1762зз-169/08.09.2019
год. по ЗМВР.
Съобразена
от РС-Ловеч е и разпоредбата на чл. 354 А, ал. 6 от НК в съответствие с
която е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – наркотично
вещество „коноп” с тегло 49.808 гр. / намиращо се на съхранение в ЦМУ/, което
след влизане на присъдата в сила да се
унищожи по предвидения в закона ред.При този изход на процеса обосновано
РС-Ловеч е отнел в полза на държавата опаковки /намиращи се на л.32 от БП/ и
тест лента /намираща се на л. 33 от БП/, и които следва да се унищожат по
предвидения от закона ред.
Съобразена
е и разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК от страна на РС-Л-ч и обосновано при този изход на процеса е осъдил въззивника да
заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата от 123.20 лв., представляваща
разноски за изготвяне на експертиза,както и на РС-Л-ч сумата от 35.00 лв., представляваща разноски
за вещо лице.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.337,ал.2,т.1 във вр.с чл. 338
от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА
Присъда № 20/07.10.2019 г., постановена по НОХ д. № 949/2019 г. по описа на
Районен съд – Ловеч,в частта в която Районен съд –Ловеч на основание чл. 354а,
ал. 3, т. 1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК
е осъдил С.Н.К. на 3 /три/ месеца
лишаване от свобода,като УВЕЛИЧАВА
размера на така наложеното наказание на 1/една/ година лишаване от
свобода и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл.47,ал.1,изр.2 от НК
налага наказание -глоба в размер на 100/сто/ лева ,която С.Н.К. да заплати в
полза на Държавата ,по сметка на Съдебната власт.
ОТМЕНЯВА присъда № 20/07.10.2019 г., постановена по НОХ д. № 949/2019 г.
по описа на Районен съд – Ловеч,в частта в която е приложена разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК .
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/07.10.2019 г., постановена по НОХ д. № 949/2019
г. по описа на Районен съд – Ловеч в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.