№ 2954
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от А. Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110201088 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.
Г. В. (чрез процесуален представител) срещу НП № 11-01-290 от 01.09.2023 г., издадено от
директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано като такова на
чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, на основание чл. 254, ал. 1 от ЗОП е наложено административно
наказание глоба в размер на 5000 лева. От страна на въззивника, с излагане на конкретни
съображения (на които ще бъде даден отговор по-долу) за нарушаване на процесуалния и
материалния закон, се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, срещу които искания (с
насрещно искане за присъждане на разноски) се противопоставя наказващия орган (чрез
процесуален представител), излагайки на свой ред конкретни аргументи за процесуална и
материална законосъобразност на постановлението.
Жалбата е неоснователна. От ангажираните писмени доказателствени материали
(ангажирането и на гласни не е задължително - арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, а в случая не е и необходимо за разкрИ.е на обективната истина), т. е. приобщените
такива въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, се
установява еднозначно описаната в НП фактическа обстановка, с която страните са
запознати и към която съдът препраща (настоящата инстанция, явявайки се и такава по
фактите, чрез метода на препращането излага установената от нея фактическа обстановка, за
използването на какъвто метод забрана в релевантната нормативна уредба категорично
липсва), както и оправомощаването на наказващия орган от министъра на финансите за
издаване на съответния вид НП със съответната писмена (и подписана) заповед, поради
което и правните изводи на наказващия орган досежно самото ангажиране на отговорността
1
се явяват правилни, като не са налице и нови по-благоприятни за нарушителя разпоредби по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Административно-наказателната отговорност не е нещо, което да се дели процентно, поради
което е напълно ирелевантно това дали други лица, които наред с жалбоподателя са
представлявали съответното дружество, следва да носят административно-наказателна
отговорност и дали им е потърсена такава. Отговорността по чл. 254, ал. 1 от ЗОП се носи на
собствено основание от всеки отделен възложител, като в хипотезите на изискуемо
едновременно представителство (заедно), както е в процесния случай, възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП е всеки един представляващ съответното предприятие и
за всеки един такъв представляващ се отнасят изискванията по чл. 112, ал. 1, т. 2 вр. чл. 58
от ЗОП; всеки такъв представляващ в този смисъл е длъжен да не обективира волеизявление
по сключване на съответния договор без да е изпълнено условието по чл. 112, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 58 от ЗОП. За никакво съучастие в случая не може да става дума, доколкото отделният
представляващ (възложител) носи отговорност само за собственото си поведение, а – освен
това – съучастието, в светлината на уредбата по чл. 20 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН – се явява
винаги умишлена (и то при общ умисъл) дейност, докато административното нарушение по
чл. 254, ал. 1 от ЗОП по аргумент от чл. 7 от ЗАНН може да бъде извършено и при форма на
вина непредпазливост.
Не се явява съставомерен елемент в случая настъпването на някакви конкретни вреди
последици като например сключването на договор с лице, което има съответните
задължения (евентуално – необезпечени и пр.). Достатъчно и в светлината на уредбата по
чл. 10 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН е застрашаването на обществените отношения, обект на
закрила от разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от ЗОП, каквото застрашаване в случая определено
е налице и значимостта му никак не е малка, имайки предвид това каква е очевидната цел на
уредбата по чл. 58, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП (която цел се извлича и от уредбата
по чл. 56 от ЗОП), а именно охрана на интереса на съответното предприятие, което сключва
договора в изпълнителя, от гледна точка на гарантиране на надежността на изпълнителя, в
която връзка от съществено значение е и това каква сума следва да получи изпълнителят по
съответния договор (а в случая визираната сума е била доста значителна). В този ред на
мисли хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, включително съобразно действалата към 2020 г.
редакция на разпоредбата, определено не е налице, включително при положение, че
съответните публични задължения в конкретния случай са били обезпечени, отсрочени,
разсрочени и пр. (или дори ако изобщо липсваха такива), доколкото застрашаването по
смисъла на чл. 10 от НК съобразно обсъденото преди малко е имало доста сериозна
значимост. Възможностите, които дава уредбата по чл. 56 от ЗОП, не водят до извод, че
задължението за представяне на удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОП няма
императивен характер (в същото следва да бъдат посочени дължимите задължения, в
случай, че са налице такива, във връзка с която информация ще се следва анализ от страна
на възложителя на обстоятелствата, релевантни за прилагането на чл. 56 от ЗОП).
В обжалваното НП са налице всички изискуеми реквизити съгласно чл. 57 от ЗАНН (в това
число имайки предвид изложеното по-горе досежно това какво е релевантно за
2
отговорността на конкретния жалбоподател в светлината на въпроса за търсенето на
отговорност и от съответния друг представляващ наред с въззивника предприятието; следва
да се има предвид още, че уредбата по чл. 57 от ЗАНН не изисква излагането на какъвто и да
било анализ поне извън конкретните реквизити на постановлението съгласно посочения
член от закона, включително не изисква излагането на някакъв анализ от гледна точка на
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН; все пак, видно от непредубедения прочит на
атакуваното НП, наказващият орган е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, извършвайки съответната обстойна /детайлна/, а не повърхностна проверка,
отразена в самото съдържание на процесното НП), като при всяко положение липсват
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Обвинението е пределно ясно и нарушителят е имал
пълната възможност да изложи възраженията си по същество срещу него.
Цитираната от страна на жалбоподателя съдебна практика се явява незадължителна, като по-
горе бяха изложени доводите (отговарящи и на съответните застъпени от други съдебни
становища, на които въззивникът се позовава), поради които доводи аргументите на
жалбоподателя не могат да бъдат споделени.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че атакуваното НП не притежава
характеристиките на административен акт поне по смисъла на АПК.
При цялостния служебен преглед по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не
установи основания за изменение или за отмяна на обжалваното НП, предвид което на
основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (уредбата е
процесуална) постановлението следва да бъде потвърдено, респективно липсва правно
основание за присъждане на каквито и да било разноски в полза на жалбоподателя, а на
основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от
Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съобразявайки фактическата и правна сложност (която е нито ниска, нито висока) на делото,
в полза на АДФИ следва да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско
възнаграждение в размер на 115 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 11-01-290 от 01.09.2023 г., издадено от директора на АДФИ.
ОСЪЖДА горепосочения жалбоподател В. да заплати на АДФИ сумата от 115 лева -
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на същия жалбоподател за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3