Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр. Враца, 09
.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 12.07.2019 г.
/дванадесети юли две хиляди и деветнадесета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Стела
Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 261 по
описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Т. – К. и с.“ ЕООД, представлявано от управителя
И.К., действащ чрез пълномощника си адв. М.С. от САК, против Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. –
2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-060-2600/951 от 15.02.2019 г.,
издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С обжалвания акт оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съгласно подадено заявление
за подпомагане с УИН: 06/290517/69608 и Приложение за кандидатстване по мярка
11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017 г. в размер на 0 лева.
В жалбата са наведени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното
УП, поради липса на мотиви, обосноваващи постановения отказ, както и поради
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие
с материалния закон. Сочи, че не е допуснал нарушения на Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за
периода 2014 г. – 2020 г. и е спазил всички изисквания, разписани в посочения
подзаконов нормативен акт. Иска се отмяна на уведомителното писмо, с което е
отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. и преписката да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. В съдебно
заседание и представена по делото писмена защита оспорващият излага, чрез
процесуалния си представител, допълнителни съображения в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответната страна – Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт Л.Х. в представена по делото писмена защита излага
подробни аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без
уважение, а оспореният акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.
Административен съд – Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „Т. – К. и с.“ ЕООД е регистриран с Уникален регистрационен
номер (УРН) 532503 в Интегрираната система за администриране и контрол. За
кампания 2017 г. подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен
номер 06/290517/69608 от 09.05.2017 г. /л.64 и сл. от делото/, с което
кандидатства за втора поредна година по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014 г. – 2020 г., направление „Биологично растениевъдство“, като е заявил за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане
на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, и Схема за плащане
за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-
зелени директни плащания /ЗДП/. Към заявлението са
представени изискуемите документи, в това число и договор за контрол на
биологичното производство с ТП Австрия Био Гаранти. В схемата за единно плащане
на площ са декларирани два парцела с обща площ от 96,9 ха, с код на дейността
БРП2 – за биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи
/ливади - пасища/, съгласно Приложение 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г.
На 15.02.2019 г. е издаден оспореният в настоящото производство
административен акт – уведомително писмо. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. данни и след извършване
на задължителни административни и/или проверки на място ДФ „Земеделие“ – РА
отказва финансово подпомагане за описаните площи. Посочено е, че тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни
от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. Неразделна част
от оспорения акт са и таблица „Оторизирани суми (в лева)“ и таблица „Извършени
плащания (в лева)“, видно от които по направление „Биологично растениевъдство“
исканата сума е 24258.18 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е
0 лева.
Оспореният акт е издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Със
своя Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., издадена на основание чл. 20а, ал.
1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6. 2.
от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал
правомощия на Петя Димитрова Славчева – зам.-изпълнителен директор ДФЗ, да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани
до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (т. 1 от Заповедта). В т. 2 от заповедта са делегирани
правомощия на зам.-изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни
писма за одобрение и неодобрение, за участие на парцели, животни или пчелни
семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.
Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД
09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните е публикувана на
електронната страница на ДФЗ. Заповедта е издадена на основание чл. 13 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се
прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Приложена е и Заповед № РД
09-233/12.03.2018 г., с която е изменена цитираната по-горе Заповед, като в т.1
след думите „кампания 2016 г.“ се добавя „и кампания 2017 г.“
В Методиката – раздел V, направление „Биологично растениевъдство“– А)
Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания, на
конкретен парцел ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция може да намали размера
на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без
тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден земеделски парцел
се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел –
бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017
г., с изх. № 02-060-2600/951 от 15.02.2019 г., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което
оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 г. – 2020 г., съгласно подадено заявление за
подпомагане с УИН 06/290517/69608 и
Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 г. – 2020 г. за кампания
2017 г. в размер на 0 лева. Писмото засяга пряко и непосредствено правата и законните
интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Видно от известието за доставяне УП е получено от
дружеството на 15.03.2019 г. поради което жалбата, подадена чрез куриер на 26.03.2019
г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента
на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по
следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи
дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че
изпълнителният директор на ДФЗ, със своя заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г.,
е делегирал на зам.-изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни
писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.
Оспореният акт е издаден и в предвидената писмена форма, но не е мотивиран,
което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146,
т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и
правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни
мотиви относно материалноправните основания и по никакъв начин не може да се
установи, каква точно е причината за постановения отказ от финансово
подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че
са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови
изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания
не могат да се извлекат и от посочената в акта Методика. Извършеното позоваване
на раздел V, б. „а“, Направление „Биологично растениевъдство“ от Методиката, не
може да преодолее липсата на фактически основания. Дори и при внимателен прочит
на цитираната част от Методиката, не може да се направи извод за конкретните
базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано
финансово подпомагане. В Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са регламентирани
различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са
подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват
или намаляват. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира
кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не
би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по
делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с
такова съдържание. Съдът намира, че представеното с преписката становище не
съставлява такъв „друг“ документ по смисъла, вложен в ТР № 16/31.03.1975 г. на
ВС, ОСГК, който да може да замести мотивите към уведомителното писмо, доколкото
не изхожда от административния орган, който е издал акта. От друга страна, становището
е изготвено на 25.04.2019 г., т.е. след като уведомителното писмо е било вече
издадено, във връзка с оспорването по административен ред.
Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на
административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия.
Неизпълнението на това законово задължение води до немотивираност на оспореното
уведомително писмо, поради което съдът намира, че оспореният акт е немотивиран,
а липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е основание
за отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден и в противоречие с материалния
закон.
Условията и редът за подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се съдържат в
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 46, ал. 1 от цитираната Наредба ДФ
„Земеделие“ – РА одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната
финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място
за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейността. От изложеното в
писмената защита на ответника се установява, че заявлението на дружеството не е
попаднало в извадката на Риск анализа за проверка на място и съответно такава
не е извършена. От кръстосаните проверки в ИСАК не са установени площи, заявени
от повече от един земеделски стопанин. На заявлението за подпомагане са
извършени всички административни проверки от които е установено, че
контролиращото лице „Австрия Био Гаранти България“ е подало информация в
електронната система, че състоянието на декларираните парцели е „биологично“,
което се разминава от заявеното от земеделския стопанин, че стопанството му е в
„преход“.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 7.02.2013
г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и
аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни,
тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /отменена/,
но действаща към 2017 г., годината на заявлението, продължителността на преходния
период към биологично производство е най-малко две години при ливади или площи
с многогодишни фуражни култури. Същевременно съгласно чл. 23, ал. 1 от същата Наредба земеделско стопанство
преминава към биологично производство на земеделски продукти, когато са
изпълнени следните условия:
1. производителят има сключен договор за контрол и сертификация с одобрено
от министъра на земеделието и храните контролиращо лице;
2. производителят е уведомил министъра на земеделието и храните в срок един
месец от датата на сключване на договора за контрол и сертификация за
преминаване към биологично производство.
Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба, преходният период към биологично
производство започва да тече от датата на уведомлението по ал. 1, т. 2, а не
както неправилно е приел ответника, че двугодишния срок започва да тече от
датата на сключване на договора за контрол и сертификация с контролиращото
лице. По делото липсват доказателства кога министъра на земеделието е уведомен
от производителя, предвид обстоятелството, че последният е разполагал с един
месец от сключването на договора за контрол, т.е. до 05.07.2015 г. При това
положение към крайната дата за подаване на заявлението, посочена от ответника
23.06.2017 г. е възможно двугодишния срок на преход все още да не е изтекъл. Дори
да се приеме, че уведомлението по ал. 1, т. 2 е от датата на подписване на
договора за контрол – 05.06.2015 г., то към датата на подаване на заявлението
за подпомагане – 09.05.2017 г. преходният период от две години определен в цитираните
разпоредби и в чл. 36, т. 1 от глава V „Разпоредби за прехода“ от Регламент № 889/2008 г. не
е изтекъл.
Идентична е уредбата
съдържаща се в чл. 36 от НАРЕДБА № 5 от
3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че неправилно ответникът е
посочил, че срокът по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
е 25 дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, който съгласно §1ж от
Преходните разпоредби на Наредбата за кампания 2017 г. действително е бил до 29
май. В цитираната ал. 2 е посочено, че заявление за подпомагане не може да
бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл.
4, ал. 1
и никъде не е указано, че кандидата следва да подаде заявлението си в последния
възможен срок, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на
ответника. Подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане на 09.05.2017
г. е в рамките на предвидените в цитираните по-горе нормативни актове срокове и
не следва да бъде санкциониран, че не сторил това на последната възможна дата,
за да приеме ответника, че е изтекъл двугодишния срок на преход и декларираните
парцели са вече „биологични“. Освен това преходът към биологично стопанство не
става автоматично с изтичането на две години от уведомлението. Преди издаване
на първото за дадено стопанство писмено доказателство по чл. 29 от Регламент №
834/2007 г. за биологична продукция контролиращото лице взема най-малко една
проба и я предоставя за анализ в акредитирана лаборатория за установяване
наличието на продукти и/или вещества, които не са разрешени за биологично
производство. В срок до 10 работни дни от получаване на лабораторния анализ,
удостоверяващ липса на неразрешени продукти и/или вещества и след изтичане на
преходния период на всеки оператор, отговарящ на изискванията за биологично
производство, се издава писмено доказателство по цитирания чл. 29 от Регламента
за биологична продукция.
На следващо място съдът намира, че
оспореният административен акт противоречи и на целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК. Според дефиницията на чл. 2, б. "з" от Регламент
(ЕО) № 834/2007 „преход“ означава преход от небиологично към биологично земеделие в
рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно
биологичното производство. Според съображение 23-то от преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът
към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на
всички използвани средства като в зависимост от предишното земеделско
производство следва да се установят специфични периоди от време за различните
сектори на производство. Продължителността на периода на преход е фактически
въпрос като въвеждането на биологичното производство изисква и по – големи по
размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на
земеделските производители при по-голяма ставка на плащанията – 128 евро/ха за периода
на преход съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. при 112 евро/ха съгласно чл. 11, ал. 2, т. 2
от същата наредба.
Следователно изцяло нелогично и в противоречие с целта на закона е при
липса на установени нарушения от страна на земеделския производител и при
спазване от страна на последния на изискванията за поетапното въвеждане на
биологичното стопанство, на същия да се отказва плащане, дори в размер на
по-ниската ставка, именно поради това, че този преход фактически не е завършил.
Съдът намира, че целта на закона - на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия
размер на финансирането на земеделските стопанства в преход да се осигури
безпрепятствено осигуряване на периода на адаптация към биологично
производство.
Предвид изложеното –
липсата на мотиви в уведомителното писмо, каква точно е причината за
постановения отказ от финансиране, както и неправилното приложение на
материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че писмото, като ИАА
следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне, съобразено с мотивите на съда по прилагане на относимите
материално правни и процесуално правни норми, като определи и подходящ за това
срок по реда на чл. 174 от АПК.
При този изход на делото, съобразно
изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК, ДФ “Земеделие”- РА, като
юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, дължи на оспорващия
направените съдебни разноски в размер на 1050 лева, от които 50 лева платена
държавна такса и 1000 лева платено адвокатско възнаграждение.
В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е в предвидения минимален размер по чл. 8, ал.
1, т. 4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административният съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т. – К. и с.“ ЕООД,
представлявано от управителя И.К., Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г. за кампания 2017
г., с изх. № 02-060-2600/951 от 15.02.2019 г., издадено от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението в
срок от 1 /един/ месец от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция да
заплати на „Т. – К. и с.“ ЕООД,
представлявано от управителя И.К. сторените по делото разноски в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на
Република България.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: