О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №42
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно гражданско дело № 3060 по описа за 2016 година по описа
на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на адв. О. в качеството му на пълномощник на Л.Д.В. – ответник в
първоинстанционното производство, против определение № 10338 от 29.11.2016 г.
на РС- Пловдив, ІV гр. състав, постановено по гр. д. № 14641 /2013 г., с което
е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 2279/ 02.06.2014 г., постановено по
делото.
В частната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на определението. Иска се отмяната му и допускане на
исканата поправка.
Ответникът по жалбата не е взел становище по
подадената частна жалба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано
лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за
делба, предявен от Г.М.М. против жалбоподателката. С решение № 2279/ 02.06.2014
г., постановено по делото, искът бил уважен, като била допусната делба на
имота. Първоинстанционното решение било
потвърдено с решение на ПОС, постановено по в.гр.д. № 2397/ 2014 г. С решение №
108/ 28.10.2015 г., постановено от ВКС по гр.д. № 1854/ 2015 г., било отменено
въззивното решение и искът за делба бил отхвърлен. По молба на В. с определение
№ 109/ 24.06.2016 г. касационната инстанция допуснала поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното от нея решение № 108/ 28.10.2015 г. по гр.д.
№ 1854/ 2015 г.
С молба от 07.10.2016 г. жалбоподателката
направила искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в
първоинстанционното решение. С атакуваното определение съдът оставил искането
без разглеждане, като приел, че не е налице интерес у молителя от допускане на
заявеното искане и поправка на вече отменения съдебен акт.
В частната жалба са наведени съображения в
насока, че поправката следва да се допусне независимо дали последваща инстанция
вече е отменила постановеното решение. Поправката била предвидена като
самостоятелна процедура за коригиране на всеки съдебен акт и целта на
правораздаването не можела да бъде оставяне в сила на грешни в текстово
отношение съдебни решения, независимо дали същите са окончателни. От друга
страна, поправката в конкретния случай била от особено значение предвид
предмета на делото – имотен спор.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно. При разглеждане на
молба за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка съдът следва да
прецени наличието на правен интерес у молителя. В настоящия случай решението,
разрешаващо правния спор със сила на пресъдено нещо, се явява това на
касационната инстанция. Предвид отмяната на въззивното решение, то Върховният съд
се е произнесъл по съществото на спора, като е формулирал самостоятелен
диспозитив, ползващ се със сила на пресъдено нещо. Ирелевантни за последиците
на съдебното решение се явяват допуснатите фактически грешки в постановените от
предходните инстанции съдебни решения, като те биха имали значение единствено в
случаите, при които е налице потвърждаване на предходно решение, в който случай
диспозитивът на предишната инстанция би очертал персоналния и предметен обхват
на силата на пресъдено нещо по конкретното дело. Поправката на фактическа
грешка в съдебния акт – решение, не е самоцелна, а цели ясно посочване на
страните и предмета на спора, с оглед конкретизиране на пределите на силата на
пресъдено нещо на съдебното решение. В настоящия случай молителят няма правен
интерес от поправка на фактическа грешка в решението на първата инстанция, тъй
като силата на пресъдено нещо не произтича от него.
С оглед изложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че частната жалба е неоснователна.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10338 от 29.11.2016 г. на РС- Пловдив, ІV
гр. състав, постановено по гр. д. № 14641 /2013 г., с което е оставена без
разглеждане молбата на жалбоподателката Л.Д.В. за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 2279/ 02.06.2014 г., постановено по гр.
д. № 14641 /2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал.3 от ГПК, с частна жалба пред ВКС
в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните, при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: