Решение по дело №38/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 556/16.11.2023г., постановено по а.н.д. № 1478/2023г., Районен съд Плевен, дванадесети наказателен състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство (ЕФ) серия К № 7509924, издаден от ОД на МВР Плевен, с който на Ж. Н. К. с [ЕГН] и адрес гр. Добрич, [улица], ет.5, ап.19, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Ж. Н. К. чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 1478/2023г. по описа на РС Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че отказът на съда да изиска инструкцията за експлоатация на системата и сертификат за преминат курс на обучение на обслужилия я служител е възпрепятствал жалбоподателя да докаже твърденията си, че заснемането на автомобила е в разрез със задължителните изисквания за работа и извършено от некомпетентен служител. Правят се доказателствени искания за събиране на писмени доказателства във връзка с касационните основания, както и искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Иска се отмяна на решението на РС Плевен и на ЕФ, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане и събиране на доказателства. Претендират се направените разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 07.05.2022г. в 04:49 часа, на път I-3 Бяла-Ботевград, околовръстен път – Плевен, Е-83, км.89+2, с МПС товарен автомобил БМВ Х 1 Х Драйв 20Д с рег.№ [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Multa Radar SD 580, като разрешената скорост е 90 км/ч за извън населено място, установената скорост е 144 км/ч, превишаването на разрешената скорост е с 54 км/ч. За посоченото нарушение на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, с електронен фиш серия К № 7509924 било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв., за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Във фиша било посочено, че е отчетен толеранс от -3 % от скоростта на превозното средство. За гореописаното нарушение, първоначално бил издаден ЕФ К №6938437 на Н. Ж. К. като законен представител на „Кирякови и Ко” ООД гр. Добрич, дружеството собственик на моторното превозно средство. На 17.05.2023г. Н. К. е подал декларация на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП със съответните приложения, съобразно която водач на процесното моторно превозно средство по време на нарушението е била Ж. Н. К.. Предвид на това първоначално издадения ЕФ бил анулиран, като на Ж. К. бил издаден процесния ЕФ К 07509924.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите по закон реквизити, както и че е съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че в случая се касае за стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, преминала периодична проверка към датата на нарушението; приел, че действително за процесното АТСС удостоверението за одобрен тип средство е било с изтекъл срок, но съобразно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закон за измерванията (ЗИ) и §7 от ПЗР на ЗИ намиращите се в употреба средства за измерване, отговарящи на одобрения тип, се считат от одобрен тип и същите могат да се използват, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващи проверки се установи съответствие на характеристиките им с изискванията към тях; приел още, че в ЕФ в достатъчна степен е посочено и описано мястото на нарушението, противно на твърдяното в жалбата, както и че при наличие на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП правилно ЕФ е издаден на жалбоподателя, а не на собственика на МПС; приел, че в случая не се касае за „маловажен случай”, предвид извършвани и други нарушения по ЗДвП от страна на жалбоподателката и предвид установеното значително превишаване на разрешената скорост. По същество въззивният съд стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно Ж. К. е била санкционирана с предвиденото в санкционната разпоредба административно наказание. С горните мотиви РС Плевен потвърдил като законосъобразен обжалвания пред него ЕФ.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е мотивиран, като са изложени подробни съображения по приложимите правни норми. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост извън населено място с 54 км/ч (след приспаднат толеранс) съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост от 149 км/ч на околовръстен път Плевен Е-83, находящ се на път I-3 Бяла – Ботевград, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от -3% при измерване на скоростта и наказуемата скорост е определена на 144 км/ч, при въведено от закона ограничение от 90 км/ч извън населеното място. Фишът е съставен на водача, посочен от собственика с декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Доводите, изложени в касационната жалба, вече са били навеждани пред районния съд. Същите са обсъдени от съда, като последният е изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни и които мотиви се споделят от настоящата инстанция.

По възраженията в касационната жалба:

Установява се от изисканата и приета от касационната инстанция инструкция за експлоатация на АТСС, че същата съставлява стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „MULTARADAR SD580“, срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е бил до 08.12.2020г., т.е. към датата на извършване на нарушението – 07.05.2022г., срокът на валидност на одобрения тип е бил изтекъл. Съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, бр.82 от 05.10.2018г., периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т.31 от Заповедта е една година. Видно от представения Протокол от проверка № 29-С-ИСИС/11.08.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в БИМ за периодична проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „MULTARADAR SD580“ с идентификационен номер 593-072/71-307, на уреда е извършена последваща проверка на 11.08.2021г., като при тази последваща проверка е установено от заключението в протокола, че уредът съответства на изискванията, и това съответствие е установено както от проверка в лабораторни условия, така и посредством полеви тест на мястото на монтаж. Нарушението е констатирано преди датата, на която следва да бъде извършена следващата последваща проверка – 11.08.2022г., с оглед на което е безспорно, че техническото средство е преминало последваща проверка за техническа изправност и към датата на засичане на превишената скорост е било годно за използване и удостоверяване на данните, които е отразило.

Съгласно чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като чл.3 предвижда, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От приложените по делото писмени доказателства категорично се установява, че АТСС е правилно експлоатирана и ЕФ е издаден чрез АИС „ЕЦОН“, поради което производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора чрез процесния ЕФ е протекло при спазване на регламентираните процесуални правила.

В Протокол от проверка № 29-С-ИСИС/11.08.2021г. изрично е посочено местоположението на АТСС – Е-83, км.89+2, останалите параметри на монтираното средство, както и номерата на знака за проверка и защитните стикери, поставени на камерата. Протоколът не е оспорен от касатора, поради което е годно доказателствено средство за обстоятелството, че нарушението е установено с годно техническо средство, преминало през задължителната техническа и метрологична проверка.

От представената от ответника информация се установява, че работата на АТСС е автоматизиран процес и няма човешки фактор относно установяване на нарушения за превишена скорост или обработка на нарушенията. Системата се настройва периодично веднъж годишно от представители на БИМ София, а данните от системата се пренасочват през стационарен компютър към сървър в сектор „ЕЦОН“ – ГДНП София, където се принтират и изпращат електронните фишове по ЗДвП. От инструкцията за експлоатация се установява, че действително работата на системата е автоматизирана и след настройките при всяка последваща проверка, софтуерът й работи автоматично и без човешка намеса при установяване на нарушенията.

След като АТСС работи автоматизирано при заснемане на нарушенията за скорост, а снемането на данните за констатираните нарушения се извършва в сектор „ЕЦОН“ – ГДНП София, са неоснователни твърденията на касатора, че заснемането е извършено от некомпетентен служител на ОД на МВР Плевен. От ГД „Национална полиция“ са предоставени данни за служителя от сектор „Единен център за обработка на нарушения“, обработил записите на 07.05.2022г. от стационарно поставена на км.89+200 от ПП I-3 камера тип „MULTARADAR SD580“, както и доказателство, че същият е запознат с министерската заповед за въвеждане в редовна експлоатация на АИС „ЕЦОН“ и Организационно-технологичните правила за работа със системата, следователно този служител е бил компетентен да я използва.

Неизискването от районния съд на инструкцията за експлоатация на системата и доказателства за преминат курс на обучение на обслужилия я служител не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като настоящият състав е събрал горните доказателства, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Тези доказателства не променят крайния извод на решаващия състав за законосъобразност на ЕФ, тъй като установяват, че заснемането на автомобила е в съответствие с изискванията за работа със системата.

На основание изложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, и водещи до отмяна на оспореното решение. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, а предвид изхода на спора претенцията за разноски на жалбоподателя е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 556/16.11.2023г., постановено по а.н.д. № 1478/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.