МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия В.В.К. *** за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и ”Б”от НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия
така както е предявено. Счита, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да бъде признат
за виновен по предявеното му обвинение и му се наложи наказание при
условията на чл.58 а, ал.1 от НК.
Подсъдимият участва в
съдебно заседание лично и с назначения от съда служебен защитник –
адвокат. Признава се за виновен, като заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и че е съгласен да не се събират доказателства относно тези
факти, което признание бе прието по надлежния ред от съда. Защитникът на
подсъдимия изразява становище, че наказанието на подзащитния
му следва да бъде определено съгласно
разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени
от прокурора в обвинителния акт.
На неустановена дата през м. януари 2017 г., подс. В.В.К. *** се разхождал в
гр.Ямбол, в ж.к. „Г.Бенковски". Видял гараж, находящ
се зад бл.17 и решил да открадне вещи от него, за да ги продаде и да си набави
пари. С помощта на камък счупил катинара на вратата и влязъл в гаража. От там
взел 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия" на ст-ст 10 лв. и 1 бр. велосипед „Крос Скорпион" / син
на цвят / на ст-ст 144 лв. След това подс.К. отишъл в близката махала и предложил на свид.Н. М. от гр.Ямбол да му продаде велосипеда. Последният
се съгласил и го купил за сумата от 25 лв. Впоследствие свид.М.
продал велосипеда на свид.Л. А. от гр.Ямбол. Подс.К. не успял да продаде откраднатия мобилен телефон и
го изхвърлил.
След намесата на полицията свид.
Л. А. предала процесния велосипед с протокол за
доброволно предаване. С разписка вещта била върната на собственика й - свид.К..
Съгласно заключението на оценъчната експертиза, общата стойност на
откраднатите вещи е 154 лв.
От приложената справка за съдимост се установява, че К.
е осъждан шест пъти сред които и
по
НОХД №***/2012 год. по описа на ЯРС - на 1 година и 6 месеца „Лишаване от
свобода", изтърпяно на 11.12.2014 год.:
по
НОХД № ***/2015 год. по описа на ЯРС - на 1 година „ЛОС, изтърпяно на
25.03.2016 год.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена както от направените от подсъдимия признания, така и от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимия К. е осъществил както
от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението кражба по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3
вр.чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.а и
б.б от НК, тъй като на че на неустановена дата през м. януари 2017 г., в гр.Ямбол, в ж.к. „Г.Бенковски“, от гараж, находящ се зад бл.17, действайки
в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот
- счупване на катинар на вратата
е отнел чужди движими вещи на
обща ст-ст 154 лв., от владението
на собственика им К.Б.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
От събраните по делото доказателства се
установява, че при извършване на деянието К. е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.29 ал.1 б. а и б.Б от НК, тъй като е извършил престъплението след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година , изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК,
както и е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер и изпълнението на наказанието по едно от тях не е отложено по чл.66 от НК. По НОХД №***/2012
год. по описа на ЯРС - на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода",
изтърпяно на 11.12.2014 год.:
по НОХД № ***/2015 год. по описа на ЯРС
- на 1 година „ЛОС, изтърпяно на 25.03.2016 год.
От изтърпяване на наказанията по тях не
са изтекли пет години.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.3 от НК. За проникване в
гаража е счупил катинара на вратата ,
като с това разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е
проникнал където са се намирали вещите.
За придобиване на владението вьрху вещите подсьдимия не е
получил сьгласието на технея
собственик – к.К. Подсьдимият не е
придобили владението на правно основание, което да го прави или е годно да го направи собственик на процесната
вещ.
При осъществяване на престъплението подсъдиият е действал с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите техните собственици, но
въпреки това е искал и целял установяването на
своя собствена фактическа власт
върху тях. Следователно същият е
разбирал както противоправния и общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че
подсъдимия В.В.К. действително е осъществил от
обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.29 ал.1 б.а и б.б от НК поради
което го
призна за виновен по така
предявеното му обвинение.
Относно вида и
размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
При определяне на конкретния размер на наказанието, от
една страна съдът взе предвид
ниската стойност на отнетото
имущество и съдействието му за разкриване на обективната истина, младата му
възраст, възстановяването на част от отнетите вещи и му наложи наказание в
неговия минимален размер от три години, което намали с една трета на две години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
При този изход на делото подсъдимия бе осъден да
заплати направените разноски в размер на 63,48 лв. в приход на републиканския
бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол.
Съдът счита, че
така наложеното наказание е
необходимо и достатъчно за постигане на
целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
Причини за
осъществяване на деянието от страна
на подсъдимия е ниската му обща и правна култура, заниженият
му самоконтрол, стремежът му за противозаконно облагодетелстване за чужда сметка, както и незачитането на установения в страната правопорядък.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: