№ 47239
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110141977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „Макроадванс“ АД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че страните не са
обвързани от договор за потребителски кредит № 181626/29.09.2022 г. поради нищожност на
същия поради противоречие на закона – неправилно посочване на годишен процент на
разходите (ГПР), а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни
клаузи, а именно - чл. 10, ал. 1, чл. 9 и чл. 20 от Договора за потребителски кредит № 181626
от 29.09.2022 г., поради противоречие със закона и добрите нрави и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца платената без основание по този нищожен договор сума в
общ размер на – 215.06 лева (недължимо платени и получени) ведно със законната лихва в
периода от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава предявения иск и излага, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищеца. Изтъква, че е заплатил
изцяло претендирана сума по осъдителния иск, за което представя платежно нареждане.
Досежно претендираното адв. възнаграждение от процесуалния представител на ищеца
развива съображения в насока, че същото следва да се определи от съда, както и че следва да
бъде съобразен с минималните размери за адв. възнаграждения, предвидени в наредбата.
Искането на ищеца В. И. К. за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и
искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи описаните в исковата
молба документи, следва да се оставят без уважение, доколкото обстоятелствата за доказване
на които са направени, не са спорни между страните по делото.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца за задължаване на трето неучастващо по делото
лице да представи описаните в молбата по чл. 192 документи, също следва да се оставят без
уважение, доколкото обстоятелствата, за доказване на които са направени, не са спорни
между страните по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3
ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца В. К. за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, както и искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи описаните в исковата молба документи, доколкото обстоятелствата за доказване
на които са направени, не са спорни между страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на
трето неучастващо по делото лице да представи описаните в молбата по чл. 192 ГПК
документи, доколкото обстоятелствата, за доказване на които са направени, не са спорни
между страните по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.12.2025 г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № 181626 от 29.09.2022 г. за сумата от
600 лв., със срок на издължаване 5 месеца с падежна дата 29-то число на месеца и вноска в
размер от 128.78 лева, при ГЛП 28,80 % и ГПР 49,65 %. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2
от Договора, кредитополучателят дължи неустойка, в случай че не представи обезпечение в
тридневен срок, в размер на 4,05 лв. плюс 0,225 % от усвоения размер на кредита, за първия
ден на забава и 0,225 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който
кредитът не е обезпечен. Излага, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Договора, вземането се
обезпечава с поръчителство на едно физическо лице, което следва да отговаря на описаните
в чл. 20, ал. 3 от Договора условия: да е с брутен осигурителен доход над 1400 лв., работещо
по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма
активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит,
сключен с „Макроадванс“ АД. Съобразно погасителния план сочи, че се е задължил да върне
сума в общ размер на 846.60 лв., но към датата на подаване на исковата молба ищецът е
заплатил сума в размер от 815.06 лева, от които 600.00 лева – главница, а остатъкът от 215.06
лева, представлявала недължимо платена сума за лихви и неустойка за непредоставяне на
обезпечение по кредита. Оспорва договора за кредит като недействителен на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и в тази връзка излага, че изпълнението на условията за
обезпечаване на кредита /в частност тези, на които следва да отговаря поръчителят/ е на
практика невъзможно. Аргументира, че неустойката не е включена като разход в размера на
ГПР, с което се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива подробни
съображения в насока, че неустойката представлява скрито възнаграждение и следва да е
включена в размера на ГПР. На следващо място сочи, че посочването на ГПР, който не е
реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика. Подробно
аргументира, че в Договора, не е посочено кои точно разходи формират ГПР, както и че ГПР
надхвърля законовото ограничение. Досежно клаузата, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, излага, че размерът на неустойката е
прекомерно завишен, че така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави и излиза
извън присъщите й функции. Изтъква, че при обявяване на договора за потребителски
кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихви или други разходи, поради което и ответникът дължи на ищеца надплатената над
дължимата главница, а именно сумата от 215.06 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава предявения иск и излага, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищеца. Изтъква, че е заплатил
изцяло претендирана сума по осъдителния иск, за което представя платежно нареждане.
2
Досежно претендираното адв. възнаграждение от процесуалния представител на ищеца
развива съображения в насока, че същото следва да се определи от съда, както и че същият
не е обвързан от минималните размери за адв. възнаграждения, предвидени в наредбата.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника: Предявени са обективно съединени
установителни искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 181626 от 29.09.2022 г., с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, 2/ в условията на евентуалност
за прогласяване нищожността на чл. 10, ал. 1, чл. 9 и чл. 20 от Договор за потребителски
кредит № 181626, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД; кумулативно съединени
с осъдителен иск за връщане на недължимо платеното с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже сключването на
посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и
обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на същия на твърдяното
основание, респ. на клаузите на чл. 10, ал. 1, чл. 9 и чл. 20 от Договора на твърдените
основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че клаузите
на чл. 10, ал. 1, чл. 9 и чл. 20 от Договора за предоставяне на потребителски кредит са
индивидуално уговорени, както и че са равноправни.
УКАЗВА на ищеца по осъдителния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже факта на плащане на процесната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника по осъдителния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже, че има основание да получи, респ. задържи сумата, както и да установи плащане по
осъдителния иск.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване :
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 181626 от 29.09.2022 г. със соченото от ищеца
съдържание; че по силата на сключения Договор за кредит, „Макроадванс“ АД е
предоставил на В. И. К. заем в размер на 600,00 лв., в това число и че сумата е усвоена от В.
И. К.; че в договора за кредит е обявен действителния размер на ГПР, като не е включена
дължимата неустойка за непредоставено обезпечение, респективно не са включени и
посочени всички разходи по кредита; че В. И. К. е погасил сума в размер на 815,06 лв.,
както и че дължимият се на ищеца остатък от усвоената сума по нищожния Договор възлиза
на 215,06 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че: - най-късно в първото по делото заседание могат да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
3
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4