Номер 74127.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 27.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601187 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. Н. Ч.,
чрез упълномощения защитник адв.А. И., против протоколно
определение от 09.10.2020г. на СГС, постановено по чнд №3006/2020г.,
с което е оставена без уважение молбата на осъдения Ч. за предсрочно
условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„Лишаване от свобода“.
В жалбата се сочи, че осъденият е дал достатъчно данни, че се е
поправил, съгласно разпоредбата на чл.439а от НПК, изразява се
несъгласие с извода на съда, че осъденият не се е поправил, а също и с
изтъкнатите доводи, свързани със съдебното му минало. Според
жалбата, не може да се обсъждат предишните осъждания, за които вече
се търпи наказание, налице е изпълнение на плана на присъдата, което
не е формално, а ефективно, осъденият не е спирал да работи,
изминали са повече от шест месеца от налагането на наказание, освен
това той е бил и награждаван. Не са обсъдени здравословните
проблеми, които чуждият гражданин Ч. желае да лекува при
семейството си, тъй като няма регистрация в България.Това, че той не е
преминал към по-лек режим не означава, че процесът на поправяне не е
завършил, още повече, че почти 2/3 от наказанието е изтърпяно чрез
работа. Според защитата, наложеното наказание е изиграло своята рола,
затова се иска да бъде прието, че са налични всички предпоставки по
чл.70, ал.1 от НК и жалбоподателят да бъда условно предсрочно
1
освободен.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите,
посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на
атакуваното определение, намери за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с активна
процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането й, а по същество е неоснователна
по следните съображения:
М. Ч. изтърпява от 21.07.2016г. наказание „Лишаване от свобода“
за срок от две години, приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от
НК, от 30.05.2018г. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от четири години, определено по нохд №873/2016г. на ОС Хасково. Към
09.10.2020г. той е изтърпял всичко 2г., 11м. и 14дни, остават му за
изтърпяване 1г., 0м. и 16дни, т.е. към настоящия момент осъденият е
изтърпял ½ от наказанието, което е законно определеният минимум по
чл.70, ал.1, т.1 от НК.
В писменото становище на началника на Затвора София е
посочено, че то е отрицателно, тъй като осъденият не отговаря на
изискванията по чл.439а от НПК, не са налице данни за поправянето
му, наказван е, не са изпълнени целите, заложени в плана на присъдата.
В доклада по повод молбата за УПО подробно е посочено, че още от
адаптационния период за изтърпяване на наказанието осъденият е
създавал проблеми, нарушавал е режимните изисквания, не се отнасял с
уважение и респект към пенитенциарните служители, претенциозен е,
предизвиква напрежение, склонен е към рисково и безразсъдно
поведение, включително към другите лишени от свобода, не е
награждаван, многократно е наказван. Рискът от рецидив е намалял
само с 2 точки – от 33 до 31 точки, рискът от вреди за обществото е
нисък след проведената корекционна дейност. По отношение на
присъдата и нарушението, отговорността за това е приета частично,
формално се изразява разбиране на мотивите, в определена степен са
осъзнати вредите. Корекционната работа по отношение на позитивна
промяна в поведението на Ч. според доклада трябва да продължи, тъй
2
като не е изпълнен изцяло планът на присъдата и този процес не е
завършил, не са налице убедителни резултати в посока личностна
промяна.
Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че
молбата не следва да се уважава.
Становището на затворническата администрация относно
условното предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание
пред първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ,
е отрицателно.
При преценка на доказателствата и доводите на
първоинстанционния съд настоящият състав намира, че правилно е
прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още
би било преждевременно, тъй като към момента на преценката
осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за промяна на
нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Предвид
рисковото поведение на осъдения, както и че наказанието се изпълнява
все още при условията на строг затворнически режим, а също и
наложените наказания, не може да се приеме, че по време на престоя в
затвора Ч. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са
изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.
Предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на
наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след
като осъденият не е дал доказателства за трайно поправяне, молбата за
условно предсрочно освобождаване правилно е приета от
първоинстанционния съд за неоснователна. Предвид изложеното,
настоящият състав също приема, че се налага се извод, че процесът на
поправяне и превъзпитание следва да продължи за постигане на трайна
и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот и извън
границите на заведение за изтърпяване на лишаване от свобода. Затова
правилно първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките
за постановяване на условно предсрочно освобождаване, като в тази
връзка е съобразено и че не са налице достатъчно доказателства за
поправяне и превъзпитание на лицето и в този смисъл не е налична
втората предвидена от закона предпоставка за уважаване на молбата за
предсрочно условно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК осъденият да е
3
дал доказателства за поправянето си, въпреки че е изтърпяно повече от
половината от наказанието. Изложените доводи от служебния
защитник, че осъденият е бил награждаван, не намират подкрепа в
доказателствата по делото. Категорично неговото съдебно минало не е
основанието, на което се е позовал първостепенният съд, за да откаже
УПО, а твърденията да наличие на промяна в поведението, отговаряща
на изискванията на закона за допускане на УПО, също са изцяло
голословни, доколкото подробно документираното поведение на
осъдения изобщо не е такова, напротив, в доклада по повод поисканото
предсрочно освобождаване много ясно е посочено, че планът на
присъдата не е изпълнен по отношение на корекционната дейност.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и
следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от
НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.10.2020г. на СГС,
постановено по чнд №3006/2020г., с което е оставена без уважение
молбата на осъдения М. Н. Ч. за постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4