Решение по дело №7133/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49
Дата: 7 януари 2022 г. (в сила от 7 януари 2022 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20211110207133
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110207133 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на търговско дружество „Д.” ЕООД чрез представляващия го
управител Б.Б срещу Наказателно постановление № 542700- F 554921/19.10.2020г. на зам.
Директор на ТД на НАП – София , с което на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение
на чл. 124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление. Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния закон,
доколкото дружеството се е възползвало в възможността на чл. 126 от ЗДДС да извърши
корекция след декларирането, като е заплатило и дължимия данък, поради което липсват
нанесени вреди на фиска. На самостоятелно основание излага доводи за опорочаване на
процедурата по връчване на покана и съставянето на АУАН, като твърди, че такава не е
била надлежно връчена и АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били
налице основания за това. Излага подробни съображения за приложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление .
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен
представител – адв.С., която поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Въззиваемата страна, ТД на НАП – София град, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Р. оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде
1
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Посочва, че същото е издадено от
компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:

На 19.06.2020г. в офис „София област” ИРМ Пирдоп при ТД на НАП , при извършване на
насрещна проверка на „Д.” ЕООД , във връзка с извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства на „К.” ЕООД било установено, че „Д.” ЕООД е осъществило
облагаеми доставки на хранителни стоки на дата 30.01.2020г., с което е настъпило данъчно
събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За тази доставка бил издаден данъчен документ по
смисъла на чл. 112 ЗДДС – фактура № **********/30.01.2020г.
В законоустановения срок по чл. 125 от ЗДДС от „Д.” ЕООД била подадена справка
декларация № 22191392038/14.02.2020г. за периода м.01.2020г. с деклариран резултат за
възстановяване в размер на 1006.26 лева, посочен в кл. 60. Заедно със справката –
декларация са подадени и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС .
В дневник продажби за данъчен период м. 01.2020г. дружеството не било отразило
издадения от него данъчен документ – фактура№**********/30.01.2020г., с ДО в размер на
5160,28 лева и ДДС в размер на 1032.06 лева, като неотразяването довело до определяне на
данък в по-малък размер.
При така установените обстоятелства инспекторът по приходите – св.Д.М. приела, че
дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС , за което
изпратила покана за явяване на представител на „Д.” ЕООД за съставяне на АУАН. Същата
била връчена по електронен път на 08.06.2020г. на електронния адрес за кореспонденция на
дружеството вписан в регистрите на НАП.
На 19.06.2020г. св. М. в присъствието на свидетели и в отсъствието на нарушителя
съставила против „Д.” ЕООД АУАН № F 554921/19.06.2020г.
АУАН бил връчен на представител на дружеството на 22.06.2020г., като в срока по чл. 44
от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление
№ 542700- F 554921/19.10.2020г. на зам. Директор на ТД на НАП – София , с което на
основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията
на св. М. като ясни, логични и безпротиворечиви, подкрепени и от приобщените по делото
писмени доказателства.
2
По делото не е налице противоречив доказателствен матераиал, поради което съдът не
дължи подробен анализ.
Съдът не кредитира представената по делото покана за явяване на представител на
дружеството за съставяне на АУАН, доколкото същата е с положен изх.№ 53-06-
428/28.05.2020г., а в АУАН се твърди, че нарушението е установено на 19.06.2020г. при
извършена проверка. В конкретния случай е налице антидатиране на документи, поради
което същите не биха могли да се ползват с доказателствена стойност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП страдат от
неотстраним порок, които пряко е рефлектирал както върху правото на зашита на
санкционираното лице, така и върху възможността на съда да извърши проверка по
законосъобразността на обжалвания акт. И в двата акта, които са възприели идентична
фактическа обстановка липсва посочване на датата на извършване на нарушението, което е
основен реквизит. Същата не е посочена нито цифрово, нито словесно. Макар и да е
недопустимо основен реквизит да се извежда по пътя на формалната логика в конкретния
случай това също е невъзможно, доколкото е споменато само, че процесната фактура не е
отразена през съответния данъчен период месец ноември 2019г, с което неотразяване на
издадената фактура е довело до определяне на данък в по-малък размер. Поради което не е
посочена конкретно и ясно датата, на която административнонаказващия орган е приел, че е
извършено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Ето защо, съдът намира,
че е налице липса на задължителен темпорален императивен реквизит на НП. Непосочване
на времеизвършване на нарушението е съществено, доколкото следва да има съобразяване с
3
разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. II-ро от ЗАНН и всякога съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено и е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление без произнасяне по
съществото на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 542700- F 554921/19.10.2020г. на зам. Директор
на ТД на НАП – София , с което на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.
124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на търговско дружество „Д.” ЕООД чрез представляващия го
управител Б.Б. срещу Наказателно постановление № 542700- F 554921/19.10.2020г. на зам.
Директор на ТД на НАП – София , с което на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение
на чл. 124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление. Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния закон,
доколкото дружеството се е възползвало в възможността на чл. 126 от ЗДДС да извърши
корекция след декларирането, като е заплатило и дължимия данък, поради което липсват
нанесени вреди на фиска. На самостоятелно основание излага доводи за опорочаване на
процедурата по връчване на покана и съставянето на АУАН, като твърди, че такава не е
била надлежно връчена и АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били
налице основания за това. Излага подробни съображения за приложимост на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление .
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен
представител – адв.Стоянова, която поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Въззиваемата страна, ТД на НАП – София град, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Р. оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Посочва, че същото е издадено от
компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:

На 19.06.2020г. в офис „София област” ИРМ Пирдоп при ТД на НАП , при извършване на
насрещна проверка на „Д.” ЕООД , във връзка с извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства на „К.” ЕООД било установено, че „Д.” ЕООД е осъществило
облагаеми доставки на хранителни стоки на дата 30.01.2020г., с което е настъпило данъчно
събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За тази доставка бил издаден данъчен документ по
смисъла на чл. 112 ЗДДС – фактура № **********/30.01.2020г.
В законоустановения срок по чл. 125 от ЗДДС от „Д.” ЕООД била подадена справка
декларация № 22191392038/14.02.2020г. за периода м.01.2020г. с деклариран резултат за
възстановяване в размер на 1006.26 лева, посочен в кл. 60. Заедно със справката –
декларация са подадени и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС .
В дневник продажби за данъчен период м. 01.2020г. дружеството не било отразило
издадения от него данъчен документ – фактура№**********/30.01.2020г., с ДО в размер на
5160,28 лева и ДДС в размер на 1032.06 лева, като неотразяването довело до определяне на
данък в по-малък размер.
При така установените обстоятелства инспекторът по приходите – св.Д.М. приела, че
дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС , за което
изпратила покана за явяване на представител на „Д.” ЕООД за съставяне на АУАН. Същата
била връчена по електронен път на 08.06.2020г. на електронния адрес за кореспонденция на
дружеството вписан в регистрите на НАП.
1
На 19.06.2020г. св. М. в присъствието на свидетели и в отсъствието на нарушителя
съставила против „Д.” ЕООД АУАН № F 554921/19.06.2020г.
АУАН бил връчен на представител на дружеството на 22.06.2020г., като в срока по чл. 44
от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление
№ 542700- F 554921/19.10.2020г. на зам. Директор на ТД на НАП – София , с което на
основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗЗДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията
на св. М. като ясни, логични и безпротиворечиви, подкрепени и от приобщените по делото
писмени доказателства.
По делото не е налице противоречив доказателствен матераиал, поради което съдът не
дължи подробен анализ.
Съдът не кредитира представената по делото покана за явяване на представител на
дружеството за съставяне на АУАН, доколкото същата е с положен изх.№ 53-06-
428/28.05.2020г., а в АУАН се твърди, че нарушението е установено на 19.06.2020г. при
извършена проверка. В конкретния случай е налице антидатиране на документи, поради
което същите не биха могли да се ползват с доказателствена стойност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП страдат от
неотстраним порок, които пряко е рефлектирал както върху правото на зашита на
санкционираното лице, така и върху възможността на съда да извърши проверка по
законосъобразността на обжалвания акт. И в двата акта, които са възприели идентична
фактическа обстановка липсва посочване на датата на извършване на нарушението, което е
основен реквизит. Същата не е посочена нито цифрово, нито словесно. Макар и да е
недопустимо основен реквизит да се извежда по пътя на формалната логика в конкретния
случай това също е невъзможно, доколкото е споменато само, че процесната фактура не е
отразена през съответния данъчен период месец ноември 2019г, с което неотразяване на
издадената фактура е довело до определяне на данък в по-малък размер. Поради което не е
посочена конкретно и ясно датата, на която административнонаказващия орган е приел, че е
2
извършено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Ето защо, съдът намира,
че е налице липса на задължителен темпорален императивен реквизит на НП. Непосочване
на времеизвършване на нарушението е съществено, доколкото следва да има съобразяване с
разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. II-ро от ЗАНН и всякога съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено и е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление без произнасяне по
съществото на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
3