М
О Т И
В И
Обвинението срещу подс.М.М.Б. е по чл. 195,
ал. 1 т. 4,5,7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК за това, че на
12.06.2013 г. в с. Ястребово, община Опан в условията на повторност в немаловажен случай след предварителен
сговор с подс. Н.И.Д. чрез използване на техническо средство – мотика - е отнел чужди движими вещи – 140 литра дизелово гориво на обща стойност 365,40
лева, от владението на другиго – Ж.Т.Ж. - без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. Е. С.–
пледира за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно за налагане на
минимално условно наказание.
Обвинението срещу подс.Н.И.Д. е по чл. 195,
ал. 1 т. 4,5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК за това, че на 12.06.2013 г. в с.
Ястребово, община Опан в условията на повторност в немаловажен случай след предварителен
сговор с подс. М.Б. чрез използване на техническо средство – мотика - е отнел чужди движими вещи – 140 литра дизелово гориво на обща стойност 365,40
лева, от владението на другиго – Ж.Т.Ж. - без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. К.–
пледира за постановяване на оправдателна присъда и алтернативно за налагане на
минимално условно наказание.
Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа
обвинението срещу подсъдимите.
Съдът
прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният
граждански иск от пострадалият Желазко Ж. против подсъдимите солидарно за сумата
365,40 лева обезщетение за причинените имуществни вреди в едно със законната
лихва считано от датата на непозволеното увреждане.
Частният обвинител и граждански ищец Ж. Ж. чрез повереника си адвокат И.
Маринов поддържа обвинението и гражданския иск.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От
направеното самопризнание на подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното производство
доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Подсъдимият Н.Д. ***
при свид.Ж.Т.Ж., който притежавал дворно място в същото село и се занимавал с
обработка на земеделски земи в землището на с.Ястребово. Свид.Ж. притежавал
склад за съхранение на зърно, където държал тракторите си и прикачния инвентар
към тях. Подс. Д. живеел и спял в тази база, тъй като нямал
собствен имот, семейство и близки хора. Работел като пазач и общ работник при
пострадалия, срещу което получавал храна и подслон.
Подскъдимият М.Б. ***, не работел, нямал средства за покриване на
ежедневните си битови нужди. Познавал се с подс. Д..
На
12.06.2013г. двамата подсъдими се срещнали в
центъра на с.Ястребово, общ.Опан, обл.Стара Загора. Подс. Б. попитал подс. Д. дали
има нафта в тракторите на пострадалия Ж., тъй като знаел, че той работи при
него и живее в имота му. Той отговорил, че
резервоарите на тракторите са заредени догоре, защото предстояла кампания по
прибиране на житната реколта. Двамата се уговорили да източат нафта от единия
трактор на свид.Ж., тъй като имали нужда от средства .
В
изпълнение на намерението си да извършат кражба на гориво от трактора,
собственост на свид.Ж., подс.Б. и подс. Д. се
разделили и се разбрали да се срещнат отново пред имота, където се намирал
трактора. Подс. Д. се върнал в базата, където живеел и работел
и където се намирал трактора, от който смятали да източват гориво. В това време
подс. Б. отишъл да вземе туби и пластмасови бутилки,
в които да сложат източеното гориво. След малко се върнал с 5 туби по 20 литра всяка, 1 бутилка
от 10 литра
и 1 бутилка от 5 литра.
Подс. Д. му казал да не минава през вратата, а да
прескочи оградата, защото има охранителни камери, които могат да го засекат.
Двамата отишли до трактора, подс. Б. взел една мотика
и с нея счупил капачката на резервоара, след което срязал маркуча, свързващ
двата резервоара на трактора, за да източат горивото по-бързо. Докато пълнели
тубите, подс. Д. се подхлъзнал, паднал на земята, едната
туба се спукала и нафтата се разляла. Той отишъл да вземе друга туба от 20 литра от базата и я
напълнили. Изнесли тубите от базата, след което подс. Д. се прибрал, а подс. Б. пренесъл тубите с
нафта на неустановено място. По-късно подс. Б. занесъл
на свид.Борис Димитров Костадинов от същото село 15 литра нафта – 1 бутилка от 10 литра и 1 бутилка от 5 литра. Подс. Б. дължал на свид.Костадинов около 40лв. и му предложил
нафтата без пари, като по този начин последният да му опрости дължимата сума.
Не го попитал откъде е взел нафтата, нито обвиняемият му обяснил произхода на горивото. Казал му да налее горивото
направо в личния му лек автомобил – „Опел Кадет”, което подъсдимият направил, след което изхвърлил празните
бутилки и се прибрал у дома си.
Видно от заключението на назначената съдебно-оценителна
експертиза пазарната стойност на отнетите вещи е 365,40лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимите Б. и Д. в с.з.,които се подкрепят от доказателствата установени
с доказателствени средства - свидетелства за съдимост ,декларация за семейно и
имотно състояние, експертното заключение на съдебно-икономическа експертиза , показанията на свидетелите Ж.Ж.,
Георги Атанасов, Борис Костадинов, Даньо И. дадени на досъдебното производство.
Следователно
цитраните до тук доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствено възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимите Б. и Д. еа автори на
процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна следните състави от НК:
-
Подс. М.Б. – чл. 195, ал. 1 т. 4,5,7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
28, ал. 1 НК.
-
Подс. Н.Д.– чл. 195, ал. 1 т. 4,5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подсъдимите Б.
и Д. при условията на едновременно извършителство са осъществили изпълнителното
деяние отнемане в двете му части –прекратили са фактическата власт на
собственика върху вещите предмет на
престъплението/ изнесли са нафтата от базата на пострадалия чрез източване от
резорвара на трактора / и са установили
трайна фактическа власт върху тях / имали еа възможност да се разпорежда с
отнетите вещи като със свои, така както намерят за добре, което са и направили/.
За улеснение
при отнемането на вещите подсъдимите са използвали мотика, която е техническо
средстнво по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 4 НК.
Решението за извършване на кражбата е взето предварително. Двамата
подсъдими са се уговорили да извършат престъплението, обмислили са своите
бъдещи действия придвижили са се до мястото на престъплението , след което са
осъществили изпълнителното деяние.
Следователно кражбата е извършена след предватилен сговор
По смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 5 НК.
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост подс. М. Б. е осъждан както следва :
- по НОХД
№69/2010г. на РС-Ст.Загора на
основание чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание
„Пробация” за срок от шест месеца. Присъдата е влязла в сила на 12.03.2010г.
- по НОХД №1861/2012г. на РС – Стара Загора
на основание чл.197, т.2 вр.чл.194, ал.3 вр.ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „Пробация” за срок от шест месеца. Присъдата е влязла в сила на
21.09.2012г.
Налице е
хипотезата по чл.28, ал.1 от НК, тъй като е осъждан с две влезли в сила присъди
за други такива умишлени престъпления от общ характер против собствеността
/кражби/ и деянието
предмет на делото се явява
извършено в условията на повторност, поради което следва да се квалифицира и по чл. 195, ал.
1 т. 7 НК.
Няма и
законова пречка с оглед чл. 30 НК за приложение на чл. 28 НК, тъй като от
изтърпяването на наказанието по последната присъда до извършването на
процесното деяние не е изтукъл срок по-дълъг от пет години.
Престъплението не е маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 НК , тъй като щетите от престъплението не са възстановени и същото е с висока степен на
обществена опасност.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимите следва извода, че към момента на
деянието са действали с пряк умисъл.
Подс. Б. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни
признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да
реализира.
Подс. Д. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни
признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да
реализира.
Всеки един
от двамата подсъдими е знаел и съзнавал, че заедно с него действа и другия
подсъдим.Те са преследвали една обща цел, която със свои отделни координирани
действия са реализирали т.е. налице е и общ умисъл.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове
подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и наказани.
Съдът не
споделя становището на защитниците на подсъдимите, че поради пропуск на номера
на ДП в протоколите за разпит на свидетели същите следва да се игнорират като
доказателствен материал и поради недоказаност на обвинението да се постанови
оправдателна присъда.
Протоколите
за разпит на свидетели на ДП са оформени при спазване на изискванията на чл.
237 НПК , а разпитите са проведени по реда на чл. 139 НПК. От тях става ясно,
че показанията са давани по същото ДП, по което подсъдимите / тогава обвиняеми
/ са били привлечени към НО.
Следователно
спазен е процесуалният ред и форма за събиране на доказателства чрез гласни
доказателствени средства и съдът няма основание да ги игнорира от
доказателствения материал, поради което ги кредитира с доверие.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. М. Б. съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – оказанато съдействие на органите на
досъдебното производство и в с.з. за разкриване на обективната истина и
критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на предмета на
престъплението, имотното състояние станало и мотив за извършването на
престъплението, а като отегчаващи
–осъжданията извън необходимите за приложение на чл. 28 НК / чл. 56 НК/.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление
и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – Една година и шест месеца лишаване
от свобода.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във
вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание следва да се намали с една трета и да се
определи за изтърпяване наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а на
основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от три години.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. Н. Д. съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – оказанато съдействие на органите на
досъдебното производство и в с.з. за разкриване на обективната истина и
критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на предмета на
престъплението, имотното състояние станало и мотив за извършването на
престъплението. Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление
и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – Една година лишаване от
свобода.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във
вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание следва да се намали с една трета и да се
определи за изтърпяване наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а на
основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от три години.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
С извършеното престъпление подсъдимите са
причинили имуществени щети на гражданския ищец Ж. изразяващи се в намаляване на активите на
неговото имущество.
На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД подсъдимите
дължат обезщетение, което следва да заплатят солидарно / вредите са причинени
от неколцина / .
Видно от заключението на съдебно –
икономическа експертиза към инкриминирания момент стойността на отнетите
движими вещи е 365,40 лева .
На основание чл. 86 ЗЗД
подсъдимите дължат и законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане / 12.06.13 г. / до окончателното изплащане на главницата.
Следователно гражданският иск е основателен
и доказан и следва да се уважат из цяло.
Подсъдимите дължат на гражданския ищец и направените по делото разноски
в размер на 200 лева съразмерно.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 25 лева /
възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят на РС – Ст. Загора от
подсъдимите съразмерно.
Подсъдимите
следва да заплатят държавна такса в размер на 50 лева сързмерно.
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни
навици.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :