РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600147 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 34 ал.1 ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 80/22. 03. 2023 г., постановено по ЧНД № 253/2023 г.
Старозагорският окръжен съд е ПРИЗНАЛ на основание чл. 32 ал. 1 вр. чл. 16
ал. 7 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС) Решение № BH - ND/19000086936/19 от 12. 06. 2020 г.,
влязло в сила на 25.07.2020 г., за прилагане на финансови санкции,
постановено от несъдебен орган - *, *, с което по отношение на физическото
лице - българския гражданин И. Ж. И., с постоянен адрес: гр. *, обл. *, кв. „*“
№ 68 вх. А ет. 6 ап. 36 и настоящ адрес: с. *, общ. *, е наложена финансова
санкция в размер от 95 евро, равностойна на 185, 80 лева /сто осемдесет и пет
лева и осемдесет стотинки/ по курса на БНБ към деня на издаване на
решението /12. 06. 2020 г./ за извършено на датата 08. 10. 2019 г. деяние,
1
наказуемо съгласно нейното законодателство, а именно на параграф 98 Abs.1
* i.v.m., параграф 58 Abs.1 Zif.2 lit.e KDV; параграф 134 Abs.1 * от Закона за
моторните превозни средства на * /*/, за това, че на тази дата - 08. 10. 2019 г.,
в 15:01часа, в населено място - *, A4, Stkm, 61, 950, *, при управление на
МПС с рег. № * /BG/ е превишил разрешената максимална скорост от 80 км/ч
с 23 км/ч /след приспадане на допустимия толеранс/.
Срещу така постановеното решение от ОС е депозирана въззивна жалба
от И. Ж. И., чрез служебният му защитник адв. С. В.. Според защитата
решенето е незаконосъобразно, неправилно и явно несправедливо,
постановено при множество съществени процесуални нарушения.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Старозагорскияг окръжен съд е
приел за безспорно установено, че с удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на СЕ, относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, е представено за признаване и изпълнение
Решение № BH- ND/19000086936/19 от 12.06.2020 г., влязло в сила на
25.07.2020 г., за заплащане на финансова санкция, постановено от несъдебен
орган- *, *.
Наложена е финансова санкция в размер от 95 €, на И. Ж. И., която сума
е бил осъден да заплати, като в удостоверението се иска заплащането само на
тази сума, без разходите за административно производство, в левова
равностойност 185, 80 лева/ сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/
по курса на БНБ към деня на издаване на решението /12.06.2020 г./ за
извършено на датата 08.10.2019.г. Същата му е наложена за извършено на 08.
10. 2019 г. деяние, наказуемо съгласно нейното законодателство, а именно на
параграф 98 Abs.1 * i.v.m., параграф 58 Abs.1 Zif.2 lit.e KDV; параграф 134
Abs.1 * от Закона за моторните превозни средства на */*/, за това, че на тази
дата - 08. 10. 2019 г., в 15:01часа, в населено място -*, A4, Stkm, 61, 950, *,
при управление на МПС с рег. № * /BG/ е превишил разрешената максимална
2
скорост от 80 км/ч с 23 км/ч /след приспадане на допустимия толеранс/.
С основание е прието, че деянието, осъществено от засегнатото лице,
попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС случаи. То
представлява нарушение на предписанията, които установяват нарушения на
разпоредбите за движение по пътищата и по специално на правилата за
паркирането. И по българското законодателство аналогично поведение се
санкционира като административно нарушение, съобразно разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и Закона за административните нарушения и
наказания.
Правилно е приета и липсата на факултативните основания за
отказване да бъде признато решението за финансови санкции, визирани в
хипотезата на чл.35 ЗПИИРКОРНФС. Представеното удостоверение е пълно
и не може да се приеме, че очевидно не отговаря на решението. Нарушението
е извършено на 08. 10. 2019 г. и не е с изтекла давност по българското
законодателство, по смисъла на чл. 82 ал.3 ЗАНН, и не се отнася до деяние,
подсъдно на български съд.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в удостоверението е
посочено, че финансовата санкция е над 70 евро, която сума е определена за
минимална граница по смисъла на чл. 35 т.6 ЗПИИРКОРНФС. В случая е
наложена глоба в размер на 95 евро. Така финансовата санкция възлиза общо
185,80 лв.
Неоснователни са доводите, изложени от служебния защитник, във
връзка с непризнаването на решението, а именно, че поради липса на
представено решение не било ясно дали изпратеното удостоверение
отговаряло на решението, както и че изпратената покана за доброволно
изпълнение не отговаряла на решението. Действително изпращането на
решението не е задължително условие, а от съдържанието на изпратената с
него покана за доброволно изпълнение, в която е инкорпорирано
съдържанието на самия акт на издаващия административен орган, е видно, че
се касае до същото съдържание, което е отразено и в удостоверението.
Не може да бъде прието и възражението на защитата, че не са
изпълнени основанията, предвидени в чл.30, ал.3 от закона, че лицето няма
доходи, не притежава имущество, местоживеенето и обичайното пребиваване,
което се изисква по закон, и не покрива критерия за постоянен адрес, какъвто
е установен безспорно на територията на Р България. Този довод не намира
опора в самия закон. Поради това и напълно основателно съдът е отказал да
уважи исканията за справки от Агенция по вписванията за засегнатото лице
относно обстоятелството какви недвижими имоти притежава на територията
на Р България, както и справки от НАП и НОИ, от които да се установи
засегнатото лице намира ли се в трудово-правни отношения с някакво
3
юридическо лице в Р България и получава ли доход, които действително са
без правно значение в настоящото производство. Това искане, направено във
въззивната жалба не се и поддържа пред настоящата инстанция в хода на
съдебното заседание.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд намира,
че Старозагорският окръжен съд напълно законосъобразно е преценил, че
следва да се признае и изпълни Решение № BH - ND/19000086936/19 от 12.
06. 2020 г., влязло в сила на 25.07.2020 г., за прилагане на финансови санкции,
постановено от несъдебен орган - *, *, за прилагане на финансови санкции
срещу българския гражданин И. Ж. И., влязло в сила на 25.07.2020 г.
Поради това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 22. 03. 2023 г. по ЧНД 253/2023 г.
по описа на Старозагорския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4