Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на осми декември 2021г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2227/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Трема груп“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 4, ет.2, представлявано от синдика Т. Д. И., срещу Решение
№ 171/13.08.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалба на дружеството вх.№ 4304-14/28.05.2021г. срещу Разпореждане №
С210003-137-0003044/09.04.2021г., на главен публичен изпълнител.
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие с
материалния закон. Подробно са изложени съображения в тази насока, като конкретно
се сочи, че фактическата обстановка е неправилно възприета от органа и това е
довело до неправилно приложение на закона. Твърди се изтекла погасителна
давност, като се сочи, че в приоритет именно на административния орган е да
приложи същата, с оглед правомощията му по чл.12 ал.4 т.1 от ДОПК и в
изпълнение на задължението по чл.173 ал.2 от ДОПК. Акцентира се и върху
обстоятелството, че разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, в случая следва да се
прилага в редакцията й преди изменението с ДВ бр.105 от 2020г., в сила от
01.01.2021г. На изложените
основания се моли отмяна и потвърденото с него разпореждане, като освен
главниците и лихвите да бъдат отписани и доначислените лихви за забава към
датата на издаване на разпореждането за погасяване на задълженията по давност.
В съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, чрез пълномощник
– адв.М.В. жалбата се поддържа, като се моли нейното уважаване. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна,
чрез процесуален представител – ст.ю.к.Т.А., излага
доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваните актове, тъй като същите са законосъобразни, по съображенията изложени в
решението. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта: Жалбата е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано
в рамките на законоустановения 7- дневен преклузивен срок по чл.268 ал.1 от ДОПК, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото
производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По
основателността:
В ТД на НАП Варна е образувано
изпълнително дело **********/2011г. срещу „Трема груп“ ЕООД, за принудително
събиране на установени и изискуеми публични задължения за ДОО, Здравно
осигуряване, Универсален пенсионен фонд, Данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения и ДДС.
По изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки с ПНОМ №№
18248/2011/00046/24.06.2015г.; С16003-022-0031428/01.11.2016г.; №
С170003-022-0000272/13.01.2017г. и С180003-022-0022802/04.04.2018.
С Решение № 185/01.03.2019г. на
Окръжен съд – Варна по т.д. № 1991/2018г. е открито производство по
несъстоятелност на „Трема груп“ ЕООД, като за синдик е определен Т. Д. И. от
01.03.2019г. С Определение № 1982/29.06.2019г. по същото търговско дело, съдът
е уважил частично възражение на дружестото, като е изключил поради изтекла
погасителна давност от Списъка на приетите вземания, предявени от присъединения
кредитор НАП вземания в размер на 49.66 лв. главница и 104.58 лв. лихви, като е
оставил искането в останалата му част без уважение. С Определение №
2184/12.062019г. търговският съд е одобрил списък на приетите от синдика на
дружеството вземания, при нанасяне на съответните корекции по предходното определение.
С Решение № 312/23.10.2019г. по
т.д. № 1991/2018г. на ОС-Варна, вписано в ТР, длъжникът „Трема груп“ ЕООД с ЕИК
*********, гр. Варна, е обявен в несъстоятелност. С решението е постановено:
прекратяване дейността на предприятието; обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника; прекратени са правомощията на органите на длъжника и е
лишен длъжникът от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото,
включено в масата на несъстоятелността; постановено е и започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество.
С искане вх. №
С200003-000-0041162/28.01.2020г. до Директора на ТД на НАП-Варна, от „Трема
груп“ ЕООД е направено искане да бъдат заличени всички задължения на
дружеството, по отношение на които е изтекла абсолютната погасителна давност.
Във връзка с тази молба се е развило административно, а в последствие и съдебно
производство, които като цяло са довели до ново произнасяне по същото с
Разпореждане № С210003-137-0003044/09.04.2021г., на главен публичен изпълнител. Със
същото е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на
описаните в акта вземания.
След
оспорване по административен ред, с обжалваното пред настоящия съд Решение №
171/13.08.2021г. Директорът на ТД на НАП-Варна е оставил без уважение
жалба на дружеството вх.№ 4304-14/28.05.2021г. срещу Разпореждане изх.№
С210003-137-0003044/09.04.2021г., на главен публичен изпълнител.
Ответникът е приел същата за неоснователна по мотиви, че посочените в разпореждането
публични вземания са включени в Списъка на приетите от синдика на дружеството
вземания в откритото производство по несъстоятелност. В това производство
Държавата, макар и да се удовлетворява привилегировано спрямо кредиторите с
необезпечени вземания, то тя има идентични процесуални права със същите и може
да влияе на хода на производството в еднаква степен със същите. Доколкото
института на погасителната давност е санкция за неупражнени в срок правомощия,
то в производстното по несъстоятелност, където кредиторът не може да повлияе на
този процес, не би следвало същият да търпи тази санкция, в който смисъл са и
разпоредбите на ТЗ.
В
оспореното решение ответникът се е позовал и на разпоребата на чл.171 ал.2 от ДОПК, в редакцията в сила от 01.01.2021г., съгласно която правилото, че
независимо от прекъсването и спирането на давността, с изтичане на 10 години
задължението се прекратява, не се отнася за случаи като настоящия, когато вземането е предявено в производство по
несъстоятелност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Оспореното Решение № 171/13.08.2021г. е издадено от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл.267 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като
съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на производството по реда на чл.266 от ДОПК, като следва да се
подчертае и изпълнение на дадените с Решение № 1839/08.12.2020г. по адм.дело №
2245/2020г. указания по прилагане на процесуалните разпоредби.
По отношение на фактите, описани по-горе в настоящото
решение между страните не се
спори, в т.ч. и че вземанията,
по отношение на които се претендира изтекла погасителна давност, са предявени в
производството по несъстоятелност и са включени в Списъка на вземанията приет
от синдика, в която насока е изявлението на пълномощника на жалбоподателя в
с.з.
Спорът по делото основно е правен
и се свежда до отговор
на няколко въпроса:
1.Намира ли в настоящия казус
приложение разпоредбата на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК в редакцията й, която е в
сила от 01.01.2021г?;
2.Дали по отношение на публичните вземания, предмет на
изпълнителното дело и приети в производство по несъстоятелност, са приложими
разпоредбите, уреждащи давностните срокове по ДОПК или тези в ТЗ, респ. в правомощията на
ответника ли е да заличи изтеклите по давност вземания, предявени в
производството по несъстоятелност и включени в одобрения от търговския съд
вземания? И съответно при положителен отговор на този въпрос – изтекла ли е
абсолютната давност по отношение на тези вземания?
На първия въпрос следва да се даде отрицателен
отговор. Възраженията на жалбоподателя по същия са основателни. Цитираната
разпобеда има материално-правен характер, не й е придадено обратно
действие, поради
което и към възникнали преди
влизането й в сила факти, следва да се прилага предходната редакция.
Независимо от това, съдът намира
жалбата за неоснователна. Съгласно
чл.209 ал.1 от ДОПК принудително изпълнение на публични
вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт –
изпълнително основание, за установяване на вземането, а съгласно чл.163 ал.1 и ал.2 от ДОПК, публичните вземания се събират по реда на
този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а
частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Компетентен
орган по събиране на публичните вземания по смисъла на ал.3 на чл.163 от ДОПК са публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено друго. Предявяването
и събирането на публични вземания по друг ред и от друг орган има своето
нормативно основание в разпоредбата на чл.164 от ДОПК, с която са разписани особени случаи при несъстоятелност, а именно:
публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез
присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Именно
такъв е и настоящия случай.
В тази връзка, следва да се посочи, че с
предявяване на публичните вземания, публичния изпълнител е лишен от
възможността да осъществява правомощията си по принудителното им събиране, аргумент за което е нормата на
чл.638 ал.1 от ТЗ. Същата регламентира, че с откриване на
производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу
имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Изключение в тази насока е единствено
нормата на чл.193
ал.1 от ДОПК, която дава
възможност на публичния изпълнител да реализира имущество, върху което са били
наложени обезпечителни мерки. Това правомощие, обаче е ограничено във времето –
до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност След изтичането
на този срок, съгласно чл.193 ал.4 от ДОПК ако това
имущество на длъжника не бъде реализирано, то се предава от публичния
изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелността.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
редът за събирането на процесните вземания не е този в ДОПК, а този уреден в ТЗ, който е специален, като в тази връзка, приложими за
давността, ще са именно разпоредбите съдържащи се в него.
Погасителната давност е вид юридически факт
от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с
изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да
иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или
преобразуващо право. Давностният срок като период от време се определя с
начален и краен момент. Давностният срок спира да тече и се прекъсва при
настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. В конкретния случай
тези обстоятелства, са уредени в ТЗ, а не
в ДОПК. Член 685а от
ТЗ регламентира, че давността
се прекъсва с предявяването на вземането и спира да тече, докато трае
производството по несъстоятелност. Разпоредбата не предвижда изключение и доколкото
регламентира конкретна хипотеза тя се явява специална, спрямо общите правила за давността на
публичните вземания, уредена в ДОПК /чл.171 и сл./, тъй като както след приемане на все посочи публичния изпълнител не разполага с
правомощия да извършва действия по принудително събиране на вземането, прието в
производството по несъстоятелност /арг. чл.638 ал.1 ТЗ/, които да обосноват спиране или прекъсване на давността.
Разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК, въвеждаща абсолютната 10-годишна давност
за публични вземания, представлява санкция за бездействието в този срок на
органите по приходите и публичните изпълнители, на които е възложено
обезпечаването и събирането на публичните вземания. В този смисъл, с оглед
изложеното по-горе, не може да се обоснове извод, че в конкретния случай е
налице подобно бездействие. Да се приеме противното, би означавало поради
продължителния характер на производство по несъстоятелност или поради
бездействието на органите по несъстоятелността, какъвто е и синдика, да бъде
санкциониран публичния взискател.
Ето защо, правилно в оспореното решение е
прието, че би се нарушил и принципа на равнопоставеност. Всички кредитори с приети в производството по
несъстоятелността вземания ще се ползват без ограничение във времето от
разпоредбата на чл.685а
от ТЗ, за да удовлетворят
претенциите си, независимо от изтеклата давност, докато Държавата /приходната
администрация/, ако се приеме тълкуването твърдяно от жалбоподателя, че чл.171 ал.2 от ДОПК е специална спрямо чл.683а от ТЗ, би трябвало да губи тази възможност за
удовлетворяване след изтичане на 10-годишен срок, който от своя страна често,
предвид времетраенето на производството по несъстоятелност, се явява крайно
недостатъчен. Категорично в нормите на Част ІV от ТЗ не се предвижда подобна неравнопоставеност, а точно обратното,
защитата от погасяване по давност на предявените и приети вземания е
предоставена на всички кредитори.
С оглед на гореизложеното обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № С210003-137-0003044/09.04.2021г.,
при ТД на НАП – Варна, е отказано прекратяването поради изтекла давност събирането на
вземания по изп. дело № **********/2011г., образувано
срещу „Трема груп“
ЕООД – в несъстоятелност.
Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на дружеството срещу цитираното разпореждане, е оставена
без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че
погасителната давност, според съда, следва да се преценява към момента на
одобряване изготвените от синдика списъци на приетите предявени вземания, с
оглед императивния характер на разпоредбата на чл.685а от ТЗ,
като тази преценка е
в правомощията на съда по несъстоятелността, пред който следва да се направят
възраженията за изтекла погасителна давност. Аргумент за това е и
обстоятелството, че в ТЗ е предвиден исков ред за защита на кредитора, респ. на
длъжника при уважаване, респ. при отхвърляне на такова възражение.
Предвид горните съображения съдът приема,
че жалбата на „Трема
груп“ ЕООД -
в несъстоятелност, срещу Решение № 171/13.08.2021г. на Директора на ТД на
НАП – Варна, се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, основателно се явява
своевременно направеното от ответника искане за присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът
като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза
на ТД на НАП-Варна, следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Трема груп“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 4, ет.2, представлявано от синдика Т. Д. И., срещу Решение
№ 171/13.08.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалба на дружеството вх.№ 4304-14/28.05.2021г. срещу
Разпореждане № С210003-137-0003044/09.04.2021г., на главен публичен изпълнител.
ОСЪЖДА „Трема груп“ ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 4, ет.2, представлявано от синдика Т. Д. И., да
заплати на ТД на НАП – Варна, съдебно деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: