Р Е Ш Е Н И Е
№
753/14.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ
КОЛЕВА
2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Антоанета
Метанова и участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от
съдия Шотева КАД № 590 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 284 и чл. 285 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на И.С.М., ЕГН **********
чрез адв. С. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София срещу
Решение № 210/22.03.2022 г. постановено по адм. дело № 1167/2021 г.
по описа на Административен съд - Пазарджик, относно неблагоприятната за всеки
от тях част.
В касационната жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение
в частите, в които ГДИН е осъдена. В условията на алтернативност се иска да
бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба на И.С.М. се
твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение в
оспорената част и постановяването на ново решение, с което да бъде уважен искът
в цялост.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик, взел участие в настоящото производство,
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита решението на Административен съд – Пазарджик
за правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен съд - Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационните жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - неоснователни, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба на
И.С.М. срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва от дата на завеждане на исковата молба, които е претърпял при престоя си
в Затвора - гр. Пазарджик за периода от 01.12.2016 г. до 03.04.2020 г. Твърди, че през цялото време е бил в
пренаселени килии, с под 3 кв. метра нетна площ на човек, в килиите е било мръсно,
имало е дървеници, хлебарки и гризачи, нямало е обособен санитарен възел в
килията с постоянно течаща топла и студена вода. Твърди, че по време на престоя е бил
иззет телевизор, който не е върнат въпреки подадена жалба и така ищецът е бил
лишен от възможност 2 години да гледа телевизия. Сочи се, че неимуществените
вреди се изразяват в причиняване на обида, възмущение, притеснения, битови
неудобства, внушаване чувство за малоценност и незначителност.
С решението си Административен съд - Пазарджик – XIII състав е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София да заплати на И.С.М., сумата в размер на 6648
лева, от които сумата 6080 лв. за периода от 12.12.2016 г. до 10.01.2019
г., 80,00 лева за периода от 17.01.2020 до 27.01.2020 г. и 488,00 лева за
периода от 03.02.2020 г. до 03.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен искът за периодите от
01.12.2016 г. до 12.12.2016 г., от 07.11.2019 г. до 13.11.2019 г., от
27.01.2020 до 03.02.2020 г. и от 10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. и недоказан по
размер предявения иск на И.С.М. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София над
присъдената сума до сумата от 50 000 лв. за периодите, за които е присъдено
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Прието е за установено, че в
значителен период от време лишеният от свобода е пребивавал в помещения, в
които разполагаемата му лична нетна площ е била под установения от ЗИНЗС
минимум от 4 кв.м., поради липсата на конкретни данни в кои помещения е
пребивавал ищецът в периода от 12.12.2016 г. до 10.01.2019 г. Прието е, че за
периода от 01.12.2016 до 12.12.2016 г. искът е неоснователен, тъй като не е
доказано задържането на И.М. в този период. По отношение на периода от време от
10.01.2019 г. до 17.01.2020 г. се установява, че предоставената нетна
площ на ищеца в килиите, където е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода,
е над установената от закона минимална такава. Прието е за установено, че почистването
и хигиенизирането на спалните помещения е било възложено в отговорност на
самите лишени от свобода. За недоказано е прието и наведеното оплакване за иззет
телевизор без основание.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята
ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури,
от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен
над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се
има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на решаващия съд, изведен от установената
по делото фактическа обстановка, че с оглед събрания доказателствен материал по
делото, исковете с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явяват частнично основателни, а именно по отношение на твърденията за пренаселеност в килиите за част от процесните
периоди. Паричната компенсация, като форма на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, е определена от първоинстанционния съд в
разумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи.
При определяне размера на обезщетението са взети предвид и периода на исковата
претенция, и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, с
оглед на което възраженията и в двете касационни жалби досежно размера на
присъденото обезщетение не могат да бъдат споделени.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде
оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни – без уважение.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X – състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 210/22.03.2022 г., постановено по
адм. дело № 1167/2021 г. по описа на
Административен съд –
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.