№ 2824
гр. Варна, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110114661 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „АКПЗ” ЕООД срещу
ИВ. Д. Д. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№2115/**., издадена по ч.гр.д. №7770/*. по описа на ВРС суми, дължими по
Договор за паричен заем №** от 26.06.2019г., сключен с „ВК“ ООД,
вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя “АКПЗ“ООД с
Приложение №1 от 01.06.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., както следва : сумата от 3000
лева, представляваща дължима главница, сумата от 868.35 лева,
представляваща договорна лихва за периода 26.07.2019г. до 18.09.2020г.,
сумата от 275.52 лева, представляваща законна лихва за периода 19.09.2020г.
до 27.04.*., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда 01.06.*. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „ВК“ ООД бил
сключен Договор за предоставяне на паричен заем №** от 26.06.2019г., по
силата на който на ответника е била предоставена заемна сума в размер на
3000 лева, който удостоверил, че я е получил като договорът имал силата на
разписка. Заемателят се задължил да върне заемната сума съгласно условията
на договора, като заплати сумата в размер 3868.35 лева, ведно с договорна
лихва на 15 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 257.89 лева.
същият бил извършил плащания в общ размер на 210 лева. Същият следвало
да изплати заема до 18.09.2020г., която била 1 последната падежна дата.
Дължал лихва за забава върху непогасената главница в размер на 275.52 лева
за периода 19.09.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда 27.04.*.
1
Твърди се, че вземанията по процесния договор за кредит са придобити от
ищеца въз основа на Приложение №1 от 01.06.2020г. и Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016г.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено
становище за неоснователност на иска. Твърди се, че процесният договор за
заем е недействителен. В договора било посочено, че годишният лихвен
процент е 40.32 %, но липсвала разпоредба за условията за прилагането му,
липсвало уточнение за базата, върху която се начислява – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница. Не ставало ясно как е
разпределян лихвения процент във времето върху цялата дължима главница
или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не ставало ясно кака е
формирана възнаградителната лихва и какъв е нейния размер и на ставало
ясно как са формирани претенциите за сумите от 275.52 лева и 868.35 лева.
Оспорва се дължимостта и размера на тези суми. В ГПР на процесния договор
не били включени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото било изискването
на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК. В него следвало да бъде включена и предвидената
неустойка в чл.4,ал.2 от договора, което не било сторено или най-малкото
следвало да бъде посочен годишен процент на разходите в хипотезата на
неизпълнение на чл.4,ал.2 от потребителя. Така не била посочена
действителната стойност на ГПР. Неправилното изчисляване и посочване на
ГПР било самостоятелно основание за недействителност на договора, защото
имало за цел да заобиколи чл.19,ал.4 ЗПК. Годишния лихвен процент бил
40.32 5 като до 49.49 % ГПР оставали 9.17 %, което било почти една четвърт
от него. Следвало от самото съдържание на договора да е определено ясно
какви точно такси, комисионни и т.н. формират тези съществени разлики от
9.17%. Твърди се, че е нарушено изискването на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, което
било самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК. Нарушеното изискване за унифицирано изчисление на ГПР водело
до недействителност на целия договор, тъй като било изведено като
съществено условие на договора. Твърди се, че договорът е недействителен на
основание чл.22 ЗПК вр. чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД и съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита.
Отправя се искане да бъде прието, че с погасяване на сумата от 210
лева ответникът е 2 погасил само част от главницата.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда
на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Договор за паричен заем №**/26.06.2019г. „ВК“ООД е
предоставило на ИВ. Д. Д. кредит в размер на 3000 лева, който е следвало да
бъде върнат на 15 месечни вноски, всяка от 257.89 лева. в договора са
вписани падежните дати на дължимите вноски, като последната е
18.09.2020г. Посочено, че кредитът е с фиксиран годишен лихвен процент в
2
размер на 40.32 %, а ГПР е в размер на 49.49 %.
Съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016г. „ВК“ ООД е прехвърлило на „АКПЗ“ООД свои
изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, като съгласно
Приложение №1ч от 01.06.2020г. е прехвърлено вземане по договор за
паричен заем, сключен с ИВ. Д. Д. в размер на 3000 лева за главница; 868.35
лева за договорна лихва и 1 434.10 лева за неустойки и разходи за забава.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената по делото ССчЕ
процесният кредит се установява, че размерът на задълженията по процесния
договор за заем са : 3000 лева за главница; 868.35 лева за договорна за
периода 26.06.2019г. до 18.09.2020г.; 1 434.10 лева – неустойка по чл.4 от
договора; 275.52 лева за законна лихва за забава. Съобразно изчисленията на
вещото лице дължимата лихва за забава върху главницата за този период
възлиза на 184.17 лева. длъжникът е извършвал плащания към „ВК“ ЕООД на
18.11.2019г. -150 лева и на 30.11.2019г – 60 лева, които са отнесени за
погасяване на 35 лева за неустойка по чл.4 от договора и 175 лева за разходи
за събиране на вземането.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Дефиницията за договор за потребителски кредит е уредена от разпоредбата
на чл. 9,ал.1 ЗПК, съобразно която договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
От представените по делото доказателства се установява, че на
26.06.2019г. ответникът е сключил договор за заем с „ВК“ООД. Договорът
съдържа всички предвидени реквизити в ЗПК – размер на отпуснатата
главница, размер на възнаградителната лихва, срок за издължаване, както и
размера на годишния процент на разходите, поради и което съдът намира
същият за валиден, като възраженията на особения представител на ответника
в тази връзка съдът счита за несъстоятелни. Макар и да не е представен
отделен погасителен план, такъв се сдържа в самия договор доколкото са
посочени падежните дати и размера на всяка погасителна вноска. В
заключение следва да се отбележи, че договорът отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.
3
С оглед на горните изводи и съобразно заключението на вещото лице по
ССчЕ съдът намира, че са налице неизпълнени задължения на ответника по
процесния договор за кредит в следните размери : 3000 лева за главница ;
868.35 лева за договорна лихва и 184.17 лева за лихва за забава, като тази
претенция следва да се отхвърли за размера до 275.52 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото съобразно уважената част от
иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК както следва сумата от 129.66 лева за
разноски в заповедното производство, 134.10 лева за заплатена д.т. в
исковото производство; 293.40 лева за депозит за ССчЕ, 508.56 лева за
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 195.60 лева.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТНОВЕНО по отношение на „АКПЗ“ООД, ЕИК: **
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ **“ 114, ет. М., че ИВ. Д.
Д., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ж.к.** бл.151, вх.4, ет.7,ап.76 дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №2115/**., издадена
по ч.гр.д. №7770/*. по описа на ВРС суми, дължими по Договор за паричен
заем №** от 26.06.2019г., сключен с „ВК“ ООД, вземането по който е
прехвърлено в полза на заявителя “АКПЗ“ООД с Приложение №1 от
01.06.2020г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016г., както следва : сумата от 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща дължима главница, сумата от 868.35 /осемстотин шестдесет
и осем лева и тридесет и пет ст./лева, представляваща договорна лихва за
периода 26.07.2019г. до 18.09.2020г., сумата от 184.17 /сто осемдесет и
четири лева и седемнадесет ст./ лева, представляваща законна лихва за
периода 19.09.2020г. до 27.04.*., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда 01.06.*. до окончателно изплащане на
вземането, на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на лихвата за забава за разликата до
претендирания размер от 275.52 лева.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Д., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ж.к.** бл.151,
4
вх.4, ет.7,ап.76 да заплати на „АКПЗ“ООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“ **“ 114, ет. М. сумата от 1261.32/ хиляда двеста
шестдесет и един лева и тридесет и две ст./лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5