Решение по дело №92/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 11
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20213000600092
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Варна , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева

Десислава С. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600092 по описа за 2021 година
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на производството по чнд №72/2021г. на Районен съд-
Търговище, отмяна на постановеното на 26.01.2021г. по реда на чл.382 ал.7
НПК определение в частта му по отношение вида на режима, и връщане
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като основание за
искането се сочат съществени нарушения на закона – както на материалния,
така и на процесуалния. Формулирано по този начин възражението на
Главния прокурор е относимо към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2 и 3 НПК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
поддържа изцяло направеното от Главния прокурор искане за възобновяване.
Осъденото лице и защитникът му намират искането за неоснователно,
поради което и молят да бъде оставено без уважение.
1
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК,
като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.
422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК вр. чл.348 ал.2 и 3 НПК. Същото
е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано и по съществото си,
в контекста на очертаната в него аргументация, искането обаче е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Нохд №72/2021г. било образувано в Районен съд-Търговище на
21.01.2021г. въз основа на внесено по реда на чл.382 ал.1 НПК споразумение
за решаване на делото в досъдебното производство, постигнато между
Районна прокуратура-Търговище от една страна, и обв.Д. Ш. Х. и защитника
му адв.ДП-от друга. Съобразно изготвеното между страните споразумение
обв.Д.Х. се признавал за виновен за извършени от него престъпления по
чл.343б ал.3 НК и 354а ал.5 НК, като за първото от тях следвало да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на
1000лв., а за второто – глоба в размер на 1000лв. Страните се споразумели на
основание чл.381 ал.8 НПК и чл.23 НПК на обвиняемия да бъде наложено
общо наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в
размер на 1000лв. Наказанието лишаване от свобода следвало да бъде
изтърпяно съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС при първоначален строг
режим.
В съдебно заседание на 26.01.2021г. съдът предложил промени в
споразумението – за престъплението по чл.343б ал.3 НК да бъде наложено и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години,
като на основание чл.59 ал.4 НК се приспадне времето, през което
обвиняемият е бил лишен по административен ред да упражнява това право,
считано от 13.01.2021г. Страните се съгласили с промяната, като адв.Пантев
на свой ред предложил на основание чл.57 ал.3 ЗИНЗС наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Прокурорът изразил съгласие с направеното от страна на защитата
2
предложение за промяна на режима. В протокола бил вписан окончателния
вариант на споразумението, който включвал и предложенията на съда и
страните, направени в съдебно заседание. По отношение режима било
посочено, че на основание чл.381 ал.5 т.3 НПК и чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗИНЗС се определя първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода „ОБЩ“.
С оглед изложеното очевидно е, че е налице разминаване между числата
и словата, с които е определен режима. Цифром е посочено чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗИН , която е една от хипотезите на строгия първоначален режим, а
словом е посочено „ОБЩ“. Това противоречие е могло да бъде отстранено и
по реда на чл.414 НПК, тъй като волята на съда е ясна /поне според
настоящия съдебен състав/. Очевидно по отношение на режима е възприето
предложението на защитата, с последващо съгласие и на представителя на
обвинението, за определяне на общ режим. Съдът не би могъл да внесе
промени в споразумението без съгласие на страните – същността на този
процесуален институт не го допуска. Затова и на съда е дадена възможност
единствено да предлага /а не да налага/ промени в споразумението, като при
несъгласие на страните той разполага с правомощието да не одобри
споразумението – ако то противоречи на закона и морала. В случая до това не
се е стигнало, нито пък съдът е реагирал на желанието на страните по
отношение смекчаване на режима с отказ това да бъде сторено. Т.е. в
окончателния вариант е вписано желанието на страните обвиняемият да
изтърпи наказанието лишаване от свобода при общ режим. Не е налице
нарушение на закона, тъй като последният допуска такава възможност с
разпоредбата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС. В тази връзка следва да се отбележи, че не
се споделят и съображенията в искането за възобновяване по отношение
степента на обществена опасност на осъденото лице. Настоящият съд
предвид вида на осъжданията на лицето и наложените му до момента
наказания не намира то да е с такава висока степен на обществена опасност,
че тя да не позволи приложението на чл.57 ал.3 ЗИНЗС. Не на последно място
следва да се отбележи, че промяна на режима два месеца /дори и по-малко/
преди изтърпяване на наказанието не би по никакъв начин постигнала целите
на закона, залегнали в разпоредбата на чл.2 ЗИНЗС.
Затова и в крайна сметка настоящият съдебен състав не съзира
3
нарушения на материалния или процесуалния закон при одобряване на
споразумението по нохд №72/2021г. с определение от 26.01.2021г. на
Търговищки районен съд. Поради което и на основание чл.424 ал.1 НПК
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република
България за възобновяване на производството по чнд №72/2021г. на Районен
съд-Търговище.

Решението е окончателно - не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4