Р Е Ш Е Н И Е №149
09. V. 2013 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на втори април, две
хиляди и тринадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Ц.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №1230 по описа за 2012 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
иск за връщане на получено без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание с правно основание чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите,
разгледан по реда на Общия исков
процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс.
В исковата си молба ищецът
„КАЛИСТО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД ЕИК200638318, със седалище и адрес на управление
във Велинград на ул. „Лиляна Димитрова” №3, представлявано от управителя М.Т.,
с адрес за призоваване в гр. София на ****,
твърди, че на 22. ІІІ. 2009 година е сключил с ответника А.П.А. ЕГН**********, живеещ в гр. София, в
жилищен квартал Младост І, блок ХСІІ, вход А, етаж ІІ, апартамент СХІІІ,
договор за изработка, наречен от страните договор за консултантска дейност. Във връзка със сключения договор ищцовото
дружество заплаща на ищеца възнаграждение в размер на общо 1 200.00 лева.
Ищецът поддържа, че в последствие е развалил договора. Иска до му бъде върната
сумата от 1 200.00 лева, която ответникът е получил като възнаграждение по
договора от 22. ІІІ. 2009 година и така се е обогатил за сметка на ищеца, ведно
със законна лихва за времето от предявяване на иска на 02. VІІІ. 2012 година до
окончателното изплащане на сумата. Поддържа се още, че сключеният между
страните договор е унищожаем, тъй като ответникът е заблудил ищцовото
дружество, че е лицензиран консултант по европейски програми.
Ответникът
оспорва иска, като твърди, че е изпълнил всички свои задължения по сключения
между страните договор и че не е задължен да има лиценз за извършване на консултантската
дейност, във връзка с която е сключен договорът. Твърди, че е осъществявал
срещи с управителя на ищцовото дружество във връзка с договора. Не оспорва, че
е получил сумата от 1 000.00 лева, но оспорва в последствие да е получавал
втора сума от 200.00 лева. Направено е възражение за изтекъл преклузивен срок
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С приложена
по делото оферта от 21. ІІІ. 2009 година ответникът предлага на
тогавашния управител на ищцовото дружество Б. П. Ц. консултантски услуги във
връзка с изготвяне на бизнес-план за изграждане на фотоволтаична система в с.
Кръстава, Велинградска община, с цел кандидатстване за държавна субсидия пред
Държавен фонд „Земеделие” по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
година – 2013 година на Министерство на земеделието и храните. Обхватът на
офертата е изготвяне на бизнес-план и допълнителни консултации във връзка с
проекта.
На 22. ІІІ. 2009 година е сключен приложен по делото договор за
изработка, по силата на който ответникът се задължава на свой риск да изготви бизнес-план за изграждане на фотоволтаична система в с.
Кръстава, Велинградска община, с цел кандидатстване за държавна субсидия пред
Държавен фонд „Земеделие” по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
година – 2013 година на Министерство на земеделието и храните, съгласно поръчката на
ищеца, а ищецът се задължава да заплати възнаграждение в размер на 18 000.00
лева. По силата на договора ищецът има
право да иска от ответника консултации в процеса на подготвяне на проекта си и
във връзка със самия проект, включително след подписване на договора между него
и Държавен фонд „Земеделие”, да иска осигуряване на допълнителни специалисти.
По силата на договора ищецът дължи възнаграждението на три вноски – 1 000.00
лева при подписване на договора, 10 000.00 лева три работни дни след
подписване на договор с Държавен фонд „Земеделие” и 7 000.00 лева след
окончателно изплащане на одобрената субсидия. Няма спор, че 1 000.00 лева
са изплатени.
На
22. ІІІ. 2009 година е сключен приложен по делото анекс към
договора, с който страните променят начина на плащане на възнаграждението на
ответника. Последният се задължава да извършва консултантски услуги от името и
за сметката на В.Б.Д. ЕГН**********.
Ищцовото
дружество заплаща на ответника част от дължимото му възнаграждение в размер на
1 200.00 лева. За горното обстоятелство явстват двете приложени по делото
разписки – първата от 22. ІІІ. 2009 година, а втората – от 12. V. 2010 година.
От представено
по делото писмо от Разплащателната агенция към Държавен фонд
„Земеделие” до ищцовото дружество с изходящ №01-2600/4074 от 20. ІV. 2011
година, е видно, че представеният проект страда от непълноти и неясноти.
На
20. VІ. 2011 година в гр. София между ищцовото дружество и Държавен фонд
„Земеделие” е сключен приложен по делото договор
№13/312/00869 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 година – 2013 година, подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селскостопанските райони.
С приложено
по делото уведомително писмо от 20. ХІ. 2011 година ищцовото дружество
заявява на ответника, че разваля сключения с него договор поради неизпълнение.
Видно от приложената по делото обратна разписка, уведомителното писмо е връчено
на ответника на 24. ХІ. 2011 година.
По
делото са приложени и много други писмени доказателства, сред които съдебни
актове, референции, статус – проекти и прочие, които съдът не обсъжда. Съдът
намира, че те нямат връзка със същината на спора и в голямата си част са
относими към първоначалния, подаден от ответника по настоящото дело, иск. Освен
това, между страните не съществува спор, че проектът е бил завършен, в какъвто
смисъл са представени статус проекти. Спорен е въпросът участвал ли е
ответникът при осъществяването на проекта или не.
По делото е разпитан като свидетел Д.Й.Е ЕГН**********,***ІІ.
Свидетелят депозира показания, че познава предишният
управител на ищцовото дружество и че е работил по проект, подобен на този, за
който е сключен процесният договор. Във връзка с такъв вид планове Държавен
фонд „Земеделие” поддържал на електронната си страница бланка на бизнес план от
60 страници. Свидетелят и предишният собственик на ищцовото дружество сами
попълнили бланките и сами ги подали в разплащателната агенция без да са
подпомагани от никого. Свидетелят твърди, че му е известно, че ответникът е
изготвил бизнес план, но по негови сведения това не е вярно. Свидетелят
присъствал при подаването на различни документи, свързани с бизнес плана и
твърди, че никога не е виждал ответника в тези случаи.
В проведено на 02. ІV. 2013 година открито съдебно заседание ищецът
дава обяснения по реда на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс. В
обясненията си той заявява, че бизнес планът е изготвен от предходния управител
на ищцовото дружество Б. Ц. с помощта на свидетеля.
С
оглед на горното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Касае се за иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55 от Закона за задълженията и договорите,
за уважаването на който следва да са налице следните предпоставки: обогатяване
на ответника без правно основание; обедняване на ищеца; връзка между
настъпилата за ответника полза и настъпилата за ищеца вреда. Според чл. 55, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При третия фактически състав
на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите основанието съществува
при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.
Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на
волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на
прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други
подобни случаи. Ищецът поддържа, че в случая
е налице прекратяване на договора поради неизпълнение. Според чл. 87, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Според втората алинея кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно
изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или
ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Съдът
намира, че в случая са налице всички поставени от закона условия за разваляне
на договора: неизпълнение от страна на ответника, писмено предупреждение без да
се дава срок за изпълнение, тъй като това изпълнение е станало безполезно.
На първо
място съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответника. Дори да се
приеме, че той действително е изготвил приложения по делото бизнес-план,
неговите задължения по договора не се изчерпват с това действие. До приключване
на процедурата са извършвани многобройни други действия. От показанията на
разпитания по делото свидетел е видно, че ответникът не е участвал в тези
действия. Свидетелските показания не са оборени по никакъв начин от ответната
страна. Обстоятелството, че свидетеля сочи, че бланката на бизнес-плана се
състои от 60, а не от 16 страници, не може да обуслови извод, че свидетелят
твърди неистини. Ответникът не сочи и доказателства за това, че е извършил
действия, с които да подпомогне осъществяването на проекта. Представено е само
едно негово писмо до Държавен фонд „Земеделие” и съответният отговор. По делото
дори е приложено писмо до Държавен фонд „Земеделие”, с което ответникът се
опитва да препятства проекта. Не са представени и никакви доказателства, че
ответникът е търсил управителя на ищцовото дружество, но последният е отказал
да се срещне с него. Съдът намира, че в случая е от значение само дали
ответникът е изпълнил задълженията си по договора. Ако ответникът е
бездействал, без значение е дали във връзка с осъществяването на проекта са
възникнали други трудности като прехвърляне на дялове от ищцовото дружество и
прочие.
По делото е представено и
писменото предупреждение за разваляне на договора, отправено от ищеца до
ответника. Тъй като по времето, когато договорът е развален, вече е сключен
договор между ищеца и Държавен фонд „Земеделие” съдът приема, че изпълнението е
било вече безполезно.
Ответникът прави за пръв път
в писмените си бележки възражение, основано на чл. 265, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите. Според посочената разпоредба, тълкувана във връзка с
първата алинея, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на
разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението, като тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни
работи - в пет години. В случая обаче ищецът не претендира за права по чл. 265,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и не твърди, че при извършване на
работата ответникът се е отклонил от поръчката или изпълнената работа има
недостатъци. Твърди се, че работа изобщо не е извършена и се поддържа, че
договорът е развален поради неизпълнение.
Тъй като съдът приема, че
договорът е развален, не обсъжда дали е унищожаем.
На последно място, съдът не
приема довода, че правата на ищеца са погасени по давност. Твърди се, че
давността е изтекла на 22. ІІІ. 2012 година, тъй като договорът между страните
е сключен на 22. ІІІ. 2009 година. Според единствената алинея на чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите обаче, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Следователно, дори да се приеме, че давността е започнала да тече на 22. ІІІ.
2009 година, то тя следва да изтече на 22. ІІІ. 2014 година, тъй като вземането на ищеца не е сред
изброените в чл. 111 от Закона за задълженията и договорите.
Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 55 от Закона за задълженията и
договорите съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.П.А.
ЕГН**********, живеещ в гр. София, в жилищен квартал Младост І, блок
ХСІІ, вход А, етаж ІІ, апартамент СХІІІ, да заплати на „КАЛИСТО
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД ЕИК200638318, със седалище и адрес на управление във Велинград
на ул. „Лиляна Димитрова” №3, представлявано от управителя М.Т., с адрес за
призоваване в гр. София на ****, сумата от 1 200.00 лева, представляваща възнаграждение
по сключен на 22. ІІІ. 2009 година договор, с която А.П.А. ЕГН**********, живеещ в гр. София, в
жилищен квартал Младост І, блок ХСІІ, вход А, етаж ІІ, апартамент СХІІІ, се е
обогатил неоснователно за сметка на „КАЛИСТО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД ЕИК200638318, със
седалище и адрес на управление във Велинград на ул. „Лиляна Димитрова” №3,
представлявано от управителя М.Т., с адрес за призоваване в гр. София на ****, ведно със законната лихва
считано от 02. VІІІ. 2012 година до окончателното й изплащане.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс,
озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: