Р Е Ш Е Н И Е
№ 187/1.4.2019г.
Гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр. Пазарджик, първи състав, в публично заседание на пети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА
ШОТЕВА
при секретаря
Т.Стойнова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура -
гр. Пазарджик Паун Савов, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 18 по описа за 2019 г. на Административен съд
- гр. Пазарджик и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба вх. № 92/07.01.2019г. по описа на Административен съд Пазарджик от
Д.Д.М. ***, чрез адвокат Б. против ОД на МВР гр. Пазарджик. Претенцията на
ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 1100/ хиляда и сто/ лева – заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на
Електронен фиш серия К № 1263712/26.06.2016г. издаден от ОДМВР гр. Пазарджик,
отменен с решение № 138/14.03.2018 г. по АНД №739/18 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, влязло в сила на 04.03.2018 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на последното адвокатско възнаграждение до датата
на подаване на исковата молба, в размер на 105лв., както и законната лихва от
подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по настоящото административно делото разноски.
Твърди се, че в
процеса на обжалване на Електронен фиш серия К № 1263712/26.06.2016г. издаден
от ОДМВР гр. Пазарджик, са заплатени три адвокатски възнаграждения – 400 лв. за
представителство по НАХД № 1535/15г.по описа на РС Пазарджик, 400 лв. за
представителство по КАНД № 146/17г. по описа на Административен съд
Пазарджик и 300 лв. за представителство
по АНД № 739/17г. по описа на РС Пазарджик.Направени са доказателствени искания
за прилагане на съответните дела.
В съдебно заседание ищецът , редовно призован, не се
явява , представлява се от адв.Б. редовно упълномощен.
Ответникът ОДМВР -
Пазарджик, чрез процесуален представител – юриск.Пенова оспорва исковата молба в писмен отговор.
Претендира разноските и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Пазарджик счита исковата
молба за основателна. Сочи, че са налице кумулативните предпоставки по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно мотивите, изложени в Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС.Единствено предоставя на съда да
прецени дали размера на исковата претенция е точен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от
фактическа страна намира следното:
С Електронен фиш /ЕФ/
Серия К № 1263712/26.06.2016г., издаден от ОДМВР- гр. Пазарджик,
на иищеца, за извършено от него нарушение по чл.21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лв.
Електронният фиш /ЕФ/
е оспорено пред Районен съд - Пазарджик, за което е образувано НАХД №
1535/16 г. С решение № 36/20.01.2017г. по НАХД № 1535/16 г. по
описа на Районен съд Пазарджик Електронният фиш е бил потвърден. Решението
на Районния съд е обжалвано пред Административен съд Пазарджик в срок
. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му
пред Районния съд, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Б. от АК – Пазарджик. Пълномощното е
представено в едно с подадената жалба пред Районен съд Пазарджик, в който е
уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., за което е отбелязано, че е
платено изцяло в брой / стр.9 от АНД № 1535/16г. по описа на РС П-к/.
С оглед подадената
жалба пред Административен съд Пазарджик е образувано КАНД № 146/17г. по описа
на Административен съд Пазарджик.С Решение № 229/17г. постановено по КАНД №
146/17г. решението на РС е отменено и върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Във връзка с образуването КАНД е упълномощен адв.Б. да
представлява касатора – с пълномощно приложено в едно с касационната жалба
/стр.12 от КАНД № 146/17г./. В пълномощното е посочено , че възнаграждението е
в размер на 400 лева и е изплатено изцяло и в брой.
С оглед връщането на
делото за ново разглеждане от РС Пазарджик е образувано АНД № 739/17г. по описа
на РС Пазарджик. С Решение № 138/14.03.2018г. съдът е отменил обжалвания
електронен фиш. По делото е представена разписка, с която ищецът е заплатил още
300 лв. в брой като допълнително възнаграждение за представителство по делото
на адв.Б. / л.123 от АНД № 739/17г./.Видно е, че по делото са събирани
множество доказателства – скици, сателитни снимки и др..
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице е отменен
електронен фиш относно наложена глоба в размер на 50 лева. На основание т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е
подсъден за разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от издаден електронен фиш от ОДМВР гр.
Пазарджик, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Пазарджик.
Областна дирекции на МВР - Пазарджик е юридическо
лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен
ответник.
Отмяната на ЕФ, с който е наложена глоба в размер
на 50 лева, като властнически акт на административен орган, представлява
материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване
на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд,
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление /в случая ЕФ/, тъй като обжалването на
този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице
следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление /в случая ЕФ/, 2. Да са претърпени реално имуществени
вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера
на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
отмененото НП/ЕФ и вредите.
В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка,
одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такива са и
договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение/ макар и не откочан,
съдържат всички реквизити от съответното адвокатско пълномощно/ , разиската за
изплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 739/17г. по описа на РС Пазарджик
е във връзка с пълномощно представено пред РС Пазарджик по АНД № 1535/16г., в
което е посочено, че адв.Б. може да представлява Д.М. пред РС. С оглед така
посоченото пълномощно не е било необходимо ново пълномощно за представителство
пред РС. От друга страна делото след връщане от Административен съд Пазарджик е
започнало от самото начало – върнато за ново разглеждане от друг състав на съда
е диспозитива на решението на Административен съд Пазарджик. С оглед
множеството поискани и събрани доказателства е заплатен и допълнителен
адвокатски хонорар в размер на 300лв., оформен като разписка. Съобразно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Ответната страна, в
писмено становище е направила възражение и за прекомерност на заплатените
адвокатски хонорари , в конкретното производство става въпрос не за адвокатско
възнаграждение за за причинени имуществени щети – пряка и непосредствена
последица от отменен по съответния ред Незаконосъобразен акт. Установи се, че
производството по обжалване на ЕФ е протекло при усложнена фактическа
обстановка – първоначално ЕФ е бил потвърден , но след връщане на делото на РС
със задължителни указания по прилагането на закона , и събиране на допълнителни
доказателства ЕФ е бил отменен. Съдът счита, че имуществените щети са доказани
по основание и размер. Тези възражения съдът намира за неоснователни. Видно от
договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е изплатена в брой
400лв., 400лв. и 300 лв. Предвид изложеното, настоящият състав приема за
доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение
за представителство пред двете инстанции и след връщане на делото на РС за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Съдът приема, че
отмененият ЕФ представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на
чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се
компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране
на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е бил отменен издадения
срещу ищеца ЕФ. От този незаконосъобразен акт – отменен Електронен фиш, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 1100 лева.
Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на
това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издаден ЕФ,
отменен впоследствие като незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска
защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по
обжалване на издадения срещу него ЕФ, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – ЕФ. От това
следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за
отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото
условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издадения
ЕФ, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление /в случая ЕФ/ и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би
потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.
Изложеното мотивира
съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1100 лв.,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на
ЕФ.
С оглед основателността на иска
за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 1100 лева се явява основателна
и акцесорната претенция за законната
лихва за забава върху главницата, считано от 07.01.2019г.- дата на завеждане на
исковата молба през АСПазарджик, до окончателното изплащане на сумата. Що се отнася до претендираната законна лихва за периода
от 30.01.2018г. – когато е заплатен последният адвокатски хонорар до
07.01.2019г. в размер на 105лв., същата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като такава. Това е така тъй като вредата
не е причинена от непозволено увреждане. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение , длъжникът изпада в забава , след като бъде
поканен от кредитора. Не са налице данни по делото такава покана да е отправена
преди датата на подаване на исковата молба.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски
за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за
един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът е внесъл
дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство /такава се
дължи в размер на 10 лева/. Заплатил е изцяло – в брой и договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор
за правна защита и съдействие от 07.01.2019 год. /л.6/. Ето защо и при
този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от
ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск. Относно
направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по
настоящото дело, съдът намира за необходимо да посочи, че минималния размер на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 е 300 лева, като според съда
заплатената сума в размер на 400 лева, незначително надвишава този размер
и не следва да се счита за прекомерна, отчитайки факта, че адвокатът е
изготвил исковата молба по делото и последваща молба, представляваща по същество
писмената защита , както и е представлявал ищеца в съдебно заседание.
Мотивиран от това,
Административен съд - Пазарджик, първи състав,
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Пазарджик да заплати на Д.Д.М. с ЕГН
**********, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1100 / хиляда и сто лева),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иска за
заплащане на законна лихва върху главницата от 1100 лв. за периода от
30.01.2018г. до 07.01.2019г. като неоснователен
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик да заплати на
Д.Д.М. с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер на 410 / четиристотин
и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 2563 от 18.02.2020 г. по адм. дело № 6260/ 2019 г. на ВАС- Трето отделение:
ОТМЕНЯ Решение № 187/ 01.04.2019 г. по административно дело №
18/ 2019 г. на Административен съд- Пазарджик, в частта му, с която Областна
дирекция на МВР Пазарджик е осъдена да заплати на Д. Д. М.обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 550 лв до пълния претендиран размер от 1100
лв, както и в частта за разноските за разликата над сумата от 205 лева до
присъдения размер от 410 лева и вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. М.иск против Областна дирекция на МВР Пазарджик за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие отменен
електронен фиш *******, издаден от ОД МВР- гр. Пазарджик за разликата
над 550 лв до пълния претендиран размер от 1100 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187/ 01.04.2019 г. по административно дело № 18/ 2019
г. на Административен съд- Пазарджик в останалата му част, с която Областна
дирекция на МВР Пазарджик е осъдена да заплати на Д. Д. М.обезщетение за
имуществени вреди, сторени при съдебното обжалване на *****, издаден от ОД МВР- гр. Пазарджик в размер от 550 лв, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и присъдените разноски в размер на 205 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на Д. Д. М.съдебни
разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Решението е окончателно.