О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1389 Година, 2019
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав …………………………..
на двадесет и трети юли …..…….….….…….. Година две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...… Р. Калиманова ………..…………………….
гражданско дело № ……… 66 ....…. по описа за………. 2017 …………. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на М.К.Г.,
ЕГН **********,***, офис 3 чрез процесуалния му пълномощник против В.Н.Н., ЕГН **********,***
и Н.В.Н., ЕГН **********,*** за обявяване за недействителен по отношение на
ищеца сключеният между ответниците с нотариален акт вх. рег. № 7411/ 19.10.2016
година, акт № 82, том 22, дело № 4298 по описа на Агенция по вписванията в
Несебър, а по описа на нотариус с рег. № 110 с район на действие Несебърския
районен съд акт № 27, том IX, рег. № 7188, дело № 1155 от 18.10.2016 година
договор за дарение на недвижим имот, по силата на който ответникът В.Н.Н., ЕГН **********
е дарил на ответницата Н.В.Н., ЕГН **********, следните недвижими имоти, а
именно: сграда с идентификатор № 11538.501.456.3 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, одобрени със
Заповед № РД-18-48/ 03.10.2005 година на изпълнителния директор на АК, с адрес
град Свети Влас, п. к. 8229 Св. Василий, която сграда е разположена в поземлен
имот № 11538.501.456, със застроена площ 46 кв. м., брой етажи: 2, с
предназначение на сградата: курортна, туристическа сграда, ведно с 90 кв. м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 11538.501.456, целия с площ от
2592 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 395,
квартал 60, парцел II, при граници ПИ № №11538.501.457, 11538.501.502,
11538.502.258, 11538.501.503 и 11538.501.455, които недвижими имоти съгласно
предходен документ за собственост са описани като масивно бунгало № 2,
застроена площ от 50 кв. м., разгъната площ от 100 кв. м., изградено в парцел
ІІ-395, в кв. 60 по плана на Свети Влас, област Бургас, урегулиран от 2650 кв.
м., при граници: улица, парцел III-396, път, парцел І-405. Претендира се от
ищцовата страна и присъждането на направените от нея съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
С определение на проведеното на 03.07.2019 година съдът е
приключил събирането на доказателства, дал е ход по същество на делото и е
обявил на страните, че ще се произнесе по спора със съдебния си акт.
В срока за произнасяне съдът констатира следното:
Видно е от доказателствения материал по делото, в каквато насока са и
фактическите твърдения по искова молба, че по повод депозирана от ищеца в
настоящия процес искова молба пред Бургаския районен съд е било образувано
гражданско дело №1088/2016 година по описа на този съд, по което с определение
№ 2044 от закрито заседание на 24.03.2016 година е постановено разделянето на
особеното исково производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на
окончателен договор от производството по обективно съединения иск за заплащане
на сумата от 10000 евро, представляваща заплатена на отпаднало основание част
от продажната цена на имота, предмет на същия този договор. По иска за сумата
от 10000 евро е образувано гражданско дело №1713/2016 година по описа на
Бургаския районен съд, което с определение от закрито заседание на 31.05.2016
година е спряно до приключване с влязъл сила акт на производството по
посоченото по-горе гражданско дело №1088/2016 година. В рамките на първото
редовно заседание на 17.04.2019 година ищецът чрез процесуалния си пълномощник
във връзка с направени в тази насока възражения изрично е заявил, че обоснова
качеството си на кредитор по отношение на първия ответник с дължимостта от
негова страна на сумата от 10000 евро по силата на договора от 16.10.2015
година по съображения, че продажната цена е била платена от него, а той не е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху имота.
При съобразяване на това обстоятелство, съдът намира, че са налице
предпоставките на закона за отменяване на протоколното му определение от
проведеното на 03.07.2019 година съдебно заседание за приключване събирането на
доказателства и даване ход по същество и постановяване на такова за спиране на
настоящото производство до приключване с влязъл в сила акт на посоченото
по-горе производство по гражданско дело №1713/2016 година по описа на Бургаския
районен съд. Съдът намира, че между двете дела се установява регламентираната
от законодателя връзка на преюдициалност, която именно налага и посоченото
по-горе спиране на настоящия процес до приключване на преюдициалният спор.
В тази именно насока са разясненията дадени с Тълкувателно решение № 2
от 09.07.2019 година на ВКС по тълк. дело № 2/2017 година, ОСГТК, в т. 2 от
което е посочено, че правото на кредитора
да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл. 135 от ЗЗД е обусловено от наличие на действително
вземане. Съдът в това производство следва да изходи от положението, че
вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Той може да приеме
обратното само, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това
положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или
отричане на вземането на кредитора, т. е. установяване наличието на
действително вземане е от значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху
преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете
производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле
на чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по
Павловия иск. Приемането на противното би означавало отричане на наличието на
действително вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за
уважаването на Павловия иск и би довело до ситуация, в която в производство по чл. 135 ЗЗД длъжникът по едно несъществуващо или погасено по давност вземане на
практика да няма път, по който да се защити и да избегне уважаването на иска.
Всичко така казано сочи, че са налице предпоставките на
цитираната по-горе правна норма, поради и на основание чл. 253 и чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколното си определение от 03.07.2019 година, постановено по
настоящото дело за приключване събирането на доказателства и даване ход по
същество на делото.
СПИРА производството по гражданско дело №66/2017 година по описа на
Бургаския окръжен съд до приключване с влязло в сила решение на производството
по гражданско дело № 1713/2016 година по описа на Бургаския районен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: