Решение по дело №2416/2018 на Софийски градски съд

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         №……

                                           гр. София, 19.06.2019 г.

                                         

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-2 състав, в публично съдебно заседание състояло се на пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

 

                                                                          СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

при секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията т. дело  № 2416 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК. 

Образувано е по искова молба вх. № 38473/20.12.2017 г., която първоначално е депозирана за разглеждане пред Окръжен съд – Пловдив, но след осъществена от цитирания съдебен орган преценка за липса на местна подсъдност с определение от 15.10.2018 г. спорът е изпратен за разрешаването му на Софийски градски съд. Исковата молба изхожда от „П.Л.Б.“ ЕООД и е насочена срещу В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, и „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.             

Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно и пасивно субективно съединяване са следните осъдителни искове :

1)         иск с правно основание по чл. 345, ал.1, пр.І ТЗ във връзка с чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 8 938,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2016 г. до м.05.2017 г., съгласно сключен договор за финансов лизинг №10116/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********;

2)         искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от общо 1 893,26 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор на направени от лизингодателя разходи във връзка с изпълнението на договор за финансов лизинг № 10116/2014 г., за които лизингополучателя се е съгласил да отговаря, както следва : сумата от 343,97 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 220,95 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 192,18 лв. –  заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг отнасяща се до изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки; сумата от 29,92 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус/ за календарната 2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг; и сумата от 1 080 лв. – представляваща направени допълнителни разходи по повод локализиране  местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг;

3)         главен иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 15 774,28 лв.,  ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг №10116/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между остатъчна стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,28 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /8 800 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора;

4)         евентуален иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 15 774,28 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг №10116/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между балансовата стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,28 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /8 800 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора;

5)         иск с правно основание по чл. 345, ал.1, пр.І ТЗ във връзка с чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 9 098,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за периода от м.10.2016 г. до м.05.2017 г., съгласно сключен договор за финансов лизинг №10117/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********;

6)         искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от общо 1 893,26 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор на направени от лизингодателя разходи във връзка с изпълнението на договор за финансов лизинг №10117/2014 г., за които лизингополучателя се е съгласил да отговаря, както следва : сумата от 343,97 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 220,95 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 192,18 лв. –  заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг отнасяща се до изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки; сумата от 29,92 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус/ за календарната 2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг; и сумата от 1 080 лв. – представляваща направени допълнителни разходи по повод локализиране  местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг;

7)         главен иск с правно основание по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 15 574,27 лв.,  ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг №10117/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между остатъчна стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,27 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /9 000 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора; 

8)         евентуален иск с правно основание чл. 88, ал. 1, ал. 1 изр. 2 ЗЗД за заплащане от ответните страни при условията на солидарна отговорност на сумата в размер от 15 574,27 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг № 10117/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между балансовата стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,27 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /9 000 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора. 

В исковата молба се твърди, че ищецът е търговец, чиято дейност е фокусирана изключително върху отдаването на лизинг на фабрично нови лекия автомобили, преимуществено от марките – Фолксваген и Ауди. Упражнявайки тази си дейност ищецът поддържа, че като лизингодател е встъпил в лизингови правоотношения с ответника - „П.Б.“ ЕООД, като е сключил два договора за лизинг, а именно : договор с №10116/2014 г. имащ за предмет Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********, и с №10117/2014 г. имащ за предмет Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********. И двата договора били сключени при продължителност от по 4 години, с уговорка за условно придобиване на лизинговите активи, като от страните е направено изрично изявление, че приемат изготвените от ищеца ОУ и предвидените в тях правила ги обвързват. На свои ред ответникът – В.Л.Ц. е приел да изпълнява в условията на солидарна отговорност задълженията наред с дружеството-лизингополучател договорните задължения произтичащи от двете сделки. Поддържа се, че с цел постигане изпълнение на поетите по двете съглашения задължения, ищецът осъществил действия по закупуване на двата автобуса с цел те да бъдат предадени на ответното дружество за ползване. Фактът на предаването им от ищеца на ответното дружество се изтъква да се е осъществил на датата – 28.03.2014 г. Основна договорна последица от сключването на двата договора и предаването на автобусите очертани в тях е пораждането на задължение за лизингополучателя да заплаща ежемесечно предвидените парични вноски за ползваните вещи, съобразно предварително изготвен и утвърден погасителен план. Пояснява се, че падежът за заплащане на всяка от лизинговите вноски по договорите е очертан в периода от 1-во до 15 число на месеца, за които същите се дължат, а при пропуск на изпълнението в тези предели за длъжника настъпва забава, което води санкционната последица уредена в клаузата на чл. 5.5 от ОУ, където е заложено начисляването на наказателна лихва за забава в размер на 10 % годишно плюс ОЛП. Изложението на ищеца продължава с това, че в началния период от действието на договорите „П.Б.“ ЕООД е изпълнявало регулярно и срочно паричните си задължения за заплащане на уговорените лизингови вноски, което изправно договорно поведение продължило до м.10.2016 г., когато настъпило пълно преустановяване на очертаните договорни престации от страна на лизингополучателя. За да защити интереса си, като страна пот тези договори ищецът подчертава, че се е обърнал към „П.Б.“ ЕООД с писмено предупреждение, че ако не се пристъпи към изпълнение на договорните задължения за заплащане на лизингови вноски според утвърдените погасителни планове и срокове, то „П.Л.Б.“ ЕООД ще упражни преобразуващото си право на едностранно прекратяване на лизинговите сделки. Независимо от това алармиране към ответното дружество, последното не е променило поведението си, а именно не е предприело очакваното и заложено в договорите изпълнение, което довело до едностранното прекратяване по инициатива на ищеца на лизинговите съглашения, считано от м.10.2017 г. Допълва и това, че държането вещите предоставени на лизинг на ответното дружество са му били върнати обратно на датата – 27.09.2017 г. Ищецът очертава, че има качеството на кредитор, както спрямо „П.Б.“ ЕООД, така и спрямо солидарния длъжник -  В.Л.Ц., за парични вземания, както следва : По договор № 10116/2014 г. /8 938,86 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2016 г. до м.05.2017 г.; 343,97 лв. – сума по заплатена от ищеца  застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г.; 220,95 лв. – сума по заплатена от ищеца  застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г.; 192,18 лв. – сума по заплатена от ищеца  застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г.; 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ във връзка с изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки; 29,92 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус/ за календарната 2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ; и 1 080 лв. – акумулирани допълнителни разходи направени по повод установяване местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ; 15 774,28 лв. – съставляваща остатъчна стойност по лизинговия договор към датата на неговото прекратяване, която е формирана като разлика между неизплатената сума по финансирането на лизинговия договор /24 574,28 лв./ и пазарната стойност на лизинговата вещ /8 800 лв./, или в условията на евентуалност 15 774,28 лв. – съставляваща търпяна загуба, като пряка последица от допуснатото неизпълнение, състояща се в разликата между пазарната стойност на автобуса към момента на прекратяване на договора /8 800 лв./ и балансовата стойност на автобуса определена отново към момента на прекратяване на договора /24 574,28 лв.//; и По договор № 10117/2014 г. /9 098,86 лв. – незаплатени лизингови вноски за периода от м.10.2016 г. до м.05.2017 г.; 343,97 лв. – сума по заплатена от ищеца  застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г.; 220,95 лв. – сума по заплатена от ищеца  застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г.; 192,18 лв. – сума по заплатена от ищеца  застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г.; 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ във връзка с изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки; 29,92 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус/ за календарната 2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ; и 1 080 лв. – акумулирани допълнителни разходи направени по повод установяване местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ; 15 574,27 лв. – съставляваща остатъчна стойност по лизинговия договор към датата на неговото прекратяване, която е формирана като разлика между неизплатената сума по финансирането на лизинговия договор /24 574,27 лв./ и пазарната стойност на лизинговата вещ /9 000 лв./, или в условията на евентуалност 15 574,27 лв. – съставляваща търпяна загуба, като пряка последица от допуснатото неизпълнение, състояща се в разликата между пазарната стойност на автобуса към момента на прекратяване на договора /9 000 лв./ и балансовата стойност на автобуса определена отново към момента на прекратяване на договора /24 574,27 лв.//. При позитивно съдебно решение от ищеца се формулира и процесуално искане за присъждане на направените от него разноски за провеждането на настоящия исков процес.

В пределите на срока по чл. 367 ГПК ответникът - „П.Б.“ ЕООД след надлежно връчване на препис от ИМ и приложенията към нея, не се е възползвал от процесуалното си право да упражни отговор по предявените спрямо него искови претенции.

Ответникът -  В.Л.Ц., чрез пълномощника си – адвокат Г. Б. се е възползвал от правото си по чл. 367 ГПК и в срок е депозирал по делото писмен отговор по подадената ИМ. С него е извършено оспорване на предявените искове, както относно тяхното основание, така и за размера им. Изразена е позиция, че ответника Ц. не се е задължавал в рамките на учредените материално правоотношения да отговаря солидарно, наред с основния длъжник за изпълнението на договорните задължения произтичащи от очертаните в ИМ два договора за лизинг. Отрича положения в двата договора подпис, на които е даден вид да изхожда от него да е бил полаган от Ц., поради което същия нямало как да бъде обвързан от създадените облигационни връзки между ищеца и главния длъжник. Паралелно с това този ответник потвърждава обстоятелството, че „П.Л.Б.“ ЕООД и „П.Б.“ ЕООД са встъпили в правоотношения с източници двата договора за лизинг упоменати в ИМ, както и това, че същите са били прекратени при прилагане способа изложен от ищеца. Наведени са възражения по отделните вземания, чиято изискуемост кредитора твърди да е настъпила, като се опонира по техния размер. Относно лизинговите вноски очертани, като неизпълнени в ИМ се поддържа, че значителна част от същите всъщност са били заплатени. Отрича се също така, че ищеца е направил разходи за заплащане на застрахователни премии по визираните в исковата молба договори за застраховка, респективно в неговата правна сфера не могли да се породят договорни вземания, било към основния, било към солидарния длъжник. Нямало постигната договорка по цитираните два договора за лизинг според която ответните страни да са поискали да се възползват от схема за разсрочено изплащане на застрахователните премии по договорите за застраховка, поради което не съществувало основание за надлежно възникване на задължение за заплащане на такса, каквато се търси от ищеца. На следващо място се оспорва от страна на ищеца да са били правени разходи за локализиране местонахождението на лизинговите активи, защото през целия период на действие на съглашенията за предоставянето им на лизинг, автобусите са били съхранявани на упоменатия в договорите адрес, а след развалянето на сделките те са били предадени доброволно от „П.Б.“ ЕООД до изрично посочено от ищеца място, а именно официалния представител за Фолксваген опериращ в гр. Пловдив. Несъгласие е манифестирано и по отношение въвежданото от ищеца вземане за остатъчна стойност на автомобилите по двата лизингови договора, поради тяхното разваляне по вина на лизингополучателя, като е изказана позиция, че тези договори по правните си последици са идентични с договорите за наем, и лизингови вноски се дължат само до момента на тяхното разваляне, но не й след това. Когато лизинговите вещи са върнати обратно на лизингодателя, същия не е легитимиран да търси, каквато и да е било остатъчна стойност, защото за него вече отсъства годно правно основание за получаването й. Резерви са изказани и за евентуалните искове за заплащане на договорни обезщетения във връзка с претърпени от „П.Л.Б.“ ЕООД от развалянето на сделките, поради вина на „П.Б.“ ЕООД, защото нямало установен законов механизъм според които разликата между пазарната цена на обсъжданите автобуси и тяхната балансова стойност към момента на прекратяване на договорите за лизинг е величина покриваща претърпяната загуба за собственика им. Освен това се изтъква, че пазарната стойност на всеки един от автобусите не кореспондира на тази изложена от ищеца в исковата му молба, а напротив касае се за по-висока такава. Този ответник при благоприятен за него изход на делото също настоява да получи присъждане на направените от негова страна разноски свързани със защитата му по спора.

На 05.07.2018 г. в пределите на срока по чл. 372 ГПК от страна на „П.Л.Б.“ ЕООД по делото е депозирана допълнителна искова молба, с която е направил допълнения и уточнения във връзка с обстоятелствата, от които черпи субективните си права на парични вземания. В нея е посочено, че солидарния длъжник – Ц. е обвързан с договорите за лизинг, защото е страна по тях, доколкото ги е подписал, и в тази насока е станал адресат на задълженията на основния длъжник и е пасивно легитимиран да отговаря за тяхното изпълнение. Изтъква се, че размерът на лизинговите вноски е индивидуализиран ясно в погасителните планове, които са приети от ответните страни, като плащания по тези вземания отсъствали именно за периодите посочени в ИМ.  Поддържа се, че ищецът е направил реални плащания на задълженията по застрахователните договори свързани с лизинговите вещи, и според уговореното по тези договори, ответните страни са длъжни да му възстановяват тези разходи, доколкото те изрично са се съгласили, че са за тяхна сметка. Така също се поддържа, че през целия период на действие на лизинговите правоотношения „П.Б.“ ЕООД се е възползвало от възможността да заплаща при разсрочена схема /на части/ задълженията за застрахователни премии по обслужващите лизинговите вещи застраховки, като твърденията за обратното намерили израз в подадения от солидарния длъжник отговор не кореспондират на действителната фактическа обстановка. По повод на вземането обосновано, като направен разход за установяване местонахождение на лизинговите вещи, от ищеца се пояснява, че съгласно чл. 10.3.2 от ОУ в хипотеза на настъпване на трета поредна неплатена вноска, за клиентът се поражда задължение да предостави автомобила за инспекция на упоменатите в договора адреси. В случаят за „П.Б.“ ЕООД такова задължение се излага да е настъпило на през м.04.2017 г., но то не е било изпълнено. Отбелязва се и това, че „П.Б.“ ЕООД през м.08.2017 г. е осъществило и промяна в адреса си на управление, за което не е уведомил ищеца. Последният се позовава на това, че при тази фактическа обстановка е правил многократни усилия за контакт с „П.Б.“ ЕООД, но същите не са постигнали резултат. Това е предизвикало и пристъпването към механизми за съдействие, които да установят местонахождението на автобусите, което е генерирало и разход за заплащане на възнаграждение по тези услуги. Ищецът се е спрял и на правната природа на договора за финансов лизинг, като го е характеризирал като инструмент за кредитиране, а именно отпускане на средства за придобиване на лизинговия актив, които да се ползва от лизингополучателя, като лизингодателя си възстановява нарпавената инвестиция, чрез заплащаните му лизингови вноски. Ищецът определя остатъчната стойност на автомобила сочейки, че това всъщност е разликата между цената която е заплатил за придобиването на актива и заплатените лизингови вноски по договора за финансов лизинг. Поради това, че договорът не е бил изпълнен в цялост, и то по вина на „П.Б.“ ЕООД, то за ищеца били настъпили преки вреди съставляващи именно очертаната по-горе разлика.     

С допълнителния си отговор от 07.09.2018 г. ответника – В.Ц. не изоставя позицията си, че не е обвързан с изпълнението на визираните в двата договора за лизинг задължения, защото не е страна по тях, тъй като не е полагал подписи при тяхното сключване и тези които фигурират в договора не са изпълнени от него. Не възразява по това, че ищецът разполага с правото да застрахова автобусите отдадени на лизинг в негова полза, като разходите за плащанията по тези застраховки са за сметка на клиента. Нямало обаче доказване на факта, че ищеца е сключвал сочените в ИМ застрахователни договори, съответно че е правило плащания на премии по тях. Също, като с първоначалния отговор ответника Ц. отрича дружеството-лизингополучател да се е възползвало от схема за разсрочено плащане на разходите по  застрахователни премии. Опонира и за това, че „П.Б.“ ЕООД никога не е бил канен да представи пред ищеца с цел инспекция предоставените му на лизинг автобуси, и въпреки, че основния длъжник бил сменил седалището си в гр. Лом, то местодомуването на превозните средства през целия период на тяхното държане от него се е осъществявало все на адреса вписан в договорите за лизинг. В заключение се изтъква, че е имало непрекъснат контакт между представители на ищеца и ответното дружество, като още при първото поискване автобусите са били върнати на лизингодателя. Изложените съображения мотивират упражнилия отговор ответник да счита, че сезирания с исковете съд трябва да разреши спора, като постанови съдебен акт, с които да ги отхвърли изцяло.  

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

На 03.02.2014 г. между търговските дружества – страни по разглеждания спор са сключени два договора за финансов лизинг № 10116 и № 10117, като въз основа на тях ищецът в качеството му на лизингодател е отдал за ползване на ответника- ЮЛ, в качеството му на лизингополучател два броя лизингови вещи, а именно -  два автобуса от марката „Фолксваген Крафтер“ /с индивидуализация на номерата на рамите и двигателите им надлежно извършена в договорите/, при условията на финансовообвързан лизинг, срещу заплащането на уговорено възнаграждение. Предвидено е, че стойността на всеки един от лизинговите обекти, предмет на коментираните сделки възлиза на 33 660,05 евро, като от тях сумата от по 6 732,01 евро по всяка сделка следва да се заплати под формата на първоначална вноска, респективно сумата в размер от 26 928,04 евро е предвидена за заплащане по утвърден погасителен план на отделни лизингови вноски. А при желание за изкупуване от лизингополучателя на ползвания актив по всеки от договорите е заложена сумата от 5 049,01 евро, която има характера на остатъчна стойност. В полза на дружеството предоставящо за ползване лизинговата вещ е уредено и правото да начислява върху сумата на финансиране по лизинга  /26 928,04 евро/ годишна лихва от 5,50 процента. Постигнато е съгласие, че общия брой на лизинговите вноски подлежащи на плащане от дружеството – лизингополучател е 48. Те са уговорени, като месечни и всяка една от тях се формира от главница, лихва, такса за обслужване, както и ДДС. Изплащането им е установено да става в срок до 15-то число на месеца, за които се дължат, чрез извършването на превод по банковата сметка на дружеството – лизингодател. Приложените по делото два плана за плащания, съставляващи неразделна част от обсъжданите договори за лизинг очертават продължителността на лизинговия период, а именно от 15.05.2014 г. до 15.05.2017 г. /три години/.   

И в двата договора за лизинг фигурира поемане на пасивна солидарна отговорност от втория ответник – В.Ц. по смисъла на чл. 121 ЗЗД.

От страна на процесуалния представител на ответника – В.Ц. своевременно е извършено оспорване на подписа положен за доверителя му върху всеки един от договорите за финансов лизинг. Това е довело до откриване на производство по чл. 193 ГПК, като в рамките на същото е допусната графологична експертиза, заключението по която дава еднозначен отговор, че подписите положени под договори за финансов лизинг № 10116 и № 10117 за солидарен длъжник /гарант/ не са изпълнени от лицето – В.Л.Ц..

Ангажираните Общи условия за лизинг прилагани от „П.Л.Б.“ ЕООД в пораждащите с негово участие лизингови отношения, съставляват неразделна част от  съдържанието на договори за финансов лизинг № 10116 и № 10117. Съобразно възприетото правило в т 3.1. от същите клиентът поема всички разходи, които са свързани с експлоатацията на автомобила през целия срок на лизинговия договор – пътен данък, задължителни технически прегледи, поддръжка, техническо обслужване и др. Ако „П.Л.Б.“ ЕООД заплати вместо клиента разходи от подобна категория, то клиентът е длъжен да му ги възстанови в рамките на 3 дни, считано от доставянето на покана за плащане. Клаузата на т. 3.5. регулира задължението на клиента за заплащане на следващите се лизингови вноски, като поставя за начален момент на възникване на този вид задължение – деня на предаване на автомобила, като съблюдава режима установен в т. 5.1. от ОУ и изготвения погасителен план. Според текста на т. 10.3.2. с настъпването на падежа на третата поредна неплатена лизингова месечна вноска за клиента възниква задължението да представи лизинговия автомобил на ПОРШЕ за провеждането на превантивна инспекция, като за тази цел клиентът следва да предаде автомобила до две седмици, считано от момента на настъпване на визирания падеж на един от упоменатите в ОУ четири възможни адреса. Тогава когато клиентът не се съобрази със задължението си за представяне на автомобила в указания срок, то по смисъла на т. 10.3.3 от ОУ, или когато клиентът не може да бъде открит на последния заявен от него адрес, в полза на ПОРШЕ се поражда облигационното право да локализира, изземе и транспортира лизинговия автомобил до мястото за превантивна инспекция, а за клиента се поражда допълнителното задължение да възстанови всички направени за визираната цел разходи, в т.ч. и такива свързани с наемането на специализирани в тази сфера дружества. Изискуемостта на посочения кръг от разходи е установено да възниква незабавно след тяхната направа от ПОРШЕ. Според т. 8.4.2. от ОУ ако клиентът е в забава за повече от 1 месечна вноска, или пък ако забавата за една вноска е по-дълга от 60 дни, то в правната сфера на ПОРШЕ възниква преобразуващото право да развали договора и без да е спазена процедурата по чл. 8.4.1. и без да дава допълнителен срок за изпълнение на длъжника. В т. 13 от ОУ са очертани правните последици от прекратяването на договора, като в хипотезата на разваляне на съглашението по вина на клиента, в полза на  ПОРШЕ е налице правото да задържи всички платени му до момента от клиента лизингови вноски и допълнителни плащания по договора, а така също нему се поражда правото да събере от клиента незаплатената сума по финансирането, включваща всички дължими към момента на прекратяването и незаплатени лизингови вноски и допълнителни плащания, които според ОУ и договора за лизинг са за сметка на клиента.

На 07.02.2014 г. дружеството – ищец „П.Л.Б.“ ЕООД е придобило от трето за спора лице – продавач посредством сключването на два договора за продажба две моторни превозни средства, а именно : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, и Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********. Всяко от превозните средства е струвало сумата от по 79 000 лв. с вкл. ДДС. В потвърждение на факта, че задължението за заплащане на уговорената продажна цена е изпълнено от купувача са ангажирани два броя фактури, които са издадени по повод на продажните сделки от страна на продавача с получател – купувача, в които ясно е посочено, че стойността на всяка от доставените стоки възлиза на сумата от по 79 000 лв. с вкл. ДДС, респективно са представени два броя свидетелства за регистрация, в които като собственик на двата автобуса фигурира - „П.Л.Б.“ ЕООД, а като техен ползвател – „П.Б.“ ЕООД.

Видно от съставените на 28.03.2014 г. два броя приемо-предавателни протоколи става ясно, че „П.Б.“ ЕООД е получил държането върху двата лизингови обекта – автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, и автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********.

Съгласно приети, като писмени доказателства по делото комбинирани застрахователни полици за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“, както и за застраховки „Каско“ и „Злополука“ се установява, че по отношение на автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, от страна на ищеца -  „П.Л.Б.“ ЕООД, в качеството му на негов  собственик са сключени застрахователни договори от посочения вид. Уговорената застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“  за период на покритие 10.02.2017 г. – 09.02.2018 г. възлиза на сумата от 343,98 лв., а тази по имуществена застраховка „Каско“ отново за периода 10.02.2017 г. – 09.02.2018 г. е равна на сумата от 768,74 евро.

Анализът на приложеното от ищеца платежно нареждане от 09.02.2017 г. показва, че на цитираната дата по сметка на застрахователно дружество – „А.“ от страна на ищеца е нареден превод за сумата от общо 511 246,52 лв., а като основание за наредения превод е вписано „01/2017 CASCO TPL”. В допълнение от представената справка за извършени плащания от „П.Л.Б.“ ЕООД към ЗАД „А.“ се установява, че в общата сума на извършения превод от 09.02.2017 г. попадат и дължимите застрахователни преми по имуществени застраховки „КАСКО“ относно  автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, и автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, възлизащи в размер на сумите от по 768,74 евро за всеки.

Съобразно платежно нареждане за плащане към бюджета от дата – 27.02.2017 г. се констатира, че  „П.Л.Б.“ ЕООД е осъществило превод в размер на сумата от общо 865 863,34 лв., което има за основание погасяване на данъци дължими за 2017 г. по отношение на притежавани от същото МПС, които са индивидуализирани в надлежно изготвен опис. Анализът на цитирания опис показва, че в него присъстват и двата броя автобуси предоставени на лизинг от ищеца на ответното дружество, като заплатеният по отношение на същите данък МПС възлиза на сумата от по 29,92 лв.

Видно от фактура издадена на 28.09.2017 г. от дружество – „А.И И.“ ЕООД се констатира, че в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД е била фактурирана доставка на услуга, чиято стойност възлиза на сумата от 4 320 лв. В описанието на услугата присъства изявление, че тя съставлява възстановяване на владение върху лизингови обекти по договори за лизинг с № 10116 и № 10117, по които лизингополучател е „П.Б.“ ООД, както и с № 9733 и № 9732, по които лизингополучател е „А.Б.“ ЕООД. Единичната цена на всяка от услугите е определена а 900 лв. без ДДС, или 1 080 лв. с ДДС.

Ангажираните два приемо-предавателни протокола от 27.09.2017 г., от чието съдържание става ясно, че  управителят на „П.Б.“ ООД е предал държането върху двата броя автобуса – предмет на лизинговите договори на „П.Л.Б.“ ЕООД. Във всеки от протоколите фигурира забележка, че автобусът е негоден за експлоатация, като са добавени конкретни технически неизправности в системите му за управление. 

Установява се, че през м.10.2017 г. „П.Л.Б.“ ЕООД е продало собствеността върху притежавания от него автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, срещу продажна цена от 8 800 лв. с вкл. ДДС. Купувач по сделката е дружеството – „Х.-60“ ЕООД, което през 2014 г. е продало същия автобус в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД. 

Установява се, че през м.10.2017 г. „П.Л.Б.“ ЕООД е продало собствеността върху притежавания от него автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, срещу продажна цена от 9 000 лв. с вкл. ДДС. Купувач по сделката е дружеството – „Х.-60“ ЕООД, което през 2014 г. е продало същия автобус в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД. 

Сред събрания в кориците на делото доказателствен материал са и две покани за изпълнение, които са изпратени от ищеца до „П.Б.“ ООД, като с тях е обърнато внимание на дружеството – лизингополучател, че се намира в състояние на неизправност по договори за лизинг с № 10116 и № 10117, доколкото е допуснато просрочване в плащания за лизингови вноски, лихви върху тях, както и други разходи свързани с експлоатацията на лизинговите обекти, като е посочено, че техните размери към 18.09.2017 г. възлизат на сумите от 10 832,12 лв. по единия договор, респективно на 10 992,12 лв. – по другия. На адресата на поканите и длъжник по необслужените парични задължения е предоставен последен срок за пристъпване към дължимото изпълнение, което е указано да се реализира в 3-дневен срок, считано от получаване на поканата. Присъства и недвусмислено волеизявление от кредитора търсещ изпълнение, че ако „П.Б.“ ООД не осъществи очакваното от него плащане в пределите на определения му срок, то договорите за финансов лизинг с предмет двата автобуса следва да се смятат развалени на основание т. 12.1. от ОУ, с всички произтичащи от това договорни и законови последици. На поканите е даден вид да са получени от субекта, за когото са предназначени на 27.09.2017 г., чрез управителя му П. Л..    

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която, като неоспорено от страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице след направен анализ на събраните по делото доказателства, както и при осъществена проверка в счетоводството водено при дружеството-ищец е дало обобщени в табличен вид изчисления относно дължимите и незаплатени от ответното дружество парични суми по двата договора. Така относно договор за лизинг с № 10116 е локализирало, че отсъстват плащания, както следва : лизингова вноска за м. ноември 2016 г. в размер на сумата от 1 274,70 лв.; лизингова вноска за м. декември 2016 г. в размер на сумата от 1 510,44 лв.; лизингова вноска за м. януари 2017 г. в размер на сумата от 1 276,21 лв.; лизингова вноска за м. февруари 2017 г. в размер на сумата от 1 276,97 лв.; заплатен и подлежащ на възстановяване пътен данък за 2017 г. в размер на 29,92 лв.; лизингова вноска за м. март 2017 г. в размер на сумата от 1 826,09 лв.; лизингова вноска за м. април 2017 г. в размер на сумата от 1 278,51 лв.; лизингова вноска за м. май 2017 г. в размер на сумата от 1  279,28 лв.; услуга по локализация начислена през м.09.2017 г. в размер от 1 080 лв.; и остатъчна стойност на лизинговия обект в размер на сумата от 15 774,28 лв. По отношение договор за лизинг с № 10117 от вещото лице е констатирано отсъствие на плащания, както следва : незаплатен остатък по лизингова вноска за м.октомври 2016 г. в размер на сумата от 160,00 лв.; м. ноември 2016 г. в размер на сумата от 1 274,70 лв.; лизингова вноска за м. декември 2016 г. в размер на сумата от 1 510,44 лв.; лизингова вноска за м. януари 2017 г. в размер на сумата от 1 276,21 лв.; лизингова вноска за м. февруари 2017 г. в размер на сумата от 1 276,97 лв.; заплатен и подлежащ на възстановяване пътен данък за 2017 г. в размер на 29,92 лв.; лизингова вноска за м. март 2017 г. в размер на сумата от 1 826,09 лв.; лизингова вноска за м. април 2017 г. в размер на сумата от 1 278,51 лв.; лизингова вноска за м. май 2017 г. в размер на сумата от 1  279,28 лв.; услуга по локализация начислена през м.09.2017 г. в размер от 1 080 лв.; и остатъчна стойност на лизинговия обект в размер на сумата от 15 574,27 лв. Направено е и обобщение, че незаплатените по договор за лизинг с № 10116 лизингови вноски възлизат на сумата от общо 9 722,20 лв., а тези по договор за лизинг с № 10117 на сумата от общо 9 882,20 лв. Във връзка с изследване, какви са счетоводните записи за начислени суми по договор за лизинг с № 10116 относно задължение за възстановяване на заплатени от собственика на лизинговия обект застрахователни премии по застраховки „ГО“ и „КАСКО“ е даден отговор, че във връзка със същите са издадени два броя фактури, като по първата дължимите суми са 220,95 лв., а по втората са 192,18 лв. и 343,97 лв. Що се касае до счетоводните записи за начислени суми по договор за лизинг с № 10117 относно задължение за възстановяване на заплатени от собственика на лизинговия обект застрахователни премии по застраховки „ГО“ и „КАСКО“ от експерта е посочено, че във връзка със същите са издадени два броя фактури, като по първата дължимите суми са 220,95 лв., а по втората са 192,18 лв. и 343,97 лв.  Освен това е установено начисляване и на такси за разсрочено плащане по визираните задължения за застрахователни премии, които са материализирани в общо 4 броя фактури /по две за всеки договор/, като техния размер възлиза на сумата от 26,24 лв. за договор. Проверката на вещото лице е потвърдила и счетоводни отразявания за осъществени от ищеца плащания на пътни данъци относно двете лизингови вещи през 2017 г., като по отношение тяхната равностойност спрямо ответника – търговско дружество са издадени да броя фактури от 27.02.2017 г., в които фигурира стойност на стопанска операция в размер на сумата от по 29,92 лв. По повод на парично задължение за такса свързана с локализация на лизинговите обекти през 2017 г. е даден отговор, че такава е предмет на фактуриране във връзка и с двата договора, като нейния размер възлиза на сумата от по 1 080,00 лв. По питането концентрирано върху остатъчната стойност на всеки един от лизинговите автобуси към м.10.2017 г. е дадено заключение, че по договор № 10116 тази величина е равна на сумата от 15 774,28 лв., съответно по договор № 10117 сумата е 15 574,27 лв. Ръководейки се от структурирането на погасителните планове по всяко от обсъжданите две лизингови съглашения, вещото лице е формирало експертна позиция, че „П.Б.“ ООД се е договорило и възползвало от възможността да изплаща на вноски /4 вноски/ следващите се за негова сметка застрахователни премии. Във връзка с това, дали дружеството – ищец е извършило плащане на застрахователните премии по имуществена и застраховка „ГО“ относно всеки един от двата лизингови обекта е пояснено, че счетоводните записи несъмнено показват направата на еднократни годишни плащания в полза на ЗАД „А.“, за което се съди от издадени фактури, платежни нареждания за превод на сумите по фактурите, както и списъци където присъстват всички субекти ползващи имущество собственост на  „П.Л.Б.“ ЕООД. Ръководейки се от осъществения преглед на първични и вторични счетоводни документи касаещи стопанските операции взети по двата договора за лизинг, вещото лице дава еднозначен извод, че няма опорочаване във воденето на счетоводството и то кореспондира на стандартите и на законовите постулати. В потвърждение на този извод било и това, че изготвяните от ищеца за 2014 – 2016 г. ГФО са били подложени на одит, като предприятието осъществило тази проверка ги е приело без да прави забележки.          

За да е изясни друго обстоятелство, което има релевантност към заявено субективно материално право, което е част от предмета на делото, след искане на ищеца е допусната съдебно-оценителна експертиза, по която е изготвено, изслушано и прието експертно заключение, в което вещото лице  е посочило, че действителната стойност на подложените на оценка два броя автобуси, изчислена чрез прилагане метода на амортизацията /изрично поискания от ищеца такъв/ към м. 10.2017 г. възлиза на сумата от 31 576 лв. с вкл. ДДС за всеки един автобус. В съдебно заседание вещото лице е подчертало, че при изготвяне на отговора по заключението си изцяло се е придържало към съдържанието на формулираната задача, която предполага изчислението да се базира на използване метода на амортизацията.  

Други доказателства, които да са значими за установяване релевантните за спортното материално право факти не са събрани по делото.

С оглед така установеното фактическо положение по спора, настоящата инстанция намира следното от правна страна :

По предявените за разглеждане искове с правно основание чл. 345, ал. 1, пр. 1 ТЗ, във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД : 

Съдебно заявените от ищеца субективни материални права съставляват вземания, които имат за свои източници два договора за финансов лизинг, за които се поддържа да са обвързали страните, считано от 2014 г. За да се приеме, че подобни вземания за заплащане на лизингови вноски са възникнали и съществуват към момента на даване по същество на настоящата съдебна защита е необходимо ищецът да е провел пълно и главно доказване на следните материални предпоставки : пораждането и съществуването на облигационни връзки създадени между страните от юридически факт – валидно сключена сделка /договор за финансов лизинг/, чиито предмет е индивидуализираните в ИМ лизингови обекти; реалното предаване на тези обекти в държане на дружеството-ответник; настъпване падежа за плащане на уговорени лизингови вноски, според отнапред съгласуван и възприети между страните погасителен план. По отношение договорната отговорност на ответника - физическо лице е необходимо да се осъществи доказване, че той е встъпил във валидно правоотношение с ищеца, като е приел да бъде солидарен длъжник наред с главния такъв – дружеството желаещо да се ползва от лизинговите обекти. 

Договорът за лизинг е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ. За валидността и изпълнението й намират приложение общите правила за търговските сделки, установени в нормата на чл. 286 ТЗ и сл., както и специалните правила за договора за лизинг, регламентирани в нормата на чл. 342 ТЗ и сл. На основание чл. 288 ТЗ за неуредените случаи намира приложение ЗЗД, а по силата на изрично препращане съответно приложение намират конкретно посочените норми относно договора за наем, установени в чл. 228 ЗЗД и сл. Чрез  договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Тази легална дефиниция позволява да се изведат следните специфики : че при финансовия лизинг участват най-малко три лица - лизингодател, лизингополучател и трето лице, което е доставчик на обекта за лизинг; че между трите правни субекта се сключват два договора, първият е за продажба между лизингодателя и третото лице-доставчик, а вторият е за лизинг между купувача по продажбата /лизингодателят/ и лизингополучателя. По силата на този втори договор лизингодателят предоставя на лизингополучателя за възмездно ползване обекта на финансов лизинг. Особеността при финансовия лизинг е, че общата стойност на лизинговите вноски, дължими от лизингополучателя, се изчислява така, че да покрива цената, по която лизинговата компания е придобила вещта, нейните разноски, а също така и печалбата й, т. е. налице е правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез лизинговите вноски. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването - лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя.

Приобщените по делото доказателства, и в частност двата договора за финансов лизинг разкриват факта, че между дружеството-ищец и ответното такова се е породила облигационна връзка, вследствие на изразена воля за сключване на сделка от коментирания вид. Договорите са подписани от представители на ищеца и на „П.Б.“ ООД, като автентичността на тези подписи не е оспорвана, чрез установения за това механизъм, а именно по реда на чл. 193 ГПК, поради което решаващия състав приема, че волята за сключване на тези две сделки е надлежно изявена от двете дружества, които са се обвързали с правните им последици – придобиване от трето лице и предоставяне на актива от лизингодателя на лизингополучателя за ползването му в рамките на определен период от време, срещу заплащане на договорена цена под формата на лизингови вноски. Потвърждение за това, че е налице формирана воля между двете търговски дружества за постигането на изложения облигационен резултат е това, че сделките са били изпълнявани за определен период от тяхното съществуване, а именно от 2014 г. до средата на 2016 г., като по повод на тях са извършвани плащания от дружеството - „П.Б.“ ООД, както на лизинговите вноски, така и на останалите допълнителни разходи съпътстващи ползването на лизинговите обекти. Облигационна обвързаност обаче отсъства между „П.Л.Б.“ ЕООД и сочения солидарен длъжник – В.Л.Ц.. Последният, чрез процесуалния му представител своевременно е оспорил автентичността на положените върху всеки един от договорите за финансов лизинг подписи, като е заявил, че същите не са изпълнени от негова страна, което пък означавало, че той никога не е изявявал договорна воля да обезпечава изпълнението на задълженията поети от „П.Б.“ ООД по визираните в ИМ два договора за финансов лизинг. Оспорването е проведено успешно, като посредством ангажираното експертно заключение по СГЕ без колебание се разкрива това, че автор на фигуриращите в двата договора за финансов лизинг подписи за солидарен длъжник не е физическото лице - В.Л.Ц.. Това е напълно достатъчно за да се приеме, че последния не може да се смята за обвързан от правните последици на сделките, в това число да отговаря наред с „П.Б.“ ООД за изпълнението на съдебно предявените парични претенции. Аргумент за обратното не може да бъде черпен от това, че В.Л.Ц. имал качеството на едноличен собственик на капитала на ответника – търговец към 2014 г., когато са били сключвани двата договора. Това качество само по себе си не създава задължения за физическото лице, когато търговското дружество поема такива. Напротив касае се за отделни правни субекти, чиято персонална отговорност не може да се съчетава без да е налице изрична воля за това, която всякога се манифестира, чрез сключването на конкретно съглашение. Подобно съглашение в случая отсъства, което изключва извод, че В.Л.Ц. е пасивно материално легитимиран по исковете на „П.Л.Б.“ ЕООД. Това се отнася, както за материалните субективни права на вземания за лизингови вноски, така и за всички останали парични притезания, които ищеца обосновава да са породени в негова полза от действието на лизинговите контракти.

По делото ясно се установява, че в рамките на валидно учредените между страните – търговски дружества лизингови правоотношения е осъществено изпълнение на поетите от ищеца ангажименти, състоящи се в това да придобие лизинговия актив – автобуси /направил го е посредством покупката им от трето за правоотношението търговско дружество/ и да ги предостави за ползване /експлоатация/ на „П.Б.“ ООД в рамките на определен лизингов период. Фактът на предаването се е състоял на 28.03.2014 г., когато са оформени и съответните протоколи в уверение на това, че „П.Б.“ ООД е получил държането върху двата лизингови обекта.  

Ангажираните планове на плащания към лизингови договори дават изчерпателна информация за размера на уговорените за изпълнение от „П.Б.“ ООД лизингови вноски, в т.ч. начина на тяхното формиране, а именно съвкупност от главница, лихва и такса за обслужване. Те съдържат и конкретните падежни дати, на които лизингополучателя трябва да престира изпълнението на задължението си за заплащане на съответната лизингова вноска. Между страните няма спор, че в първоначалния етап на действие на лизинговите договори, дружеството-ответник е било изправно, като е изпълнявало ангажимента си да погасява чрез плащане предвидените в негова тежест лизингови вноски. Преустановяването по отношение изпълнението на това основно негово облигационно задължение и по двата договора за лизинг се наблюдава, считано от м.10.2016 г., когато е осъществено само частично погашение на лизингова вноска по договора с  № 10117. От м. 11.2016 г. въздържането от плащане е обхванало и двата договора, като уговорените лизингови вноски с падеж 15.11.2016 г. не са удовлетворени от носителя на задължението „П.Б.“ ООД. Това отклонение в нормалното функциониране на договорната връзка е продължило и в периода след това, а именно за м. декември 2016 г. , и в период м.януари – м. май 2017 г., за което ищеца настоява след намесата на съда да получи присъждане на уговорените лизингови вноски, които не са му били заплатени от ответника – лизингополучател. Настоящият съдебен състав формира убеждение, че посочените парични вземания за лизингови вноски са възникнали в полза на ищеца в качеството му на кредитор по валидно сключени две търговки сделки за финансов лизинг, защото са ясно уговорени между субектите по материалното правоотношение, като в тежест на „П.Б.“ ООД е да ги заплати. Без съмнение е настъпил уговорения падеж за тяхното изпълнение, което означава, че те са изискуеми. Размерите на лизинговите вноски могат ясно да се дефинират от съдържанието на погасителните планове, съставляващи неразделна част от двата договора за лизинг, а така също и от отговорите на вещото лице дадени по поставените към него задачи във връзка с приетото негово заключение по счетоводната експертиза, с изключение на частта, в която при определяне размера на вноските за м.12.2016 г. и м.03.2017 г. са калкулирани и разходи за застраховки и такси за тяхното разсрочване. Така натрупаните за периода м.11.2016 г. до м.05.2017 г. необслужени задължения за лизингови вноски по договор № 10116 съставляват сбор от сумата в размер на 8 938,86 лв., а тези по договор № 10117 отнасящи се до периода от м.10.2016 г. до м. 05.2017 г. имат съвкупно изражение от 9 098,86 лв.     

При осъществените от ищеца нива на доказване относно подложените на разискване вземания, в процесуална тежест на ответника - „П.Б.“ ООД е възникнала необходимостта да проведе насрещно доказване, че е платил на носителя на паричните вземания техните установени размери.  „П.Б.“ ООД обаче изобщо не взема участие в исковото производство, респективно пропуска да установи подобен благоприятен за неговия интерес юридически факт, което означава, че това дружество следва да отговаря за заплащането на съдебно заявените парични вземания за лизингови вноски, имащи за източник на своето пораждане  договор № 10116 и договор № 10117. Претенциите за този вид вземане са доказани по делото, както в тяхното основание, така и до пълния им формулиран с ИМ размер, поради което исковете при квалификацията на чл. 345, ал. 1, пр. 1 ТЗ трябва да бъдат изцяло уважени по адрес на ответника - „П.Б.“ ООД, респективно по изложените по-горе доводи за липса на пасивна материална легитимация да бъдат отхвърлени по отношение на ответника – В.Л.Ц..

По предявените за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ТЗ : 

За да обоснове извод за основателност на така предявените искове за реално изпълнение на договорни задължения, произтичащи от  договор за финансов № 10116 и договор за финансов лизинг № 10117 ищецът трябва да извърши в тяхната съвкупност доказване проявлението на следните материални предпоставки : сключването на валидни договори за финансов лизинг имащи за предмет посочените в ИМ превозни средства; фактическото предаване на лизинговите обекти в полза на ответното дружество; уговарянето на задължение, че заплатените в периода на действие на договора от лизингодателя застрахователни премии по застраховки /ГО и Каско/, местен данък за превозно средство, както и други разходи и такси изрично уредени в ОУ приложими към договорите за финансов лизинг са за сметка на дружеството-лизингополучател; че посочените в ИМ разходи /за застрахователни премии, местни данъци и възнаграждение за услуга по локализация на лизинговите обекти/ са реално извършени от ищеца, и уговорения в договорите за лизинг падеж за тяхното плащане от лизингополучателя е настъпил; размерът на така направените разходи.

По въпроса за първите две предпоставки изискващи наличие на валидно възникнали лизингови правоотношения с участието на ищеца и ответното дружество - „П.Б.“ ООД, както и предаването на лизинговите обекти за експлоатацията им от получателя по лизинга бяха предмет на изчерпателен правен анализ в рамките на разгледаните искове по чл. 345 ТЗ и не се нуждаят от допълнителна мотивировка при разглеждането, дали съществуват субективните материали права на вземания от категорията съпътстващите разходи правени от  „П.Л.Б.“ ЕООД за да осигури спокойното и нормално експлоатиране на лизинговите вещи, а именно – застраховане на същите, обслужване на следващите се данъци за тях, или пък на тези разходи правени за да се обезпечи своевременната охрана в интересите на кредитора, в хипотези когато длъжника бездейства при изпълнението на определени задължения /да представи за инспекция автомобила/, респективно на възнаграждението за таксуване на услуга, когато между страните е постигнато съгласие относно предмета й – разсрочено заплащане на задълженията за застрахователни премии.

Останалите предпоставки предполагат разглеждането им в тяхната хронологична последователност, като се отчита спецификата на всяко едно от вземанията въведени в предметния обхват на исковете за реално изпълнение и постигнатите между страните договорености относно хипотезите, в които то възниква, респективно става изискуемо.

Най-напред относно материалната легитимация на ищеца отнасяща се до претенцията за заплащане на сумата от 343,97 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 220,95 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 192,18 лв. –  заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. по договор от 07.02.2014 г.

Според клаузата на т.4.1. от ОУ, намиращи приложение към всеки от двата договора за финансов лизинг е установено правилото, че в качеството му на собственик на автомобила, дружеството-ищец има право да го застрахова в собствена полза, като всяка сключена от ПОРШЕ имуществена застраховка на автомобила изпълнява в отношенията между ПОРШЕ и клиента функцията на гаранция в отношенията между за изпълнението на задълженията на клиента по лизинговия договор на това основание всички разходи по застраховката и свързаните с това допълнителни плащания са за сметка на клиента. Правилото на т 3.1. пък повелява, че клиентът поема всички разходи, които са свързани с експлоатацията на автомобила през целия срок на лизинговия договор – пътен данък, задължителни технически прегледи, поддръжка, техническо обслужване и др. Ако „П.Л.Б.“ ЕООД заплати вместо клиента разходи от подобна категория, то клиентът е длъжен да му ги възстанови в рамките на 3 дни, считано от доставянето на покана за плащане. Анализът на тези въведени в ОУ облигационни права и задължения на страните по лизингов договор създава у решаващия състав убеждението, че върху клиентът е възложена тежестта по посрещането на разходите свързани със застраховането на лизинговия обект, като в това число влизат както имуществената застраховка, така и задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Израз на това е и изричното предвиждане за заплащане на тези разходи от клиента в изготвения погасителен план. Възприетият принцип е, че собственикът „П.Л.Б.“ ЕООД сключва съответните застрахователни договори с избран от него застраховател, като осигурява застрахователно покритие по визираните видове застраховки спрямо лизинговите обекти предоставени за ползване на клиента, и съответно извършва плащането на уговорените по тези договори застрахователни премии, а клиентът на свои ред му възстановява тези средства чрез заплащането им на установени в погасителния план падежни дати. За да установи претенцията си за възстановяване на заплатени по двата договора за лизинг застрахователни премии следващи се за периода 10.02.2017 г. – 09.02.2017 г., както и за периода 10.02.2017 г. -09.02.2018 г.  от страна на „П.Л.Б.“ ЕООД бяха ангажирани – застрахователни полици сключени между него и „А.“, както и преводни нареждания, придружени от списъци на конкретните застраховани превозни средства, по които се осъществява плащането на застрахователните премии. Тези писмени доказателства материализират предприето, включително и през 2017 г. от страна на „П.Л.Б.“ ЕООД застраховане спрямо Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********, и Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********, които са предоставени на лизинг в полза на ответника – търговец. Същевременно те разкриват и осъществено плащане от ищеца-собственик на застрахованите и цитираните по горе два броя МПС на уговорените със застрахователното дружество осигуряващо покритието на риска, застрахователни премии, както по  имуществена застраховка „КАСКО“, така и по задължителната такава „ГО“. Тези размери се установяват от съдържанието на застрахователните полици, в които ясно са индивидуализирани. След осъществяване погашение на тези парични задължения към застрахователя, ищецът е предприел начисляването им за плащане от ответника – клиент „П.Б.“ ООД посредством издаването на общо 4 броя фактури, като макар същите да не са представени по делото, то съгласно проверката на вещото лице в счетоводството на „П.Л.Б.“ ЕООД става ясно, че такива първични счетоводни документи съществуват и сумите по тях са осчетоводени, като вземания от „П.Б.“ ООД заплатените от ищеца застрахователни премии. Размерите им възлизат, както следва : по договор за финансов лизинг № 10116 /с предмет Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********/ сумата от 220,95 лв. за премия по „Каско“, която се отнася за осигурено застрахователно покритие в периода от 10.02.2016 г. – 09.02.2017 г., сумата от  343,97 лв. за премия по „Гражданска отговорност“, които се отнасят за осигурено застрахователно покритие в периода от 10.02.2016 г. – 09.02.2018 г., както и сумата от 192,18 лв. за премия по „Каско“, която се отнася за осигурено застрахователно покритие в периода от 10.02.2017 г. – 09.02.2018 г.; по договор за финансов лизинг № 10117 /с предмет Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********/ сумата от 220,95 лв. за премия по „Каско“, която се отнася за осигурено застрахователно покритие в периода от 10.02.2016 г. – 09.02.2017 г., сумата от  343,97 лв. за премия по „Гражданска отговорност“, които се отнасят за осигурено застрахователно покритие в периода от 10.02.2016 г. – 09.02.2018 г., както и сумата от 192,18 лв. за премия по „Каско“, която се отнася за осигурено застрахователно покритие в периода от 10.02.2017 г. – 09.02.2018 г. Падежите за възстановяване на тези разходи от клиента в полза на собственика на отдаденото на лизинг превозно средство са детайлизирани в погасителния план, като по отношение на възстановяване разхода за премии по застраховка „ГО“, това става еднократно на 15.03. през съответната календарна година, а по отношение разхода за премиите по имуществена застраховка „Каско“ е възприет модел на разсрочено издължаване в рамките на три вноски през годината /15.06.; 15.09.; и 15.12./. Следователно тази категория вземания на „П.Л.Б.“ ЕООД несъмнено са уговорени между страните, ищецът е извършил застраховане от посочения по-горе вид за всеки един от лизинговите обекти, като е направил и разходи за покриването на застрахователните премии във връзка с това застраховане. В този смисъл в правната му сфера се е породило парично вземане за реалното им изпълнение от „П.Б.“ ООД в разяснените по-горе размери, като е настъпил и падежът за тяхното заплащане. За да достигне до този извод, съдът отчита и обстоятелството, че двете лизингови съглашения са преустановили действието си, считано от 01.10.2017 г., поради едностранното им разваляне предприето от ищеца. Този юридически факт обаче не въздейства върху, породеното в полза на кредитора – ищец право за възстановяване на разход за заплатена премия по имуществена застраховка с период на покритие 10.02.2017 г. 09.02.2018 г., тъй като търсената за присъждане по всеки от договорите сума възлиза на 192,18 лв., което съставлява само една част от общия размер на премията, и тази част несъмнено се дължи от ответника, доколкото развалянето се е проявило през м.10.2017 г., докогато са изтекли приблизително 8 месеца от периода на действие на полицата по имуществената застраховка.   

На следващо място няма данни по делото, които да свидетелстват за това, че длъжникът по претенциите пристъпил към тяхното обслужване, а напротив те продължават да съставляват част от неговите неизпълнени договорни задължения, и доколкото имат настъпила изискуемост, трябва да бъдат присъдени в полза на кредитора. С оглед изложеното исковите претенции по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тази им част са доказани в тяхното основание и пълен размер, което изисква те да бъдат уважени от съда.

Следващото вземане, чието реално изпълнение е предмет на предприета от ищеца съдебна защита е това за начислена такса /сумата от по 26,24 лв. о всеки един от двата договора за финансов лизинг/ относно предоставяна от негова страна в полза на ответника - „П.Б.“ ООД услуга по разсрочено плащане на застрахователната премия. Тази услуга е уредена, като факултативна /изборна/ по волята на клиента, и му позволява да заплаща премиите по застрахователните полици на ползвания лизингов обект разсрочено, посредством разпределянето им на няколко вноски през годината. Правилото изисква тази услуга да се заявява изрично от клиента, като при липсата на подобно изрично волеизявление преценката, дали да начислява премиите еднократно остава изцяло за „П.Л.Б.“ ЕООД. Очевидно е, че тук дружеството – лизингодател е оставило възможност за избор в полза на клиента, дали да поиска подобно разсрочване в изплащането на разходите направени по застраховане на лизинговия обект, или не. За да се задейства тази клауза е необходимо клиента да е изявил писменото си желание да се възползва от подобна услуга. Ако такова изявление не се докаже да е извършвано, то няма основание да се изисква от клиента заплащането на такса за разсрочено погасяване на премиите за застраховане на лизинговия обект.  „П.Л.Б.“ ЕООД не ангажира доказателства за направата на подобно изявление от  „П.Б.“ ООД и в този смисъл не би могъл надлежно да се легитимира, като носител на вземане от подобно естество. Това, че е издал фактури и е осчетоводил при себе си суми за подобни такси, по които задължен е ответника не променя извода за недоказаност на претенцията. Не е мислимо и, че „П.Б.“ ООД е дал подобно съгласие с подписване от негова страна на погасителния план към всеки един от договорите за лизинг, където е уредено разсрочено плащане на разходите за застрахователни премии по застраховка „Каско“, защото както вече се посочи, това съгласие е установено да се манифестира в изрично писмено заявление, придружаващо сключването на договора. Фактът, че погасителния план предвижда нееднократно плащане на тази категория разходи е напълно възможно да е последица от преценката извършена от „П.Л.Б.“ ЕООД, които според т.4.4 от ОУ, дори и да не е сезиран с изрично заявление, може да се съгласи плащането да става на вноски, и очевидно именно такава воля е демонстрирана с оглед съдържанието на погасителния план. В този случай обаче „П.Б.“ ООД няма основание да се счита обвързан със заплащането на такса /възнаграждение/ за услуга, във връзка с начина на изпълнение на задължението за плащане на разходите за застраховка на лизинговите обекти. Изтъкнатото обосновава извод за недоказаност в основанието на тази категория парични претенции, поради което искът за реалното им изпълнение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на пълно отхвърляне. 

Съгласно т.16 от ОУ всички такси, данъци, налози, парични глоби и пр. разходи породени от сключването на договора и възникнали по време на действието му се заплащат или възстановяват от клиента. Това договорно правило адресира към „П.Б.“ ООД, в качеството му на клиент по двата договора за финансов лизинг, по които е получило за ползване два броя автобуси задължение за понасяне на всички разходи, които биват акумулирани от обстоятелството, че даденото превозно средство се експлоатира по неговото предназначение. Такъв разход е и пътния данък, които се дължи ежегодно от собственика на ППС в полза на бюджета. При такава уговорка за да се легитимира, като носител на вземане за подобен разход  „П.Л.Б.“ ЕООД е достатъчно да докаже, че е осъществил плащане в полза на съответната община, където е търговската му регистрация на дължимия пътен данък относно Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********, и Автобус - Фолксваген Крафтер, с рег. ********. Събраните доказателства са еднозначни в подкрепа на това, че ищеца е заплатил налозите за тези превозни средства, начислявани за календарната 2017 г., чиито размер се равнява на сумата от по 29,92 лв. Не обаче тази е сумата, която подлежи на присъждане в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД във връзка с всеки един от двата договора за лизинг. Това е така, защото по инициатива на самия ищец на основание чл. 87 ЗЗД е упражнено преобразуващото му материално право на едностранно разваляне на договорите, поради допуснато отклонение в тяхното изпълнение от страна на ищеца. Разкъсването на облигационната връзка е настъпило, считано от 01.10.2017 г., когато е изтекъл дадения на неизправния длъжник срок за заплащане на необслужените от него парични дългове означени в два броя покани за изпълнение, връчени на 27.09.2014 г. От този момент насетне „П.Л.Б.“ ЕООД е загубил правата си произтичащи от действието на двете лизингови правоотношения, в това число и да получи възстановяване на заплатения от него пътен данък обхващащ периода от 01.10.2017 г. до 31.1.2017 г., доколкото този налог се изчислява за цялата 2017 г. Правото му да получи възстановяване на разход от подобна категория се простира в пределите на периода от 01.01.2017г. до 30.09.2017 г., и изчислено пропорционално на тези месеци вземането се свежда до сумата от 22,41 лв. Това вземане се полага на ищеца по всеки един от двата договора за финансов лизинг, и именно в тези параметри следва да му се присъди, като за разликата до пълния му заявен размер от 29,92 лв. съдебните претенции трябва да се отхвърлят, поради тяхната недоказаност.   

Друг въведен от ищеца разход, за чието присъждане се настоява с ИМ е този свързан с локализиране местонахождението на лизинговите обекти, доколкото тази дейност била възложена на специализирано дружество, в чиято полза било заплатено възнаграждение от по 1 080 лв. на издирен автобус. Вярно е, че по смисъла на т. 10.3.2. с настъпването на падежа на третата поредна неплатена лизингова месечна вноска за клиента възниква задължението да представи лизинговия автомобил на ПОРШЕ за провеждането на превантивна инспекция, като за тази цел клиентът следва да предаде автомобила до две седмици, считано от момента на настъпване на визирания падеж на един от упоменатите в ОУ четири възможни адреса. Тогава когато клиентът не се съобрази със задължението си за представяне на автомобила в указания срок, то по смисъла на т. 10.3.3 от ОУ, или когато клиентът не може да бъде открит на последния заявен от него адрес, в полза на ПОРШЕ се поражда облигационното право да локализира, изземе и транспортира лизинговия автомобил до мястото за превантивна инспекция, а за клиента се поражда допълнителното задължение да възстанови всички направени за визираната цел разходи, в т.ч. и такива свързани с наемането на специализирани в тази сфера дружества. Съобразявайки проведеното по делото доказване относно преустановеното от „П.Б.“ ООД изпълнение на лизинговите вноски, чиито начален момент е м.11.2016 г., то задължението за представяне на лизинговите обект пред лизингодателя с цел тяхната превантивна инспекция е настъпило през м.02.2017 г.  По делото не се локализират доказателства, които да разкриват предприето от клиента по лизинговите договори поведение с подобен предмет. Обратно, двата автобуса са предадени от ответното дружество на ищеца едва през м.10.2017 г., когато договорите за лизинг вече са били развалени. Посоченото означава, че към м.02.2017 г. в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД се е породило правото да пристъпи към ползването на специализирани услуги посредством които да издири предоставените на лизинг свои активи за да може да провери какво е тяхното актуално състояние. Ангажирани са писмени доказателства в подкрепа на това, че такова възлагане е извършено на трето за правоотношението дружество, а именно „А.И И.“ ЕООД, като в негова полза от страна на ищеца са преведени възнаграждения в размер на сумата от по 1 080 лв. относно локализирането на отдадените на лизинг два автобуса. Пораждането на правото да се иска възстановяване на този разход от неизправния клиент не е поставено в зависимост от това, дали дружеството комуто е възложено издирването успешно е изпълнило задачата по локализиране на превозните средства, достатъчно е „П.Л.Б.“ ЕООД установи направата от негова страна на подобен разход. Реализацията на последния факт е доказана по делото, което означава, че в полза на ищеца съществува договорно вземане спрямо „П.Б.“ ООД, чиито размер кореспондира на исковия такъв, а именно 1 080 лв. по всеки един от двата лизингови договора. И по отношение на този дълг отсъства осъществено от длъжника погашение, което означава, че той отговорен пред ищеца относно неговото плащане, като на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде осъден да го направи. 

На последно място заради подробно обяснената по-горе в изложението на настоящото решение липса на договорна обвързаност между „П.Л.Б.“ ЕООД и втория ответник – В.Ц., чиято отговорност се преследва при твърдения за солидарна отговорност, упражнените от ищеца искове за реално изпълнение на паричните вземания, съставляващи разходи във връзка с предоставените на лизинг две превозни средства /автобуси/ трябва да бъдат отхвърлени, тъй като юридическия факт, въз основа на които ищеца основава наличието на солидарната отговорност поета от Ц. не е разкрит от събраните по делото доказателства.  

Относно предявените за разглеждане главни и евентуални  искове имащи правна квалификация по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане на парично обезщетение във връзка с настъпили вреди от реализирано разваляне на договор за финансов лизинг 10116/2014 г. и на договор за финансов лизинг 10117/2014 г., съставляващо  положителната разлика между остатъчна стойност на всеки от двата лизингови обекта по погасителните планове към датата на развалянето на облигационната връзка и пазарната стойност на лизинговите обекти отново към същата дата.

В хипотезите, когато се стига до разваляне на двустранен договор предизвикано от неизправното поведение на някой от субектите по облигационната връзка, законодателят изрично е предвидил в нормативната база – чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗД възникването в полза на кредитора на правото на парично обезщетение, което да компенсира понесените вреди от допуснатото неизпълнение на поетите по разваления договор облигационни задължения. Тоест касае се за компенсаторна обезвреда. Соченото право възниква тогава, когато кредиторът упражни надлежно възникналото в негова полза преобразуващо право на разваляне на двустранното му съглашение с насрещната страна. Коментираната отговорност за неизправната страна по разваления договор цели да удовлетвори негативния кредиторов интерес. Както вече стана ясно в рамките на разисквания спор в правната сфера на „П.Л.Б.“ ЕООД се е породило преобразуващото право на разваляне спрямо сключените договори за финансов лизинг с ответника - „П.Б.“ ООД, заради допуснатото от последния неизпълнение на основното му задължение произтичащо от така създадените договорни връзки, а именно да осъществява срочно погашение на уговорените лизингови вноски. Това право е било надлежно упражнено и няма съмнение, че е предизвикало ефекта на разваляне/разтрогване на облигационните  връзки създадени от двата контракта. Този релевантен факт следва да се възприеме, че е възникнал, считано от 01.10.2017 г. Ищецът основава претенциите си за получаване на парично обезщетяване, като поддържа в правната му сфера да са настъпили вреди, вследствие на осъщественото разваляне на договорите за финансов лизинг, чието изражение е положителната разлика между остатъчната стойност на  лизинговите обекти и пазарната стойност на същите към датата на настъпилото разваляне на договорите за финансов лизинг. За да се направи обоснована преценка относно това, дали ищеца е понесъл вреди от сочения порядък е необходимо най-напред да се посочи, че предметът на сключените договори за финансов лизинг обосновава икономическия и правен интерес на лизингодателя да получи изцяло и в срок всички лизингови вноски, чийто сбор формира лизинговата цена. В размера на лизинговата цена на обекта е включена както цената, по която лизинговият обект е придобит от лизингодателя, така и търговската му печалба, както и възнаградителна лихва, поради разсроченото й заплащане от страна на лизингополучателя. По тази причина при разваляне на договора поради неплащане на лизингови вноски лизингополучателят не притежава правото да получи обратно вече заплатените вноски, като е длъжен да върне и лизинговата вещ, тъй като липсва основание за прехвърляне на правото на собственост. С оглед на това в тази хипотеза лизингополучателят има право на обезщетение за претърпените от него вреди, които се изразяват в неполучаване на калкулираната от него печалба и лихви, които същият не е могъл да реализира поради преустановяване на плащането от страна на лизингодателя. Лизингодателят обаче не търпи вреди в размер на разликата между остатъчната стойност на лизинговите обекти и пазарната стойност на същите към датата на настъпилото разваляне на договорите за финансов лизинг. Това е така, защото същия в качеството му на собственик на тези обекти е разполагал с правото да се разпореди с тях, както намери за добре, вкл. и да ги продаде на трето лице и да получи насреща съответната уговорена продажна цена. В случая именно това е направено от „П.Л.Б.“ ЕООД, което е продало двата автобуса явяващи се обекти на развалените лизингови договори в полза на трето лице. Уговорените насрещни продажни цени получени по тези разпоредителни сделки в размер на 8 800 лв., респективно 9 000 лв. са израз на договорната автономия на участниците в тези правоотношения, но същите очевидно не кореспондират на действителните пазарни цени, които са имали превозните средства към момента на тяхното прехвърляне през м.10.2017 г. Касае се за разлика надвишаваща сумата от 20 000 лв. за всеки лизингов обект, което означава, че реализираните от ищеца загуби не са последица от неизправното поведение на ответника - „П.Б.“ ООД, а са следствие на ниските цени, които са договорени и получени за лизинговите обекти, като по отношение формирането на последните ответника не е имал никакъв механизъм на влияние, просто защото не е бил участник в продажбените правоотношения и не е могъл да моделира тяхното съдържание. Фактът, че „П.Б.“ ООД се е съгласил да понесе пред кредитора отговорност за заплащане на подобно обезщетение не променя извода, че такава отговорност не е възникнала, и това е така защото договорната клауза предвиждаща подобна отговорност следва да се квалифицира, като нищожна, защото уговарянето й е в директен разрез със спазване принципа на равнопоставеност на страните в облигационното отношение и избягване на състояние, при които да се допусне обогатяване на едната страна за сметка на другата. Именно по тези съображения настоящата инстанция, приема че заявените за разглеждане главни искове при квалификацията на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД са недоказани в тяхното основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло.  

Това води и до сбъдване на вътрешно-процесуалната предпоставка изискваща съдът да се произнесе и по предявените в условията на евентуалност претенции имащи отново квалификацията на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно отговорност за обезщетяване на ищеца за търпени от него вреди, изразяващи се в  положителната разлика между балансовата стойност на всеки от двата лизингови обекта по погасителните планове към датата на развалянето на облигационната връзка и пазарната стойност на лизинговите обекти отново към същата дата. По материалните предпоставки за възникване на субективното материално право на вземане за присъждане на обезщетение, произтичащо от развалянето на договор изцяло трябва да се препрати към казаното относно главните претенции по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. И тук разкритата по делото действителна пазарна стойност на лизинговите обекти към датата на развалянето на договорите за финансов лизинг е по-висока от сочената от ищеца тяхна балансова стойност, което изключва възможност за положителен извод относно формирана имуществена вреда в правната сфера на „П.Л.Б.“ ЕООД, отговорност за чието репариране да носи ответника - „П.Б.“ ООД. В този смисъл и тези претенции с оглед тяхната неоснователност трябва да бъдат изцяло отхвърлени от съда.   

Относно съдебните разноски, които са направени от страните  в рамките на исковото производство развило се пред СГС, настоящата инстанция намира следното :

Изходът по спора предполага възникване право на разноски, както в полза на ищеца така и в полза на ответните страни. Предвид това, че изрично искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78 ГПК е направено само от „П.Л.Б.“ ЕООД и от В.Л.Ц., то с настоящият си акт по същество съдът следва да се произнесе на основание чл. 81 ГПК именно в рамките на тези искания. 

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от иска. В случаят ищеца - „П.Л.Б.“ ЕООД установява да е направил разноски за целите на проведената от него защита в исковия процес в размер на сумата от общо 7 686 лв., разпределени както следва : 2 126 лв. – държавна такса; 1000 лв. – възнаграждения на вещи лица по поискани и допуснати съдебни експертизи; и 4 560 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото от нает адвокат в лицето на адвокат – П.П..  Проверката на съда показва, че изложените разноски са реално извършени от страната по делото, като адвокатското възнаграждение е било заплатено от клиента в полза на адвоката, потвърждение за което обстоятелство е ангажирания договор за правна защита и съдействие от 14.12.2017 г. имащ и характеристиката на разписка за изплащане в полза на адвокат П. на сумата от 4 560 лв. под формата на адвокатски хонорар.  Отговорност по така направените разноски следва да понесе единствено ответника - „П.Б.“ ООД, доколкото претенциите насочени спрямо втория ответник В.Л.Ц. са изцяло неоснователни. Обемът на тази отговорност трябва да се съобрази с уважената част от предявените искове. Изчислени при спазването на този принцип разноските, които ищеца има право да получи от ответника „П.Б.“ ООД възлизат на сумата от 3 144,88 лв.

Ответникът  - В.Л.Ц. с оглед изцяло позитивния за него изход от делото също разполага с правото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъде възмезден за направените от негова страна разноски, чиито общ размер възлиза на сумата от 2700 лв., която е формирана като сбор от 500 лв. – възнаграждение за вещо лице по допусната СГЕ и 2200 лв. – заплатен адвокатски хонорар от сочения ответник в полза на адвокат – Г. Б., за което своевременно е ангажиран договор за правна защита и съдействие датиращ от 16.02.2018 г. и индикиращ за осъществено реално плащане на уговореното възнаграждение. Установените разноски в размер на сумата от 2 700 лв. подлежат на репариране от ищеца, предвид което следва да се възложат в негова тежест.   

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, на основание чл. 345, ал.1, пр.І ТЗ във връзка с чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД, сумата в размер от 8 938,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2016 г. до м.05.2017 г., съгласно сключен договор за финансов лизинг №10116/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 345, ал.1, пр.І ТЗ във връзка с чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД за заплащане в условията на солидарна отговорност заедно с „П.Б.“ ЕООД, ЕИК******** на сумата в размер от 8 938,86 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2016 г. до м.05.2017 г., съгласно сключен договор за финансов лизинг №10116/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********.

ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, на основание  чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от общо 1 859,51 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор на направени от лизингодателя разходи във връзка с изпълнението на договор за финансов лизинг № 10116/2014 г., за които лизингополучателя се е съгласил да отговаря, както следва : сумата от 343,97 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 220,95 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 192,18 лв. –  заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 22,41 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус – „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********/ за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг; и сумата от 1 080 лв. – представляваща направени допълнителни разходи по повод локализиране  местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК******** срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК******** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг отнасяща се до изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки, както и за заплащане на сумата от 7,51 лв. представляваща начислен пътен данък за лизинговият обект /автобус - „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********/ за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане в условията на солидарна отговорност заедно с „П.Б.“ ЕООД, ЕИК******** на сумата в размер от общо 1 893,26 лв., представляваща сбор на направени от лизингодателя разходи във връзка с изпълнението на договор за финансов лизинг № 10116/2014 г., за които лизингополучателя се е съгласил да отговаря, както следва : сумата от 343,97 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 220,95 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 192,18 лв. –  заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг отнасяща се до изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки; сумата от 29,92 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус - „Фолксваген Крафтер“, с рег. ******** / за календарната 2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг; и сумата от 1 080 лв. – представляваща направени допълнителни разходи по повод локализиране  местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, главен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане при условията на солидарна отговорност, на сумата в размер от 15 774,28 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг №10116/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между остатъчна стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,28 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /8 800 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора.  

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, евентуален иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане при условията на солидарна отговорност, на сумата в размер от 15 774,28 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг № 10116/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между балансовата стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,28 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /8 800 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора. 

ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, на основание чл. 345, ал.1, пр.І ТЗ във връзка с чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД, сумата в размер от 9 098,86 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за периода от м.10.2016 г. до м.05.2017 г., съгласно сключен договор за финансов лизинг № 10117/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 345, ал.1, пр.І ТЗ във връзка с чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД за заплащане в условията на солидарна отговорност заедно с „П.Б.“ ЕООД, ЕИК******** на сумата в размер от 9 098,86 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за периода от м. 10.2016 г. до м.05.2017 г., съгласно сключен договор за финансов лизинг № 10117/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********.

ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, на основание  чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от общо 1 859,51 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главното вземане, представляваща сбор на направени от лизингодателя разходи във връзка с изпълнението на договор за финансов лизинг № 10117/2014 г., за които лизингополучателя се е съгласил да отговаря, както следва : сумата от 343,97 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 220,95 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 192,18 лв. –  заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 22,41 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус – „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********/ за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг; и сумата от 1 080 лв. – представляваща направени допълнителни разходи по повод локализиране  местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК******** срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК******** искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг отнасяща се до изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки, както и за заплащане на сумата от 7,51 лв. представляваща начислен пътен данък за лизинговият обект /автобус - „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********/ за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане в условията на солидарна отговорност заедно с „П.Б.“ ЕООД, ЕИК******** на сумата в размер от общо 1 893,26 лв., представляваща сбор на направени от лизингодателя разходи във връзка с изпълнението на договор за финансов лизинг № 10117/2014 г., за които лизингополучателя се е съгласил да отговаря, както следва : сумата от 343,97 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена застраховка „ГО“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 220,95 лв. – заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 192,18 лв. –  заплатена от ищеца застрахователна премия по сключена имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. по договор от 07.02.2014 г.; сумата от 26,24 лв. – начислена такса разсрочване по смисъла на чл. 4.4 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг отнасяща се до изплащането на застрахователните премии по сключените застраховки; сумата от 29,92 лв. – представляваща дължим пътен данък за лизинговият обект /автобус - „Фолксваген Крафтер“, с рег. ******** / за календарната 2017 г., съгласно чл. 16.6. от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг; и сумата от 1 080 лв. – представляваща направени допълнителни разходи по повод локализиране  местонахождението на лизинговия обект, начислени съгласно т. 16 от ОУ приложими към договорите за финансов лизинг.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, главен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане при условията на солидарна отговорност, на сумата в размер от 15 574,27 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг №10117/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между остатъчна стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,27 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /9 000 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора. 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, евентуален иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за заплащане при условията на солидарна отговорност, на сумата в размер от 15 574,27 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило разваляне на договор за финансов лизинг № 10117/2014 г. имащ за предмет предоставяне за ползване на лизинг на актив : Автобус  „Фолксваген Крафтер“, с рег. ********, съставляващи положителната разлика между балансовата стойност на лизинговия обект по погасителния план /24 574,27 лв./ и пазарната стойност на лизинговия обект /9 000 лв./, изчислена към датата на осъщественото разваляне на договора. 

ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 3 144,88 лв.  – представляваща направени от ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковете разгледани в рамките на исковото производство развило се пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „П.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, „*****“, Бизнес Парк София – ***, офис – ет. 2, да заплати в полза на В.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 2 700,00 лв.  – представляваща направени от ответника-физическо лице съдебни разноски в рамките на исковото производство развило се пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: