РЕШЕНИЕ
№ 101 /27.09.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЪБИНА ХРИСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря Пенка Шивачева и прокурор………........
като разгледа докладваното от съдия Костова т.д. № 224/2019г. на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от А. А. К. против решение № 32/25.06.2019г. на СлОС в частта, с която се отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди за разликата от 3000лева до сумата в размер на 20 000лева като неоснователен и недоказан и осъдена ищцата да заплати на ответното застрахователно дружество „Армеец“ АД – София деловодни разноски в размер на 630 лева.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е приложил института на чл.52 от ЗЗД, като не е взел под внимание, че преди настъпване на ПТП ищцата е водила нормален, спокоен и самостоятелен живот, а след процесното ПТП е прибрана в болницата с линейка, била е на легло, на подлога, а на другия ден в 17ч. е получила исхемичен мозъчен инсулт. Съдът в недостатъчна степен е съобразил значимостта на всички обстоятелства за размера на вредите, не е отчел в пълна степен икономическите условия и общественото разбиране за справедливост към момента на увреждането.
Предвид изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното решение в обжалваната част, като присъди допълнително 17 000лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 10.02.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.05.2018г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Въззивната жалба е връчена редовно на насрещната страна, която в законоустановения срок е депозирала писмен отговор. В същия се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна. Твърди се, че в съответствие с представените и приети по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е определил размера на дължимото от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по повод ПТП, настъпило на 10.08.2018г. в гр. С. Сочи се, че по делото по безспорен начин е доказано че претърпеният от ищцата исхемичен мозъчен инсулт не представлява пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Приетото по делото заключение на СМЕ е установило категорично, че при пострадалата не съществуват данни за травми в областта на главата и шията, същата не е имала симптоми в тези области. По време на престоя в НХО не е имала никакви отклонения от соматичния и неврологичен статус, както и клинични и параклинични симптоми, които да говорят за сериозни увреждания на здравето й във връзка с прекараната травма.
Предвид изложеното, въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като се потвърди изцяло атакуваното решение, постановено от първоинстанционния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Бургаският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема следното от правно естество:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. Решението е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен иск и редовно развило се исково производство.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред окръжния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен от пострадал против застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и намира правното си основание в чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
По делото не се спори от фактическа страна, че на 10.02.2018г. в гр. С. по булевард „Г. Д.“, пострадалата А. К. предприела пресичане на пешеходна пътека, находяща се срещу магазин „Кауфланд“, когато е била блъсната с дясната странична повърхност и огледало на МПС марка „Пежо 206“ с рег. № С* управляван от В. И. Техническата причина, довела до настъпването на ПТП е техническо неправилното поведение на водача на автомобила към пешеходката, която е предприела пресичане на платното на пешеходната пътека.
Не е спорно между страните, че Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил с рег. № С* е била застрахована при ответното ЗАД „Армеец“ АД по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с покритие за периода от 09.05.2017г. до 08.05.2018г.
При горните безспорни фактически обстоятелства, отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432 КЗ се явява доказана по своето основание. В тази насока липсват оплаквания във въззивната жалба.
Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на увреждането.
За установяване на горните обстоятелства, по делото е приета СМЕ, която установява, че пострадалата при процесното ПТП е получила следните леки телесни повреди: травма в областта на таза, шийния и поясен сегмент с функционална /при движение/ и палпаторна /при натиск с ръка/ болезненост и скованост; контузия в областта на двете ръце с болезненост, без клинични данни за фрактури на кости. Не си е удряла главата, не е губила съзнание. Болничния престой е бил общо 3 дни, по време на който е ползвана твърда яка и провеждано медикаментозно лечение. Към момента уврежданията от тези травми са възстановени.
Изслушаната по делото допълнителна експертиза, изготвена от в.л. невролог, категорично установява, че полученият от ищцата на 14.02.2019 г. исхемичен мозъчен инсулт не е последица от претърпяното ПТП. Не съществуват данни за травми в областта на главата и шията, които евентуално биха довели до мозъчен инсулт. По време на престоя на пострадалата в Отделение по неврохирургия, след инцидента, не е имала отклонения в соматичния и неврологичен статус, както и клинични и параклинични симптоми, които да навеждат за сериозни увреждания на здравето. Именно категоричната липса на връзка между получения от въззивницата А. К. исхемичен мозъчен инсулт и претърпяното ПТП обосновава отхвърлянето като неоснователна на ищцовата претенция над уважения размер от 3000лева.
При тези обстоятелства въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. се явява справедливо, като съответстващо на интензитета на търпените от въззивницата вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания от настъпилите травми при процесното ПТП. При определяне на размера на обезщетението се съобрази възрастта на пострадалата, продължителността на болничния престой, възстановителния период и състоянието към настоящия момент. Определеното обезщетение е съответно на икономическите условия в страната към момента на деликта, характеризиращо се с доходите на населението, отразено и в нивата на застрахователното покритие.
В предвид на изложеното, решението на Сливенски окръжен съд се явява обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Поради това, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК сторените от въззивницата съдебни разноски следва да останат в нейна тежест. На въззиваемата страна „ЗАД Армеец“ АД са дължими деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300лева.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 25.06.2019 г., постановено по т.д. № 103/2018 г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. А. К. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „С. к.“, бл.**, вх. *, ет.*, ап. * ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. “Стефан Караджа“ № 2 деловодни разноски в размер на 300лева - юрисконсулстко възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.