О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260684
гр. Пловдив, 11.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на единадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 621 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Я. Б. Я., подадена чрез процесуалния представител юрк. Й.М.,
против Разпореждане от 21.01.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 44 / 2021 г.
по описа на РС – Асеновград, I
гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***,
за следните суми: 128 лева възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/
и 27 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, дължими по договор за
паричен заем № 3697388 от 30.11.2019 г., сключен между М.Х.И., ЕГН ********** и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД.
По
изложените в жалбата съображения за неправилност на атакуваното разпореждане се
иска същото да се отмени в обжалваната му част и да се издаде заповед за
изпълнение за претендираните суми. Жалбоподателят сочи аргументи относно
дължимостта на възнаграждението по договора за поръчителство, като твърди, че
същият бил действителен, основавал се на принципа за свобода на договарянето и
не противоречал на добрите нрави. Твърди се още, че клаузата, предвиждаща
заплащането на такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането, не
противоречала на императивните правила на ЗПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от
частната жалба не е връчван на ответната страна.
Настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законен срок от
легитимирано лице, и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Заповедният
съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната му част, излага съображения за
неравноправност на клаузите, въз основа на които се претендират процесните
суми, доколкото била налице обоснована вероятност техните размери, ведно с
другите компоненти, включени в ГПР по кредита, да нарушават изискванията чл.
19, ал. 4 ЗПК. В тази насока съдът е приел, че констатацията за евентуална
неравноправност на отделни клаузи от договора е достатъчна да обоснове
отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предвид
разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК.
Горните
съображения на заповедния съд се споделят от настоящия съдебен състав предвид
следното:
Видно от данните по делото заявителя
претендира процесните вземания въз основа на договор за цесия, с който се му
били прехвърлени първо вземания, произтичащи от договор за предоставяне на
поръчителство, който е сключен в изпълнение на договор за кредит, и второ,
вземания, произтичащи от самия договор за кредит, по които цедентът на заявителят
„Файненшъл България“ ЕООД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Следователно длъжникът М.Х.И., като физическо лице, се
явява потребител по смисъла на ЗЗП и се ползва от потребителската закрила,
уредена в ЗЗП и ЗПК. С разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК се вменява
задължение на заповедния съд да следи дали искането да бъде разпоредено
потребителят да заплати претендираните със заявлението суми не се основава на
неравноправна клауза в договора или не е налице обоснована вероятност за това.
В този смисъл съдът е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличието на
неравноправни и недействителни клаузи.
По
същество, въззивната инстанция намира за правилна преценката на заповедния съд
за отхвърляне на искането за присъждане на сумата от 128 лева възнаграждение по
гаранционна сделка /поръчителство/ и сумата от 27 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Касателно
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
въззивният съд намира, че същото представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен, като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита. С процесния договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е
задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва
алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото възможна
санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора –
арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то настоящият състав намира, че предоставянето на едно
от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора.
Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по
кредита, тъй като процесния договор за предоставяне на поръчителство и
разходите по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено
това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи –
нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното в
принципен план води до недействителност и на самия договор за заем по силата на
чл. 22 ЗПК, от което следва, че на възстановяване би подлежала само чистата
стойност на кредита, без допълнителните разходи по същия с оглед разпоредбата
на чл. 23 ЗПК.
Отделно
от горното, с включването на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство към ГПР по кредита, последният ще бъде в нарушение на забраната,
уредена в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ще надхвърля петкратния размер на
законната лихва. За последното дори не са необходими специални познания, тъй
като посоченият в договора за паричен заем ГПР е в размер на 49,14 %, т.е.
почти колкото е законоустановеният максимум от 50 %, а възнаграждението от 128
лв. по договора за предоставяне на поръчителство е равно приблизително на
половината от главницата по кредита – 300 лв. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи
в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Касателно
сумата от 27 лв., представляващи разходи и такси, дължими за извънсъдебно
събиране на вземането, настоящият въззивен състав намира, че същите се дължат
въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Според посочената норма кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на
кредита. Отделно от това уговарянето на бъдещи разходи за потребителя във
фиксиран размер при забава на същия и въвеждането на отделна такса за събиране
на неплатени в срок суми, несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и
предполага заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК. В тази насока и предвид
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗПК действително е налице обоснована вероятност
клаузата да е недействителна.
С
оглед на гореизложеното частната жалба се намира за неоснователна, а
разпореждането, като правилно, ще се потвърди в обжалваната му част.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението
на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 21.01.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 44 / 2021 г. по
описа на Районен съд – Асеновград, I гр. с-в, в обжалваната му част, с която е
отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата
от 128 лева възнаграждение по
гаранционна сделка /поръчителство/ и сумата от 27 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, дължими по
договор за паричен заем № 3697388 от 30.11.2019 г., сключен между М.Х.И., ЕГН **********
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Въззивното
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2./