РЕШЕНИЕ
№ 3939
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110149467 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против Д. В. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 115, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 593, 71 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 475 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2022
г.;
сумата 10, 23 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2020 г. – 29.04.2020
г.;
сумата 0, 06 лв. мораторна лихва, начислена за периода 03.03.2020 г. –
31.10.2020 г., върху сумата 8, 40 лв., представляваща платена главница за цена на
услугата дялово разпределение, извършена в периода м.09.2019 г. – м.02.2020 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 13.06.2022 г. по ч.гр.д. №
26457/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
От страна на ответника е депозиран отговор на исковата молба с вх. №
290270/29.12.2022 г., с който оспорва исковете по основание и размер, излагайки
подробни съображения. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за
исковия период по съображения за липса на сключен писмени договор между страните.
Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Излага съображения, че се касае
за непоискана услуга, като се позовава на чл.62 ЗЗП. Навежда доводи, че процесният
имот е необитаем, поради което за исковия период топлинна енергия не е била
ползвана. Счита, че в Общите условия на ищеца са налице неравноправни клаузи.
Излага съображения, че претендираната от ищеца стойност на доставена топлинна
енергия не съответства на реално доставеното количество топлинна енергия и се явява
произволно определена от ищеца. Оспорва претенцията за мораторна лихва по
съображения, произтичащи от акцесорния й харакер, както и по размер. Прави
възражение за давност. Счита, че е налице нарушение на Правото на Европейския
съюз, във връзка с което развива доводи.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач ....... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 19.05.2022 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. В. С. за сумата 2 593, 71 лв.
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК до изплащане на вземането; сумата 475 лв. мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 29.04.2022 г.; сумата 10, 23 лв. главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 1, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2020 г. – 29.04.2020 г.;
сумата 0, 06 лв. мораторна лихва, начислена за периода 03.03.2020 г. – 31.10.2020 г.,
върху сумата 8, 40 лв., представляваща платена главница за цена на услугата дялово
разпределение, извършена в периода м.09.2019 г. – м.02.2020 г.
С разпореждане от 13.06.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 61, 60 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Д. В. С., с което се
сочи, че заявлението е насочено срещу собственика на имота, но топлинната енергия се
доставя до абонатната станция, заявено е и възражение за давност.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Представен е протокол за избор на жилище в незавършен вид от 13.12.1983 г., с
който Д. В. С. е определен за купувач на апартамент № ....., находящ се в гр.
........... състоящ се от: една стая, дневна, кухня, с площ от 60, 47 кв.м.
Видно от писмо от Столична община, ...........са номера на един и същ блок.
По делото е представен протокол от проведено на 01.10.2002 г. Общо събрание
на етажните собственици на адрес: ж.к „Надежда-3“, бл. 313, вх. Д, на което те са взели
решение да се сключи договор с ..........., за индивидуално разпределение на топлинната
енергия, като услугата се възложи на ............ В този протокол е съставен и списък на
2
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч.
под № 45 от списъка за аб. № ........... – Д. В. С..
На 10.04.2006 г. е сключен договор между ........... и етажната собственост с
адрес: в гр. София, ж.к „Надежда“, бл. 313, вх. Г и Д, по силата на който дружеството
се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 26.05.2017, сключен между ........... –
възложител и .......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са протоколи за отчет на уредите за процесния абонатен номер с
абонат Д. В. С. от 14.05.2019 г. и 20.05.2020 г., подписани от абоната.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ............ Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота за 1 бр. щранг лира, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база
пълната отопляема кубатура от 142 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда, и топлина енергия за БГВ въз основа на отчети на 1 бр. водомер от
14.05.2019 г., 20.05.2020 г. и 25.05.2021 г.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период м.05.2018 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 4 708, 14 лв., формирана като
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 5 157, 53 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 449, 39 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се
също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.10.2020 г. –
м.04.2021 г. възлиза на сумата 10, 23 лв.
Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминавал изискуемите
метрологични проверки, като не са констатирани отклонения, и че има срок на
валидност до 12.06.2023 г.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че за исковия период има платени суми, след съобразяване на
които е налице непогасен остатък от 2 593, 71 лв., който размер съвпада с
3
претендирания от ищеца, т.е. плащанията са били отчетени от негова страна, както и че
цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.10.2020 г. – м.04.2021 г.
възлиза на сумата 10, 23 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От страна на ответника не се оспорва качеството му на собственик на процесния
имот, като по отношение на този факт във възражението му по чл.414 ГПК е налице
изрично признание, което, преценено наред с ангажираните по делото писмени
доказателства – протокол за избор на жилище от 13.12.1983 г., списък на етажните
собственици за процесната сграда, подписан за процесния абонатен номер от
ответника, протоколи за отчет на уредите за процесния абонатен номер с абонат Д. В.
С. от 14.05.2019 г. и 20.05.2020 г., подписани от абоната, обуславя извод, че през
исковия период ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот, с оглед на което възраженията в обратен смисъл се явяват
неоснователни.
На основание чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като такива не се установяват
в приложимите към процесното правоотношение Общия условия на ищеца от 2016 г.
Не се установява и твърдяното от ответника нарушение на правото на ЕС от
страна на ищеца.
Неоснователни са доводите, че е нарушена забраната по чл.62 ЗЗП. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело №
2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
§1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Неоснователно е оплакването, че между страните не е възникнало облигационно
правоотношение с оглед липсата на сключен писмен договор помежду им.
Сключването на такъв е предпоставка за възникване на договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто процесният
случай не е, доколкото отговорността на ответника се ангажира в качеството му на
клиенти за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършано от
„ПМУ-Инженеринг“ ООД, в какъвто смисъл е и заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
5
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че за исковия период е начислена топлинна енергия за
отопление на имота за 1 бр. щранг лира, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлина енергия за БГВ. Констатира се, че стойността на реално
доставената топлинна енергия възлиза на сумата 4 708, 14 лв., формирана като разлика
между фактурираната по прогнозни стойности сума от 5 157, 53 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 449, 39 лв.
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна давност.
Същото е направено с възражението му по чл.414 ГПК и подлежи на изследване в
настоящото производство, като съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 19.05.2022 г., от която дата се счита
предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 19.05.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г. /изискуемостта на
вземането за м.03.2019 г. е настъпила на 15.05.2019 г./
Непогасени по давност са вземанията за периода м.04.2019 г. – м.04.2021 г., като
след съобразяване на извършените от ответника плащания за този период, отчетени от
ССЕ по делото, се налага извод за непогасен остатък в размер на сумата от 2 448, 88 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
6
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Лихва върху погасената по давност главница за периода м.05.2018 г. – м.03.2019
г. не се дължи по арг. от чл.119 ЗЗД.
По отношение на мораторната лихва върху непогасените по давност главни
вземания приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна лихва
върху главните вземания за периода м.04.2019 г. – м.04.2021 г., начислена от
15.09.2019 г. до 29.04.2022 г., в размер на сумата 448, 54 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
7
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявеният иск за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ...........
– в качеството на продавач на топлинна енергия, се явява установен по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.10.2020 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 10, 23 лв., определен по реда на чл.162
ГПК при съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.37 от делото, както и
заключението на СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 105, 35 лв. разноски (заплатена държавна такса) и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 624, 55 лв.
разноски (заплатена държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за ССЕ) и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не претендира такива и не ангажира
доказателства за извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. С., ЕГН ********** дължи на ...........,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 448, 88 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 115, находящ се в гр. .........., за периода м.04.2019 г.
– м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
19.05.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 448, 54 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2019 г. – 29.04.2022 г.;
сумата 10, 23 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.10.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 19.05.2022 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.06.2022 г.
по ч.гр.д. 26457/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав., като
8
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 448, 88 лв. до 2 593, 71 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия и за периода м.05.2018 г. – м.03.2019 г., иска
за сумата над 448, 54 лв. до 475 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността
на доставената топлинна енергия, иска за сумата 1, 15 лв. мораторна лихва върху
неплатената цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. –
29.04.2020 г., и иска за сумата 0, 06 лв. мораторна лихва, начислена за периода
03.03.2020 г. – 31.10.2020 г., върху сумата 8, 40 лв., представляваща платена главница
за цена на услугата дялово разпределение, извършена в периода м.09.2019 г. –
м.02.2020 г.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 105, 35 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 624, 55 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9