Р Е Ш Е Н И Е № 68

гр. Сливен, 24.04.2018  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и шести март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря               Ваня Костова                                                       и с участието на прокурора                                                                                                        като разгледа докладваното от              съдията             административно  дело № 323      по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на ЕТ”Г. – В. – Г.Г.“*** против Заповед № РД 15-2259/27.09.2017 г. на Кмета на Община С., с която на основание чл. 57а, ал.3 вр. ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат преместваем обект „Павилион-количка-скара”, разположен върху пешеходната зона в ПИ с идентификатор 67338.**** по кадастралната карта на гр. С., с административен адрес: гр. Сливен, бул. „Ц. О.“ № ., собственик на обекта ЕТ „Г. ***.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процедурата, регламентирана в чл. 57а и сл. от ЗУТ и при липса на фактическо основание. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание, оспорващия не се явява. В писмено становище поддържа подадената жалба.

Ответникът по жалба – Кмета на Община С., чрез пълномощника си ю. М С. оспорва жалбата. Моли съда, да остави в сила обжалвания административен акт, като правилен и законосъобразен. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на място от служители на община С. с констативен акт № 26 от 21.08.2017 г. е установено монтирането на преместваем обект за търговска дейност представляващ ПВЦ профили, закрепени върху конструкция с размери 2.20/2.50м. и височина 2.00м., захранен с ел, енергия, разположен върху пешеходна зона на ЦГЧ С., ПИ с идентификатор 67338.**** по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., бул. „Ц. О.“ № .. Констатирано е, че липсва правно основание за държане на терена, няма сключен договор за наем между собственика на терена – Община С. и собственика на обекта- ЕТ „Г.-В.-Г.Г." с управител Г.М.Г., ЕИК: ******** с адрес на управление: гр.С., бул. „Ц. С.“ бл.., ап.. Липсва издадено разрешение за поставяне на обекта.

В констативния акт е посочено, че обекта е поставен в нарушение на изискванията на чл.56, ал.2 от ЗУТ, поради което констативния акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 57а, ал.3 във вр.57а, ал.1 т.1, 2 от ЗУТ за издаване на заповед от Кмета на Община С. за премахване на преместваем обект „Павилион-количка-скара " собственост на ЕТ „Г.-В-Г.Г.".

 Констативният акт е връчен на оспорващия на 04.09.2017 г., с писмо с обратна разписка. Срещу констатациите в акта е подадено писмено възражение вх. № 9400-19543 от 04.09.2017 г., в което се изложени доводи относно предвидената възможност за разполагане на преместваем обект на същото място, съобразно одобрена схема и желанието му да участва в евентуален търг.

Със Заповед № РД 15-2259/27.09.2017 г. г. Кмета на Община Сливен като  приел, че със съставения Констативен акт № 26/21.08.2017 г. на Община С., заинтересуваните лица са уведомени за започнатото административно производство по реда на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 от ЗУТ наредил да бъде премахнат преместваем обект: „Павилион-количка-скара", разположен върху пешеходната зона в ПИ с идентификатор № 67338.**** по КККР на гр. С., с административен адрес: гр. С., бул. „Ц. О.“ № .. Собственик на обекта - ЕТ „Г.-***, с управители Г.М.Г., ЕИК ******** с адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Ц. С.“ бл. ., ап. ..

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 03.10.2017 г., с писмо с обратна разписка, а жалбата е подадена на 10.10.2017 г., от което следва да се направи извода че е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващият е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт и като непосредствен негов адресат има правен интерес от оспорването му.

По основателността на жалбата:

Жалбата е неоснователна.

По смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Според чл.56 ал.2 от ЗУТ за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.

Съгласно чл.19 ал.1 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община С.(http://obs.sliven.bg/uploads/files/naredbi/npo_2017_11_16.pdf) разполагането на преместваеми обекти по чл.3, ал.3, т. 1.1, а именно обслужващи търговията павилиони, става след провеждане на публично оповестени търг или конкурс по реда на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В ал.2 на същия текст от наредбата е посочено, че разрешенията за поставяне имат действие докато е в сила сключения договор за наем за ползване на общинския имот или част от него, върху който е разположен преместваемия обект. Според чл.73 ал.1, респективно чл.85 ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община С. (http://obs.sliven.bg/uploads/files/naredbi/noi_2017_01_23.pdf) със спечелелия участник от тръжна или конкурсна процедура проведена по тази наредба се сключва договор от кмета на общината. Следователно за да бъде ползван общински терен за разполагането на преместваем обект е необходимо да има сключен договор между кмета на общината и съответното лице, в резултат на проведена тръжна или конкурсна процедура. По делото не се твърди и няма данни за съществуването на такъв договор.

Редът и условия за премахването на преместваеми обекти и съоръжения е регламентиран в чл. 57а от ЗУТ. Когато се установи, че съоръженията са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение (ал. 1, т. 1) или са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало (ал. 1, т. 2) кметът на общината разпорежда тяхното премахване. Тези обстоятелства се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.

Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена от Кмета на Община С., който е компетентния орган по смисъла на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ.

В изпълнение на процедурата по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите за контрол по строителството в администрацията на община С. са съставили Констативен акт № 26/21.08.2017 г., в който са отразили обстоятелствата относно вида и местонахождението на процесното съоръжение. Към акта са приложени и снимки на преместваемия обект, които го идентифицират по безспорен начин. Актът е връчен лично на едноличния търговец – собственик на преместваемия обект. В законоустановения срок от същия са депозирани писмени възражения, в които обаче не се съдържат твърдения за съществуване на разрешение за поставяне или правно основание за ползване на терена.

По делото не се спори относно установените в хода на административното производство факти – монтирането на преместваем обект за търговска дейност представляващ ПВЦ профили, закрепени върху конструкция с размери 2.20/2.50м. и височина 2.00м., захранен с ел, енергия, разположен върху пешеходна зона на ЦГЧ С., ПИ с идентификатор 67338.**** по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.С., бул. „Ц. О.“ № ..

По безспорен начин се установи, че процесния преместваем обект е поставен на терен общинска собственост. Този факт е отразен в констативния акт, не се оспорва от жалбоподателя и се установява от представения по делото акт за публична общинска собственост № 614 от 25.05.1999 г.. Безспорен е и факта, че за поставянето на преместваемия обект не е издадено разрешение за поставяне, както и липсва правно основание за държане на терена или писмен договор за наем на заетата от съоръжението площ.

По делото е представено удостоверение № 1 от 10.01.2017 г. издадено от Кмета на Община С., удостоверяващо разрешаването на оспорващия да разположи количка за продажба на местни продукти на открито върху площ от 5 кв.м. за периода от 01.01. до 31.03.2017 г. с местонахождение гр.С., бул. „Ц.О." №  От представените по делото скица-извадка от ПУП на гр.С., става ясно, че административен адрес гр.С., бул. „Ц. О." № . се отнася за УПИ IV-4 кв.*** по ПУП на гр.С., находящ се срещу сградата на Община С., която се намира на значително разстояние от местонахождението на административен адрес гр.С., бул. „Ц. О.“ № .. В този смисъл не може да се приеме, че представеното удостоверение № 1 от 10.01.2017 г. издадено от Кмета на Община С. се отнася за процесния обект. Поради същата причина не може да се приеме и че преместваемия обект посочен в договор за наем от 01.09.2016 г., сключен между оспорващия и „К. С.“ ЕООД е същия като процесния.

От изложеното следва да се направи извода, че описаният в оспорения административен акт преместваем обект правилно е подведени под хипотезата на нормата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.  Както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства за издаването на разрешение за поставянето на преместваемия обект, опровергаващи фактическите констатации на административния орган.

По делото се установи, че при издаването на оспорения административен акт са спазени изискванията на чл.26 ал.1 от АПК, като административния орган е уведомил заинтересования адресат на акта за започване на административното производство по издаването му. В съответствие с чл.34 ал.1 от АПК му е дал възможност, да представи възражения и доказателства, предприел е действия по установяване фактите по преписката, с което е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В този смисъл административния орган не е допуснал съществени процесуални нарушения. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. От представените писмени доказателства не могат да се направят изводи различни от тези, които е направил административния орган. Липсват безспорни писмени доказателства относно основанието за ползване или държане на процесния имот от страна на оспорващия. В този смисъл не може да се приеме, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не е създадена вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които да обосновават различен административен акт от издадения.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Ето защо на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и заявеното от процесуалния представител на ответника искане, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на административния орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.144 във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ  във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ ”Г. – Ве – Г.Г.“, ЕИК ********, с адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. С.“ бл. ., ап. ., против Заповед № РД 15-2259/27.09.2017 г. на Кмета на Община С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА ЕТ ”Г. – Ве – Г.Г.“, ЕИК ********, с адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. С.“ бл. ., ап. ., да заплати на Община С. направени по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: