Р Е Ш
Е Н И
Е №121
гр.Кюстендил, 14.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Росица Стоичкова,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№475/2018г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби, подадени от
адв.Е.Й., в качеството му на пълномощник на В.К.М.-К. с ЕГН **********, с
адрес: *** и Н.К.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, ул.„Константинова баня“ №5, както следва:
1/ против решение
№657 от 01.10.2018г. на Районен съд (РС)-Кюстендил, постановено по
гр.д.№2343/2017г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от В.К.М.-К. и Н.К.С., с посочените по-горе ЕГН и
адреси, против В.С.Ц. ***, искове да бъде осъден Ц. да заплати на всяка една от
ищците сума в размер на 994.98 лева, представляваща половината от платената от
същите сума от 3 979.94 лева за ремонт на покрив на сграда - двуетажна
къща, построена върху парцел V-пети, имот
пл.сн.№1753 в кв.368 по плана на гр.Кюстендил, ведно със законната лихва върху
същата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и на сторените по делото разноски, както и е осъдил В.К.М.-К. и Н.К.С. да
заплатят общо на В.С.Ц. сумата от 510.00 лева, представляваща сторени от същия
разноски в процеса, и
2/ против решение
№794 от 16.11.2018г., постановено по същото гр.д.№2343/2017г. по описа на РС-Кюстендил, с което съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №657/01.10.2018г. по
гр.д.№2343/2017г. на КРС, изразяваща се в неправилно посочване след изложение
на възприетата фактическа обстановка на резултата от делото преди излагането на
мотивите на решението, като посоченото „Съобразявайки
установеното съдът счете, че предявените искове са частично основателни, поради
което ще ги уважи за размер от, а за разликата ще се отхвърлят“, в бъдеще
да се чете и счита: „Съобразявайки
установеното съдът счете, че предявените искове са неоснователни, поради което
ще се отхвърлят“.
Във въззивната жалба срещу основното решение - решение
№657/01.10.2018г. – се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при неправилно обсъждане и интерпретация на доказателствата по
делото. Изтъква се и противоречието между извода на съда за частична
основателност на исковете и постановения отхвърлителен резултат – оплакване,
дало повод за поправка на решението. Счита се, че по делото безспорно и
категорично е била доказана необходимостта от ремонт на покрива, посредством
представените изходящи от Община Кюстендил документи, а също и факта на
извършване на ремонта, както и стойността на същия – 5 248.94 лева. Като
неправилен се окачествява изводът на съда относно ремонта на комините, който
извод, според жалбоподателите, не държи сметка за вероятността относно
причината за наличните по тях петна, които в случая се дължали на излизащия
през тях дим. Твърди се, че КРС неправилно не е взел предвид обстоятелството,
че стойността на ремонта значително надхвърля размера на претенциите на ищците,
които претендират само заплащане на действително сторените от тях разноски.
Претендира се цялостна отмяна на решението и постановяване на такова от
въззивния съд, с което исковете да бъдат уважени, както и да се присъдят
разноски на жалбоподателките за двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – В.С.Ц., чрез пълномощника си
адв.Сл.Л. *** (с пълномощно от първата инстанция), е депозирал писмен отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се
претендира присъждане на сторените по делото разноски. На първо място се
излагат подробни доводи в посока, че така подадена въззивна жалба е бланкетна,
доколкото същата не съдържа конкретно указание за порочността на
първоинстанционното решение – факт, определящ нейната допустимост, но
препятстващ възможността въззивния съд да формира собствени изводи по
съществото на спора, различни от тези на първоинстанционния съд и налагащ
потвърждаване на обжалваното решение. Посочени са множество решения на ВКС в
подкрепа на така застъпеното разбиране. По отношение на оплакването за
неточност в мотивите на оспорения акт, въззиваемият квалифицира същата като
очевидна фактическа грешка. Твърди се, че доводът, че по делото било доказано,
че стойността на ремонта на тавана в сградата в режим на етажна собственост
възлизал на 5 248.94 лева, е несъстоятелен, тъй като по делото не е било
установено какви точно са били конкретните увреждания на покрива и на каква
стойност е възлизал ремонтът им, а твърдението, че причината за състоянието на
комините било свързано с излизащия през тях дим се окачествява като недоказано,
при положение, че според вещото лице инж.С.и свидетелката Соколова,
подмазването на комините е било извършено некачествено. Не се споделя
твърдението във въззивната жалба, че необходимостта от ремонт на покрива се
установявала от писмата, изпратени до страните от Община Кюстендил. При огледа
в имота, сочен в писмо от 02.12.2016г., не е бил съставен констативен протокол,
а същият е бил извършен само в присъствието на едната ищца; не е конкретизирано
по каква част от дървените елементи на покривната конструкция и по комините са
били наблюдавани видими следи от влага и мухъл, в следствие на течове, като се
отбелязва, че и след ремонта такива са налице по комините, резултат от
некачественото му извършване. Твърди се липсата на доказателства за броя на
керемидите и капаците, които е било необходимо да се подменят, при положение,
че самите ищци претендирали с иска си заплащане стойността на извършени
пренареждане на керемиди и замазване на капаци, а не подмяната на такива.
Въззиваемият препраща и към възраженията, които е изложил в подадения отговор
на исковата молба, в посока: недоказаност заплащането на сума в размер на 2000
лева за труд; оспорването на документите за закупени и употребени в ремонта
материали, срещу което ищците не са заявили, че ще се ползват от същите;
липсата на такива документи на името на претендиращата ищца В.М., както и
липсата на съпричастност на ищцата Н.С. към договора за изработка;
обстоятелството, че двете ищци са изключителни собственици на таванското
помещение на жилищната сграда, до което само те имат достъп и само те
използват, водещо до извод, че поставената изолация не е необходима за
ползването на покрива, нито наложеното поради това, поставяне на капандура –
касае се, според Ц., за разходи, които са изцяло в интерес на ищците и които
същият не следва да заплаща; според вещото лице ако не е бил поставян кроношпан
и дишащо фолио, е бил възможен ремонт, при който частично да се подменят
отделни керемиди и летви; недължими са и суми за направа на дървена коруба за
спускане на керемиди и капаци, тъй като доказателства за използване на този
подход по делото липсвали, а и цялостно разкриване на покрива не би се наложило,
ако не е била поставяна изолация, която не е била наложителна и необходима, с
оглед ползване на покрива.
Във въззивната жалба, насочена срещу решение
№794/16.11.2018г. по същото дело, с което е била допусната поправка на очевидна
фактическа грешка на основното решение, се поддържа, че обжалваният акт е
неправилен, недопустим и незаконосъобразен, постановен при съществени
процесуалноправни и материалноправни нарушения, поради което се претендира
същият да бъде отменен. Сочи се, че първоинстанционният съд преди да постанови
въпросното решение е дал указания на жалбоподателите да заплатят държавна такса
за въззивното обжалване на първоначалното решение, изчакал е да я внесат и едва
след това е извършил поправката, което се оценява като неправилно и недопустимо,
тъй като това противоречие е и един от аргументите срещу обжалваното решение.
Също така се прави оплакване, че преди да постанови решението за поправка на
очевидна фактическа грешка КРС е следвало да призове страните по делото в
открито съдебно заседание, като им даде възможност да изразят становище –
пропуск, изцяло опорочаващ съдебния акт. Твърди се, че недопустимостта на
решението произтича от факта, че в случая липсва очевидна фактическа грешка,
тъй като не се касае до запетайка, грешка в цифра или име, а се извършва
промяна на целия съдебен акт. Счита се още, че с постановяване на това решение
се утежнява положението на жалбоподателите, тъй като води до подаване на
допълнителна въззивна жалба, по която се следва заплащане на допълнителна
държавна такса.
В депозирания отговор на тази жалба от насрещната
страна В.Ц., представляван от пълномощника му адв.Сл.Л. ***, се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решението на
КРС. Сочи се, че решението по чл.247 ал.4 от ГПК подлежи на самостоятелно
обжалване, за което се дължи държавна такса; че преди постановяването му не е
задължително призоваване на страните в открито съдебно заседание, освен ако
съдът не намери това за необходимо; че в действителност е била налице допусната
очевидна фактическа грешка, тъй като, според съдебната практика, такава
представлява несъответствието между формираната воля на съда, изразена в
мотивите и в диспозитива на съдебния акт, както и, че вън от поправеното изречение,
цялостното изложение на съображенията на съда в мотивите съответства на
диспозитива на решението, поради което с обжалваното решение не е била
допусната подмяна на вече изразената воля на съда. Не се споделя и оплакването,
че с решението по чл.247 от ГПК се влошавало положението на жалбоподателите,
тъй като не е била въведена никаква промяна във волята на съда, изразена в
първоначалното решение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивните жалби са допустими, доколкото
изхождат от страна в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са
насочени срещу съдебни актове, подлежащи на въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че В.К.М.-К. и Н.К.С. са съсобственици
при равни права на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена по
силата на отстъпено право на строеж върху парцел V, имот пл.сн.№1753 в кв.368 по плана на гр.Кюстендил, а В.С.Ц. е собственик
на първия жилищен етаж от същата сграда. С влязло в сила съдебно решение от
16.07.1971г. на Кюстендилски районен съд по гр.д.№354/1971г. по описа на този
съд, на основание чл.292 от ГПК (отм.) в дял на праводателите на В.М.– К. и Н.С.
е било поставено в собственост и таванското помещение на същата сграда. Според
титулите за собственост на страните– нотариален акт за дарение на недвижим имот
с №121, том VI, дело
№3275/1997г. по описа на нотариус при КРС и нотариален акт за продажба на
недвижим имот с №37, том XV, дело
№6134/1997г. по описа на нотариус при КРС, собствениците на всеки от етажите
притежават по 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
Установено е, че отношенията между етажните
собственици са влошени, както и, че собственикът на първия жилищен етаж – В.Ц.,
няма достъп до подпокривното пространство (в заключението на в.л.инж.Б.Г.,
прието от КнРС, е констатирано, че в пространството между последната етажна
плоча и дървената покривна конструкция няма обособени тавански помещения),
което се ползва изключително от собствениците на втория жилищен етаж.
Видно от приложени към исковата молба писма с
изх.№94-00-4132/15.11.2016г. и изх.№94-00-4132/02.12.2016г., изготвяни от Кмета
на Община Кюстендил и адресирани до етажните собственици на сградата, по молба
на Н.С. от 07.11.2016г. относно течове от покрива на процесната сграда, е било
разпоредено извършване на проверка на място, при която – осъществена на
29.11.2016г. в присъствието на молителката – е било констатирано, че по част от
дървените елементи на покривната конструкция и по комините се наблюдавали видими
следи от влага и мухъл, в следствие течове, мазилките по комините са били
разрушени и обшивката от ламарина около тях е била компроментирана, а част от
дъсчената обшивка на стрехите е била изгнила и на места – дъските – счупени. С
второто от посочените писма собствениците са били уведомени, освен за
констатациите при извършената проверка, така също и за задължението им като
такива да извършат необходимите ремонтни дейности за привеждане на сградата в
съответствие с изискванията за безопасна експлоатация и енергийна
ефективност.
От писмо с изх.№94-00-4132/03.01.2017г. отново на
Кмета на Община Кюстендил до тримата етажни собственици, се установява, че във
връзка с писмо с изх.№94-00-4132/02.12.2016г., В.Ц. е депозирал възражение с
вх.№94-004132/28.12.2016г. относно дадените със същото предписания и указания
на съсобствениците на сградата за извършване на ремонт на покрива, с оплакване,
че такова е било възложено само на Н.К., без да е било упоменато задължение на
същата да го „информира за всичко, което предстои като разходи и намерени
работници, с които да е съгласен и той.“.
Не е спорно по делото, че в края на месец август
2017г. собствениците на втория жилищен етаж са извършили ремонтни дейности на
покрива на жилищната сграда.
Представен е договор за изработка от 23.08.2017г.,
сключен между В.К.М.-К., от една страна, като възложител, и Г.Й.С., от друга,
като изпълнител, по силата на който първият е възложил, а вторият е приел да
извърши срещу възнаграждение, следните строително-монтажни работи: 1/
обковаване на покрива с листове кроношпан и дишаща материя; 2/ пререждане на
керемиди; 3/ измазване на комин; 4/ замазване на капаци; 5/ обковаване на
комините с ламарина и 6/ почистване на олуци. Изпълнителят се е задължил да
извърши възложената му работа до 01.09.2017г., а възложителят – да му заплати
за извършената работа възнаграждение в размер на 2 000 лева, платимо при
предаване и приемане на работата. На 01.09.2017г. е подписан приемно-предавателен
протокол между страните по договора, с който възложителят е приел без
възражения договорените строително-монтажни работи по шестте пункта.
Междувременно – на 30.08.2017г., В.Ц. ***, жалба до
Главния архитект, с оплакване, че без да го е уведомила и съгласувала с него, Н.М.
извършва в имота основен ремонт на покрив, без да има необходимите документи за
това. Във връзка с жалбата, на 31.08.2017г. е била извършена проверка на място,
видно от писмо с изх.№94-00-3114/04.09.2017г., при която е било установено, че
извършваната ремонтна дейност на четирискатния дървен покрив е намерила
изражение в: обшиване на скатовете с USB плоскости;
подмяна на летвената обшивка за керемидите; подмяна на ламаринената обшивка около
комините и капандурата и частична подмяна и пренареждане на керемидите. Тъй
като не е била констатирана промяна на покривната конструкция и/или замяна на
конструктивни елементи от нея с други, е било заключено, че се касае за
извършване на текущ ремонт, за който не се изисква одобрен проект и разрешение
за строеж.
По делото са представени фактури и фискални бонове за
закупувани в периода от 24.08.2017г. до 30.08.2017г. материали, в това число –
варов разтвор, капандура, пирони, летви, кроношпан, дишащо фолио, керемиди,
капаци, ламарина, всички с получател Н.С..
От прието от КнРС заключение по назначена
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.Т.С.се констатира, че
покривът на сградата е с пренаредени стари керемиди, като само ската към
улицата е с нови такива; капаците са подмазани с вароциментов разтвор; двата
комина, излизащи над покрива са измазани с вароциментов разтвор, но по
мазилката се виждат петна; скатовете са обшити с кроношпан и дишащо покривно фолио;
подменена е летвената обшивка; подменена е ламаринената обшивка около комините;
монтирана е капандура, около която е направена ламаринена обшивка. Вещото лице
е установило, че дъсчената обшивка на стрехите и челните дъски не са били
сменяни; носещата конструкция е оставена старата; не са сменяни улуците. На
база на направени измервания и изчисления и съобразно ремонтни цени на СЕК,
кн.3/2017г., експертът е заключил, че общата стойност за труд и материали за
така извършения ремонт, без ДДС възлиза на 5 248.94 лева, с ДДС, от които
3 510.76 лева за вложени материали и 1 738.18 лева за труд, без тези
цени да включват печалба за строителя. Според заключението, подмазването на
капаците е било необходимо, също и подмяната на ламаринената обшивка около
комините и капандурата, като поставянето на последната е било наложително,
поради поставянето на кроношпан и дишащо фолио. Последните две, според
експерта, не са били необходими, макар поставянето им да прави покрива
по-водонепропусклив и топлоизолиращ. Вещото лице е посочило, че свалянето на
всички керемиди се е наложило, поради поставянето на кроношпан и дишащо фолио,
а ако такива не са били поставяни, ремонтът е могъл да се изрази в частична
подмяна на отделни керемиди и летви, като и в този случай ремонта на комините и
смяната на поцинкованата обшивка около тях биха били наложителни. В
заключението е прието още, че на ската на покрива откъм улицата са били
поставени 265 броя нови керемиди, а подменените капаци с нови са 27 на брой. В
съдебно заседание експертът е пояснил, че направената летвена обшивка е била
необходима, за да може да се постави кроношпан. Според вещото лице, извършените
СМР са изпълнени като цяло с добро качество, с изключение ремонта на комините
над покрива, които не са изградени наново, а само са били запълнени разрушените
части на зидарията, където се получава влага от конденз, която се просмуква и
са се получили петна от външната страна.
При тези обстоятелства РС-Кюстендил е отхвърлил
предявените искове изцяло, приемайки, най-общо липсата на доказателства по
делото за необходимост от извършване на ремонт на покривната конструкция, дори
посредством пренареждане на керемиди и частична подмяна на такива. Съдът е
посочил, че констатациите на общинската администрация относно състоянието на
покрива и комините не води до извод, че
предприетите от ищците действия са били свързани с неотложни (аварийни) ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на покрива, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие, или свързвано с необходимостта от текущи или
основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на конструкцията,
целящи привеждане на общите
части в състояние годно за тяхното
предназначение. Наред с посоченото, КнРС, приемайки, че извършването
на ремонт на покрива е установен по делото факт, е аргументирал разбиране, че
същият е бил предприет само и единствено в интерес на ищците, доколкото е бил
пряко свързан с правото им на собственост и ползване на таванското помещение,
до което, а също и до и до покрива,
ответникът няма пряк достъп. Съдът се е позовал на заключението на в.л.инж.С.и
е формирал извод, че поставянето на кроношпан и дишащо фолио не е било
необходимо, а от своя страна именно това е довело до поставяне на капандура,
обшиването й с ламарина, сваляне и пренареждане на керемидите, поради което
разходите за тях не представляват необходими разноски, които да се възлагат на
ответника. Наред с тези доводи, съдът е счел, че липсват доказателства
закупените нови керемиди да са били поставени на покрива и то в приетия от
вещото лице брой, липсват доказателства да е било извършвано плащане по
договора за изработка, за ремонтът на комините е намерен за некачествен, поради
което съдът е счел, че ответникът не следва да дължи суми за техния ремонт.
Доколкото преди излагането на горепосочените в обобщен
вид доводи, в решението съдът е посочил, че „Съобразявайки установеното съдът
счете, че предявените искове са частично основателни, поради което ще ги уважи
за размер от, а за разликата ще се отхвърлят“, след депозиране на въззивна
жалба срещу решението, в която това противоречие в мотивите е било изтъкнато
като основание за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът по свой почин е
постановил решение по чл.247 от ГПК – с №794/16.11.2018г. – с което е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановил занапред цитираното
изречение да се чете: „Съобразявайки установеното съдът счете, че предявените
искове са неоснователни, поради което ще се отхвърлят“.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият
състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционните решения:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решенията и прецени
допустимостта им, в резултат на която проверка намира, че, както основното,
така и решението за поправка на очевидна фактическа грешка, са валидни и
допустими.
Относно оплакването във въззивната жалба, насочена
срещу решение №794/16.11.2018г., в посока, че по реда на чл.247 от ГПК съдът е
променил целия си съдебен акт, който довод е относим към допустимостта на това
решение, следва да се отбележи, че твърдението във въззивната жалба не кореспондира
на действителното правно положение и не обуславя недопустимост на произнасянето
по реда на чл.247 от ГПК. Относно правилността на решението, в контекста на
останалите доводи във въззивната жалба, съдът ще се произнесе по-долу в
настоящия съдебен акт.
2. Относно правилността на обжалваните
решения:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно
правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
По жалбата против решение №657/01.10.2018г. на РС-Кюстендил:
Жалбоподателите най-общо твърдят, че решението е
неправилно, тъй като: 1/ по безспорен и категоричен начин от документите,
изходящи от Община Кюстендил, изпратени до всички страни, е било доказано, че
ремонтът на покрива е бил необходим; 2/ по безспорен и категоричен начин е било
доказано, че ремонт на покрива е бил извършен и същият е бил на стойност
5 248.94 лева, т.е. в размер, значително по-голям от претендирания и 3/
интерпретацията на КнРС на заключението на вещото лице С.относно комините е
неправилна, тъй като вещото лице не е направило категоричен, а вероятен извод,
като в случая петната по комините се дължат на дима, който излиза през тях.
Видно е, че в контекста на оплакванията в жалбата,
въззивният съд в своята решаваща дейност ще следва да извърши преценка дали е
извършен ремонта на покрива, така, както е твърдян от ищците; разходите за този
ремонт представляват ли необходими разноски, които да се възложат в тежест на
ответника по исковете, съответно ако не представляват – какво е тяхното естество
и същият следва ли да носи отговорност; ако са налице предпоставки за
ангажиране на имуществената отговорност на В.Ц., в какъв обем следва да е
същата, което ще предполага и обсъждане на оплакването във връзка със
стойността на ремонта.
Посоченото се изтъква от съдебния състав във връзка с
твърдението в отговора на въззиваемия в посока, че въззивната жалба е бланкетна
и съдът следва да я разгледа като допустима, но да потвърди решението, поради
ограничението в чл.269 изр.2 от ГПК. Въззивната жалба не е бланкетна. Същата
съдържа конкретни оплаквания относно фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд, които настоящата инстанция трябва да обсъди.
Ищците са твърдяли, че в края на месец август 2017г. с
общи средства и с труда на ангажиран от тях майстор, комуто са заплатили
възнаграждение, са извършили ремонт на покрива на сграда, в която в режим на
етажна собственост, притежават втория жилищен етаж. Претенцията им е обвързана
с твърдението, че ремонтът се е изразявал в: 1/ обновяване на покрива с листове
кроношпан и дишаща материя; 2/ частична подмяна и пренареждане на керемиди; 3/
подмяна на летвената обшивка за керемидите; 4/ измазване на комини и подмяна на
ламаринената обшивка около комините и капандурата; 5/ замазване на капаци и 6/
почистване на улуци. С довода, че тези дейности са били необходими за
поддържането на покрива – обща част на сградата - в изправност, ищците
претендират от В.Ц. да им заплати половината от разходваните от тях средства за
материали и труд, възлизаща на 1 989.97 лева общо, или по 994.98 лева на
всяка от тях.
Несъмнено по делото се е доказало, че ремонт на
покрива е бил извършен. Този извод произтича от съвкупния анализ на всички
доказателства – от факта на подадена от В.Ц. ***-00-3114/30.08.2017г., в която
сам той твърди, че ремонт на покрива на сградата се извършва, а също и от
констатациите на вещото лице инж.Т.С., от сключения договор за изработка от
23.08.2017г. и от приемно-предавателния протокол към него от 01.09.2017г.
Спорен е въпросът дали този ремонт е бил наложителен и
съответно - разходваните за него средства представляват ли необходими разноски,
тъй като исковите претенции са основани именно на твърдението, че ответникът
дължи възстановяване на разходите, сторени като необходими за запазването и
поддържането на общата част в добро функционално състояние. Районният съд е дал
отрицателен отговор на този въпрос. Във въззивната жалба е оспорена
правилността на този извод с твърдението, че представените с исковата молба
документи, изходящи от Община Кюстендил, доказват необходимостта от ремонта на
покрива.
Настоящият въззивен състав, основавайки се на
кореспонденцията, водена между етажните собственици и Община Кюстендил и
заключението на вещото лице инж.Т.С., намира, че част от предприетите ремонтни
дейности са били необходими за запазването, поддържането и поправянето на
общата вещ, без които тя би погинала, респективно - състоянието й би се
влошило. От писмо на Кмета на Община Кюстендил до тримата етажни собственици,
което е с изх.№94-00-4132/02.12.2016г. се установява, че по повод молба на Н.С.
на 29.11.2016г. е била извършена проверка на място, при която е било
констатирано, че по част от дървените елементи на покривната конструкция и по
комините се наблюдавали видими следи от влага и мухъл, в следствие течове,
мазилките по комините са били разрушени и обшивката от ламарина около тях е
била компроментирана, а част от дъсчената обшивка на стрехите е била изгнила и
на места– дъските – счупени, във връзка с което със същото писмо собствениците
са били уведомени, освен за констатациите при извършената проверка, така също и
за задължението им като такива да извършат необходимите ремонтни дейности за
привеждане на сградата в съответствие с изискванията за безопасна експлоатация
и енергийна ефективност. Няма основание да не бъде дадена вяра на правилността
на констатациите при тази проверка, нито да се счита, че поради непредставянето
на констативен протокол и отсъствието на етажен собственик при огледа,
цитираното писмо съдържа невярна информация. Още повече се касае за констатации
на общински служители, за които няма основание да се предполага да са били
заинтересовани или предубедени по какъвто и да било начин. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че от писмо с изх.№94-00-4132/05.01.2017г. на Кмета
на Община Кюстендил по повод подадено срещу писмото от 02.12.2016г. възражение
от В.Ц., става ясно, че последният не е възразил срещу правилността на
направените констатации, а само срещу предписанието, което по негово разбиране
е следвало да включва и вменяване на задължение на Н.С. да го информира за
всичко, което предприема, като разходи и наемане на работници.
Изложеното очертава извода, че покривът на сградата се
е нуждаел от ремонт, при който да се предприемат действия за отстраняване на
течовете, подмяна на част от дървените елементи на покривната конструкция,
измазване на комините и подмяна на ламаринената обшивка около тях.
Остойностяването на разноски на етажен собственик по
поддържането на общи части в етажна собственост попада в приложното поле на
чл.61 ал.2 от ЗЗД, както е приел и КнРС в обжалваното решение. Отношенията
между собствениците в етажната собственост относно поддържането,
възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части
на сградата се уреждат от правилото на чл.41 от ЗС.
Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и
в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото
събрание. Необходимите разноски, както е посочил и КнРС, са свързани с
неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите
части, предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от
текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на
сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за
тяхното предназначение. За извършването на необходимите разноски по
поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на останалите
съсобственици и те дължат възстановяването им дори когато съсобственикът,
извършил тези разноски, сам си е служил с цялата обща вещ. С други думи -
несъгласният собственик дължи всички съответни на неговата идеална част
необходими разноски и не може да откаже да поеме припадащия му се дял от
разноските за общата част под предлог, че не си служи с нея. Не е потребно
разходите за необходими поправки да са увеличили
стойността на имота или неговата полезност или
доходност (в който случай биха били налице подобрения, разходите за които се
подчиняват на друг правен режим). Достатъчно е да са били действително необходими и да са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин.
Така изложените теоретични постановки, съотнесени към
настоящия казус, означават, че В.Ц. би дължал съответната на притежаваните от
него идеални части част от разходите, действително направени от ищците за
възстановяване на покрива в състояние, годно за неговото предназначение, като
при това дължими биха били разноските за онези дейности, които реално са
възстановили покрива в състоянието, позволяващо да изпълнява своята функция,
без да подлежат на заплащане онези дейности, които не са довели до целения
резултат или са лишени от практическа стойност. Доколкото основанието на иска –
като факти, на които ищците основават своето право – е ясно заявено и същото се
базира на твърдение за сторени необходими разноски, то в настоящото
производство биха могли да се възлагат в тежест на ответника само частта от
разходите, сторени за привеждане на покрива в необходимото за неговото
предназначение състояние. Полезните разноски, сторени за извършени подобрения,
подлежат на разпределение при преценяване на обстоятелства, свързани с
наличието или липсата на увеличаване стойността на имота, в резултат на
извършването им, нормативната уредба за съответната съсобственост, наличието на
предварително или последващо одобрение, наличието или липсата на
противопоставяне, както и вътрешните отношения между съсобствениците. Доколкото
ищците по делото не са твърдели да са извършили подобрения, правната
квалификация на исковете, приложимия материален закон и подлежащите на
доказване обстоятелства са съотнесени към заявените от тях твърдения за
извършени необходими разноски.
Според вещото лице, поставянето на кроношпан, дишащо
фолио и налагащото се от това поставяне на капандура не са били необходими.
Първите две повишават водонепропускливостта и топлоизолиращия ефект на покрива,
а поставянето на капандура в тези случаи е наложително, с цел излизане на
покрива. Влагането на тези материали и поставянето на капандура представляват
подобрения, разноските за които, предвид заявеното от ищците, не подлежат на
частично възлагане на ответника по исковете, тъй като те не представляват
необходими разноски.
Вещото лице в т.6 от заключението е посочило, че в
конкретния случай необходимият ремонт е изисквал частична подмяна на отделни
керемиди и летви, ремонт на комините и смяна на поцинкованата ламарина около
тях. От същото заключение, от поясненията на вещото лице в съдебно заседание и
от разпита на свидетелката Ива Соколова става ясно, че ремонтът на комините е
извършен некачествено, в резултат на което и понастоящем по мазилката се виждат
петна. Според експерта, комините е трябвало да бъдат изградени наново, а не
само да бъде запълнена разрушената част от зидарията. За въззивния съд се
налага извода, който е направил и районния съд, че ремонтът на комините, макар
да е бил необходим, е извършен некачествено, поради което разходваните за него
средства не следва да се възлагат и на собственика на първия етаж – работата не
е била предприета уместно и не е довела до целения резултат, поради което
разноските за нея следва да останат в тежест на извършилия ги.
Дори дейността по почистване на улуци да е била
извършена, по делото не са представени доказателства за сторени разходи за нея,
тъй като, както правилно е възразил своевременно ответника, липсват
доказателства да е било осъществено плащане по договора за изработка от
23.08.2017г. Цената, посочена в заключението на вещото лице, е справочна по
„Справочник за цените в строителството“ от 2017г. на издателства къща
„Стройексперт - СЕК“, кн.3/2017г. и същата не представлява реално сторен
разход, част от който да подлежи на възстановяване.
Установен по делото факт е пренареждането на всички
керемиди и частичната им подмяна с нови, както и смяната на летвената обшивка.
Разходи за труд за тези дейности не са доказани, по причините, изложени в
предходния абзац. Представени са фактури за закупени материали, но не се
доказва каква част от тях е било необходимо да се вложи при ремонта на покрива,
тъй като както вече се посочи – достатъчни, за да възстановят покрива, са били
ремонтни дейности, изразяващи се в частична подмяна на керемиди и летви.
Липсват доказателства необходимата
частична промяна в какъв обем е следвало да бъде и разноските за нея на
каква сума са възлизали. Ищците е следвало да установят верността на своите
твърдения. Съществуващата за съда неяснота по разглеждания въпрос е резултат на
непроведено в нужната степен доказване – съдът не е в състояние да обоснове
конкретен извод за необходимостта от влагане на конкретни количества керемиди и
летви. Същевременно, вещото лице е категорично, че свалянето на всички керемиди
и направата на изцяло нова летвена обшивка са били наложени от поставянето на
кроношпан, което – както вече се посочи – не е било необходимо. При тези доводи
и съществуващата неяснота относно реалната необходимост от подмяна на летви и
керемиди в конкретни количества, исковите претенции и в този аспект се явяват
неоснователни – не може етажен собственик да бъде задължаван да заплати
разноски за дейности, извършването на които не е било необходимо, при липсата
на претенция за възстановяване на полезни разноски и на доказателства за реално
увеличаване на стойността на имота.
При липсата на доказана необходимост от пренареждането
на всички керемиди по покрива, недоказана остава и необходимостта от подмяна на
капаците и произтичащото от нея замазване на същите. Дори последното да е било
необходимо (т.1 от заключението по въпросите, поставени от ответника), не може
да се прецени какво количество вароциментов разтвор е било разходвано реално за
тази дейност.
Така изложените доводи водят до извод за правилност на
постановения от КнРС в обжалваното решение краен резултат, поради което същото
следва да се потвърди.
По жалбата против решението с №794/16.11.2018г.:
Това решение е постановено в производство по чл.247 от ГПК (в същото погрешно е вписано като основание чл.248 от ГПК, което не
обуславя незаконосъобразност на същото) и с него е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, изразяваща се най-общо в констатираното от съда
противоречие между постановения с решението краен резултат по исковете и
изречение в мотивите на решението, според което съдът е достигнал до извод за
частична основателност на исковете.
Постановеното решение е правилно. Както правната доктрина,
така и съдебната практика, приемат, че очевидна фактическа грешка е налице при
всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване. В случая, изречението: „Съобразявайки установеното съдът счете, че
предявените искове са частично основателни, поради което ще ги уважи за размер
от, а за разликата ще се отхвърлят“ е в очевиден разрез с постановения по
делото резултат, а също и с изложените конкретни и подробни мотиви на съда,
съдържащи доводите, поради които исковете са отхвърлени. Касае се за очевидна
грешка и неправилно жалбоподателите смятат, че такава може да се поправя само
ако касае „запетая, цифра или име“. Очевидната фактическа грешка може да се
изразява в очевидна техническа грешка, но и – както вече се посочи – в явно
несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в
текста на решението. В случая цитираното изречение е в разрез с волята на съда,
обективирана в диспозитива на съдебния акт, поради което същото правилно е било
поправено в смисъл на: „Съобразявайки установеното съдът счете, че предявените
искове са неоснователни, поради което ще се отхвърлят“. Съдът държи сметка и за
обстоятелството, че с допуснатата поправка не е подменена волята на съда, тъй
като тя е ясна и не буди съмнение от цялостното съдържание на мотивите. Налице
е била очевидна фактическа грешка, която е
установима без затруднения и не се налага тълкуване на волята на съда.
Не може да се сподели и оплакването на жалбоподателите
за допуснато процесуално нарушение при постановяване на така обжалваното
решение, поради непризоваването на страните в открито съдебно заседание. По
действащия ГПК, за разлика от отменения, не е задължително производството за
поправка на очевидна фактическа грешка да се провежда в открито съдебно
заседание. Според чл.247 ал.3, съдът призовава страните в открито заседание,
само когато прецени това за необходимо, т.е. по правило произнасянето става в
закрито съдебно заседание, което е възприето с оглед бързина на производството.
Неуместно е поставен и въпросът за утежняване
положението на жалбоподателите, посредством постановяване на поправителното
решение на по-късен етап и задължаването им по този начин за подаване на
допълнителна въззивна жалба, за която се дължи отделна такса, тъй като страните
не са били длъжни да обжалват този съдебен акт.
3. Относно разноските:
С оглед правилността на обжалваното решение, не се
налага корекция на присъдените разноски.
Предвид изхода от въззивното обжалване, на
жалбоподателите не се следва заплащане на разноски. На въззиваемия се дължат
сторените разноски за заплатено на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №657 от 01.10.2018г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№2343/2017г. по описа на същия съд, както и решение №794 от
16.11.2018г., постановено по същото гр.д.№2343/2017г. по описа на РС-Кюстендил.
ОСЪЖДА В.К.М.-К. с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.К.С. с
ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул***, да
заплатят на В.С.Ц. *** сумата от 300.00
лева (триста лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.