Р Е Ш Е Н И Е
№ 4705
гр. В., 13.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10329 по описа на ВРС за 2016-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от М.И.Р., ЕГН**********, искове с правно основание чл.127,
ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето
Д. П. Д., ЕГН**********, на ищеца, при определяне местоживеене на детето на посочен от ищеца адрес и при определяне на
предложен режим на лични отношения с
другия родител;
с правно основание чл.127, ал.2 СК вр.
чл.143 СК, за осъждане на П.Й.Д., ЕГН**********, за заплащане на издръжка в полза на непълнолетното дете,
в размер на 150.00лв. месечно, с
падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, считано от 01.09.2016г. до настъпване на законово основание за промяна или
отпадане на задължението.
Ищцата твърди, че с
ответника са родители на детето Д., като тримата съжителствали фактически до
края на 2013г., когато родителите се разделили. След раздялата детето заживяло
с майката на адрес ***, на който живеят и досега. Освен това от раздялата и
досега основните лични и материални грижи за малолетното били поети от майката,
а бащата осъществявал само спорадични контакти с детето и не плащал издръжка.
Поради това,
предвид добрите си възпитателски си качества и предвид изградената емоционална
връзка с детето ищцата счита, че тя следва упражнява родителските права и
детето да живее при нея, в дом с всички необходими условия за отглеждането му.
Заявява също, че с
оглед възрастта на детето нуждите му предполагат издръжка в предявения размер,
която бащата може да поеме, съобразно доходите си. Поради това претендира
издръжка занапред.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът НЕ депозира писмен
отговор. В о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по иска.
ДСП – В. изразява становище за основателност на исковете,
но прецизиране режима на лични контакти, с оглед връзката на бащата с детето.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно,
а се потвърждава и от приобщените гласни доказателства и удостоверение за
раждане, че страните са родители на детето Д., като тримата съжителствали
фактически до края на 2013г., когато родителите се разделили. След раздялата
детето заживяло с майката на адрес ***, на който живеят и досега.
От показанията на
св.И. И. се изяснява още, че домът разполага с добри битови условия, а в него
живеят и бабата и дядото по майчина линия, които подпомагат майката. Бащата през
последните години изобщо не е търсил сина си, като едва отскоро е започнал да
общува с него – основно по телефона.
Не се спори между страните също, че заявената издръжка
съответства на нуждите на детето и възможностите на родителите.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно родителските
права и местоживеенето на детето липсва спор както по фактите, така и по
същество. Напротив - ангажираните писмени и гласни доказателства свидетелстват
за подходящите условия в дома на ищеца и добре полаганите от него грижи до
момента. Тези данни и пасивното процесуално поведение на ответника мотивират предоставянето
на родителските права на ищеца, при определяне местоживеенето на детето при
него.
По режима: Предоставянето на ефективното упражняване на
родителските права на единия родител и необходимостта от редовен контакт на
детето с другия, мотивират принципна основателност на предложения и неоспорен
режим на лични отношения. Същевременно съдът не може да пренебрегне
обстоятелството, че видно от свидетелските показания, в предходните години
контактът на бащата със сина му е бил минимален, почти отсъстващ. И към момента
същия не е възобновен и утвърден, а общуването е основно „по телефона”. Ето
защо и доколкото съдът сам нормира режима на лични контакти, съобразно интереса
на детето (не на родителите), то предложеният режим следва да бъде утвърден, но
без преспиване между дните на срещи. Разбира се, този режим е минималния
императивен, поради което същият няма пречка да бъде конкретно разширяван по
взаимно съгласие на родителите.
По издръжката: Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител
задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й
следва да бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на родителите
и обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай
липсва спор за това, че претендирания размер на издръжката съответства на
нуждите на детето и възможностите на родителите, поради което иска в тази част
следва да се уважи изцяло.
По разноските: Предвид липсата на искания за присъждане на такива,
произнасяне в тази връзка не се следва.
Ответникът следва
да заплати по см. на ВРС сумата 216.00лв. – държавна такса по определения
размер на издръжката на детето, на осн. чл.78,
ал.6 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение на детето Д. П. Д., ЕГН**********,
на майката М.И.Р., ЕГН**********, на
осн. чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Д. П. Д., ЕГН**********, при майката М.И.Р., ЕГН**********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти на детето Д.
П. Д., ЕГН**********, с бащата П.Й.Д., ЕГН**********, както следва:
всяка
първа и трета събота и неделя от месеца – от 9.00часа до 18.00часа на същия
ден, без преспиване;
две седмици през лятната ваканция на детето, когато майката
не ползва правото си на платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата П.Й.Д.,
ЕГН**********, да заплаща издръжка в
полза на детето Д. П. Д., ЕГН**********,
чрез майката М.И.Р., ЕГН**********, в размер на 150.00лв. месечно, с падеж 1-во число
на месеца, за който се дължи, считано от 01.09.2016г.
до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, на
осн. чл.143 СК.
ОСЪЖДА
П.Й.Д., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата 216.00лв. – държавна такса по
иска за издръжка на децата, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………